Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./03.11.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

            При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от съдия С.Сандева адм.д. № 495/2017г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.124 от ЗДСл. 

            Образувано е по жалба на Ю.Г.И. ЕГН ********** *** срещу заповед № 864/10.08.2017г. на кмета на община Каварна, с която е отказано възстановяването му на длъжността „главен архитект“ на община Каварна по негова молба с вх.№ ЛС-01-430/28.04.2016г. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че административният орган не се е съобразил със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с решение № 263/04.08.2016г. по адм. дело № 260/2016г. на Административен съд – Добрич, оставено в сила с решение №  9703/20.07.2017г. по адм. дело № 10391/2016г. на ВАС, V отделение. С посоченото решение съдът е отменил мълчаливия отказ на кмета на общината, като е изложил мотиви, че са отпаднали основанията за отстраняване от длъжност и затова служителят следва да бъде възстановен на работа. Оспорва се правилността на фактическите и правните изводи на административния орган като противоречащи на действителното фактическо положение и материалния закон. Твърди се, че в случая не са налице отрицателни материалноправни предпоставки за възстановяване на жалбоподателя на длъжността, от която е бил временно отстранен, поради което неправилно кметът на общината е отказал да издаде акт за това. Иска се отмяна на заповедта и решаване на спора по същество, както и присъждане на сторените от жалбоподателя разноски по делото.                    

          Ответникът – кметът на община Каварна, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска съдът да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, с посочване на фактическите обстоятелства, послужили като основание за издаването й, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Твърди, че в решението на съда е изведен извод, че следва да има произнасяне по молбата на И. за възстановяване на длъжността „главен архитект“, но не и какъв следва да бъде резултатът по това произнасяне. Не претендира разноски по делото, но прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за един адвокат на основание чл.78, ал.5 от ГПК.                       

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, адресат на оспорения административен акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят Ю.Г.И. е бил назначен на длъжността “главен архитект” на община Каварна, като със заповед № 355/25.06.2012 г., издадена на основание чл.100, ал.2 от ЗДСл, кметът на община Каварна го е отстранил временно от работа до приключване на образуваното срещу него наказателно производство и наложена срещу него мярка за процесуална принуда по реда на чл. 69, ал. 2 НК.

С влязла в сила на 28.01.2016 г. присъда № 66/14.07.2015г. по НОХД № 531/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, потвърдена с решение № 17/28.01.2016г. по ВНОХД № 332/2015г. по описа на Варненски апелативен съд, И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.283, във вр. чл.26 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба, респективно е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 283а, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.

С молба вх. № ЛС-01-430/28.04.2016 г. до кмета на община Каварна И. е поискал да бъде възстановен на работа поради отпадане на основанието за временното му отстраняване. Кметът не се е произнесъл по молбата, поради което И. е обжалвал мълчаливия му отказ пред Административен съд Добрич. По жалбата е образувано адм. д. № 260/2016 г. по описа на Административен съд Добрич, който с решение № 263/04.08.2016 г. е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на кмета на община Каварна за произнасяне по молбата на Ю.И. с административен акт съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че въпреки липсата на изрична норма в ЗДСл, задължаваща компетентният орган изрично да се произнесе по искането на служителя да бъде възстановен на държавна служба, то това негово задължение произтича от отношенията между страните в рамките на служебното правоотношение. Отпадането на основанието за временно отстраняване от служба само по себе си не възстановява автоматично служебното правоотношение, каквото е било преди издаването на заповедта по чл. 100, ал. 2 ЗДСл, респ. възстановяването не настъпва служебно, а по искане на лицето и предполага насрещно изрично волеизявление на органа по назначение. Решението на Административен съд Добрич е обжалвано, като с решение № 9703/20.07.2017г.  по адм. д. № 10391/2016 г. по описа на ВАС, V отделение е оставено в сила.  

След влизане в сила на първоинстанционното решение Добричкият административен съд е изпратил преписката на кмета на община Каварна за произнасяне по молбата на И.. Преписката е постъпила в община Каварна на 28.07.2017г. съгласно печата върху придружителното писмо. На 09.08.2017г. кметът на общината е поискал писмени обяснения от двама общински служители относно явяването на И. на работа в общинска администрация Каварна. Писмените обяснения са депозирани в същия ден, като на 10.08.2017. е издадена заповед № 864 на кмета на община Каварна, с която е отказано възстановяването на И. на длъжността „главен архитект“ на община Каварна по негова молба с вх.№ ЛС-01-430/28.04.2016г. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че освобождаването от наказателна отговорност и налагането на административно наказание глоба по чл.78а от НК съгласно присъда № 66/14.07.2015г. по НОХД № 531/2014г. не заличава престъпния характер на извършеното деяние от страна на И. в качеството му на длъжностно лице, вследствие на което община Каварна е ощетена при продажбата на два общински имота със сумата от 78 233 лева. Изложени са обстоятелства, че поради временното му отстраняване от длъжност за периода от 25.06.2012г. до 28.04.2016г. И. не е имал качеството на държавен служител, защото не е заемал реално длъжността, не е получавал възнаграждение и не е подпомагал държавната и местната власт, нарушено е доверието към работодателя, вследствие на което са налице съмнения относно изпълняване на служебните права и задължения на И. занапред. Въз основа на изисканите писмени обяснения от служители на общината административният орган е приел, че не са налице фактически данни, потвърждаващи физическото присъствие на работното място през целия работен ден при спазване на работното време. Изтъкнал е, че подаването на молбата за възстановяване на работа без физическото присъствие на работното място не изразява готовност за поемане на служебните функции. С тези мотиви и с цел да бъде защитен престижът на държавната служба в общинска администрация Каварна и да бъдат оправдани високите изисквания и очаквания на местната общност спрямо тази категория служители кметът на община Каварна е обосновал отказа си да възстанови жалбоподателя на длъжността „главен архитект“ на община Каварна.

Заповедта е връчена на жалбоподателя И. на 11.08.2017г. съгласно отбелязването върху нея, като в законоустановения срок е обжалвана пред Добричкия административен съд.       

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното :   

Обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в преписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с влязлото в сила решение на Административен съд Добрич по адм. дело № 260/2016г.

В мотивите към това решение недвусмислено е прието, че с отпадането на основанието, поради което жалбоподателят е бил временно отстранен от заеманата от него длъжност, правното положение между държавния служител и органа по назначаването следва да бъде възстановено такова, каквото е било преди издаването на заповедта за отстраняване по чл.100, ал.2 от ЗДСл, като органът по назначаването е длъжен да издаде нарочен акт за възстановяване. Следователно волята на съда е ясна и категорична и тя изрично разпорежда административният орган не просто да се произнесе по искането на И. за възстановяване, а да се произнесе с положителен за него акт за възстановяване с цел да се възстанови положението между страните отпреди отстраняването от длъжност на жалбоподателя.   

По силата на чл.177, ал.1 от АПК решението на Добричкия административен съд има действие по отношение на страните, поради което кметът на община Каварна не е имал право на избор или преценка дали да издаде акт за възстановяване или не. Незачитането на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона има за последица нищожността на повторния отказ на основание чл.177, ал.2 от АПК, съгласно който актовете и действията на административния орган, извършени в противоречие с влязлото в сила решение на съда, са нищожни. Обстоятелството, че вторият отказ е изричен не променя извода, че е налице нарушение на чл.177, ал.2 от АПК, защото и двата акта са с еднакъв правен резултат, изразяващ се в отказ за възстановяване на длъжност след отпадане на пречките по чл.100, ал.2 от ЗДСл. Без правно значение за спора са фактическите мотиви за издаване на оспорената заповед. При положение, че са налице някакви пречки за продължаване съществуването на служебното правоотношение, то може да се прекрати на основанията, посочени в глава VІ на ЗДСл, но преди това трябва да се възстанови държавният служител на заеманата длъжност. На практика с издадената заповед съдебното решение не е изпълнено, което обуславя и наличието на хипотезата на чл.177, ал.2 от АПК.

Съгласно чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като според ал.2  съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

С оглед на изложеното обжалваната заповед следва да бъде обявена за нищожна, а делото като преписка да бъде изпратено на кмета на община Каварна за изпълнение на указанията във влязлото в сила решение на Административен съд Добрич по адм. дело № 260/2016г. чрез издаване на акт за възстановяване на жалбоподателя на длъжност „главен архитект“ на община Каварна.                  

При този изход на делото, както и на основание чл.143, ал.1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски по делото в размер на 500 лева, представляващи платен адвокатски хонорар съгласно отразеното в договора за правна помощ и съдействие. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева предвид действителната фактическа и правна сложност на делото (производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани само материалите по административната преписка), поради което съдът присъжда по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, изчислен съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения.                                

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на заповед № 864/10.08.2017г. на кмета на община Каварна, с която е отказано на Ю.Г.И. ЕГН ********** *** да бъде възстановен на длъжността „главен архитект“ на община Каварна по негова молба с вх.№ ЛС-01-430/28.04.2016г.     

           ВРЪЩА делото като преписка на кмета на община Каварна за произнасяне по заявление с вх.№ ЛС-01-430/28.04.2016г. на Ю.Г.И. съобразно с указанията, дадени в мотивите към влязлото в сила решение № 263/04.08.2016г. по адм. дело № 260/2016г. по описа на Административен съд Добрич. 

           ОСЪЖДА община Каварна да заплати на Ю.Г.И. ЕГН ********** *** сумата от 500 лева, представляващи сторени разноски пред първата инстанция.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационната жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                            Административен съдия: