Р Е Ш Е Н И Е

 

№42330.10.2017 г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Административен съд-Добрич, І кас. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                    СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Милева к.адм.д.№ 489 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Н.С.Н. ***, чрез адв. Я.С.С. – ВАК  против Решение №91 от 21.07.2017 г., постановено по АНД №133/2017 г. по описа на Районен съд гр. Балчик, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 16-3394-000229 от 28.11.2016 г., издадено от ВНД Началник РУП  към Областна дирекция на МВР Добрич, РУ Албена.

В жалбата се съдържат оплаквания, че решението на въззивния съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати съществени процесуални и материалноправни нарушения. Твърди се за наличието на несъответствие в посоченото нарушение в АУАН на чл.103 от ЗДвП, а в НП на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Релевират се доводи за нарушение на чл.4 от Наредба №30/27.06.2001 г. Моли, да се отмени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба не взема становище по основателността на жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като обосновано, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Балчик се е развило по жалба на Н.С.Н. *** против Наказателно постановление № 16-3394-000229 от 28.11.2016 г., издадено от ВНД Началник РУП към ОД на МВР – Добрич, РУ Албена, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 162297/25.11.2016 г., на Н., на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 05.11.2016 г. около 22.00 часа, в община Балчик на път Трети клас №902 от „Водоема“ в посока с. Ген. Кантарджиево на около 1 км. след „Водоема“, Н.Н. управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег. №В 3223СХ,, като отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410 С", инв.ARSM0175. Издаден му е талон за медицинско изследване №0236847. В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че лицето видимо е употребило алкохол, силно мирише на алкохол, говори несвързано, поведението ме у неадекватно, залита и не може да пази равновесие.

Балчишкият районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и процесуални правила. Въз основа на събраните по делото и обсъдени в решението писмени и гласни доказателства, приетата за установена фактическа обстановка, съотнесена към приложимата нормативна регламентация, съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е установено и доказано извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на Н.Н. са наложени предвидените в закона по вид и размер административни наказания. Приел е, че посочената нарушена норма в АУАН е техническа грешка, тъй като описаното като нарушение в АУАН е именно отказ да се извърши проверка за алкохол и да му бъде връчен талон за медицинско изследване.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба 2000лв. От посочената нормативна регламентация следва извода, че законът предвижда в условията на алтернативност две форми на изпълнителното деяние, с които се осъществява състава на административното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП "отказ за установяване употребата на алкохол от водачите на моторни превозни средства", а именно 1. отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и 2. неизпълнение на предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Видно от съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, при фактическото описание на нарушението са изложени обстоятелства, сочещи осъществяване и на двете форми на изпълнително деяние, регламентирани в чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което квалифицирането му от административнонаказващия орган като нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, без посочване дали е при прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предложение първо или второ, не води до неяснота или несъответствие между фактическата и юридическата формулировка на обвинението. Съответно противно на твърденията на касатора, не е налице формално нарушение на изискванията за индивидуализация на извършеното административно нарушение от фактическа и/или правна страна, което да бъде квалифицирано като съществено такова, довело до ограничаване правото на защита на нарушителя. Доколкото защитата на нарушителя се организира съобразно фактите, отразени в АУАН и в НП, при описанието на които липсва противоречие и/или непълнота, не е била ограничена възможността му да разбере обвинението и да ангажира доказателства срещу фактическите констатации за отказа да бъде проверен /чрез техническо средство и медицинско изследване/ за употребата на алкохол. В случая в съдържанието на наказателното постановление чрез направената фактическа формулировка и правна обосновка на обвинението, в необходимата и достатъчна степен е конкретизирано в какво точно се изразява възприетото от наказващия орган противоправно поведение и респ. съставомерно деяние по 174, ал. 3 от ЗДвП. В обстоятелствената част на НП изрично е посочено, че водачът на МПС е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което /в съответствие с чл. 2 от Наредба № 30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на моторни превозни средства/, му е издаден талон за медицинско изследване № 0236847, който той е отказал да получи. Описаното поведение на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице /изричен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство и обективиран с конклудентни действия отказ да му бъде извършено медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта/, е поведение, правните последици на което се свързват с отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол, което съставлява административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, при осъществяване и на двете предвидени в закона форми на изпълнителното деяние. Очевидно формулировката на административното обвинение позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, като обективно не е нарушено правото на защита на привлеченото към отговорност лице, вкл. на правото му да разбере за какво точно нарушение е санкциониран, поради което оплакването на касатора в посочения смисъл, се явява неоснователно.

Обосновано, въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото и обсъдени в решението доказателства въззивният съд е направил извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация като административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП и основание за налагане на предвидените в същата законова разпоредба административни наказания.

При установената фактическа, правна и доказателствена обоснованост на административнонаказателното обвинение за извършено от Николай С.Н. нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, правилно Балчишкият районен съд е потвърдил наказателното постановление. Не е налице твърдяното касационно основание, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Добрич, І кас. състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №91 от 21.07.2017 г., постановено по АНД №133/2017 г. по описа на Районен съд гр. Балчик.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                          2.