О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Добрич, 18.10.2017г.

 

Административен съд гр.Добрич, в закрито заседание на осемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

след като разгледа докладваното административно дело459 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и е образувано по молба с вх. № 2138/28.09.2017г. на „А.“ АД, конституирана като заинтересована страна по делото.

С молбата се иска да бъде изменено определение от 08.09.2017г., постановено по адм.д. № 459/2017г. по описа на АдмС-Добрич в частта му за разноските като съдът осъди „Е.П.М.“ АД да заплати на „А.“ АД сумата от 5 160 лв. с ДДС, представляваща адвокатски хонорар. С молбата за изменение на определението в частта му за разноските молителят представя списък на разноските, договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017г., фактура и преводно нареждане. 

          Насрещната страна, „Е.П.М.“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Н.Г.- ВАК представя писмен отговор с вх. № 2284 от 17.10.2017г., в който изразява становище за недопустимост на искането за изменение на постановеното определение в частта му за разноските, по съображения, че процесуалните представители на „А.“ АД не са представили списък на разноските, не са посочили размера на претендираните разноски, нито доказателства за извършени такива в писменото си становище по делото от 04.09.2017г., в което са направили искане за присъждане на разноски. Алтернативно оспорва основателността на искането за изменение на определение в частта му за разноските с довода, че плащането по представения договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017г. е извършено на 14.09.2017г., което е след приключване на производството по делото с определението от 08.09.2017г. И предвид обстоятелството, че в хода на производството „А.“ АД не е направило разноски по делото под формата на адвокатски хонорари, то такива не следва да му се присъждат. В условието на евентуалност „Е.П.М.“ АД прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, определено в размер, многократно надхвърлящ минималния размер на адвокатското възнаграждение от 600 лв. по чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка изтъква, че производството не се отличава с правна или фактическа сложност, няма открити съдебни заседания, разпит на свидетели, изслушване на експертиза, не са правени искания за събиране на доказателства. Процесуалните представители на „А.“ АД били извършили едно процесуално действие- подаване на писмено становище по спора.

Съдът прецени, че молбата за изменение на определението в частта му за разноските е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, но е процесуално недопустима по следните съображения:

Молителят, „А.“ АД е бил конституиран като заинтересована страна в производството по чл.216, ал.5 от ЗУТ с определение от 16.08.2017г. На 30.08.2017г. му е бил връчен препис от жалбата на „Е.П.М.“ АД с указание, че има право на писмено становище по нея в 7- дневен срок. В този срок, на 04.09.2017г. по делото е постъпило писмено становище, наречено „отговор“, от „А.“ АД чрез адвокатско дружество „С И Д “. В писменото становище на дружеството е направено искане за присъждане на разноски по делото за адвокатски хонорар, но не е представен списък на разноските нито е посочен техният размер или доказателства за внасянето им. Към становището е приложено единствено пълномощно от 04.09.2017г., от което е видно, че изпълнителният директор на „А.“ АД е упълномощил адвокатското дружество да го представлява по адм.д. № 459/2017г. по описа на АдмС-Добрич. Определението, с което е отхвърлена жалбата на „Е.П.М.“ АД и е приключило производството по делото, е постановено на 08.09.2017г. след изтичане на сроковете за представяне на становища от ответника и заинтересованите по делото страни. С определението е обсъдено направеното от „А.“ АД искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на „А.“ АД и е констатирано, че няма представен списък на разноските, доказателства за техния размер и за извършването им. Затова разноски не са присъдени. Определението е съобщено на „А.“ АД на 14.09.2017г.

На 28.09.2017г. „А.“ АД, чрез процесуалните си представители адв.Дрехарова и адв.Стефанов, депозира молба с вх. № 2138 за изменение на определението в частта му за разноските и молба – списък на разноските с вх. № 2143/14.09.2017г. Към тези молби молителят прилага договор за правна защита и съдействие от 04.09.2017г. с уговорено в него възнаграждение от 4300 лв. без ДДС, фактура № 0000000050 с дата 14.09.2017г. за плащане на сумата от 5 160 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие и платежно нареждане от 20.09.2017г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира молбата за изменение на определението в частта му за разноските за недопустима.

            Съгласно чл.80 от ГПК, приложим в административния процес по силата на чл.144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Производството по чл.216, ал.5 от ЗУТ се развива в закрито заседание. Затова заинтересованите страни следва да направят исканията си, вкл. и да представят списък на разноските най-късно в деня, в който изтича срокът за представяне на писмено становище по жалбата. Определението, с което „А.“ АД е конституирано като заинтересована страна по делото, е съобщено на 30.08.2017г. Седмодневният срок за представяне на писмено становище, искане за разноски и списък към него е започнал да тече на 31 август 2017г. и е изтекъл на 07 септември 2017г., четвъртък, присъствен ден.

Видно от представените доказателства за плащането, разноските са извършени на 14.09.2017г., т.е. след приключване на съдебното производство с окончателен съдебен акт. В тази връзка съдът намира за основателно и възражението на насрещната страна, че не се дължи присъждане на разноски, тъй като такива изобщо не са били извършени към приключване на съдебното производство по арг. от чл.78, ал.1 от ГПК.

Неоснователно е твърдението в молбата на „А.“ АД, че дружеството не е имало обективна възможност да представи списък на разноските, понеже производството се е развило в закрито заседание.

Видно е, че становището по жалбата, както и пълномощното, дадено на процесуалните представители на „А.“ АД са от 04.09.2017г. и са представени в деловодството на съда на тази дата.  Същата дата, 04.09.2017г., носи и представеният впоследствие, на 28.09.2017г., договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатското възнаграждение. След като молителят твърди, че на 04.09.2017г. е сключил договор за правна защита и съдействие, то към този момент той е имал  възможност да представи и списък на разноските по делото и доказателства за тяхното плащане.

Съобразно т.9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

Определението, чието изменение в частта на разноските се иска, е постановено по реда на чл.216, ал.5, изр. 4 от ЗУТ и е необжалваемо. По аргумент от чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, настоящото определение също е необжалваемо.

Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, Административен съд –Добрич

 

                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 2138/28.09.2017г. на „А.“ АД за изменение на определение от 08.09.2017г., постановено по адм.д. № 459/2017г. по описа на АдмС-Добрич в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: