Р Е Ш Е Н И Е

 

427/31.10.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:      Силвия Сандева

                       Нели Каменска

при участието на секретаря, Стойка Колева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Веселин Вичев, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм.д.№ 434 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано по протест на Веселин Вичев Милена Любенова - прокурор в Окръжна прокуратура гр.Добрич срещу чл.42, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008г. на Общински съвет гр.Добрич.

І. Становища на страните

В протеста се сочи, че с разпоредбата на чл.42, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008г. на Общински съвет гр.Добрич,   наричана за краткост Наредбата, противоречи на законови норми, с по-висок ранг, а именно на чл.8 и чл.9 от Закона за местните данъци и такси. Твърди се, че оспорената разпоредба изисквала плащане без основание, тъй като не се предоставяла услуга от местните власти. Изразено е становище, че т.нар „режийни разноски“ нямали самостоятелно значение, а участвали при формирането на таксата по чл.111 от ЗМДТ, която общината събира за всички разходи по предоставяне на услугата. Иска се оспорената разпоредба да бъде отменена и да се присъдят в полза на Окръжна прокуратура гр.Добрич направените от не разноски в размер на 20 лв. за публикация на оспорването в Държавен вестник.

          Ответникът, Общински съвет на Община град Добрич, не изразява становище по жалбата.

ІІ.По допустимостта

Оспорването е допустимо. Производството е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Добрич, който с оглед нормата на чл.186, ал.2 от АПК, притежава процесуална възможност да оспори подзаконов нормативен акт, ако прецени, че същият е незаконосъобразен. По аргумент от чл.187, ал.1 от АПК оспорването е допустимо без ограничение във времето. Налице е годен предмет на протеста, тъй като е оспорена конкретна разпоредба от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет на Община град Добрич.

ІІІ. От фактическа страна

Видно от представената от ответника административна преписка Наредбата е приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008г. по Протокол № 4 от заседание, проведено на 30.01.2008г. на Общински съвет на Община град Добрич.  От общо 41 избрани общински съветници на заседанието на 30.01.2008г. са присъствали всички съветници, от които 29 са гласували за приемането на Наредбата, 7 са били против, а двама са се въздържали. Последвали са множество изменения на Наредбата, които не са засегнали съдържанието на оспорената разпоредба на чл.42, ал.1.

Мотивите за приемането на Наредбата са изложени в Докладна записка на кмета на общината, на в тях не се съдържат конкретни съображения за приемане на дължимите от физически и юридически лица плащания, наречени „режийни разноски“.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че заседанието на Общински съвет на град Добрич е законно проведено. Присъствали са повече от половината общински съветници, които с необходимото мнозинство са гласували за приемане на Наредбата. Спазени са изискванията на чл.27 ал.2 и ал.3 от Закона за местно самоуправление и местна администрация.

ІV. По съществото на спора

Протестът е основателен.

При извършване на проверката по чл.168, ал.1 във връзка с чл.196 от АПК, съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения на правилата, по които се приемат подзаконовите нормативни актове от общинските съвети и липса на валидно правно основание за приемане на чл.42, ал.1 от Наредбата, с която е определено задължение за плащане на „режийни разноски“.

Оспореният текст на чл.42, ал.1 от Наредбата е със следното съдържание: „ При разпореждане с имот физическите и юридическите лица заплащат на общината режийни разноски в размер на 3 %, изчислени върху данъчната основа, определена по реда на чл.46 от ЗМДТ, но не по-малко от 5 лв.

В законодателството не се съдържа легално определение на термина „режийни разноски“. Понятието „режийни разноски“ се открива в чл.57, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който гласи, че спечелилият търга участник е длъжен да внесе цената, дължимите данъци, такси и режийни разноски в 14-дневен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 55, ал. 1.

Понятието „режийни“ фигурира в § 1, т.15 от Закона за местните данъци и такси, в който е легална определен обхвата на понятието "Пълните разходи". Според тази дефиниция „пълните разходи“ включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет.

Според български тълковен речник понятието „режийни разноски“ се използва са обозначаване на разходите за административно-управленския апарат, без заплатите.

Касационният състав на съда счита протеста за основателен, тъй като липсва правно основание за приемането на оспорения текст от Наредбата. При определяне на размера на местните данъци и такси, видовете такси и евентуално други плащания, които общините имат право да събират във връзка с управлението и разпореждането с общински имоти, общинските съвети са ограничени само до предоставената им от закона компетентност. В  Закона за местните данъци и такси, Закона за общинската собственост, нито в други закони е предвидено правомощието общинските съвети да изискват заплащане и да определят размер на режийни разноски, извън таксата по чл.111 от ЗМДТ, която имат право да събират от  физически и юридически лица при управлението и разпореждането с имоти общинска собственост.

Съгласно чл.111 от ЗМДТ, по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса.

Основателно е изразеното становище в протеста, че в размера на определената по реда на чл.111 от ЗМДТ такса се включват и режийните разходи, които общината извършва в изпълнение на услугата, тъй като това е указано в чл.8, ал.1, т.1 във връзка с § 1, т.15 и чл.115а от Закона за местните данъци и такси. Видно от цитираните разпоредби, Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на първо място на принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Според легалната дефиниция на „пълни разходи“ по § 1, т.15 от ЗМДТ те включват и режийни разходи. А според ал.1 и ал.2 на чл.115а от ЗМДТ, размерът на таксата за всяка административна услуга трябва да съответства на разходите на общината за предоставяне на съответната услуга, включително необходимите материално-технически разходи и всички административни разходи за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време. (2) Административните разходи по ал. 1 не могат да надвишават 20 на сто от размера на таксата.

Спазвайки указанията на горецитираните разпоредби, общинският съвет трябва да определи размера на таксата по чл.111 от ЗМДТ по такъв начин, че в нея да се включат и така наречените режийни разходи, а не да ги събира отделно от този вид такса.

Протестът е основателен и поради липса на мотиви.

В представената административна преписка по приемането й липсват мотиви. Затова не става ясно на какво основание е прието да се събират „режийни разноски“, какви разходи се включват в тях и как е определен размерът им от 3 % от данъчната основа, т.е няма финансова обосновка на заложения разход за гражданите и юридическите лица при сключваните от тях договори с предмет - управление и разпореждане с общински имоти. Липсата на мотиви и финансова обосновка е винаги съществено процесуално нарушение и основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт.

По изложените съображения протестът срещу чл.42, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008г. на Общински съвет на Община град Добрич, е основателен.

V. Разноски

При този изход на спора и доколкото протестът е основателен протестиращият има право на поисканите разноски, които е направил за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението за образуваното дело в размер на 20 лв.

По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 от АПК,  Административен съд гр.Добрич, в троен състав:

 

                                 Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура гр.Добрич разпоредбата на чл.42, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета с Решение № 4-10 от 30.01.2008г. на Общински съвет на Община град Добрич.

ОСЪЖДА Общински съвет на Община град Добрич да заплати в полза на Окръжна прокуратура гр.Добрич направените по делото разноски – държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са отхвърлени.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                              ЧЛЕНОВЕ: