Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 465

 

22.11.2017г., град Добрич

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

          Добричкият административен съд, в открито заседание на дванадесет и четвърти октомври, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска

 

при участието на секретаря Стойка К., разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 424 по описа за 2017г. на Административен съд гр.Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

          Образувано е по жалба на “БГ ИНВЕСТ”ООД, ЕИК 175342150, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Мария Луиза“ № 21, офис 2, представлявано от А.Ш. и Мануел Хил Алварес, подадена чрез адв.В.Е.Б.-ВАК срещу Акт за установяване на задължение № 3068-1/10.04.2017г., издаден от Д.К. - инспектор по приходите при Община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“, потвърден с Решение № РД-01-3422/АУЗ/3068-1/04.07.2017г. на М.П.- началник отдел МДТ.

          І. Становища на страните

В жалбата са изложени оплаквания, че оспореният акт и решението, с което той е потвърден са незаконосъобразни. Жалбоподателят оспорва изводите на органите по приходите, че облагаемият обект, деклариран с декларация № 58050004451/28.05.2012г. е „нежилищен“ по см. на Закона за местни данъци и такси. Твърди, че данъчната основа, на която следва да се начислява ДНИ и ТБО следва да бъде като за жилищен имот. Счита също, че категоризацията на обекта като „туристически“ не го определя като нежилищен. Жалбоподателят не оспорва предоставянето на услугите, за които е начислена ТБО като заявява това изрично чрез процесуалния си представител в съдебното заседание от 19.09.2017г. (л.47). Оспорва единствено данъчната основа, въз основа на която са определени задълженията. По тези основни съображения моли акта за установяване на задължения за ДНИ и ТБО  за периода от 01.01.2013г.-31.12.2016г. да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък.

Ответникът, началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Каварна, представляван от юрисконсулт Миглена Георгиева оспорва жалбата, изразява становище за законосъобразност на акта за установяване на задължения и моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. 

ІІ. От фактическа страна

Оспореният Акт за установяване на задължения № 3068-1/10.04.2017г. на Д.К.- инспектор по приходите в отдел „Мести данъци и такси“ на община Каварна е издаден служебно в производство по чл.107, ал.3 от ДОПК и с него са установени неплатени публични общински вземания за данък недвижими имоти (ДНИ) и такса за битови отпадъци ( ТБО) за периода от 01.01.2013г. до 31.12.2016г., дължими от „БГ Инвест“ ООД, в качеството му на собственик на търговски обект-апартамент за отдаване под наем с РЗП 101,21 кв.м., находящ се в с.Божурец, жкТрейшън Клифс Голф енд Спа Резорт“, част „Марина, блок 7-2, ет.2, ап.А714, придобит с нотариален акт № 48, том VІ, дело № 883/11, вх.рег. № 1630/04.07.2011г.

Посочено е, че за имота е декларирана отчетна стойност от 339 722,48 лв. и , че не е заплащан данък върху недвижимите имоти за 2013, 2014, 2015г. и 2016г. За всяка от тези години е определен размер на задължение за ДНИ от 509,58 лв. като за основа е ползвана декларираната отчетна стойност на имота, умножена по 1,5 на 1000 на основание чл.19 от Наредбата за определяне и администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на община Каварна в сила до 17.04.2016г. и чл.20 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местите данъци такси и цени на услуги в сила от 18.04.2016г. Таксата за битови отпадъци е определена също върху отчетната стойност на имота, поотделно за всяка услуга и поотделно за всяка година като е посочено, че за 2013г. неплатената дължима ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване е 747,39 лв., за депо- 441,64 лв., за чистота на териториите за обществено ползване 101,92 лв., или общо 1290,95 лв., за 2014г. неплатената дължима ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване е 730,40 лв., за депо- 271,78 лв., за чистота на териториите за обществено ползване 356,71лв., или общо 1358,89 лв.; за 2015г. неплатената дължима ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване е 730,40 лв., за депо- 271,78 лв., за чистота на териториите за обществено ползване 356,71 лв., или общо 1358,89 лв. и за 2016г. ТБО за сметосъбиране и сметоизвозване е 203,83 лв., за депо- 271,78 лв., за чистота на териториите за обществено ползване 237,81лв., или общо 713,42 лв. Посочен е и общия размер на задълженията за ДНИ и ТБО ведно с лихвите, изчислени към 10.04.2017г. Актът е бил съобщен и обжалван по административен ред. По-горестоящият административен орган, началникът на отдел „МДТ“ е разгледал жалбата по същество и е постановил решение № РД-01-3422/АУЗ/ 3068-1/04.07.2017г., с което е потвърдил оспорения АУЗ, тъй като е приел, че щом имотът е категоризиран като туристически обект по см. на Закона за туризма, то той правилно е обложен с ДНИ и ТБО като „нежилищен“.

Решението е съобщено на 06.07.2017г., а жалбата срещу потвърдения с него АУЗ е подадена на 20.07.2017г., т.е. в законоустановения срок 14-дневен срок.

От писмените доказателства се установява, че на 28.05.2012г. жалбоподателят е подал пред общинската данъчна служба декларация № 5805004451 (л.86 и сл.), с която е декларирал, че притежава апартамент за отдаване под наем със РЗП от 101,21 кв.м., на посочения по-горе административен адрес. В част ІІ от данъчната декларация имотът е определен като жилищен, намиращ се в жилищен блок, но в Таблица 3 от декларацията е посочено, че предназначението на имота е да бъде отдаван под наем. Непосредствено преди подаването на данъчната декларация кметът на община Каварна е издал за процесния имот временно удостоверение № 551/02.04.2012г. за открита процедура по категоризиране на туристически обект, а на 01.06.2012г.  със заповед № 307  (л.137(е определил за обекта категория „три звезди“. По делото е представена и административната преписка във връзка с категоризацията на имота.

ІІІ. От правна страна

  Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок за оспорване, срещу годен административен акт е. Видно от доказателствата, актът за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК е оспорен по административен ред. Изпълнена е задължителната процесуална предпоставка по чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК за съдебното обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, тъй като „БГ Инвест“ ООД е адресат на издадения ревизионен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спорът е каква следва да е данъчната основа, върху която се начислява данъка съгласно чл. 21 от ЗМДТ – отчетната стойност или данъчната оценка. Жалбоподателят счита, че щом имотите са с жилищно предназначение данъчната основа за определяне на ДНИ е данъчната оценка. Ответникът счита, че данъчната основа за определяне на ДНИ следва да е по-високата стойност между отчетната и данъчната оценка, тъй като процесните имоти макар и с жилищно предназначение се ползват за стопанска дейност – отдаване под наем на туристи, както е декларирал и самият им собственик.

Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Нормата на чл.19 от ЗМДТ определя, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. От своя страна чл.21, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятия е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, съгласно приложение 2, а за жилищни имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2.

Действително, според легалната дефиниция на понятието „жилище“, дадена в т. 30 на § 5 от ДР на Закона за устройства на територията, предвид препращането на чл.10, ал.1 от ЗМДТ, имотът на жалбоподателя отговаря функционално на изискванията за жилищна сграда, тъй като не се спори, че е изграден за подслоняване на хора.

Но от друга страна, според изрично декларираното в данъчната декларация предназначение на този имот е видно, че той се ползва безспорно за стопанска дейност- отдаване под наем на туристи. Съобразно тази стопанска цел жалбоподателят е регистрирал обекта си като туристически и е получил удостоверение за категоризация.

При наличие на тези безспорни факти, че имотът е с предназначение за  развиване на търговска дейност с цел печалба, то съдът намира, че ответникът правилно е определил данъчната основа, по която е изчислил размера на дължимите неплатени публични задължения към общината за ДНИ и ТБО.

Възражението, че АУЗ е издаден в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. Това е правното основание, посочено в оспорения АУЗ, въз основа на което е  определен размерът на задълженията.

Основанието за определянето на задълженията не се оспорва.

При извършената служебно проверка, по силата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че АУЗ и решението, с което той е потвърден са издадени от компетентни органи, в производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да могат да се квалифицират като съществени и да послужат за основание за отмяна на АУЗ на това основание. АУЗ и потвърждаващото го решение на началника на отдел „МДТ“.

ІV. Разноски

Ответникът не претендира заплащане на разноски, а претендираните от жалбоподателя не му се дължат с оглед изхода от спора.

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд –Добрич

 

       Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “БГ ИНВЕСТ”ООД, ЕИК 175342150, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, бул.”Мария Луиза“ № 21, офис 2, представлявано от А.Ш. и Мануел Хил Алварес, подадена чрез адв.В.Е.Б.-ВАК срещу Акт за установяване на задължение № 3068-1/10.04.2017г., издаден от Д.К. - инспектор по приходите при Община Каварна, отдел „Местни данъци и такси“, потвърден с Решение № РД-01-3422/АУЗ/3068-1/04.07.2017г. на М.П.- началник отдел МДТ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: