Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 519

гр. Добрич, 22.12.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

              ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ състав, в публично заседание на четиринадесети декември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря Мария Михалева  разгледа докладваното от Председателя  адм.д. №425/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по подадена жалба от Т.П.К. *** срещу  Решение № 20/02.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/16.12.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване. С потвърденото разпореждане на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.06.2017 г., като същата е определена на 391, 88 лева, като е зачетен осигурителен стаж от трета категория 37 г. 7 м. и 28 дни. Жалбоподателят развива съображение за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Сочи се, че с решението си административният орган е приел, че за периодите 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и 01.05.1996 г. – 01.01.1997 г. липсват данни в изплащателните ведомости, а за част от периода има данни само за лекторски часове, което е неправилно. Посочва се, че с разпореждане от 24.08.2016 г. е признат осигурителен стаж от трета категория 41 г., 6 м. и 23 дни, а в обжалваното разпореждане този стаж е 37 г., 7 м. и 28 дни. Релевират се доводи, че оспорващият през целия този период е работил като учител /треньор/, на постоянен трудов договор и на пълно работно време. Посочва се, че в представената пред административния орган трудова книжка е вписано каква е била длъжността му, но ответника не е взел впредвид тези вписвания.  Моли съда да отмени решението и потвърденото с него разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна и иска от съда да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя, релевирани в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК и съгласно правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Решение № 20/02.06.2017 г. е съобщено на Т.К. чрез изпращане по поща и е получено лично от него на 07.07.2017 г. Жалбата като подадена на 17.07.2017 г. е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. Същата е депозирана от процесуално легитимирано лице - адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за съдебно обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със заявление вх. № 2113-24-1356/16.08.2016 г. (л. 6-8) Т.П.К. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението  е приложил притежаваните от него документи за осигурителен стаж и доход, измежду които трудова книжка  и военна книжка, както и удостоверение обр. УП-3 – 2 броя.

С Разпореждане №**********/24.08.2016 г., ръководител отдел „Пенсионно осигуряване“ е отпуснал ЛПОСВ в минимален размер 161,38 лева.

С Разпореждане **********/16.12.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 08.06.2017 г., като същата е определена на 391, 88 лева, като е зачетен осигурителен стаж от трета категория 37 г. 7 м. и 28 дни. Жалбоподателят е оспорил разпореждането с твърдението, че неправилно не му е зачетен стажа за периода 01.03.1993 г. – 01.09.1997 г., като за част от този период – три месеца му са признати само лекторски часове, а същият през цялото време е работил като треньор /учител/. През този период той е бил и на трудов договор.

С оспореното в настоящото производство решение № 20/02.06.2017 г. Директорът на ТП на НОИ – Добрич е отхвърлил жалбата на К. като е посочил, че за спорния период има разминаване в данните на издадените документи. Липсват данни в изплащателните ведомости за оспорващия в периода 01.03.1993 г. до 01.11.1994 г. и от 01.05.1996 г. -01.01.1997 г., а съгл. трудовата книжка лицето няма прекъсване на стажа. Това е наложило извършването на допълнителни проверки при които е установено, че К. е започнал да работи от 01.11.1994 г. до 30.04.1996 г., като по ведомости е отразено че е бил „лектор“, без отработени дни, а само с начислени и изплатени възнаграждения. Считано от 01.09.1998 г. същият вече фигурира като учител. Администратвният орган в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл.40, ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж. Приел е, че разпореждането е правилно.

Към делото е приобщена цялата административна преписка по издаване на обжалваното решение.

С Удостоверение изх. №РД 18-103/05.12.2016 г., СУ „Г.С.Раковски“ гр. Добрич, удостоверява, че Т.П.К. е назначен в училището с трудов договор №69/01.03.1993 г. и на 29.07.2016 г. му е прекратено трудовото правоотношение /лист 42-43/. Видно от представения трудов договор Т.К. е назначен на длъжност „треньор по вдигане на тежести“.

В Удостоверение обр. УП-3, издаден от Община Добрич, Дирекция „Хуманитарни дейности“ - образование се удостоверява, че Т.П.К. е работил в СУ „Г.С.Раковски“ на длъжността учител от 01.11.1994 г. до 01.05.1996 г.

Видно от Удостоверение изх. №388/22.11.2016 г., издадено от община Добрич, по искане на ТП на НОИ Добрич се установява, че за периода 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и 01.05.1996 г. – 01.01.1997 г. липсват данни в изплащателните ведомости, намиращи се в общината.

Видно от представената извадка от трудова книжка, през спорния период, оспорващият е работил в спортното училище като треньор /лист 63-71/.

В Удостоверение обр. УП-2, издаден от Община Добрич, Дирекция „Хуманитарни дейности“ - образование се удостоверява, че Т.П.К. е работил в СУ „Г.С.Раковски“ на длъжността треньор от 01.01.1997 г. до 01.09.1998 г.

В хода на съдебното производство са разпитани и двама свидетели: И.Т.М.и М.С.И.. Свидетелят М.е работил в спортното училище от 1985 г. и е бил колега с оспорващия. Според същия К. е бил винаги треньор в училището. Тренирал е учениците. Като програмата в училището е била три часа учене, три часа тренировки, три часа часове, три часа тренировки, това се е наричало двуразови тренировки. Т.К. е бил треньор по вдигане на тежести. Всеки треньор си е имал по две групи, които е тренирал. На осем часов работен ден е бил, като когато едните класове са в час, то другите тренират и после се сменят.

Според свидетелката И., която е работила в спортното училище от 01.09.1983 г. до 2014 г. без прекъсване и е била учител, помощник директор и след това директор на училището, същата заявява, че К. са го водили учител по физическа култура и спорт. Същият е бил на пълен работен ден, на щат в училището. Работата му се е състояла в двуразови тренировки, около три часа сутрин и три часа слетобед, като приравнени към учителския норматив са давали много повече, поради което и повечето учители по спорт са имали и лекторски часове.

За изясняване на спорните факти по искане на жалбоподателя е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че общият осигурителен стаж към датата на подаване на заявлението е 41 г., 5 м. и 6 дни. От трудовото досие на Т.К. е установено, че от 01.03.1993 г. до 01.07.1997 г. има сключени трудови договори и допълнителни споразумения, в които е посочено, че същият е назначен на длъжността „треньор по вдигане на тежести“, на пълно работно време и с посочено трудово възнаграждение. След проверка на ведомостите за заплати е установено, че за периода 01.03.1993 г. – 31.10.1994 г. лицето не фигурира в тях. За периода 11.1994 г. – 04.1996 г. фигурира във ведомостите като лектор, като във ведомостите няма отразени часове и основни заплати. Вещото лице е приело, че ако се приеме, че стажът през спорния период е трудов, при пълно работно време, то общият трудов стаж на жалбоподателя ще бъде 45 г., 5 м. и 27 дни. Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда като обективно и безпристрастно дадена.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като, ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Оспореното Решение е издадено от Директора на ТП на НОИ-Добрич. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Решението на Директора на ТП на НОИ-Добрич е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Със заявлението от 16.08.2016 г. К. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, която с Разпореждане №**********/24.08.2016 г. на Ръководител ПО, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория труд 41 г. 06 мес. 23дни и навършена възраст 63 г. и 10 мес., е отпусната по чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 от КСО, считано от 01.07.2016 г. - датата на придобиване право на пенсия за ОСВ. Съгласно чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 от КСО през 2016 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 63 г. 10 мес. и придобит осигурителен стаж 38 г. 02 мес.

Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че Т.П.К. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл. 68, ал. 1 и, ал. 2 от КСО.

Спорния момент по делото касае периода 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и периода 01.05.1996 г. – 01.10.1997 г., за който липсват данни в изплащателните ведомости за лицето Т.К. и същият не е признат за осигурителен стаж, както и периода 01.11.1994 г. до 01.05.1996 г., където в изплащателните ведомости има данни само за лекторски часове през този период и следва ли този стаж да бъде зачетен като учителски такъв.

По см. на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж е установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки или с документ по утвърден образец. Посочените документи се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд /вж.чл. 40, ал. 3/. Липсата на документите се замества с удостоверения от осигурителите за стаж или доход въз основа на други автентични документи, съдържащи достатъчно данни за стажа и дохода /вж. чл. 40, ал. 5/. По см. на чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Посочената материална доказателствена сила на трудовата книжка е налице когато книжката е оформена по реда на чл. 6, ал. 1 от НТКТС с изключението по чл. 12, ал. 2 от НТКТС относно стажът, придобит до 01.07.1960 г. каквато хипотеза липсва по делото. Този правен анализ на действащото материално право е актуален за записванията в трудовите книжки, извършени по време на действие на посочените правни норми. По аргумент от чл. 178, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК доказателствената сила на документите се определя съобразно закона, което е бил в сила по времето и мястото на тяхното съставяне. Съгласно чл. 179, ал. 2 от ГПК официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналните. Следователно, трудовата книжка на жалбоподателя за посочения период е оформена по надлежния ред съобразно действащите към датата на вписванията в нея нормативни правила, в който смисъл и на основание чл. 178, ал. 1 от ГПК е достоверно писмено доказателство за вписаните в нея фактически обстоятелства, още повече, че същата е неоспорена по реда на чл.193 от ГПК.  От съдържанието на трудовата книжка е видно, че от 01.03.1993 г. до 28.07.2016 г. жалбоподателя е работил като учител/треньор по вдигане на тежести. Съдържанието на трудовата книжка се потвърждава и от съдържанието на Удостоверение, издадено от ръководството на СУ „Г.С.Раковски“ на л.42 от делото, от писмо с изх. №2113-24-1356-27/26.01.2017 г. на НОИ Добрич, от представените по делото трудови договори и допълнителни споразумения към тях и се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни доказателства. Посочените документи /трудови договори и допълнителни споразумения към тях/ са от вида на посочените такива в чл. 40, ал. 5 от НПОС "други автентични документи", чиято достоверност не е оспорена от страните по делото. От записите в заповедите е видно, че през  целия период К. е работил като учител по спорт/треньор по вдигане на тежести. Тези записи, във връзка с показанията на свидетелите са безспорни индиции, че през посочения период 01.03.1993 г. – 01.11.1994 г. и от 01.05.1996 г. до 01.01.1997 г. Т.К. е извършвал една и съща трудова дейност, работил е като учител по физическа култура и спорт. Същото се отнася и за периода 01.11.1994 г. до 01.05.1996 г., за който период все пак има отбелязвания в изплащателните ведомости, но отбелязването е само за лекторски часове. Отново и за този период в трудовата книжка е посочено, че оспорващият е бил назначен като учител. В тази връзка са и показанията на свидетелите. Според св. М. И., която е била и помощник-директор и директор на спортното училище, тъй като работата на К. – двуразови тренировки сутрин и вечер, превърнати в учебни часове са излизали 7-8 часа, което приравнено към учителския норматив е давало много повече, поради което повечето учители по спорт са имали и лекторски часове. Но не само лекторски, както е посочено в изплащателната ведомост.

В заключение съдът ще посочи, че разумът на разпоредбите в социалното осигуряване и по-точно тези, отнасящи се до документите, които следва да бъдат представени при пенсиониране, е да бъде издирена обективната истина относно действително положения осигурителен стаж и категория труд.

При изложеното процесното решение № 20/02.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ - Добрич следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид обстоятелството, че естеството на акта не позволява решаването на спора по същество, делото във вид на преписка следва да се изпрати на адм. орган - директора на ТП на НОИ - Добрич с указания за повторно изчисляване на пенсията на жалбоподателя за ОСВ, при включване придобития стаж и за периодите от 01.03.1993 г. до 01.01.1997 г. като учителски стаж.   

При изхода от оспорването и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 120, ал. 2 от КСО на жалбоподателя следва да бъдат възстановени направените по делото разноски в размер на 540 лв. съставляващи заплатено адвокатско  възнаграждение и депозит за вещо лице в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл. 172 и 173 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 20/02.06.2017 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отхвърлена жалбата на Т.П.К. срещу разпореждане № **********/16.12.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване

ОСЪЖДА директора на ТП на НОИ - Добрич да заплати на Т.П.К. ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 740 /Седемстотин и четиридесет лева/ лв.

ВРЪЩА ДЕЛОТО във вид на преписка на директора на ТП на НОИ - Добрич за решаване на спора по изчисляването на пенсията за ОСВ на Т.П.К. ***, съобразно дадените указания в решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

 

                                                       СЪДИЯ: