Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./20.10.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на втори октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА                           

         

            при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 440/2017г. по описа на АС-Добрич                                                                                                                           и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

            Образувано е по жалба на С.В.Н. ЕГН ********** *** срещу решение № 25/14.07.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № **********/22.05.2017г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич в частта, в която й определена пенсия по реда на чл.70 от КСО в размер на 314, 94 лева, намален на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО (отм.) за период от 55 месеца до навършване на възраст от 62г. и 4м. по 0,1 % за отделните подпериоди съответно в размер на 297, 62 лева, 303, 26 лева и 311, 15 лева. В жалбата се сочи, че оспореният акт е немотивиран, лишен от логика и вътрешно противоречив, което произтича от неразбирането на административния орган, че следва да се разграничават двата момента – момента, от който за учителите възниква правото на ранно пенсиониране по §5, ал.1 от КСО, и момента, от който за вече придобилите правото на пенсиониране учители възниква правото да получат пенсията си в пълен размер. Възразява се, че възрастта за получаване на пълна пенсия, както и срокът за получаване на пенсията в намален размер са определени в нарушение на чл.68, ал.1 от КСО и §6б от ПЗР на КСО, респективно чл.69в от КСО. Твърди се, че намалението на размера на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката следва да се определи за срок от 36 месеца до навършване на 60г. и 8м., процентът намаление - на 3,6, а намалението за подпериодите – съответно на 303, 61 лева, 309, 37 лева и 317, 41 лева, като при условията на евентуалност намалението на размера на отпуснатата пенсия следва да се определи за срок от 42 месеца – до навършване на 61г. и 2м. (05.04.2018г.), процентът намаление – на 4,2, а намалението на подпериодите – съответно на 301, 71 лева, 307, 44 лева и 315, 43 лева. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.                 

          Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич, не изразява становище по основателността на жалбата.            

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :          

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е и основателна. 

Със заявление с вх.№ МП-12966/17.10.2014г. в ТП на НОИ – Добрич жалбоподателката е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО. По това заявление има постановен отказ с разпореждане № **********/07.11.2014г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич. Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 29/21.11.2014г. е отхвърлил жалбата. Решението и потвърденото с него разпореждане са обжалвани пред Административен съд – Добрич. С решение № 7/30.01.2015г. по адм. дело № 616/2014г. първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на В.. С решение № 10102/ 01.10.2015г. по адм. дело № 3051/2015г. Върховният административен съд на Република България, VІ отделение, е отменил решението на Добричкия административен съд и вместо него е постановил ново по същество, с което е отменил решението на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ – Добрич и е върнал делото като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. В мотивите към решението е прието, че административният орган и съдът неправилно са тълкували и приложили материалният закон и Н. има право на пенсия при условията на § 5, ал.1 от ПЗР на КСО (понастоящем отменен, ДВ, бр.61/2015г., в сила от 01.01.2016г.).

При повторното разглеждане на въпроса по същество е постановен нов отказ, обективиран в разпореждане № **********/30.10.2015г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич. Този отказ е обжалван по административен ред, като с решение № 27/21.12.2015г. директорът на ТП на НОИ - Добрич е отхвърлил жалбата срещу него. С влязло в сила решение № 66/14.02.2016г. по адм. д. № 18/2016г. по описа на Административен съд – Добрич, оставено в сила с решение № 5074/24.04.2017г. по адм. дело № 4684/2016г. по описа на ВАС, VІ отделение, посоченото разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ – Добрич са отменени и преписката е изпратена на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за ново произнасяне по заявление с вх.№ МП-12966/17.10.2014г. на С.В.Н. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В мотивите към решението на първоинстанционния съд е прието, че при новото разглеждане на заявлението административният орган следва да се произнесе с уважителен акт, като определи начална дата за отпускане на лична пенсия за ОСВ, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014г.  

 В изпълнение на решението на Административен съд – Добрич е издадено разпореждане № **********/22.05.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ - Добрич, с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за ОСВ при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, считано от 17.10.2014г., в размер на 314, 94 лева, определен по реда на чл.70, ал.1 от КСО, като на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО така определеният размер е намален за 55 месеца до навършване на възрастта 62г. и 4м. с по 0,1 % за всеки месец до достигане на пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО в размер съответно на 297, 62 лева, 303, 26 лева и 311, 15 лева за отделните подпериоди.

В законоустановения срок по чл.117 от КСО разпореждането е обжалвано в частта относно срока и размера на намалената пенсия за ранно пенсиониране, като с решение № 25/14.07.2017г. директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата срещу него. Административният орган се е мотивирал, че жалбоподателката е придобила право на лична пенсия при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, като съобразно разпоредбата на §5, ал.2 от ПЗР на КСО в редакцията му към 17.10.2014г. срочната пенсия за ранно пенсиониране се изплаща в размер, определен по реда на чл.70 от КСО, и намален с 0,1 % за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта по чл.68, ал.1 от КСО, която съгласно посочената разпоредба и във връзка с чл.15, ал.1, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е 62 години и 4 месеца и ще бъде достигната от жалбоподателката на 05.06.2019г., т.е. изчислено е, че за 55 месеца Н. следва да получава намаления размер на личната пенсия за ОСВ. В мотивите към решението е прието, че разпоредбата на §47, ал.3 от ПЗР на КСО не променя размера на намалението, а цели единствено срокът за изплащане на пенсията в намален размер да бъде променян текущо в началото на всяка календарна година.

Решението е съобщено на жалбоподателката на 18.07.2017г., като в законоустановения срок е обжалвано пред административния съд.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорените актове са издадени от компетентните за това административни органи, в необходимата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон.

В случая административното производство се е развило по реда и при условията на §5, ал.1 и ал.2 от ПЗР на КСО, като въпросът за придобиването на право на пенсия за ОСВ в лицето на жалбоподателката и началният момент, от който следва да се отпусне пенсията, е решен с влезли в сила решения на АС – Добрич и ВАС на РБ. Именно в изпълнение на тези съдебни решения длъжностното лице по пенсионно осигуряване е постановило разпореждане за отпускане на лична пенсия за ОСВ в полза на С.В.Н. при условията на §5, ал.1 от ПЗР на КСО, като единственият спорен въпрос между страните е относно размера на отпуснатата срочна пенсия за ранно пенсиониране и срокът, за който тя ще се изплаща в намален размер.   

С разпоредбата на §5, ал.1 от ПЗР на КСО (редакция, ДВ, бр. 111/2013г.) е предвидено, че до 31 декември 2020 година включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст три години по – рано от възрастта им по чл.68, ал.1 от КСО и учителски осигурителен стаж  25 години и 8 месеца за жените и 30 години и 8 месеца за мъжете. Според втората алинея на същия текст на лицата по ал.1 се изплаща срочна пенсия за ранно пенсиониране от Учителския пенсионен фонд в размер, определен по чл.70 от КСО и намален с 0,1 на сто за всеки месец, недостигащ на лицето до навършване на възрастта му по чл.68 от КСО.

В чл.94, ал.1 от КСО е посочено от кога се отпускат пенсиите, като към този момент се определят всички допълнителни тежести и условия, свързани с получаване на пенсиите. В случая няма спор от кой момент следва да бъде отпусната пенсията и това е датата на подаване на заявлението съгласно влезлите в сила съдебни решения. Следователно това е релевантният момент и за определяне на срока за изплащане на намаления размер на срочната пенсия за ранно пенсиониране на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО съобразно действащото тогава законодателство. Именно това е приел и директорът на ТП на НОИ – Добрич, който в решението си по чл.117, ал.3 от КСО е посочил, че предпоставките по §5, ал.2 от ПЗР на КСО следва да се преценяват към датата на отпускане на пенсията – 17.10.2014г. Същевременно обаче административният орган е изчислил изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО в нарушение на действащата тогава редакция на закона, приемайки, че тя е 62 години и 4 месеца и ще настъпи на 05.06.2019г.

В чл. 68, ал. 1 КСО, в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 100/2011 г., е посочено, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете; от 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете. При действието на тази норма, от 01.01.2013 г. възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО за жените е 60 години и 8 месеца. За 2014 г. тази възраст не е променена, тъй като с §6б от ПЗР на КСО, приет със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е регламентирано, че за 2014 г. право на осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се придобива при навършване на 60 години и 8 месеца за жените и 63 години и 8 месеца за мъжете, т.е. същата възраст, каквато се е изисквала за пенсиониране през 2013 г. С разпоредбата на ал. 2 на §6б от ПЗР на КСО, приета със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2015 г., в сила от 01.01.2015 г., се установява същата възраст за пенсиониране и през 2015 г. В резултат на действието на тези две правни норми, за годините 2014 и 2015 няма нарастване на изискуемата възраст за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО.

Следователно към датата на подаване на заявлението и отпускане на пенсията - 17.10.2014 г., възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал.1 КСО е била 60 години и 8 месеца и срокът за изплащане на намаления размер на личната пенсия на Н. по §5, ал.2 от ПЗР на КСО е следвало да се изчисли именно съобразно тази възраст. Затова, като е определил, че изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО за пенсиониране на жените е 62 години и 4 месеца и до навършването на тази възраст (05.09.2019г.) следва да бъде изплащан намален размер на пенсията (общо 55 месеца), то пенсионният орган е действал в нарушение на материалния закон, поради което постановеното от него разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ – Добрич са незаконосъобразни.   

Въпросът за изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО е решен още със съдебното разрешаване на спора относно възникването на правото на ранно пенсиониране по §5, ал.1 от ПЗР на КСО в полза на жалбоподателката и повторното определяне на възрастта в противоречие със задължителните указания на съда в последващия етап на пенсионното производство при определяне на размера на пенсията е явен пример за грубо незачитане на силата на пресъдено нещо на съдебното решение. След като при една редакция на закона е преценявано правото на пенсия по §5, ал.1 от ПЗР на КСО, то същата редакция следва да бъде взета предвид и при прилагане на §5, ал.2 от КСО, уреждащ периода, през който лицето ще взема намалената си по размер пенсия. Обратното би довело до недопустимо смесване и прилагане на две различни действащи в различен период от време редакции на една и съща правна норма по отношение на един и същ фактически състав. Преценката за размера на пенсията по §5, ал.2 от ПЗР на КСО е неизменна част от преценката за придобиване на правото за ранно пенсиониране по §5, ал.1 от КСО, като и двете са в зависимост от изпълнението на едно и също условие и това е възрастта за пенсиониране при учителите, която пък е обвързана с общата пенсионна възраст по чл.68, ал.1 от КСО. Ето защо, не може при отпускане на пенсията за ранно пенсиониране на жалбоподателката и при изчисляване на размера на тази пенсия, които са елементи от един общ фактически състав, да се изхожда от различна величина на изискуемата възраст по чл.68, ал.1 от КСО.   Следователно неправилно е разбирането на пенсионния орган, че месеците, недостигащи на лицето до навършване на възрастта му по чл.68, ал.1 от КСО, възлизат на 55 месеца и определеният от него срок за получаване на пенсията в намален размер е незаконосъобразен. 

От всичко изложено дотук следва извода, че при действието на чл.68, ал.1 от КСО в приложимата му редакция към момента на отпускане на пенсията продължителността на получаване на пенсията в намален размер следва да бъде изчислена до навършване от пенсионираното лице на 60 години и 8 месеца, а съобразно така установения брой месеци следва да бъде определен и процентът на намаление на пенсията, чийто размер се намалява с 0,1 на сто за всеки месец.                         

В съответствие с горното оспорените актове следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон и понеже естеството им не позволява решаване на спора по същество административната преписка следва да бъде върната на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Добрич за определяне на размера и срока за изплащане на намаления размер на личната пенсия на Н. при съобразяване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.   

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.                                  

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

          ОТМЕНЯ решение № 25/14.07.2017г. на директора на ТП на НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/22.05.2017г. на ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич В ЧАСТТА, в която на С.В.Н. ЕГН ********** *** е определена пенсия за ОСВ по реда на чл.70 от КСО в размер на 314, 94 лева, намален на основание §5, ал.2 от ПЗР на КСО (отм.) за период от 55 месеца до навършване на възраст от 62г. и 4м. по 0,1 % за отделните подпериоди съответно в размер на 297, 62 лева, 303, 26 лева и 311, 15 лева. 

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Добрич за определяне на срока и размера на срочната пенсия за ранно пенсиониране по §5, ал.2 от ПЗР на КСО (отм.) при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.                                                          

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                               Административен съдия :