Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Добрич, 30.11.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

              ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря Мария Михалева  разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №439/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена жалба на А.А.М. *** срещу  Решение № 2/12.07.201 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № **********/23.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) на М.. Жалбоподателят развива съображение за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Твърди, че за него са налие условията на т.52б от ПКТП /отм./, както и на т.66и от с.правилник и следва да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Моли съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Решение № 24/12.07.2017 г. е съобщено на А.М. чрез изпращане по поща и е получено лично от него на 19.07.2017 г. Жалбата като подадена на 27.07.2017 г. е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заявление вх. № 2113-24-267/15.03.2017 г. (л. 7-9) А.А.М. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението М. е приложил притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, измежду които трудова книжка  и военна книжка, както и удостоверение обр. УП-2.

С Разпореждане №**********/23.05.2017 г., ръководител отдел „Пенсионно осигуряване“ е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради липса на законоустановените предпоставки за пораждане правото на пенсия, визирани в разпоредбата на чл.69б от КСО.  Жалбоподателят е оспорил разпореждането с твърдението, че положения от него труд в периода 06.01.1980 г. – 31.08.1994 г. и от 15.04.1996 г. – 31.12.1999 г., той е работил като монтьор /механик/ на механизирпана площадка и механизатор, а този труд е от втора категория. Сочи, че това е така, независимо от различния начин на изписване на длъжностите в трудовата книжка. Твърди, че попада в разпоредбата на чл.52б от ПКТП /отм./

С оспореното в настоящото производство решение № 24/12.07.2017 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на А.М. като е посочил, че през спорния период, жалбоподателят е изпълнявал длъжностите работник механична площадка и началник механична площадка, а те не попадат в обхвата на 52б и 66и от ПКТП /отм./. Доколкото заявителят не отговаря на визираните в чл.69б от КСО изисквания, а именно да е работил 15 години при условията на втора категория труд, разпореждането с което е постановен отказ да се отпусне пенсия, се явява правилно.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение.

В Удостоверение обр. УП-15, издаден от ТП Силистра се удостоверява, че А.А. Ае работил в ТКЗС с. Соколово от 1987 г. до 1991 г. на длъжност /цех, отдел/ КБПП.

Видно от представената извадка от трудова книжка, през спорния период, същият е работил в АПК Балчик, бр. Соколово на длъжност работник на механизирана площадка и в КЗС „Г.Трайков“ с. Соколово – началник на механизирана площадка. През целия друг период в АПК-то е бил тракторист  и механик механизирана площадка.

От Удостоверение обр. УП-13 се установява, че оспорващият е работил в ТКЗС с. Соколово от 04.07.1985 г. до 31.12.1990 г. в КБПП-Тр.бригада.

От писмо от ЗКПУ „Сокол“ с. Соколово се установява, че същото не е правоприемник на бившето ТКЗС с. Соколово и не разполага с никакви първични документи. По информация обаче, лицето М. е работило през този период на зърносушилнята на бившето ТКЗС като работник.

В хода на съдебното производство са разпитани и двама свидетели - св. K.К.- работил като тракторист в кооперацията  и св. Иван Баев - работил като ръководител на бригада Соколово в ТКЗС-то. И двамата свидетели посочват в показанията си, че жалбоподателят при постъпването си в ТКЗС-то е работил отначало като тракторист, а след това като механик и тракторист на зърноплощадката. Свидетелят Баев обяснява подробно в какво се е състояла работата на М. – да почиства зърното, да поддържа техниката и да работи с трактора и фадромата. Сочи, че оспорващият в един период от време е работил и на трактор и като механик едновременно.

За изясняване на спорните факти по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че във ведомостите няма записани длъжности, а само бригада. Като за част от спорния период е записано, че М. е работил в КБПП – тр. Бригада, а за друга част в КБСБ – тр. Бригада и в Комплексна бригада – тр. Бригада. Според вещото лице, при условие, че трудовия стаж за процесния период бъде зачетен като такъв от втора категория, то лицето ще отговаря на условията на §4, ал.1 от ПРЗ на КСО.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117 от КСО, в кръга на службата му и в съответната писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за произнасянето.

При постановяване на решението на горестоящия орган, както и на потвърденото с него разпореждане не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съдът приема, че решението на директора на ТП на НОИ - Добрич не е съобразено с материалноправните разпоредби.

Не се спори, че към релевантния момент за отпускане на пенсия за ОСВ - 15.03.2017 г. като дата на подаване на заявлението, жалбоподателят е имал навършени 58 години, 0 месеца и 2 дни.

Жалбоподателят оспорва единствено незачитането на труда му в кооперацията в с. Соколово в периода от 04.07.1985 г. до 01.01.1990 г., като втора категория.

Видно от представената трудова книжка и информацията от Архивохранилището при ТП на НОИ - Силистра стажът в този период е положен в  ТКЗС с. Соколово.

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към момента на полагане на спорния стаж зачитането и категоризирането на труда при пенсиониране се е извършвало по реда на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране отм. (ПКТП). Относими към процесния случай, както сочи и ответната страна в оспореното решение, са материалните правни норми на т. 52б и т. 66и от ПКТП (отм.). Съгласно т. 52б ПКТП (отм.) от втора категория е трудът на работещите непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Понятието "механизатори" включва професиите тракторист, включително в ТКЗС, в свинекомплекс, в животновъдството, помощник - тракторист, комбайнер и помощник - комбайнер, машинист и помощник - машинист на мелиоративни машини - багери, автогрейдери, фронтални и други товарачи, дъждовални машини и други селскостопански машини, водачи (шофьори) на автомобил ИФА - селскостопански вариант. Т.е. посочвайки „механизатор“ нормата има предвид техническия персона, работещ непосрдествено в производството на селскостопанска продукция. 3а всички тези професии важи изискването да са непосредствено заети в селскостопанското производство. Останалите механизатори са обхванати от записа на т. 66и ПКТП (отм.), според която трудът на работници в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското стопанство е втора категория по силата на чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС).

Безспорно е установено и не се спори по делото, че в през целия си трудов път, жалбоподателят е работил в кооперацията на с. Соколово /преименувана многократно/, като тракторист и монтьор на механизирана площадка.

Относно спорния период 04.07.1985 год. – 01.01.1990 г. по делото е представена трудовата книжка на лицето, в която е записано, че през този период е работил в АПК Балчик Соколово/КЗС „Г.Трайков“ с.Соколово, на длъжност работник на механизирана площадка, а в периода 13.11.1989 г. 01.01.1990 г. – началник на механизирана площадка. Според предоставената от архива на ТП на НОИ – Силистра информация, лицето е открито във ведомостите за 1985 г. до 1990 г. без длъжност, към КБПП – Тр. Бригада. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че във ведомостите за заплати на ТКЗС Соколово не са посочени длъжности, а само бригадата – транспортна бригада.

В конкретния случай не се спори от страните, че предприятието не съществува и в него не са били съхранени други документи, а само ведомости за заплати, предадени за съхранение в ТП на НОИ, които обаче не съдържат информация за длъжността изпълнявана от оспорващия, за каква категория е бил осигуряван, получавал ли е допълнителен годишен отпуск, поради което не може въз основа на такива документи да се направи извод за фактите, релевантни за определяне категорията на труда. Следва да се има предвид още и обстоятелството, че предаването на разплащателната документация на прекратените осигурители без правоприемник в съответните ТП на НОИ е задължение за осигурителя, въведено едва от 2006 г. с влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ДВ, бр. 38/2005 г., в сила от 01.01.2006 г.). Съгласно нормата на чл. 5, ал. 10 от КСО в редакцията й към този момент на предаване в НОИ подлежат освен разплащателните ведомости още само трудови договори (заповеди за назначаване), заповеди за преназначаване, заповеди за ползван неплатен отпуск над 30 работни дни, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения. Такъв е обхвата на подлежащите на предаване в НОИ документи според разпоредбите на КСО и към настоящия момент. Едва с изменението на чл. 1, ал. 2 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (ДВ, бр. 107/2013 г.) е създадена нова разпоредба -т. 8 на тази алинея, според която на предаване в ТП на НОИ подлежат и други документи, освен посочените в т. 1 - 7, въз основа на които може да се установи осигурителен стаж и доход, категория труд на лицата и др. При това положение и като се съобрази обстоятелството, че разплащателните ведомости като първични документи могат да съдържат информация за длъжността, звеното, цеха, отдела и пр., но не съдържат информация за условията на труд /а в настоящия казус и за длъжност/, а не е било налице (преди 2013 г.) задължение за съхраняване на други документи, установяващи тези условия, съдът намира, че събирането на гласни доказателства в случая не е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 104, ал. 10 КСО, според която категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. Тази специална правна норма въвежда императивно изискване за използване на писмени доказателства при доказване на категория труд, т.е. недопустимост на свидетелски показания. Забраната обаче не е абсолютна, доколкото разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК, приложима по силата на чл. 144 АПК, предвижда изключения от недопустимостта, а именно за случаите, в които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В процесния случай, както вече беше посочено законът (чл. 104, ал. 10 КСО) изисква писмен документ за доказване на категорията труд. По делото е безспорно установено обаче, че такъв не е налице поради това, че не е било налице изискване за съхраняването на такъв (т.е. налице е унищожаване) и то не по вина на жалбоподателя. С оглед на тези съображения съдът намира, че следва да намери приложение именно изключението предвидено в чл. 165, ал. 1 ГПК и необходимите за преценка на категорията труд обстоятелства да бъдат установени със свидетелски показания. В допълнение може да се посочи, че възприемането на забраната по чл. 104, ал. 10 КСО като абсолютна би довело до неравностойно третиране на лицата, които поради липса въобще на надлежен документ за стаж следва да го установят (включително и неговата вредност и тежест с оглед зачитане на съответната категория) по съдебен ред по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и лицата, които разполагат с надлежен документ за трудов/осигурителен стаж, но са длъжни да доказват съответната категория труд в рамките на пенсионното производство. За първите ЗУТОССР предвижда възможност при наличие на писмени доказателства относно вероятността на стажа, да го докажат със свидетелски показания (включително и категорията труд), а лицата от втората група ще са лишени от тази възможност дори и когато липсата на писмени доказателства не е по тяхна вина. Забраната се отнася до установяване категория стаж със свидетелски показания, но установяването на факти и обстоятелства във връзка с условията на полагане на труда и други обстоятелства, от които може да се направи правен извод относно категорията на труда от административния орган и съда е задължение на административния орган по изпълнение на разпоредбите на чл.35-37 АПК. Служебното начало е регламентирано в пълен обем в производството пред административния орган, натоверен от закона да установи всички факти от значение за правилното решаване на поставения пред него въпрос.

В тази връзка, в съдебното производство са разпитани двама свидетели като съдът съобрази цитираната по-горе разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложима в административното производство на основание чл. 144 АПК. От показанията на свидетелите инормацията събрана от административния орган се потвърждава и доизяснява. С тези показания свидетелите не въвеждат за първи път нови твърдения и факти. И двамата свидетели заявяват под угрозата за наказание, че М. през целия си трудов път е работил в кооперацията на с. Соколово като тракторист и механик на зърноплощадката. На зърноплощадката е имало сушилня, която се е обслужвала от същия, като работата му е включвала да поддържа техниката, да работи с нея /трактор и фадрома/, да работи с машините за изсяване, семечистачните машини, както и да почиства зърното, което е ставало точно с тези машини. Свидетелят Кулев наистина през спорния период не е работил в кооперацията, но през лятото е помагал в същата, като е карал комбайн, а оспорващият като е нямал работа на площадката е управлявал трактора. От разпита на свидетеля Баев, който е бил ръководител на бригадата в с. Соколово и при него е започнал работа М., се установява, че през целия този спорен период от време, мястото на работата извършвана от М. е било на зъноплощадката на кооперацията, а характера и естеството на извършваната от него работа се е изразявала в почистване на зърното, поддържане на техниката, и да работи с трактора и фадромата, тоест жалбоподателят през целия спорен период е осъществявал дейностите на механик на механизирината площадка, независимо от обстоятелството на каква длъжност се е водил- механик, началник механизирана площадка, работник на механизирана площадка, тоест при всички тези длъжностни наименования, същият е осъществявал една и съща дейност- тази на механик на механизираната площадка. Освен това от изложеното става ясно, че през  същия този спорен период, М. е работил и като тракторист и според свидетеля се е водил на работа като тракторист и механик.

               С оглед на изложеното и събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира, че стажът на жалбоподателя А.А.М. в периода от 04.07.1975 г. до 01.01.1990 г., който е 4 г. 5 м. и 27 дни следва да бъде зачетен изцяло като втора категория труд - както като тракторист, така и като механик на механизирана площадка.  Длъжността работник и началник на механизирана площадка, посочена в трудовата книжка на М.попада в предметния обхват на длъжностите посочени в т.52б от ПКТП, защото реално същият е изпълнявал функции като механизатор в селскостопанското произдводтво.

                  Въз основа на изложеното се налага изводът, че жалбоподателят отговаря на изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (а към настоящия момент и по чл.69б, ал.2 КСО) в условията на втора категория труд. Параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО предвижда право до 31 декември 2015 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете при първа категория труд или 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. В случая жалбоподателят е подал заявлението си в срока на действие на нормата, работил е 15 години при условията на втора категория труд, след зачитане на спорния стаж въз основа на мотивите по-горе, при което придобива и общ сбор от осигурителен стаж и възраст - 101. Навършил е и възраст 57 години и 8 месеца /58 г. и 2 дни/, с което е изпълнил всички условия на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

                  По изложените мотиви, съдът намира, че процесното решение следва да бъде отменено, а преписката да се върне на административния орган за ново разглеждане на жалбата против разпореждането и ново произнасяне в срока по чл.117, ал.3 от КСО считан от датата на влизане в сила на настоящия акт.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски в хода на съдебното производство, възлизащи на 504 лева - адвокатски хонорар и 210 лева, заплатено възнаграждене за вещо лице.

Мотивиран така и на основание чл. 118, ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2, пр. второ АПК съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на А.А.М. ***,  Решение № 2/12.07.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на А.М. и е потвърдено разпореждане № **********/23.05.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по прилагането на материалния закон.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Добрич да заплати на А.А.М. ЕГН ********** ***,  сумата от 714, 00 (Седемстотин и четиринадесет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                                           СЪДИЯ: