Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 16.10.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, Втори касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Нели Каменска

                                Милена Георгиева

 

при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 446 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция гр.Варна, представлявана от Христо Милев –директор срещу решение № 230/05.06.2017г., постановено по нахд № 431/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич, с което е отменено наказателно постановление № В-0042720 от 03.02.2017г. на директора на РД Варна на КЗП, с което на „Техномаркет България“ АД е наложена имуществена санкция от 500 лв. на основание чл.222а за нарушение на чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

          В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон. Изразено е несъгласие с извода на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Иска се решението на съда да бъде отменено като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, „Техномаркет България“ АД, представя писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като по делото било безспорно установено, че е извършено нарушение на чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите. Пледира отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

          Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените в жалбата касационни основания и предвид разпоредбата на чл.218, ал.2 АПК, намира касационната жалба за допустима, но неоснователна.

С оспореното пред районния съд наказателно постановление на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция гр.Варна, на „Техномаркет България“ АД е наложена имуществена санкция от 500 лв. за това, че  дружеството не е изпълнило административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на иден месец, считано от предявяване на рекламацията. Деянието е класифицирано като нарушение на чл.113, ал.2 от Закона за защита на потребителите.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че не е извършено нарушение на Закона за защита на потребителите. Този извод е направен след обсъждане на установените по делото факти, а именно: 1. На 08.07.2016г. потребителят Евтим Генов приел доставената от „Техномаркет България“ ЕАД стока- пералня плюс сушилня, като подписал приемо-предавателния протокол, съставен при доставката без възражения за констатирани транспортни дефекти, липси или недостатъци на стоката или на съответните прилежащи документи. В наказателното постановление е прието, че потребителят не разопаковал стоката в деня на доставката, а на  21.07.2016г. На следващия ден, 22.07.2016г. предявил пред търговеца рекламация с твърдението, че капакът на уреда е счупен, а дясната му страна е силно огъната. Рекламацията била вписана под съответния номер, но в едномесечния срок, считано от 22.07.2016г. търговецът не се произнесъл по рекламацията. Едва на 27.10.2016г. представил писмено становище, адресирано до потребителя, че не приема направената рекламация. По делото е представен споразумителен протокол и формуляр за връщане на пари, от които се установява, че на 22.11.2016г. търговецът върнал парите на потребителя. На 16.11.2016г. срещу търговеца е съставен акт за установяване на административно нарушение на чл.113, ал.2 от ЗЗП, а на 03.02.2017г. въз основа на така съставения акт е издадено оспореното пред РС Добрич наказателно постановление, с което му е наложена предвиденото в ЗЗП, чл.222а санкция от 500 лв.

 Съдът намира, че не са налице основанията за отмяна на оспореното решение. При решаването на спора съдът е приложил правилно материалния закон, тъй като имуществената отговорност на търговеца за нарушаване на чл.113, ал.2 от ЗЗП е била ангажирана неправилно. Самото  наказателно постановление е издадено при съществено процесуално нарушение по чл.52, ал.4 от ЗАНН, без да са осъдени възраженията на търговеца и  без да са изследвани спорните обстоятелства, което е довело и до несъответствието му материалния закон – нормите на чл.113, ал.2 във връзка с чл.105, ал.2 и чл.103в, ал.1 от Закона за защита на потребителите.

Съгласно сочената за нарушена норма на чл.113, ал.2 от ЗЗП, привеждането на потребителската стока в съответствие с договора трябва да се извърши  в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията на потребителя. Тази норма е във връзка с установеното в чл.105, ал.1 от ЗЗП задължение на продавача да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба.

Разпоредбата на чл.105, ал.2 от ЗЗП определя границите на отговорността на продавача. Тя гласи, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето й, дори и да не е знаел за несъответствието. Нормата визира случаите на явни дефекти и скрити такива, които не могат да бъдат установени при оглед на стоката. В случая оплакванията на потребителя в рекламацията са свързани с твърдения за несъответствие на стоката по отношения на външния й вид, т.е. дефектът на стоката е от вида на тези, които се установяват чрез обикновен оглед при приемането на доставената вещ. В случая дефектът е толкова явен (счупен капак и силно огъната дясна страна на уреда), че не би могъл да остане незабелязан при приемането на стоката.

Спорният въпрос в настоящия случай е дали този явен дефект е съществувал в момента на доставката, тъй като по делото не се спори, че при приемането на стоката купувачът е приел стоката без да впише възражения за нейното несъответствие.

Отговорът е даден в нормата на чл.103в, ал.1 от ЗЗП, съгласно която при договори, при които търговецът изпраща стоките на потребителя (какъвто е настоящият случай), рискът от загуба или повреда на стоките преминава върху потребителя в момента, в който потребителят или посочено от него трето лице, различно от превозвача, приеме стоките. Действително продавачът е длъжен да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, но срещу това задължение на търговеца стои насрещното задължение на потребителя да прегледа стоката при нейното приемане и съответно да направи веднага рекламацията си, чрез вписване на възражения в приемо-предавателния протокол, за да не премине рискът от повреда на стоката върху него. Подписвайки приемо-предавателния протокол от 08.07.2016г. без възражения, потребителят сам се е поставил в невъзможност да докаже, че дефектите на стоката – счупен капак и силно огъната дясна страна - са съществували към момента на доставката. Според  чл.103в, ал.1 от ЗЗП рискът от повреда на стоката е премина върху купувача.

Съответно и в административнонаказателната преписка по тази причина липсват доказателства, че въпросните явни външни дефекти на стоката са съществували в момента на доставката и приемането й от потребителя. Затова незаконосъобразно административният орган е приел, че търговецът  е бил длъжен да уважи рекламацията в едномесечен срок от предявяването  и  като не е сторил това е нарушил чл.113, ал.2 от ЗЗП.

Нещо повече, в случая преди издаване на наказателното постановление търговецът е върнал парите на потребителя без да има доказателства, че е доставил повредена стока.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд, с което е отменено наказателното постановление, е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр.Добрич, ІІ-ри касационен състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 230 от 05.06.2017г., постановено по нахд № 431/2017г. по описа на Районен съд гр.Добрич.

Решението е окончателно.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: