Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

367

Добрич, 10.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 Административен съд - Добрич, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година, І едноличен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 457/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба вх. № 1830/ 14.08.2017 г. от Й.Г.Б., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0240-000218/ 20.07.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР Добрич, РУ Балчик.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Жалбоподателят сочи, че лицето, заради което е наложена ПАМ, не е неправоспособен водач, като се позовава на чл. 343в, ал. 1 от НК и се обосновава с Р № 588/ 2009 г. на ВКС, ІІ отд. На следващо място излага становище, че за извършено нарушение от едно лице не могат да носят отговорност две или повече лица. Изтъква, че лицето е служител на фирмата и за подновяване на СУМПС следва да носи отговорност конкретното лице, като фирмата няма пряко задължение за водене на такъв отчет. На последно място прави оплакване, че не става ясно в какво качество жалбоподателят е извършил нарушението – като физическо лице или в качеството на управител на ЕТ „Й.Б.“. Иска да бъде отменена наложената ПАМ. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. *******, ВАК, който поддържа жалбата за незаконосъобразност на оспорения акт.

Ответникът по жалбата - Началникът на Районно управление - Балчик към ОДМВР - Добрич, редовно призован, не се явява, не се представлява. При изпращане на административната преписка по издаване на оспорената заповед, представя писмено становище, в което описва фактите по случая.

Административен съд - Добрич, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на 28.07.2017 г., видно от датата и подписа под разписката към нея (л. 15). Жалбата е подадена чрез куриер на 11.08.2017 г. (л. 5), с оглед на което е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от лице, което има правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. С жалбата се оспорва индивидуален административен акт. Тя съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед № 17-0240-000218 от 20.07.2017 г., издадена от Началника на РУ - Балчик ОДМВР Добрич, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС – л.а. Тойота Корола с рег. № *******за срок от 6 месеца до 1 година, а именно за 190 дни, собственост на Й.Г.Б. според свидетелство за регистрация, Част І (л. 4) В заповедта е записано, че административният орган е взел предвид, че на 19.07.2017 г., около 17.40 часа, в община Балчик, по гл. път Е – 87, в посока гр. Варна, е допуснала *******да управлява собствения й лек автомобил Тойота Корола с рег. № *******, без същият да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, като е указал, че по този начин Б. е нарушила виновно чл. 102 от ЗДвП, като на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП ѝ е наложил предвидената в този текст ПАМ.

Жалбоподателят е приложил като доказателство по делото свидетелство за регистрация № 000492541на процесното ППС, в което съобразно унифицираните кодове, съгласно Директива на ЕС 1999/37 от 29.04.1999 г., е указано, че притежател на свидетелството за регистрация е ЕТ „Й.Б.“, а собственик на превозното средство е Й.Г.Б..(л. 4)

На 19.07.2017 г. е съставен АУАН № 335 срещу *******, ЕГН ********** от гр. Каварна, за това че на 19.07.2017 г., около 17.40 часа, в община Балчик, по гл. път Е – 87, в посока гр. Варна, управлява лек автомобил Тойота Корола с рег. № *******, с изтекъл срок на валидност на СУМПС, като и не представя контролен талон към СУМПС. На база АУАН на 09.08.2017 г. е издадено НП № 17 – 0240 – 000300 срещу *******. (л. 12)   

По делото е приета като доказателство Справка за нарушител, в която е отразено, че НП е влязло в сила на 21.08.2017 г. От същата справка се установява, че на 30.07.2007 г. е било издадено СУМПС № 221970710 на *******, валидно до 03.07.2017 г. На 15.08.2017 г. Георгиев е подал документи и карта за медицински преглед № 6177 от 14.08.2017 г. за подновяване на СУМПС, като на 16.08.2017 г. му е издадено ново СУМПС № 283330974 и нов контролен талон № 6053957 от 17.08.2017 г. (л. 41)

Със Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. във връзка с т. 3 от Заповед № 8121з – 1524/ 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР,  Директорът на ОДМВР Добрич е оправомощил да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2А, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 от Закона за движение по пътищата с мотивирани заповеди служители на ОДМВР – Добрич, вкл. съгласно т. 1.5 от заповедта - началниците на РУ при ОДМВР - Добрич, с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОДМВР - Добрич. (л. 37) 

При така изложените факти и обстоятелства, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, се налагат следните правни изводи, като съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК:

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2А, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от Заповед № 357з – 815/ 19.04.2017 г. на Директора на ОДМВР - Добрич, цитирана по - горе, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите материални и териториални правомощия, доколкото нарушението, за което е издадена ПАМ, е извършено на територията на община Балчик.

Съгласно чл. 171, т.2а от ЗДвП в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година;

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС, последното да е управлявано от друго лице, което към момента на управлението не притежава валидно свидетелство за управление. Тези обстоятелства са безспорно установени. Неотносими към спора са разпоредбите на чл. 343в, ал. 1 и 2 от НК, на които се позовава жалбоподателят, както и Р № 588/ 2009 г. на ВКС. В случая необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление, по който факт спор няма, а и събраните писмени доказателства са еднопосочни. Без значение са причините, поради които не притежава валидно СУМПС. Законодателят е разписал обективни предпоставки, при които се налага принудителната мярка, като е съобразил, че войната по пътищата, предизвикана от многобройните ПТП, изисква да се вземат строги мерки за здравето и живота на гражданите.   

Вярно е, че в обстоятелствената част на заповедта е записано, че Б. като собственик е допуснала или предоставила МПС на лице, което не притежава съответното свидетелство за управление, с което е нарушила чл. 102 от ЗДвП, съгласно който на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на неправоспособен водач, но това описание е с оглед посочване обстоятелствата, изискващи прилагане на ПАМ. От една страна, с разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е разписано, че  всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4, а от друга - текстът на чл. 150а от ЗДвП сочи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. В този смисъл Георги Минков не е притежавал валидно СУМПС, като е управлявал МПС, собственост на Б.. Както беше посочено по – горе, текстът на чл. 171, т. 2а ЗДвП е категоричен – „непритежаващо“. В този смисъл материалният закон е приложен правилно и не е налице наведеното от жалбоподателя нарушение относно тълкуването на понятието „неправоспособен водач“.

Неоснователно е и оплакването, че за едно нарушение са наказани две различни лица. Принудителната административна мярка не е наказание. Съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. Двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно установено е нарушението, налице е акт за установяване на същото, издадено е и НП, което е влязло в сила. В този смисъл при издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е и подкрепена от приложените към преписката по издаването й доказателства, като е надлежно връчена на адресата. 

Настоящият състав счита, че не е налице неяснота и по отношение качеството, в което е определен адресатът на заповедта за прилагане на ПАМ – това е собственикът на автомобила като физическо лице и по този начин е изписана и самата заповед, а извод за собствеността, както вече съдът имаше повод да отбележи, се извежда от свидетелството за регистрация.

Спазено е и изискването за определяне на срок, в който са ограничени правата на собственика, а именно от 190 дни, което е към минимума на предвиденото в закона.

Предвид изложеното заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването й процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, Административен съд - Добрич, І едноличен състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба вх. № 1830/ 14.08.2017 г. от Й.Г.Б., ЕГН **********,*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0240-000218 от 20.07.2017 г. на Началника на РУП към ОДМВР - Добрич, РУ Балчик.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

 

                                                        СЪДИЯ: