Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№498

гр. Добрич, 12.12.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година, ІІ кас.  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ  КАМЕНСКА

                             МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора ЗЛАТКО СТЕФАНОВ и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, разгледа докладваното от съдия М.Георгиева кас.адм.дело № 469/ 2017г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.208 и сл. от  АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от К.К.Т., с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. С.К., срещу Решение № 276 от 11. 07.2017г., постановено по н.а.х.д. № 280 по описа на РС-Добрич за 2017г., с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0851-000038 от 19. 01. 2017г. на Началника на Сектор “ПП” към ОД на МВР-Добрич.

          В жалбата се твърди, че съдът не е извършил правилна оценка на релевантните факти и е приложил неправилно материалния закон.Излагат се подробни съображения за твърденията и се иска отмяна на оспорваното решение и наказателно постановление,а в условия на евентуалност,квалифицирането на случая като маловажен.В съдебно заседание жалбата се поддържа адв.К..

          Ответникът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата. 

          Становището на окръжния прокурор е,че жалбата е неоснователна.От събраните доказателства в административнонаказателното производство и в съдебното производство се установява безспорно,че касаторът не е изпълнил разпореждане на полицейски орган,както и не се е съобразил с подадените знаци. Относно различната дата на нарушението в акта и постановлението счита, че се касае за техническа грешка,тъй като нарушителят е извикан на 13.01.в КАТ и в постановлението е отбелязана тази дата.  

          Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и възраженията в касационната жалба, направи следните изводи:

          Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което същата е допустима.

             Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал.1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна по следните съображения:

          Районният  съд е приел фактическата обстановка, описана в  АУАН и НП, която се потвърждава от приобщените по делото писмени доказателства и показанията на св.Косев,св.Андреев,св.К.Йорданова,както и показанията на жалбоподателя, дадени пред съда.АУАН е съставен съобразно изискванията на закона от компетентно длъжностно лице и съдържа изискуемите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН. Установил е ,че при издаването на постановлението е допуснато несъответствие. В него се посочва,че се издава за нарушение извършено на 13.01.2017г., а в АУАН, действителната дата на нарушението е 10.01.2017г. Съдът е цитирал съдебна практика, въз основа на която е приел,че е налице нарушение на процесуалните правила,но същото не е съществено,тъй като жалбоподателят не оспорва посочената в акта фактическа обстановка. По същество на нарушението съдът е преценил,че описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл.103 от ЗДвП. Субект на това нарушение е всеки водач, на МПС,каквото качество е имал жалбоподателя. Преценил е ,че законосъобразно му е наложено наказание по чл.175,ал.1 от ЗДвП,като размерът от 100 лева е справедливо определен към  минимума от 50лв.Съдът е обсъдил и визираното в постановлението нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП, за което на водача е наложена глоба от 30 лева, на основание чл.183, ал.3,т.5 ЗДвП, като е направил извод,че описаното деяние представлява и нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП,предвид което правилно водачът е санкциониран и за това нарушение.Коментирал е също защо случаят не може да се определи като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН. Като краен резултат, решаващият съд е потвърдил наказателното постановление.

         Настоящият състав напълно възприема изводите на въззивния съд.

          Касаторът е наказан за това,че на 10.01.2017ч., около 19.30 часа в община Добричка,по гл.път ІІ-97, на кръговото кръстовище за гр.Ген.Тошево и с. Паскалево,като водач на лек автомобил Ситроен берлинго с рег.хххххх,  при въведена временна организация на движението поради снегонавяване и затворен участък по пътя и въведена забрана  за преминаване с пътен знак В2,не изпълнява разпореждане на контролен орган и продължава движението си.АНО е описал,че с  деянието си:

          1.водачът отказва да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението,с което е нарушил чл.103 от ЗДвП;

          2.навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС, с което е нарушил чл.6,т.1 от ЗДвП.

         За описаните в постановлението нарушения и определената им правна квалификация, наказващият орган е наложил на К.К.Т. глоба съответно в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, на основание чл.176,ал.1,т.4 от ЗДвП и глоба в размер на 30 лева, на основание чл.183,ал.3,т.5,пр.1 от ЗДвП.

          Неоснователно е възражението,че съдът не е изследвал въпроса за вината на водача. Същият е спрял и е попитал дали пътят към с. Паскалево е отворен,по което не се спори,както не се спори,че полицейският автомобил е бил с включени светлини. Фактът,че водачът е спрял,не отменя обстоятелството,че не е изпълнил указанията на представителя на службата за контрол а именно, да не продължава движението си,тъй като пътят е затворен.Без значение за спора е,че водачът не е повярвал,че пътят е затворен,тъй като в този момент видял,че по пътя от с.Паскалево се движат други МПС. Ето защо,правилно решаващият съд е определил,че в процесния случай е налице умисъл при извършване на нарушението.

          Неоснователно е и възражението,относно приетото от съда по отношение на различните дати на извършване на нарушението, посочени в акта и в постановлението. Вярно е,че  цитираното от съда решение на АдмС-Добрич се отнася до сгрешена година,но също е вярно,че дата съдържа ден,месец и година, като в случая разминаването  е относно деня (числото от месеца) на извършване на нарушението. В акта е записано,че същото е извършено на 10-то число, а в постановлението-на 13 число. Очевидно е,че 13.01.2017г., датата на съставянето на АУАН серия Г 101332, механично е пренесена в постановлението. В постановлението обаче, този акт е цитиран.Освен това, същият е подписан без възражение и по него не са постъпили писмени такива.Правилно съдът е преценил, че различното посочване на датите в акта и постановлението е нарушение на производствените правила, но също така правилно е преценил,че то не е съществено. Тази грешка следва да се прецени доколко нарушава правото на защита на санкционираното лице, за да може да се определи като съществена и да бъде самостоятелно основание  НП да се отмени. От всички писмени и гласни доказателства по делото безспорно се установява една и съща фактическа обстановка. Водачът ясно е съзнавал в какво е обвинен и е осъществил правото си на защита в пълен обем.

          Неоснователно е и становището,че случаят може да се квалифицира по чл.28 ЗАНН.Решаващият съд е изложил аргументи относно липсата на условия за това, които се споделят и от касационната инстанция.  

          Касационният състав установи,че Решаващият съд е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на нарушителя.Това, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е незаконосъобразно.

             Описанието на самото деяние както в акта,така и в постановлението, е точно и ясно.Нарушителят е подписал акта без възражения и не е депозирал след това писмени такива.Касационният състав счита,че в случая  АУАН е съставен от компетентен орган,съобразно нормите на ЗАНН и ЗДвП.С оглед разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,същият се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.Констатациите в акта не са опровергани от жалбоподателя с годни доказателствени средства.Фактът, че наказаното лице ги е оспорило не е достатъчен, за да се приеме, че те са оборени. От събраните доказателства в производството пред съда не може да се направи извод,че фактическата обстановка описана в акта не отговаря на действителната. След като презумптивната доказателствена сила на АУАН не е оборена в производството пред съда, следва да се приеме, че действителните факти по спора са такива, каквито са установени от контролните органи в хода на административно наказателното производство. 

             Законосъобразно решаващият съд е приел, че липсват съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.Правилна е и преценката му,че не са налице условия случаят да се определи като маловажен.

           Оспорваното решение е правилно и законосъобразно , постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон, поради което същото следва да бъде потвърдено.

             Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 276 от 11.07.2017г., постановено по н.а.х.д. № 280/2017 г. на Районен съд гр. Добрич.

             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

       

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: