Р  Е Ш Е Н И Е

9

гр.Добрич,12.01.2018 год.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание,проведено на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  съдия  Георгиева административно дело № 430 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Делото е образувано по жалба с деловоден индекс на Административен съд-Добрич - вх.№ 1750/02.08.2017г. от П.Г.П. с ЕГН ********** ***, подадена чрез мл. адв. К.Д.,  срещу Заповед № 851з-2/ 04.01.2017г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич,с която е отказана първоначална регистрация на собствения на жалбоподателката лек автомобил марка „Пежо 206“, с рама № *** по документи, внос от Германия.

           Заповедта се оспорва като постановена при нарушение на процесуалните норми и материалния закон.Излагат се много подробни съображения за твърденията.Описват се действията на административния орган, свързани със заявлението за регистрация, като се настоява,че в случая не е налице нито една от хипотезите,водещи до отказ от регистрация, тъй като в конкретния случай  се установява нестандартен шрифт на номера на рамата,но не е изменен,заличен или подменен. Номерът на рамата е наличен  и обуславя всички характеристики,вложени от производителя в процесния автомобил.Иска се отмяна на заповедта,като административният орган бъде задължен да възстанови процедурата за първоначална регистрация.В съдебно заседание жалбата се поддържа отмл. адв. Д.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

            Ответникът се представлява от юрисконсулт Максим Желев,който оспорва жалбата и изцяло поддържа заповедта.

            От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта на жалбата:

            Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК,който подлежи на съдебен контрол пред административния съд.Жалбата срещу него е подадена от лице,с право да го оспори като неблагоприятен за него. Относно срока за подаване на жалбата съдът прецени,че е спазен срока по чл.149,ал.1 АПК и не приема възражението на ответника в тази насока,нито кредитира представеното извлечение от централизирана информационна система за документооборота, тъй като е в пълно противоречие с представените от жалбоподателя писмени доказателства на л.7,л.8, л.54, л.55 и л.56 от делото.Предвид изложеното,жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество е основателна  поради следното:

           Административното производство по издаване на оспорваната заповед е започнало по заявление на жалбоподателката № 160851012533 от 03.08.2016г. за първоначална регистрация на автомобил „Пежо 206“, с рама № ***. По повод заявлението, автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР-Добрич.Комисията установява,че номерът на рамата е набит в багажното отделение с нестандартен шрифт и ограничителни знаци,съвпадащи по документи. В багажното отделение е установена заводска табелка с данни за VIN и стикер на таблото пред водача, съвпадащ с този по документи № РВТ автентичен. Комисията предлага проверка поради съмнение за подмяна на детайла,носещ идентификационния номер.На 10.08.2016г. е направена експертна справка №45 в Сектор Научно-техническа лаборатория при ОД на МВР-Добрич.В справката е записано,че задачата на изследването е да се установи автентичен ли е идентификационният номер на рамата и двигателя.Заключението на експерта е,че номерът на рама е набит с нестандартен шрифт и ограничителни знаци.В багажното отделение е установена табелка с данни за номера на рамата,съвпадащ с този по документи. На таблото пред водача е установен стикер с данни за номера на рамата, съвпадащ с този по документи.Номерът на двигателя е без преправки и заличавания и е автентичен (л.31). На същата дата 10.08.2016г., от заявителката П. са снети обяснения. Данните от експертната справка съвпадат с тези от протокола на Комисията (л.27).

           На 11.08.2016г. Началника на С-р „ПП“-Добрич е изпратил до Зам.директора на ОДМВР-Добрич докладна относно проверката(л.18).Във връзка с докладната е започнала проверка в С-р „Противодействие на криминалната престъпност“ при ОДМВР-Добрич.За случая била сезирана и РП-Добрич и била образувана преписка с рег.№ 851р-4408/11.08.2016г. Проверката е продължила,като между отделни звена на ОД на МВР-Добрич и Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи се е водила кореспонденция. Извършена била справка в EUCARIS според която, автомобил „Пежо 206“, с рама № *** е с първа регистрация 19.03.1999г. на името на Ж.П., роден на ***г. немски регистрационен № DGF-CC845 и свидетелство за регистрация на МПС № DGF-K-D-251/15-00057, до 31.05.2016г.Направено е и запитване до ИНТЕРПОЛ в отговор на което е постъпила информация,че автомобил с посочените данни не е бил обявяван за международно издирване. След като събраните материали  по заявлението за регистрация са били изпратени на РП-Добрич,Зам.районният прокурор при Добричка районна прокуратура отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката,като на 02.11.2016г. се произнесъл с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство.В мотивите на постановлението са описани всички резултати от проверката. Прокурорът установява,че П.Г.П. е придобила от брат си Ж.П. в Германия лек автомобил„Пежо 206“, с рама № VF32CNFZE 40222 770 и с двигател  № NFZ10FX1TPSA05113915. Установените номера на рама и двигател, съответстват на номерата на рама и двигател на автомобила, с които е бил регистриран в Германия, както и на номерата по документи. Събраните при предварителната проверка данни не сочат на извършена интервенция върху номера на рамата на лек автомобил „Пежо 206“, с рама № *** и с двигател  NFZ10FX1TPSA05113915, респективно не са налице достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер и в частност по чл.345а,ал.1 от НК от български гражданин на територията на  Република България и/или в чужбина. Предвид приетото за установено, Районният прокурор отказва да образува досъдебно производство и прекратява преписка № 1777/2016г по описа на РП-Добрич,като изпраща постановлението на Началника на С-р „ПП“ при ОДМВР-Добрич , който да разпореди продължаване на регистрацията на МПС по нормативно установения за това ред.  По делото няма данни постановлението да е обжалвано.

           На 14.11.2016г. П.Г.П. подава до Директора на КАТ молба във връзка с полицейската проверка и моли автомобилът й да бъде регистриран.На следващия ден, по повод отказа да се образува досъдебно производство, Началника на С-р „ПП“ при ОДМВР-Добрич, изпраща писмо до Началника на С-р „НТЛ“ при ОДМВР-Добрич, с молба за допълнителна експертна справка за автомобила на П., предвид предоставената подробна техническа информация от завода-производител(л.33). Видно от докладна на л.13 до Зам.директора на ОДМВР-Добрич, при допълнителната проверка е направен оглед на скоростната кутия превозното средство при която номерът,посочен от производителя не е могъл да бъде установен.Проведен бил разговор със  заявителката, в който й било обяснено,че е необходимо да се видят номерата на еърбеците,което тя отказала. След поредната докладна, в която се описват всички фактически действия по заявлението за регистрация, Началникът на С-р „ПП“ при ОДМВР-Добрич издал процесната заповед.

           По делото е назначена Съдебно-автотехническа експертиза,неоспорена от страните и приета от съда като безпристрастно и компетентно дадена. Вещото лице е следвало да отговори на 5 конкретни въпроса: налице ли е механична интервенция по рамата на автомобила; отговарят ли данните, установени при огледа с информацията от официалния представител на производителя на  автомобила;набит ли е номера на рамата на типичното за това място;къде е закрепена заводската табела,какви технически характеристики са изписани  по документи; какво е отношението на еърбеците към установяване фабричния номер на рамата, доколко разглобяването на таблото на автомобила за оглед на еърбеците би помогнало за установяването на този номер.След оглед на МПС вещото лице отговаря, че не са установени следи от механична обработка /интервенция/ на метала с цел заличаване на данни,или подмяна на такива,в областта на мястото,където е поставен идентификационният номер на автомобила- задна напречна греда.Вещото лице е извършило справка в официалния представител на „Пежо“ в гр.Добрич-„ТСТ-АУТО“ по идентификационен № ***  и получило пълна характеристика на производствените данни,включително номера на    двигателя   NFZ10FX1TPSA05113915, ниво на оборудване,цвят на купето,цвят на тапицерията и други,които напълно съответстват на представената характеристика от официалния представител на „Пежо“.В купето е установен OPR номер, който служи за идентификация на всички възли и детайли вложени в лекия автомобил.Включен в програмата на „Пежо сервиз бокс“,тя автоматично разпознава представения от П.П. автомобил.По въпрос 3 вещото лице отговаря, че идентификационния номер е поставен на мястото ,предвидено от производителя. Заводската табелка е закрепена на мястото,определено от производителя Относно еърбеците вещото лице заявява,че може да се установи,че са монтирани от производителя, но ако не са били сменяни,което е твърде възможно при експлоатацията на даден автомобил. 

          Предвид установеното съдът прецени,че Заповедта е издадена от компетентен административен орган,при спазване на чл.59 от АПК, относно  изискванията за съдържание и форма на административния акт, но същият е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

          Съгласно приложимите в случая материалноправни норми - чл. 143, ал.1 до ал. 4 от ЗДвП, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира,докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи.Следователно,за да е основателно искането за регистрация,лицето което я иска,  трябва да е собственик на автомобила, както и да е ясен поставения от производителя идентификационен номер.Безспорно, П. е собственик на процесния автомобил, а и между страните не се спори по това.Безспорно също така е,че автомобилът е  внесен в България от Германия и П. го е придобила брат си. Не  са извършвани заличаване или подправяне на идентификационния номер.Действително,установено е,че номерът на рамата е с нестандартен шрифт, но е автентичен и съответства на всички съпътстващи автомобила документи, за които  няма сведения да са неистински, преправени или с невярно съдържание, а и ответникът не е оспорил нито едно от представените от жалбоподателя писмени доказателства. Следва да се отбележи,че административният орган няма задължение  да установява действителното съдържание на номера на рамата, който е и идентификационен номер. Той трябва само да констатира автентичността или липсата на такава,следствие на отделени обстоятелства.В този смисъл е и трайната практика на ВАС. За административният орган е налице задължение да установи наличието, респ. липсата на поправка, повреждания или заличавания по номера на рамата. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 5 от ЗДвП, пътни превозни средства с регистрация извън националния регистър се регистрират в националния регистър на пътните превозни средства след предоставяне на оригинални документи за регистрация от страната, в която са регистрирани. От представеното по делото свидетелство за регистрация се установи, че то съдържа всички хармонизирани кодове на ЕС   и  има белезите на Сертификат І.Вярно е,че по делото документите са представени в оригинал, без да са придружени от превод,но в другите писмени доказателства тези документи са подробно описани-л.19 и л.30.

           Свидетелството за регистрация - част І е официален свидетелстващ документ, издаван в съответствие с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. /изменена от Директива 2003/127/ЕО/ относно документите за регистрация на превозни средства. Директивата хармонизира документите за регистрация на превозни средства и по този начин, опростява проверката на собствеността и прехвърлянето й между гражданите на две държави членки.По аргумент на чл. 4 от Директивата, свидетелството за регистрация, издадено от държава членка, се признава от другите държави членки за идентифициране на превозното средство при международен трафик или за неговата пререгистрация в друга държава членка. Самото свидетелство е с единно, утвърдено за държавите-членки стандартно съдържание по унифицирани кодове, съгласно приложение І на Директивата. По силата на чл. 5, т. 2 от същата, с оглед на пререгистрацията на превозно средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представянето на част І от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част II, ако е била издадена.Предвид унифициране на кодовете, дори липсва изискване за превод на документа. Преведен е само договорът за придобиване на МПС от 12.07.2016г.

          Свидетелството за регистрация, ведно с документът за собственост са сред необходимите приложения към заявлението за първоначална регистрация и са в обхвата на проверката за достоверност по чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. Значението на чуждестранното свидетелство за регистрация като източник на данни, относно собственика на представеното за първоначална регистрация МПС следва от чл. 4 от Директива 1999/37/ЕО, тъй като за органа по регистрация, съществува компетентност да изследва въпроса за собствеността. Следователно, предпоставка за регистрацията на МПС, е наличието на оригинални документи, което е и релевантният факт от съществено значение за произнасянето на административния орган.

          В настоящия случай административният орган е следвало да проведе процедурата по регистрация на МПС по чл. 140 от ЗДвП, доколкото се касае за вече регистрирано по надлежния ред МПС в Германия, като зачете обвързващата материална доказателствена сила на издаденото свидетелство за регистрация.Ответникът не твърди,а и не е установил това свидетелство да е документ с невярно съдържание или неавтентичен документ.Ето защо,това свидетелство обвързва както администрацията,така и съда.Предвид това съдът приема, че ответникът е нарушил материалния закон, както и общностното вторично право, поради което оспореният акт подлежи на отмяна.Отделно от това,безспорно установено е,че автомобилът не е предмет на международно издирване.Номерът на рамата е автентичен и съответства на всички съпътстващи автомобила документи, за които  няма сведения да са неистински, преправени или с невярно съдържание.          Нормативната уредба не ограничава начините, по които може да бъде извършена идентификация на номера на рамата.Съгласно §2, т.8 от ДР на Наредба № І-45/2000г. "Идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС;проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

           Съгласно т. 9 от същата норма, "Идентификационен номер" е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. В случая без каквото и да е съмнение процесният автомобил  е идентифициран и са налице всички условия за неговата първоначална регистрация. Като е издал оспорваната заповед,Началникът на С-р „ПП“ при ОДМВР-Добрич е постановил един незаконосъобразен ИАА, който  следва да се отмени,като преписката му се върне за ново произнасяне по заявлението на П.Г.П..

           При този изход на делото,съобразно изричната разпоредба на чл.143,ал.1 АПК,   ОД на МВР Добрич,дължи на жалбоподателя направените съдебни разноски в размер на 375 лева,представляващи платена държавна такса в размер на 10 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 100 лева, хонорар за вещото лице в размер на 250 лева и 15 лева по фактура от 10.11.2017г. за проверка шаси,скоростна кутия,оборудване на процесния автомобил, които  съдът счита за доказани.Представеният касов бон за 24 лева, не дава яснота за какво е заплатена сумата,предвид което съдът отказва да я присъди.

           Така мотивиран, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич

          

     

Р Е Ш И :

 

 

           ОТМЕНЯ по жалба на П.Г.П.,ЕГН ********** ***   Заповед № 851з-2/ 04.01.2017г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич,с която е отказана първоначална регистрация на собствения на жалбоподателката лек автомобил марка „Пежо 206“, с рама № *** по документи, внос от Германия.

           ОСЪЖДА   ОД на МВР-Добрич да заплати на П.Г.П., ЕГН ********** ***,сумата в размер на 375 (триста седемдесет и пет)  лева разноски по делото.

            ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган – Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич, за ново произнасяне по заявление № 160851012533/ 03.08.2016г.  на П.Г.П. с ЕГН ********** ***, за първоначална регистрация на собствения й лек автомобил марка „Пежо 206“, с рама № *** по документи, внос от Германия,  при спазване на указанията в мотивите на решението, по тълкуване и прилагане на закона.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: