Р Е Ш Е Н И Е

 

418 /30.10.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на тридесети октомври, две хиляди и седемнадесета, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Силвия Сандева

                           Нели Каменска

при участието на секретаря, М. Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Радослав Бухчев, разгледа докладваното от съдия Каменска адм.д.№ 472 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Общинска служба по земеделие гр.Шабла, чрез Елка Николова- началник, срещу решение № 87/12.07.2017г., постановено по гр.д. № 170/2017г. по описа на Районен съд гр.Каварна, с което е отменен отказа на ОСЗ-Шабла, обективиран в писмо с изх. № РД-05-28/15.02.2017г., постановен в отговор на искане А.М.Б. от 06.02.2017г. да придобие правото на собственост върху ползваните от него земи от 15 дка, представляващи част от ПИ 83017.16.3 от общинския поземлен фонд, находящи се в местността „Кавалджиево“ по КВС на землището на гр.Шабла или друг имот от 15 дка.

В касационната жалба се навеждат доводи, че решението е постановено при нарушения на материалния закон. Касаторът счита, че районният съд е формирал правните си изводи в разрез с действителното правно положение, неправилно е разтълкувал правнозначимите факти, съответно и неправилно е приложил материалния закон. Иска се решението на районния съд да бъде отменено.

Ответникът по касационната жалба А.М.Б., чрез процесуалния си представител адв.М.К. в писмено становище и в съдено заседание оспорва касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение. Твърди, че е водил 10 годишна битка с бюрократичната система, която била описана в съдебното решение и подкрепена с писмени доказателства. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава становище за неоснователност на касационната жалба. В решението било отговорено на всички възражения на ОСЗ-Шабла.

След преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по делото се установява, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от А.М.Б., подадена първоначално пред АдмС Добрич с вх. № 510/06.03.2017г. срещу Общинска служба по земеделие Шабла. В тази жалба оспорващият не е посочил какъв акт оспорва, но е изразил недоволство от получено на 23.02.2017г. писмо с изх. № РД-05-28/15.02.2017г., което е издадено в отговор на негово искане до ОСЗ-Шабла от 06.02.2017г. Видно от съдържанието на направеното от А.Б. искане с вх. № РД-05-28/06.02.2017г., л.27-28, с него е заявено право да се придобие собствеността върху поземлен имот - нива от 15 дка, представляваща част от общинския поземлен фонд на Община Шабла. Посочено е, че молителят е оземлен чрез отдаване под наем на процесния имот с решение от 2002г. на ПК-Шабла, т.е. отговаря на изискванията за оземляване чрез продажба на имота, че от  момента на оземляване чрез наемане на земята досега е добросъвестен владелец и  желае да закупи този имот или друг имот от 15 дка. Като основание за искането е посочена разпоредбата на чл.4, ал.4 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани.

В отговор на така направеното искане, Общинската служба по земеделие гр.Шабла, представлявана от началника си Елка Николова отговаря с писмо от 15.02.2017г., че оземляването на малоимотни и безимотни граждани, като форма на държавна помощ,  е било допустимо да се извършва до края на 2009г. В първото по делото заседание, развило се пред РС гр.Каварна, на когото делото е изпратено по подсъдност с определение от 23.03.2017г. по адм.д. № 112/2017г. по описа на АдмС- Добрич, жалбоподателят е посочил, че обжалва мълчалив отказ да бъде оземлен. В съдебното решение е прието, че се обжалва изричен отказ, обективиран в писмо с изх. № РД- 05-28/15.02.2017г. за оземляване на А.Б.. Разглеждайки спора, съдът е приел, че се оспорва и неприключване на започнала по заявление от 2007г. процедура по Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, поради което е постановил връщане на преписката на ОСЗ-Шабла за произнасяне с решение по чл.21, ал.6 от НОБМГ.

 За да постанови този резултат в мотивите на решението районният съд е приел, че жалбоподателят е отговарял на изискванията за оземляване, предвидени в Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, тъй като е подал молба в предвидените в наредбата срокове, на 15.10.2007г. до кмета на Община Шабла и е бил включен в Списъка представен от кмета на правоимащите. Съдът е обсъдил процедурата по оземляване и е приел, че същата не е извършена изцяло, което не е по вина на жалбоподателя. Посочено е, че процедурата по оземляване за А.Б. не е приключила, поради липсата на протокол по чл.16 от НОБМГ, който протокол следвало да бъде одобрен или съответно да бъде отказано одобряването му общинския съвет. В тази връзка съдът е достигнал до извода, че е приложим § 49 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по ПМС № 139/13.05.2011г., съгласно който довършване на процедурата за оземляване се допуска, когато решенията за признаване право на оземляване са постановени преди 31.12.2009г. Според мотивите в решението настоящият случай бил именно такъв. В мотивите на решението съдът не сочи с кое решение счита, че е признато право на оземляване на А.Б..

 Настоящият състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства, мотивите на оспорения съдебен акт и приложимия закон намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Изводите на съда за неприключила процедура по оземляването на А.Б. не съответстват на установените по делото факти, по които страните не спорят.

Както правилно е посочено в оспорения отказ на ОСЗ-Шабла, към момента на новото искане на А.Б. от 06.02.2017г., по което е постановен оспорения отказ с изх. № РД-05-28 от 15.02.2017г. на ОСЗ-Шабла не се извършват процедури по оземляване. Налице е изрична нормативна регламентация /§ 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и § 49 от ПЗР към Постановление № 139 от 13.05.2011 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, че след завършване на започналите процедури по оземляване законодателят не допуска процесната държавна помощ. Приемането на противното би означавало продължаване на процедурата по оземляване в нарушение на законодателството.

Спорен по делото е въпросът дали е довършена процедурата за оземляване, започнала с молбата на А.Б. от 15.10.2007г. , подадена по реда на чл.4, ал.4 от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, наричана за краткост Наредбата

Настоящият състав на съда намира, че видно от събраните по делото доказателства, процедурата за ответника по касационната жалба е приключила с влизането в сила на решение № 543 по Протокол № 30/27.11.2009г. на Общински съвет Шабла. Решението на общинския съвет е постановено в производство по Наредбата по молба от А.Б., подадена на 15.10.2007г. до кмета на общината в указания в чл.4, ал.4 от Наредбата срок от един месец след изчитане на договора за оземляване чрез отдаване под наем. Видно от т.20 от № 543 по Протокол № 30/27.11.2009г. на Общински съвет Шабла, произнасянето е именно по молбата на А.М.Б. с вх. № 4991 от 15.10.2007г. С процесното решение Общински съвет Шабла е отказал да прехвърли правото на собственост на  А.Б. и на още 19 оземлени чрез отдаване под наем граждани по молбите им от 2007г., подадени в срока по чл.4, ал.4 от Наредбата. Отказът е постановен поименно и в поредността, в която правоимащите са вписани в нарочно съставения от общината Списък на наемателите-правоимащи оземлени лица (л.94). С това решение е постановен изричен отказ, който е подлежал на самостоятелно обжалване. Макар че оземляването се извършва с акт на Общинската служба по земеделие, в хипотезата на взето решение за отказ от страна на Общинския съвет в процедурата по Наредбата, отказът на общинския съвет е актът, който пряко засяга интересите на заявителя, тъй като с него приключва цялата процедура във връзка с искането на оземленото лице да придобие право на собственост върху земеделската земя, предоставена му под наем. В този смисъл е непротиворечивата съдебна практика по адм.д. № 768/2011г., ІV.отд. на ВАС, адм.д. № 8311/2010г., І отд. на ВАС,  адм.д. № 2126/2011г., ІV отд. на ВАС, адм.д. № 8312/2010г., І отд. на ВАС и др. Предвид чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА Общинският съвет приема решения за разпореждане с общинско имущество, поради което оспореното решение за отказ да се прехвърли собствеността върху наетата земеделска земя е взето от компетентен орган и на основание чл. 8, ал. 11 ЗОС, и чл. 45, ал. 3 ЗМСМА може да се оспорва пред административния съд.

Служебно известно е на настоящия състав на съда, че една част от засегнатите граждани от решение № 543 по Протокол № 30/27.11.2009г. на Общински съвет Шабла са го оспорили пред административния съд и по жалбите им са образувани административни дела № 150/2010 г., адм.д. № 151/2010г., адм.д. № 152/2010,  адм.д. № 153/2010г.  и др. по описа на Административен съд Добрич. По всички съдебни дела решението е отменено частично по отношение на жалбоподателите, които са го оспорили.

В преписката няма данни, че А.Б. е оспорил пред съд решението на Общински съвет –Шабла, което го засяга. От писмо на омбудсмана с изх. № 435/26.05.2014г. (л.67) се установява, че жалбоподателят в своя жалба с № 435/2014г. обяснява, че не се е възползвал от възможността на оспори пред съд решението на Общински съвет, тъй като е бил убеждаван от длъжностни лица в общината, че може да защити правата си и по други начини.

В настоящото дело касаторът не представя доказателства за датата, на която А.Б. е бил уведомен за решението от 27.11.2009г. на Общински съвет Шабла, с което му е отказано оземляване. Административният съд намира, че дори и да се приеме, че най-ранният момент за узнаването на това решение от Б. е 26.05.2014г. - датата на постановяване на отговора на омбудсмана по подадената  жалбата с вх. № 453/2014г. на Б. до него, то считано от 26.05.2014г. срокът за оспорване на решението, с което е постановен отказ за оземляване, е изтекъл.

Обстоятелството дали решението на общинския съвет е взето при наличие на протокол от чл.16 от Наредбата или при липса на такъв, е от значение при разглеждане на спора за законосъобразност на самото решение. Такъв спор не се е развил по отношение на т.20 от Решение № 543/27.11.2009г., заради липсата на жалба, подадена до съд от А.Б.. Влязлото в сила решение на Общински съвет Шабла в необжалваните му части се е превърнало в стабилен административен акт.

Доколкото в решението на районния съд е обсъждана и разпоредбата на § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, следва да се обсъди и нейното приложение. Хипотези за оземляване по чл. 4, ал. 4 от Наредбата и по § 23 от ППЗСПЗЗ са различни. Основна е хипотезата на оземляване по чл.4, ал.4 от Наредбата. Нормата на § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, приета 2009г. има времеви предели и е за тези наематели, чийто срок на договора за наем към момента на обнародване на разпоредбата не е изтекъл. По делото няма приложен анекс за продължаване срока на договора за наем на Б., изтекъл през 2007г. Затова независимо, че същият е подал молба за оземляване и през 2009г. (л.70) на основание § § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, той не е правоимащ по този ред за оземляване. По тези причини Общински съвет Шабла се е произнесъл и е отказал да признае правата му по заявеното, на основание чл.4, ал.4 от Наредбата искане с молбата му от 15.10.2007г.

Неправилен е извода на съда, че в случая бил приложим § 49 от ПЗР на ППЗСПЗЗ по ПМС № 139/13.05.2011г., съгласно който довършване на процедурата за оземляване се допуска, когато решенията за признаване право на оземляване са постановени преди 31.12.2009г. Нормата има предвид решенията за оземляване чрез прехвърляне правото на собственост. В настоящия случая няма подобно  решение за оземляване в полза на Б.. Напротив, налице е влязъл в сила изричен отказ за оземляване приет от Общински съвет Шабла с решение № 543/27.11.2009г. по т.20. След като производството по оземляване за А.Б. е приключило с влизането в сила на решение № 543/27.11.2009г. на Общински съвет Шабла, е безпредметно обсъждането на издадените впоследствие решения от 2013г., а именно № 415/30.10.2013г., положително за оземляване и  № 423/29.2013г. за отмяна на решение № 415/30.10.2013г. За последното също няма данни да е било оспорено пред съда.

След като районният съд е приел, че процедурата за оземляване на Б. по молбата му от 2007г. не е приключила и е върнал преписката на ОСЗ-Шабла, същият е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който   следва да бъде отменен. В резултат от отмяната на решението, а жалбата срещу отказа на ОСЗ – Шабла, постановен по искане на А.Б. от 06.02.2016г. следва да се отхвърли като неоснователна.

Воден от гореизложеното, Административен съд - Добрич

 

                                    Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 87/12.07.2017г., постановено по гр.д. № 170/2017г. по описа на Районен съд гр.Каварна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.Б. ***, обективиран в писмо с изх. № РД-05-28/15.02.2017г., постановен в отговор на искане с вх. № РД-05-28/06.02.2017г.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ: