Р Е Ш Е Н И Е

№ ………………/02.11.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СИЛВИЯ САНДЕВА

         

        При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 494/2017г. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на А.Д.П. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 17-1717-000031 от 23.08.2017г. на началник сектор към ОДМВР – Добрич, РУ 01 - Добрич, оправомощен със заповед № 357з-815/19.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436296 и 2 броя табели с рег.№ ТХ7904АК. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъкват се доводи, че заповедта е постановена при липса на мотиви и неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че описаните в заповедта факти и обстоятелства не отговарят на действителното положение. Оспорва изводите на административния орган, че към датата на нарушението е управлявал процесното МПС без съответното свидетелство за управление. Твърди, че към този момент е притежавал валидно свидетелство за правоуправление на МПС, но го е загубил, за което е подписал декларация по чл.160 от ЗДвП. Счита, че изгубването на свидетелството за правоуправление не го прави неправоспособен водач. По тези съображения иска отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените от него разноски по делото, т.ч. и адвокатско възнаграждение.                                       

       Ответникът по жалбата – началник сектор към ОДМВР – Добрич, РУ 01 - Добрич, не изразява становище по основателността й.

       Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

       Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна, но не по изложените в нея съображения:

        Със заповед № 17-1717-000031 от 23.08.2017г. Д.Е.Т.на длъжност началник сектор към ОДМВР – Добрич, РУ 01 - Добрич, оправомощен със заповед № 357з-815/19.07.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич, е наложил на жалбоподателя А.Д.П. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436296 и 2 броя табели с рег.№ ТХ7904АК. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП. В мотивите към заповедта е посочено, че срещу лицето има съставен АУАН № Г496894/10.08.2017г. за това, че на 10.08.2017г. около 14, 00 часа в гр.Добрич, на ул. „Максим Горки“ №5 е паркирал собствения си автомобил марка Хонда Сивик с рег.№ ххххххххв зоната на действие на пътен знак Б27, като при направена справка е установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС, което съставлява нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 28.08.2017г. видно от приложената разписка на л.15 от делото.

       Не е спорно по делото, а това се установява и от приложената административна преписка, че на 10.08.2017г. срещу П. е съставен АУАН № № Г496894/10.08.2017г. за извършени нарушения на чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е съставен от служител на І-во РУ – Добрич в присъствието на двама свидетели, като при предявяването и връчването му жалбоподателят не е възразил срещу него. От отбелязванията в акта е видно, че едновременно със съставянето му са иззети СРМПС част ІІ и 2 броя регистрационни табели с № ТХ7904АК.

        Не се спори по делото, че жалбоподателят е собственик на лек автомобил с рег. № ТХ7904АК. Видно от представената по делото справка от АИС „Български документи за самоличност“ от 19.09.2017г., П. има издадено свидетелство за правоуправление на МПС № 282572807/ 12.01.2015г. със срок на валидност до 12.01.2025г. На 30.09.2016г. жалбоподателят е подал декларация по чл.160 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност с вх.№ 851000/11626/30.09.2016г. по описа на ОДМВР - Добрич, с която е декларирал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС (забравил го е в такси в гр.Варна). На същата дата свидетелството за управление на П. е обявено за невалидно от сектор „ПП“ при ОДМВР – Добрич. На 10.08.2017г. жалбоподателят е подал заявление № 4586 за издаване на дубликат, в резултат на което му е издадено свидетелство за управление на МПС № 283377634/23.08.2017г. със срок на валидност до 12.01.2025г.                 

        От материалите по административната преписка се установява, че със заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, издадена на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.43, ал.4 от ЗМВР, във връзка с т.3 от заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на МВР, на началниците на сектори групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, са делегирани права да издават заповеди за налагане на  принудителни административни мерки по чл.171, т.1, б.д“ и т.2а от ЗДвП.                      

         Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правно страна следното :

          Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му правомощия, в законоустановената писмена форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с описаните в АУАН фактически обстоятелства. Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ – чл.171, т.2а от ЗДвП. 

        По смисъла на чл.171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. В хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП се налага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление“ - за срок от 6 месеца до една година.

         Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е извършено от собственика на моторното превозно средство административно нарушение, изразяващо се в управление на МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Актът, въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен от компетентно длъжностно лице, в присъствието на двама свидетели, при спазване на задължителните правила за съдържание и форма. Следователно доказателствената тежест за опровергаването му е на нарушителя. Жалбоподателят е оспорил само формално констатациите в акта с твърдението, че не е управлявал автомобила по време на проверката, но не е посочил никакви доказателства в подкрепа на твърдението си. От текстовата част на акта е видно, че контролните органи са установили неправилно паркиране на личния автомобил на жалбоподателя в зоната на действие на пътен знак Б27. Паркирането е дейност по управление на МПС и след като жалбоподателят не е доказал, че е предоставил на някой друг моторното превозно средство, то следва да се приеме, че именно той е управлявал личния си автомобил, паркирайки го в нарушение на правилата за движение по пътищата. При извършената служебна проверка е установено, че жалбоподателят не притежава свидетелство за управление на МПС, което е квалифицирано като нарушение на чл.150а от ЗДвП. 

        Общата норма на чл.150 от ЗДвП предписва, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. Правоспособността на водач на МПС представлява комплекс от правнорегламентирани условия и изисквания, на които водача следва да отговаря. Съгласно чл.150а от ЗДвП за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Следователно законът поставя едно допълнително изискване за упражняване на правнорегламентираната дейност по управление на МПС – притежание на валидно свидетелство за управление на МПС. Действително правоспособността за управление на МПС не се поражда от притежаването на свидетелството, но то установява с удостоверителната сила на официален удостоверителен документ притежаването от адресата на призната способност да се упражнява дейността по управление на МПС, аргумент за което са чл.50, ал.1 от ЗБДС и чл.2, ал.1 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Без свидетелство за управление не може да се упражнява тази дейност дори да е налице придобита правоспособност, поради което правилно и законосъобразно е прието в АУАН и в заповедта за налагане на ПАМ, че е налице извършено административно нарушение на чл.150а от ЗДвП.         

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той фактически е притежавал свидетелство за управление на МПС, но го е изгубил, за което е подал декларация по реда на чл.160, ал.1 от ЗДвП. Безспорно изгубването на свидетелството за управление не лишава водача от неговата правоспособност да управлява МПС, но разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП не го и изисква. Законът свързва прилагането на тази норма с непритежаването на съответното свидетелство за управление, а не с правоспособността на водача. Съгласно чл.16, ал.4 от Наредба № І-157/01.10.2002г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина изгубването на свидетелството за управление води до промяна на статуса и обявяването му за невалидно от структурата, в която е подадена декларацията по чл.160, ал.1 от ЗДвП. Невалидността на изгубеното свидетелство за управление изисква издаването на ново свидетелство за управление (дубликат), за да може да водачът да упражнява правнорегламентираната дейност по управление на МПС. За това обаче не е достатъчно да бъде подадена декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.17, ал.1 от ПИБЛД, но и заявление по чл.16, ал.2 или ал.6 от Наредба № І-157/01.10.2002г. ведно с изискуемите се документи по чл.13, ал.1, т.1 и т.6 от същата наредба. В случая е безспорно установено, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателят не е имал издаден дубликат на свидетелството си за управление, нито пък е имал подадено заявление за това. Следователно към този момент той реално не е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС и подаването на декларация по чл.160, ал.1 от ЗДвП, във вр. чл.17, ал.1 от ПИБДС не може да замести неговата липса. При безспорно установеното нарушение от страна на собственика на автомобила – управление на МПС, без да притежава съответното свидетелство за това, правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за приложение на чл.171, т.2а от ЗДвП.  

Независимо от това наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна като несъответстваща на целта на закона и принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения. Тази им превантивна роля определя и голямото значение от бързото и ефикасното задействане на съответните принудителни административни мерки – приложението им във възможно най-кратък срок от възникването на съответното основание. В случая от доказателствата по делото е видно, че обжалваната заповед е издадена почти две седмици по-късно от установяването на нарушението, когато жалбоподателят вече се е бил снабдил с дубликат на свидетелство за управление – заявлението за издаване на дубликат е подадено непосредствено след съставянето на акта на 10.08.2017г., а заповедта и дубликатът на свидетелството са издадени на една и съща дата - 23.08.2017г. Следователно противоправното поведение на субекта е преустановено още преди или поне едновременно с налагане на ПАМ, поради което самата принудителна административна мярка се явява несъобразена с целта на закона. От друга страна, принципът на съразмерност по чл.6 от ЗДвП изисква административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най - необходимото за целта, за която актът се издава. Целта на ПАМ е превенция и пресичане на самото административно нарушение, а не санкциониране на нарушителя, което се осъществява по друг ред. Фактът, че към момента на издаване на заповедта жалбоподателят вече е притежавал дубликат на свидетелство за правоуправление навежда на извода, че процесната мярка със срок на действие от шест месеца (180 дни), макар и това да е минимално предвиденият в закона срок, не е наложена в съответствие с целите по чл.22 от ЗАНН и принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 от АПК.        

С оглед на изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна на основание чл.146, т.5 от АПК и следва да бъде отменена поради това.                          

В съответствие с изхода по делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК жалбоподателят има право на сторените от него разноски в размер на 310, 00 лева, представляващи внесена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение.    

          Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ заповед за прилагане на ПАМ № 17-1717-000031 от 23.08.2017г. на началник сектор към ОДМВР – Добрич, РУ 01 - Добрич, с която на А.Д.П. с ЕГН ********** *** на основание чл.171, т.2а от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 180 дни чрез отнемане на СРМПС № 007436296 и 2 броя табели с рег.№ ТХ7904АК.

          ОСЪЖДА Първо РУ на МВР – Добрич при ОД на МВР – Добрич да заплати на А.Д.П. с ЕГН ********** *** сумата от 310, 00 лева, сторени разноски по делото за първата инстанция. 

         РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия: