Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 435

 

Гр. Добрич,  07.11.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ДОБРИЧ, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря Мария Михалева, разгледа докладваното от съдия Милева административно дело № 467 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 149 и сл. от АПК във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

                 Образувано е по жалба, подадена от М.С.Д. ***, чрез адв. А.Д. - ВАК  против Заповед № 17-0240-000241 от 31.07.2017 г. на Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Балчик, с която на осн. чл. 171 т. 2 а от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни. Жалбоподателят твърди, че не е уведомен по смисъла на чл.26 от АПК за започване на производството по издаване на ИАА; не са налице фактическите основания за издаването на заповедта, защото не са изпълнени изискванията на хипотезата на чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП; същата е неправилна, незаконосъобразна и нищожна, тъй като със същата ще се доведе до значителни вреди за домакинството на оспорващия. Твърди се, че не е извършено нарушение, заповедта не отговаря на изискването на чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК, както и че същата е издадена в нарушение на чл.146, т.2 от АПК и т.4 от с.член.

В представено писмено становище по делото се твърди, че заповедта е нищожна, като издадена от лице без компетентност. Молят се да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна не изразява становище по жалбата.

                  След като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Справката за нарушител, жалбоподателя М.С.Д. е правоспособен водач на МПС кат. В АМ от 10.07.1990 г.; последното му СУМПС е издадено на 12.07.2010 г. със срок на валидност до 12.07.2020 г.

На 29.07.2017 г. около 02:00 ч. в гр. Балчик, ул. „Приморска“, посока ул. „Черно море“, спирка площад „Рибарски“ М.Д. управлява собствения си лек автомобил, марка „Сеат Ибиза“ с рег. №*** след употреба на алкохол в издишания въздух, установен с техн. средство Алкотест "Дрегер 7510" № 0073, както и  не носи СУМПС. Техническото средство отчело концентрация на алкохол в кръвта на водача от 1.60‰ (проба № 680), издаден е талон за медицинско изследване, с оглед на което против него на място бил съставен АУАН за установеното нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП предявен лично на Д. и отказан от него да го разпише /удостоверен отказа с един свидетел/. С акта били иззети като доказателства СРППС и 2 броя табели. На 31.07.2017 г. била издадена оспорваната в настоящото произвоство  Заповед № 17-0240-000241 от 31.07.2017г, с която на осн. чл. 171 т. 2 а от ЗДвП на оспорващия била приложена ПАМ - прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 190 дни, като на осн. чл. 172, ал. 4 от Закона със съставяне на цитирания в заповедта АУАН се отнемат СРМПС и 2 бр. регистрационни табели № ***.

Заповедта е връчена на 02.08.2017 г., а жалбата е постъпила в РУ Балчик на 07.08.2017 г.

По делото като доказателство е приета Заповед №357з-815/19.04.2017  г. на Директора на ОД на МВР Добрич, издадена във връзка със Заповед №8121з-1424/09.12.2016 г. на Министъра на Вътрешните работи, с която на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП оправомощава служители за издаване на принудителни административни мерки, като с т. 1.6 за налагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, 5, б.”а“, т.6 и т.7 от ЗДвП са оправомощени началниците на сектори /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Добрич, с правомощия на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Добрич. С Писмо рег. №35700-7504/23.10.2017 г. на Директор на ОД на МВР Добрич е уведомен настоящият съдебен състав, че К.П.К. /издателя на оспорваната заповед/ е назначен в МВР със Заповед на МВР от 30.03.2015 г. на длъжност началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Балчик при ОД на МВР Добрич.

При така установената фактология съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от легитимиран субект - неин адресат, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгл.чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. На осн. чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171 т.1, 2, 2а, т. 4, т. 5 бук. "а", т. 6 и т. 7 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата. С приложената по преписката Заповед №357з-815/19.04.2017  г., издадена от Директора на ОД на МВР Добрич, са възложени правомощия за издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП по чл. 171 т. 2 а  на началниците на сектори /групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР Добрич, с правомощия на територията обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР Добрич. От приложеното на л.44 Писмо рег. №35700-7504/23.10.2017 г. на Директор на ОД на МВР Добрич се установява, че издателя на оспорения акт – К.П.К. заема посочената в т. 1.6 от горецитираната заповед длъжност началник на група „Охранителна полиция“ към РУ Балчик при ОДМВР Добрич. С оглед горното, неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на компетентност на органа издал обжалваната заповед - последната не страда от порок на нищожност и явява се валиден акт.

При издаване на обжалваната заповед са спазени разпоредбите на материалния и процесуалния закон.

С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са конкретни, като е описано осъщественото от жалбоподателя нарушение, а именно: управлявал лек автомобил под въздействието на алкохол, установено с техническо средство, отчело 1.60%. В заповедта е цитирано МПС - предмет на нарушението, за което се прилага ПАМ - прекратяване на регистрацията. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на участниците в движението от водачи управляващи МПС след употреба на алкохол, над законно определеното.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното: Съгласно чл. 171 т. 2 а от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, се прекратява регистрацията на пътното превозно средство. При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Разпоредбата на чл. 171 т. 2 а от ЗДвП не предвижда като условие за налагане на ПАМ влизането в сила на наказателното постановление, а само установяване на конкретното нарушение, и доколкото конкретната ПАМ е от категорията на преустановителните мерки, е достатъчно съставянето на АУАН. Такъв в настоящия случай е налице и той предхожда заповедта за ПАМ, поради което всички възражения на жалбоподателите в противния смисъл са неоснователни.

В конкретния случай констатациите в съставения против Д. АУАН относно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰ не са опровергани от жалбоподателя, в чиято тежест е да установи противното. Поради това съдът приема, че с оглед конкретните фактически установявания, в настоящия казус прилагането на ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" е било императивно изискуемо по силата на специалния ЗДвП, съотв. издавайки оспорената заповед административният орган е действал в условията на обвързана компетентност.

На следващо място в заповедта са изложени както фактическите, така и правните основания за прилагане на оспорената ПАМ - извършеното от собственика на МПС административно нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 ‰, а именно - 1.60 ‰, което изисква императивното прилагане на ПАМ на осн. чл. 171 т. 2 а от ЗДвП. Действително в заповедта не са изложени мотиви по отношение продължителността на срока на ПАМ, но доколкото той е в специалния законоустановен минимум от 190 дни, съдът в този си състав намира, че така констатираният пропуск в конкретния случай няма стойност на съществено нарушение на процесуалните правила, респ. и на самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

В заключение, но не на последно място съдът преценява като неоснователно искането за отмяна на заповедта по съображение, че с приложената ПАМ се засягат значително правата  на собственика на МПС-то и неговото семейство. На първо място следва да бъде подчертано, че приложената ПАМ е пряко следствие на извършеното виновно от М.Д. административно нарушение - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 1.60‰. Именно неговото поведение е причина за лишаване на семейството му от възможността да ползва семейното МПС за срок от 190 дни. Поради това той не може да се позовава на собственото си противоправно поведение, в резултат на което с голяма вероятност са настъпили твърдените значителни неблагоприятни последици, за да претендира отмяна на наложената законоустановена ПАМ. Предвидената с последното актуално изменение на чл. 171 т. 2 а от ЗДвП от м.02.2017 г. мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали от тар. война на пътя. Мярката действително е драстична и се характеризира със значителни по тежест неблагоприятни последици, но е приета от законодателя недвусмислено, представлява част от действащото право, следва да бъде приложена при извършено нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП и изпълнението й при наличието на всички материално и процесуално правни предпоставки, какъвто е настоящият случай, не може да бъде отменено.

Предвид изложеното съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в предвидената за редовността й от формална страна форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Горното квалифицира жалбата на М.С.Д. против нея като неоснователна и налага отхвърлянето и.

При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна, а ответната страна не е формулирала такава.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.Д. ***  против Заповед № 17-0240-000241 от 31.07.2017 г. на Началник група към ОД на МВР Добрич, РУ Балчик, с която на осн. чл. 171 т. 2 а от ЗДвП на същия е наложена ПАМ - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 190 дни

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

 

                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: