Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 411/26.10.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                     СИЛВИЯ САНДЕВА

 

            При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 496/ 2014 год. по описа на АдмС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 1945/ 29.08.2017 год. на АдмС - Добрич, подадена от Областен отдел “Автомобилна администрация” - гр. Добрич, срещу Решение № 275/ 11.07.2017 год. по нахд № 517/ 2017 год. на ДРС, с което е отменено изцяло наказателно постановление № 28 - 0000106/ 31.03.2017 год. на Началника на ОО “АА” - гр. Добрич, с което на П.В.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на водач на товарен автомобил“Волво“ с ДК № *****, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/ .

Според касатора в решението си Районният съд не е оценил събраните доказателства и не е стигнал до правилен извод относно наличието на извършеното нарушение. Изразява несъгласие с написаното и твърдяното в обжалваното решение, че по – важното в случая е, че водачът притежава познания, придобити чрез посещения на курсове и полагане на изпит. Добавя, че този прочит на закона сочи, че и лице, което е приключило курс за обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС, също би трябвало да може да управлява без СУМПС, което е недопустимо. Изтъква, че водачът трябва да придобие нормативно изискуемата карта за квалификация на водача и едва тогава да извършва превоз на товари. Сочи, че се касае за формално нарушение, поради което АНО е счел, че не следва да излага доводи за липса на предпоставки за пролагане на чл. 28 от ЗАНН. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено НП.

          Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява. В писмено становище вх. № 2203/ 06.10.2017 г., чрез адв. А.Д., ВАК, настоява да се потвърди първоинстанционното решение и да бъде оставена касационната жалба без уважение. Настоява, че още от 2013 г. има издадено удостоверение за квалификация, като неиздаването на карта за квалификация не го лишава от придобитата компетентност/ правоспособност. Добавя, че с автомобила не е бил извършван превоз за собствена сметка, а за лични нужди на водача, поради което няма осъществено нарушение. 

Представителят на ДОП счита подадената жалба за неоснователна.          

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. 

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление, с което на водача е наложено наказание, за това че: На 14.03.2017 г. около 11.55 часа, по главен път от гр. Добрич за гр. Генерал Тошево, на 50 м преди кръгово кръстовище срещу КППГенерал Тошево, управлява товарен автомобил марка „Волво“ с рег. № ***** от кат. N3 с прикачено полуремарке с рег. № В 0920ЕН от кат. О4 и извършва превоз на товари за собствена сметка (при проверката без товар) с маршрут на движение гр. Бяла – гр. Генерал Тошево (видно от Заповед №17 от 14.03.2017 г.), като при проверката е констатирано, че П.В.Д. извършва превоз за собствена сметка на товари с МПС, за чието управление се изисква СУМПС от кат. СЕ, без да притежава карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредба № 41 от 19.08.2008 г. на МТ (Наредбата). Указано е, че нарушението е установено чрез направена справка в информационната система на ИААА.

Съдът е приел, че фактическата обстановка е такава, каквато е описана в АУАН и НП. Отбелязал е, че жалбоподателят е преминал обучение чрез посещение на курсове и полагане на изпит, за което има издадено Удостоверение № 25 – 002246/ 03.03.2013 г. Обсъдил е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, съгласно която водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години, като правилно е приел, че към момента на проверката водачът е имал необходимите професионални познания и умения. За да отмени НП, е счел, че същото е издадено в нарушение на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, която разпоредба задължава наказващия орган да извърши задълбочена проверка за приложението на чл. 28 ЗАНН. Подробно е изложил мотиви кога по принцип се прилага този текст, като за да обоснове обаче че и конкретният случая се явява „маловажен“, е отразил, че Удостоверението е издадено на 09.02.2016 г. С оглед на това обстоятелство съдът е приел, че се касае до деяние с по – ниска степен на обществена опасност, както и че нарушителят следва да бъде предупреден, че при следващо нарушение, ще му бъде наложено административно наказание.

Касационният състав не споделя изводите на първоинстанционния съд по отношение маловажността на случая.

Съгласно чл. 2 от Наредба № 41 водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена сметка, за какъвто се касае в конкретния случай, трябва да притежават карта за квалификация на водача. Министърът на транспорта или оправомощено от него лице издава карта за квалификация на водача на лица, притежаващи удостоверение за професионална компетентност, удостоверяващо началната квалификация или периодичното обучение на водача. Изискването за начална квалификация на водача е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. Водачите, придобили начална квалификация, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на познанията им на всеки 5 години.

В конкретния случай е представено удостоверение за проведено обучение по Наредба № 41 на МТ за извършване на превоз на товари, но от 2013 г. В този смисъл приетото от съда, че Удостоверението, доказващо познания и преминат курс, е от 2016 г., т.е. е в кратък период преди проверката, противоречи на приетата от него фактическа обстановка. В тази връзка следва да се има предвид, че с оглед факта, че обучението е от 2013 г., то към момента на проверката са изминали повече от 4 години от издаване на Удостоверението. През целия този период водачът е управлявал без карта за квалификация, което сочи на упорито незачитане на императивни изисквания на закона. Наличието на удостоверение за професионална компетентност № 1-042365/2016 г. не изпълнява изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. на МТ за притежаване на карта за квалификация, а е предпоставка за нейното издаване. В конкретния случай се касае за нарушение на въведено изискване към водачите и то Общностно такова, което цели не само да се хармонизира удостоверяването на професионалната компетентност на водачите, а има за цел взаимно признаване на различните УПК в контекста на целите на Директива 2003/59/ЕО и разкрива значителна степен на обществена опасност на деянието, което е и основание да се обяви от закона за наказуемо. В началото на 2017 г. с изменение на ЗАвтП, обнародвано в ДВ бр. 9 от 2017 г., с цел дисциплиниране на водачите, санкцията е увеличена на 2000 лв., с което законодателят е изразил и значимостта на обществените отношения, които се засягат с този вид нарушения. Съдът не е съобразил всичко това, в резултат на което е постановил своето решение в противоречие с материалния закон.

Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена изцяло.

Воден от горното, Добричкият административен съд, на основание чл. 221, ал. 1 АПК,

                                             

Р   Е   Ш   И  :

        

ОТМЕНЯ  Решение № 275/ 11.07.2017 год. по нахд № 517/ 2017 год. на ДРС, с което е отменено изцяло наказателно постановление № 28 - 0000106/ 31.03.2017 год. на Началника на ОО “АА” - гр. Добрич, като вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 28 - 0000106/ 31.03.2017 год. на Началника на ОО “АА” - гр. Добрич, с което на П.В.Д., ЕГН **********,***, в качеството му на водач на товарен автомобил“Волво“ с ДК № *****, за нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000лв. /две хиляди лева/.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: