Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 425/30.10.2017год., град Добрич

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на десети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :                                                            

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА   

                                                                     СИЛВИЯ САНДЕВА 

 

при участието на прокурора РУМЯН ЖЕЛЕВА и секретаря Веселина Сандева изслуша докладваното от съдия Силвия Сандева КАД № 445/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по подадена чрез пълномощник касационна жалба от М.К.Г. с ЕГН ********** *** срещу решение № 240 от 14.06.2017г. по нахд № 278/2017г. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено НП № 28-0000003/24.01.2017г. на началника на ОО “АА” – Добрич, с което на касатора за нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, на основание чл.178а, ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на НП, както и че не са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното наказателно постановление. 

Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото.    

Представителят на Окръжна прокуратура Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на ДРС следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.        

За да се произнесе по съществото на жалбата, с оглед на посочените в нея касационни основания за отмяна и в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК, съдът съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С процесното НП касаторът М.К.Г. е бил санкциониран за това, че в качеството си на водач на товарен автомобил извършва обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, което съставлява нарушение на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 / 15.05.2006г. на МТИТС.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателното постановление с мотива, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и че вмененото на жалбоподателя нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Изложил е доводи, че административното нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща на субекта на нарушението да разбере за какво е точно обвинен и срещу какво да се защитава. Посочена е нарушената материалноправна норма, мястото и датата на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът е приел, че непосочването в цифрово изражение на съответното предложение от нарушения законов текст не е съществено процесуално нарушение, което да води до отмяна на НП, тъй като е налице пълно словесно описание на нарушението, от което става ясно, че жалбоподателят е наказан за това, че като водач на товарен автомобил извършва обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност, а не за това, че при постъпване на работа не е представил удостоверение за психологическа годност. Съдът е цитирал сочената за нарушена норма на чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТИТС и въз основа на приетата от него фактическа обстановка е направил извода, че нарушението е безспорно установено - на 27.12.2016г., при извършена проверка, Г. е без валидно удостоверение за психологическа годност. Представеното от него удостоверение е с изтекъл срок на годност на 24.08.2016г. От друга страна, съдът е констатирал,  че жалбоподателят се е снабдил с ново удостоверение за психологическа годност с № 373497 от 03.03.2017г., но е приел, че това обстоятелство не е достатъчно основание за квалифициране на случая като маловажен. Изтъкнал е, че към датата на проверката Г. е управлявал с удостоверение с изтекла валидност повече от четири месеца, който срок е достатъчно дълъг и дори да са били налице обективни причини, водачът е следвало да поднови удостоверението си, което той не е сторил. Подчертал е, че новото удостоверение е издадено повече от 6 месеца след изтичането на валидността на предходното такова, както и след издаването и връчването на обжалваното НП, като очевидно пасивното поведение на санкционирания да се снабди с валидно удостоверение в срок, както и времето, през което е бил без валидно удостоверение, не са смекчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка и предвид естеството на охраняваните обществени отношения съдът е приел, че нарушението не може да се определи с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този вид независимо от неговия формален характер. В резултат от това е отказал да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и е потвърдил обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.          

Така постановеното решение е правилно.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, по която няма спор между страните,  районният съд е направил правилни и обосновани фактически и правни изводи, които съответстват на материалния закон и данните по делото.  Неоснователни са възраженията на касатора за неяснота на обвинението и неправилна правна квалификация на нарушението. В решението си въззивният съд е отговорил подробно и аргументирано защо счита тези възражения за неоснователни. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на районния съд в тази насока и не счита за нужно да ги преповтаря. Неоснователни са и оплакванията на касатора, че неправилно съдът е отказал за приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. ДРС обстойно и задълбочено е анализирал събраните по делото писмени доказателства и след като се е позовал на съдебната практика по сходни случаи, е стигнал до законосъобразния извод за немаловажност на деянието. В самото УПГ изрично е указано докога е валидно и жалбоподателят е имал пълната възможност да се снабди с ново преди изтичането на срока на валидност. Правилно районният съд е преценил, че се касае за формално нарушение, при което са налице всички признаци от обективна и субективна страна, като дългият срок до издаване на новото УПГ само потвърждава извода на АНО, че са налице условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача.     

С оглед на изложеното Добричкият административен съд намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и в съотвествие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Добричкият административен съд

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 240 от 14.06.2017г. по нахд № 278/2017г. по описа на Районен съд – Добрич. 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                            ЧЛЕНОВЕ :