РЕШЕНИЕ

 

 

гр. Добрич, 29.08.2017г.

 

Административен съд гр.Добрич, в закрито заседание на двадесет и девети август, две хиляди и шседемнадесета година, в  състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

след като разгледа докладваното от съдия Н.Каменска административно дело485 по описа на съда за 2017г.,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 294 - 298 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Г.Т.С., подадена чрез адв.Марияна В., срещу  извършени действия по принудително изпълнение – изземване на жилище от жалбоподателката, находящо се в гр.г.т., ул.“в.а.“ № 2, вх.А, ет.4, ап.11, разпоредено  в заповед № 726/24.07.2017г. на кмета на Община г.т., издадена по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Жалбоподателката твърди, че неправомерно служители на общината са изпълнили заповедта за изземване на 16.08.2017г. без да е узнала предварително за насроченото изпълнение, без да е  прекратен договорът й за наем, при условия, че е заплатила наемната цена до края на м.август. Жалбоподателката твърди, че е безработна, че тя и децата й нямат друго жилище, където да живеят и моли действията на органа по изпълнението да бъдат отменени като й се предостави достъп до отнетото жилище.

В изпълнение на разпореждане на съда от 25.08.2017г., на 28.08.2017г. ответникът, кметът на Община г.т. представя административната преписка и мотиви за обжалваното действие, съгласно чл.297, ал.3 от АПК. В становището си ответникът сочи, че още през 2004г. жалбоподателката била уведомена с писмо за едностранното прекратяване на договора й за наем,сключен с общината, поради неплащане на наемната цена. Към настоящия момент жалбоподателката ползвала общинското жилище без правно основание.

Видно от представената административна преписка със заповед № 726/24.07.2017г. кметът на Община г.т. е наредил по реда на чл.65 от Закона за общинската собственост ( ЗОбС), да се изземе от Г.Т.С. апартамент, общинска частна собственост с № 11, находящ се в гр.г.т., ул.“в.а.“ № 2, вх.А, с площ от 55 кв.м. Определена е дата за предварително принудително изпълнение на заповедта на 16.08.2017г. от 10,00 часа, назначена е комисия, която да осъществи изземването. Видно от Протокола на назначената комисия, съставен на 16.08.2017г., на същата дата горепосочената заповед на Кмета на Община г.т. е изпълнена с извършването на опис на движимите вещи, намиращи се в жилището, с действия по прекъсване на електрозахранването и смяна на патрона на входната врата и изземване на чипа за входната врата на жилищния блок. От съдържанието на съставения протокол е видно, че жалбоподателката е присъствала на изземването, а описаните вещи са  оставени в жилището за едномесечен срок до организиране на преместването им от собственика. Жалбоподателката твърди, че в момента на изземването, на 16.08.2017г. е узнала, както за издадената заповед за изземване, така и за насроченото на 16.08.2017г. принудително изземване на жилището за издадената заповед и за насроченото изпълнение.

В представената от ответника на 28.08.2017г. административна преписка няма данни за връчването на заповедта на жалбоподателката. Видно от Протоколи за поставяне на писмо, съставени на 25.07.2017г., уведомлението за издадената заповед, за съдържащите се в нея разпореждания, с които са определени срокове за доброволно освобождаване на жилището и за принудителното му изземване, са били съобщени чрез залепване на общинското жилище и на информационното табло в сградата на Община г.т..

В самата заповед не е посочено в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва. Жалбоподателката е оспорила законосъобразността на заповедта и на действията на органа по принудителтото й изпълнение на 24.08.2017г. чрез подаване на жалба в деловодството на съда.  По оспорването на заповедта е образувано адм.д. № 482/2017г. по описа на Административен съд гр.Добрич. Със същата жалба са оспорени и действията по принудително изпълнение на заповедта на органа по изпълнението, по което оспорване е образувано настоящото производство.

С допълнителна молба от 25.08.2017г. жалбоподателката уточнява, че прави и искане за спиране изпълнението на заповедта, по което е образувано адм.д. № 483/2017г. С определение от същата дата съдът не е уважил искането за спиране, тъй като същото е било без предмет, поради изпълнението на заповедта, осъществено на 16.08.2017г.

 При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на оспорването.

Съгласно чл.140, ал.1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на чл.297, ал.1 във вр. с чл.236 от АПК, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В заповедта, в която се съдържа постановлението на органа по изпълнението за принудително извършване на изземването на конкретно посочена дата, не е посочено, че същото може да бъде обжалвано при условията на чл.296, ал.1 от АПК – седмодневен срок от извършване на действието. В уведомлението за разпореденото изземване с изх. № АО-02-19-8642/25.07.2017г., за което на 25.07.2017г. са съставени два броя протоколи, че е поставено на видно място на входната врата на жилището и на информационното табло на общината, също не е посочено, че принудително изпълнение може да се обжалва при условията на чл.296, ал.1 от АПК. Затова съдът приема, че подадената от Г.С. жалба, по реда на чл.294 и сл. от АПК срещу постановлението и действията на органа по изпълнението, не е просрочена, изхожда от надлежна страна и е срещу годен за оспорване административен акт/действие по принудително изпълнение, поради което подлежи на разглеждане по същество.

ІІ. По съществото на спора.

Постановлението на органа по принудително изпълнение на заповедта за изземване и предприетите от него на 16.08.2017г. действия по изземване на жилището на Г.С. са незаконосъобразни и следва да се отменят. Не са спазени процесуалните правила, регламентирани в дял Пети на АПК - изпълнение на административни актове и съдебни решения, а самите принудителни действия не са съобразени с принципа на съразмерност по чл.272 във вр. с чл.6 от АПК.

 Съгласно нормите на Дял V от АПК, уреждащи принудителното изпълнението на административните актове и съдебните решения по административни дела, следва да са налице няколко условия за законосъобразност на предприетото принудително изпълнение: да е предприето от овластен за това орган по см. на чл.271, ал.1 и ал.2 от АПК; при наличие на годно изпълнително основание по чл.268 от АПК; до длъжника да е отправена покана за доброволно изпълнение (чл.277, ал.1 от АПК); изпълнението да пропорционално в преследваната законна цел (чл.272, ал.1 от АПК).

При извършване на проверка за наличието на горепосочените законови изисквания за законосъобразност, съдът намира следното:

1. Компетентност на органа по изпълнението.

Изпълнението е предприето от компетентен орган, тъй като предмет на настоящото производство е принудителното изпълнение на заповед за изземване на общинско жилище, издадена по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост, компетентен орган е издателят на заповедта, т.е. кмета на общината, съгласно чл.271, ал.1, т.1 от АПК.

2. Изпълнителното основание.

Обжалваните действия по принудително изпълнение на кмета на Община г.т. са предприети в изпълнение на невлязлата в сила заповед № 726/24.07.2017г., по чието оспорване е образувано адм.д. № 482/2017г., към момента висящо. С разпоредбата на чл.65, ал.4, изр. 2 Законът за общинската собственост е допуснал предварително изпълнение на заповедта за изземване на общински имот. Искането за спиране не е уважено ( ч.адм.д. № 483/2017г.), поради липса на предмет. Затова съобразно чл.268, т.1 от АПК невлязлата в сила заповед за изземване, издадена по реда на чл.65, ал.1 от ЗОбС, е годно изпълнително основание.

3. Уведомяване на длъжника.

В преписката липсват данни за връчена на жалбоподателката покана за доброволно изпълнение в 14 дневен срок, който започва да тече от деня на връчването, съгласно условието на чл. 277, ал. 1 от АПК. В заповедта, с която е наредено изземване на общинското жилище от Г.С. и е насрочена дата за извършването му, 16.08.2017г., дори липсва разпореждане за съобщаване на този акт на лицето, от което ще бъде иззето жилището. Законът изисква преди да се пристъпи към принудително извеждане от жилище на длъжника да бъде предоставен 14- дневен срок за доброволно изпълнение чрез отправяне на писмена покана, която освен че следва да бъде лично връчена, следва да съдържа и задължителни реквизити, изброени в 6 пункта на чл.277, ал.2 от АПК, а именно: 1. име, съответно наименование, и адрес на длъжника; 2. данни за изпълнителното основание и произтичащото от него задължение; 3. име и адрес на взискателя; 4. предупреждение за пристъпване към принудителни действия при липса на доброволно изпълнение в 14-дневен срок; 5. размера на глобата или имуществената санкция, която може да бъде наложена, в случай че задължението не бъде изпълнено доброволно; 6. възможността за отправяне на искане до съответния орган по чл. 271, ал. 3 за съдействие.

Липсата на отправена покана до длъжника, както и на доказателства за нейното лично връчване е винаги съществено процесуално нарушение, което опорочава предприетото предварително принудително изпълнение на заповедта за изземване на жилището от неговия обитател. Независимо, че в административната преписка има данни, че до жалбоподателката е адресирано  писмо от 13.04.2017г. за доброволно освобождаване на жилището, то няма категорични данни, че е стигнало до знанието й, не съдържа задължителните реквизити по чл.277, ал.2 от АПК на поканата за доброволно изпълнение, посочени по-горе и предхожда издаването на заповедта за изземване.

С издадената по реда на чл.65, ал.1 от Закона за общинската собственост заповед за изземване № 726 от 24.07.2017г. се образува ново административно производство, възникват нови задължения за административния орган към засегнатите лица, в това число и задължение да отправи нова покана за доброволно изпълнение. Явно е, че след издаването на заповедта е предприето принудителното й предварително изпълнение, което следвало да бъде подчинено изцяло на правилата, съдържащи се в Дял V, чл.267 и сл. от АПК, гарантиращи защитата, както правата и законните интереси на засегнатото от административния акт лице, така и ефективната защитата на интересите на общината.

4. Пропорционалност на предприетото принудително изпълнение.

Българската държава има позитивни задължения за зачитане правата на гражданите, установени в Конституцията на РБ (чл.33) и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи ( чл.8), а съдът е длъжен при преценката дали обжалваното действие по принудително изпълнение, предприето от административния орган е законосъобразно, да разгледа въпроса за приетия от органа начин, по който то следва да бъде осъществено, т.е. справедлив ли е посочения начин на изпълнението, зачитат ли се интересите на гражданите, особено на тези от уязвимата група от гражданите на РБ, в която попадат жалбоподателите. Настоящият съд е длъжен да се съобрази със становището на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на чл.8 от ЕКПЧ, изразено в решението на ЕСПЧ по делото Йорданова и др. срещу България, че загубата на нечие жилище е една от най-крайните форми на намеса в правото съгласно член 8 от ЕКПЧ за зачитане на жилището и затова при намеса от такъв мащаб, националният съд следва да се следи особено стриктно за спазването на съразмерността в изпълнителното производство.

Затова при преценката спазен ли е материалния закон се отчита съответствието на действието по изпълнението с разпоредбата на чл.272, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2  чл.6 , ал.1 - ал.5 от АПК.

Разпоредбите на чл.272, ал.1, т.1 и т.2 от АПК изискват органът по изпълнението да осъществи изпълнението по начина, посочен в изпълнителното основание. Когато такъв не е посочен или посоченият е невъзможен, органът по изпълнението: 1. определя начини и средства за изпълнение, които с оглед особеностите на конкретния случай ще осигурят най-ефективно изпълнение на задължението и 2.начините и средствата които са най-благоприятни за гражданите или организациите спрямо които или в полза на които се осъществява изпълнението, когато е възможно то да се извърши по няколко ефективни начини.

В случая органът по изпълнението, насрочвайки принудителното изземване на общинското жилище, не е посочил начинът на извършването му. От документите в преписката не става ясно общинската администрация потърсила ли е най-благоприятния за Г.С. начин за изпълнение на задълженията й към общината, свързани с предоставянето на общинско жилище. Няма мотиви, че административният орган, предприел предварителното принудително изпълнение, е съобразил правилата по чл.272, ал.1, т.1 и т.2 от АПК. В допълнително представените по делото по реда на чл.297, ал.3 от АПК мотиви за обжалваното действие е видно, че не е предложена подкрепа и съдействие от общинската администрация на жалбоподателката за попълване и снабдяване с необходимите документи, удостоверяващи правото й да ползва общинско жилище. Нито едно от отправените до нея писма не е връчено лично срещу подпис.

Принципът на съразмерност е установен като основен принцип за дейността на администрацията в чл.6 от АПК. Съгласно чл.6, ал.1 и ал.2 от АПК, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и административният акт и неговото изпълнение не могат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта.

В конкретния случай принципът на съразмерност изисква преди да се пристъпи към принудително изземване на жилище административният орган да проучи възможностите за настаняване на жалбоподателката, като събере информация от колко души се състои нейното семейство, колко от тях обитават процесното жилище има ли възможност да се настани в жилище, обитавано от член от своето семейство. Принципът изисква преди пристъпване към принудителното извеждане от жилище общинската администрация да е положила усилия и да се е снабдила с информация от компетентните държавни органи и службите по социални грижи дали жалбоподателката ще разполага с някакъв подслон след извеждането й от общинското жилище. Тези задължения, както бе упоменато по-горе, произтичат пряко от прогласените в Конституцията  на РБ и Европейската конвенцията за правата на човека и основните свободи права на гражданите.

В случая органът по изпълнението не е отчел конкретните правно значими обстоятелства при предприемане на изземване на жилището на длъжника, с оглед критериите на чл. 272, ал. 1, т. 1 и т. 2  и чл.6, ал.1 и ал.2 от  АПК. Както за длъжника, така и за съда не става ясно след извеждане на жалбоподателката от общинското жилище къде тя ще намери подслон. Нарушението на принципа на съразмерност обосновава извод за незаконосъобразност на действията на органа по изпълнението, които са предприети в нарушение на чл.6, ал.1 и ал.2 и чл.272, ал.1, т.2 от АПК и е основание за тяхната отмяна.

Съгласно чл.298, ал.2 от АПК, отмяната на обжалваното действие възстановява положението преди извършването му. При необходимост да се пристъпи към ново принудително изпълнение след потвърждаване на изпълнителното основание или издаване на нова заповед, същото следва да бъде съобразено и с критериите на чл. 272, ал. 1, т. 1 и т. 2  и чл.6, ал.1 и ал.2 от  АПК.

Оспорващият претендира присъждане на направените от него разноски- 10 лв. за държавна такса, които му се дължат с оглед изхода от спора.

Водим от горното, Добричкият административен съд, на основание чл.298, ал.1  и 2 от АПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ действията на кмета на Община г.т., извършени на 16.08.2017г. в изпълнение на заповед № 726/24.07.2017г. по принудително изземване от Г.Т.С. с ЕГН ********** на общинско жилище, находящо се в гр.г.т., ул. „ в.а.“ № 2, вх, ет.4, ап.11.

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ положението преди извършване на принудителните действия като се ПРЕДОСТАВИ ДОСТЪП на Г.Т.С. до иззетото жилище и възможност да го обитава до влизането в сила на заповед № 726/24.07.2017г. или на друго годно изпълнително основание.

ОСЪЖДА Община г.т. да заплати на Г.Т.С. с ЕГН ********** сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото за държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: