Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

445

Добрич,  13.11.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Добричкият административен съд, VІ-ти състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 423/2017 год.

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. във вр. с чл.131, ал.2 от ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на "УИШБОН" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия,  подадена чрез търг. пълномощник Р.Р.Х.  против мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Балчик за издаване на разпореждане за връщане на неоснователно платен местен данък върху недвижим имот и местна такса за битови отпадъци по направено от дружеството искане вх. №30-147-2/23.02.2017 г., потвърден с Решение №30-147-2-2/05.06.2017 г. на Кмета на община Балчик. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ по съображения за противоречието му с материалния закон, както и на решението на кмета, с което същият е потвърден. Жалбоподателят поддържа тезата, че ПИ с кад. №02508.51.447 е собственост на община Балчик. В тази връзка се посочва и влязлото в сила решение по гр.д. №408/2015 г. на БРС, постановено по предявен отрицателен установителен иск за собственост от „УИШБОН“ ЕООД срещу община Балчик. Със същото решение е отхвърлен иска на дружеството. Излагат се и съображения, че дружеството през 2007 година е закупило имота от физически лица /продавачи/, които не са били титуляри на вещното право на собственост върху процесния имот и респ. не са прехвърлили това право на собственост в патримониума на купувача „УИШБОН“ ЕООД. Поради това и се релевират доводи, че дружеството никога не е било задължено лице и некога не е дължал никакъв местен данък и такса битови отпадъци относно процесния поземлен имот, поради което и незаконосъобразно административният орган не е уважил искането му за издаване на Акт за възстановяване на всички платени от него данъци и такси за периода от 12.12.2007 г. до настоящия момент, ведно със законната лихва за изтеклия период. По подробно изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна на оспорения мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Балчик за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за местни данъци и такси по искането на дружеството и за постановяване на решение, с което да се постанови възстановяване на недължимо платените от "Уишбон" ЕООД суми за недължимо платен данък за възмездно придобиване на недвижим имот и такса за битови отпадъци за периода от 12.12.2007 г. до настоящия момент, заедно със  законна лихва за изтеклия период и законната лихва до окончателното изплащане на цялата сума. Моли, да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по жалбата - Кмет на община Балчик, чрез пълномощника си по делото, в съдебно заседание и в представеното писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че за целите на данъчното облагане е  необходимо едиствено да бъде подадена декларация от ДЗЛ, към която да се приложени валидни документи за собственост. За данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е презумция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание – няма нито задължение, нито правомощие за такава. Твърди се, че за данъчните цели релевантен е фактът на деклариране на правото на собственост, т.е. достатъчно е волеизявлението на лицето, че е собственик. Излагат се и подробни доводи, че преюдициално значение в настоящия спор има влязлото в сила решение по гр.д. №375/2013 г. на ДОС, с което е отхвърлен иска на „Уишбон“ ЕООД за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с нот. Акт №197, том. VІ, рег. №6323, дело №1040/2007 г. за недвижим имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв.м. с идентификатор 02508.51.447 по КК на гр. Балчик. Прави се и възражение за изтекла 5-годишна погасителна давност. Релевират се и подробни доводи по въпроса дали отпада с обратна сила качеството на данъчнозадължения субект. Моли, да се отхвърли жалбата и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На 12.12.2007 г. „Уишбон“ ЕООД е закупило от физически лица поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв.м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в.з. „Белите брези“ гр.Балчик – НА, №197 от 12.12.2007 г. на Нотариус вписан под №314 в регистъра на НК с район на действие гр. Балчик. От фактическа страна по делото не е спорно, че недвижимият имот  - предмет на посочения договор за покупко-продажба, е деклариран от "Уишбон" ЕООД - гр. Варна с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №816/30.05.2011 г. От представените и приети като доказателства от община Балчик – Справка за постъпили плащания от „Уишбон“ ЕООД за периода 12.12.2007 г. до 03.10.2017 г. и др. платежни документи  се установява, че дружеството, в качеството му на приобретател на имота, е заплатило местен данък за възмездно придобиване на недвижим имот в размер на 16 185,82 лв., като за същия имот е внасяло данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 9 346,63 лева и 20 510,12 лева.

С Решение № 265/10.07.2014 г. по гр.д. № 375/2013 г. по описа на Окръжен съд - Добрич /влязло в сила на 15.05.2015 г. /, са отхвърлени исковете на дружеството срещу физически лица за разваляне на договор за покупко-продажба, сключен с НА№197 от 12.12.2007 г. за поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв.м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в.з. „Белите брези“ гр.Балчик. В мотивите на решението на АС Варна и в мотивите на определението, постановено от ВКС се установява, че същите приемат, че към момента на сключване на прехвърлителната сделка продавачите не са притежавали правото на собственост върху недвижимия имот, но считано от деня на сключване на сделката до завеждане на иска, ищецът е придобил правото на собственост върху основа на добросъвестно владение, защото е купил на годно правно основание, без да знае, че праводателите му не са собственици.

С Решение №110 по гр.д. №408/2015 г., БРС е отхвърлил като неоснователен предявения от „Уишбон“ ЕООД отрицателен установителен иск срещу община Балчик, с който се е искало да се признае за установено, че община Балчик не  е собственик на ПИ с идент. 02508.51.447 по КККР на гр. Балчик, местност „Белите скали“ с площ от 3 284 кв.м. Решението е влязло в законна сила на 07.02.2017 г.

С вх. №30-147-24/23.02.2017 г. "Уишбон" ЕООД - гр. Варна е подало писмено искане до органите по приходите в общинска администрация - Балчик, за възстановяване на недължимо платени суми за местни данъци и такси за ПИ с идентификатор 02508.51.447. От фактическа страна искането е обосновано с обстоятелството, че община Балчик е собственик на процесния имот и съответно дружеството не е задължено лице по см. на чл. 11, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ, поради което и внесените от него суми за местни данъци и такси в бюджета на община Балчик се явяват недължимо платени. Към искането са приложени обяснителна записка, скица и решение по гр.д. №408/2015 г. на БРС. Във връзка с така направеното искане, иницииращо производство по чл. 129 и сл. от ДОПК, няма данни да е възложено извършването на ревизия или проверка. С оглед на което и при прилагането на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, срокът за произнасяне на органа по приходите е 30-дневен, считано от датата на постъпването на искането. Сезираният орган по приходите от общинска администрация - Балчик не се е произнесъл в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК по подаденото искане за издаване на Акт за възстановяване на претендираните като недължимо платени суми за местни данъци и такси. Мълчаливият отказ на органа по приходите е оспорен от "Уишбон" ЕООД на основание чл. 131, ал. 2 във вр. с, ал. 1 от ДОПК с подадена по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК жалба вх. № 30-147-2#1/05.04.2017 г. до Кмета на община Балчик, като упражняващ правомощия на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ДОПК. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК Кметът на община Балчик  се е произнесъл с мотивирано решение по подадената жалба, като е потвърдил отказа, издаден на осн. чл.131 от ДОПК и е оставил без уважение жалбата на дружеството.

По делото е назначена, изпълнена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и безпристрастно. Съгласно приетото като доказателство заключение на експертизата, "Уишбон" ЕООД е заплатило както следва: 1. Данък върху недвижимият имот за посочения недвижими имот за периода от 12.12.2007 г. до датата на изготвяне на експертизата в размер общо на 9 346.53лв; 2. Такса за битови отпадъци относно недвижимия имот за същия период в размер общо на 20 510.12 лв. Вещото лице е изчислило и размера на законната лихва върху заплатените суми за периода от 12.12.2007 г. до датата на изготвяне на експертизата: за платения данък придобивно имущество – 5 099,96 лева; за платена такса битови отпадъци – 12 582,54 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Задълженията за данък при възмездно придобиване на имущество, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, представляват публични общински вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 6, ал. 1, б. "а" от ЗМДТ. В разпоредбата на чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък при възмездно придобиване на имущество, за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци, приложимият ред е регламентираният в ДОПК такъв, доколкото съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ и във вр. с чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и местните такси се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. В чл. 4, ал. 3 във вр. с, ал. 4 от ЗМДТ е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в, ал. 5 на чл. 4 е регламентирано че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на Териториален директор на НАП. Законовото предвиждане, че приложимият ред за установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси по ЗМДТ е регламентираният в ДОПК такъв, обуславя извод, че този ред следва да се приеме за приложим и по отношение на процедурата за прихващане и/или възстановяване на недължимо събрани и/или внесени /платени/ местни данъци и такси, доколкото тази процедура е следствие от установяването и събирането на публичните вземания на общината, в какъвто смисъл е и константната съдебна практика.

Особеното производство по прихващане и възстановяване на недължимо събрани или платени суми във връзка с публични вземания /в т.ч. публични общински вземания за местни данъци и такси/, е регламентирано в глава ХVІ, раздел І, чл. 129 и сл. от ДОПК. Посочената нормативна регламентация определя реда за образуването и сроковете за провеждане на производството, инициирано от орган по приходите или по писмено искане на лицето; процесуалните условия за разглеждането на искането и материалноправните основания за постановяване на Акт за прихващане и/ или възстановяване.

В случая административното производство е инициирано от "Уишбон" ЕООД с писмено искане до органите по приходите в общинска администрация - Балчик  вх. 30-147-24/23.02.2017 г., за възстановяване на недължимо платени суми за местни данъци и такси. С оглед на посоченото от дружеството основание, на което се претендира възстановяване като недължимо платени суми за местни данъци и такси – влязло в сила решение по гр. д. №408/2015 г. на РС Балчик, влязло в законна сила на 07.02.2017 г., искането се явява подадено в законово регламентирания срок по чл. 129, ал. 1, изр. второ от ДОПК и е подлежало на разглеждане от сезирания орган по приходите с произнасяне по неговата основателност в срока по чл. 129, ал. 3 от ДОПК - 30 дни от постъпването на искането, доколкото няма данни да е възложено извършването на ревизия. Непроизнасянето в този срок на органа по приходите по искането за издаване на Акт за прихващане и/ или възстановяване, релевира наличието на мълчалив отказ по см. на чл. 131, ал. 1 от ДОПК, подлежащ на обжалване в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне /чл. 131, ал. 2 от ДОПК/. "Уишбон"  ЕООД в посочения срок надлежно е упражнило правото си да оспори мълчаливия отказ на органа по приходите с подадена по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК жалба вх. №30-147-2#1/05.04.2017 г. до Кмета на община Балчик, като упражняващ правомощия на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 от ДОПК. Решаващият орган  е разгледал жалбата и  се е произнесъл с мотивирано решение в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК., като е потвърдил мълчаливия отказ на органа по приходите на община Балчик.

Подадената от "Уишбон" ЕООД жалба  против мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Балчик за издаване на Акт за възстановяване на недължимо платени суми за  местен данък върху недвижимите имоти и местна такса за битови отпадъци, съдът приема за процесуално допустима - оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес; в законово регламентирания срок по чл. 156, ал. 5 във вр. с, ал. 4 от ДОПК във вр. с чл. 131, ал. 2 от ДОПК и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

От фактическа страна по делото не е спорно, а и се установява от събраните доказателства, че между група физически лица, в качеството им на продавачи и "Уишбон" ЕООД , в качеството му на купувач, е сключен Договор за покупко - продажба №№197 от 12.12.2007 г. на Нотариус вписан под №314 в регистъра на НК с район на действие гр. Балчик за поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 3 284 кв.м., представляващ ПИ 02508.51.447 по одобрена КК, с административен адрес в.з. „Белите брези“ гр.Балчик.  Не е спорно и обстоятелството че недвижимият имот  - предмет на посочения договор за покупко-продажба, е деклариран от "Тракия трейд" ООД с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №816/30.05.2011 г. От представените платежни документи, както и от заключението на изпълнената по делото съдебно четоводната експертиза се установява, че "Уишбон" ЕООД е заплатило данък за възмездно придобиване на посочения по-горе недвижим имот в размер на 16 185,82 лв., като за същия имот дружеството е внасяло данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци в размер на 9 346,53 лева и 20 510,12 лева.

Безспорен е и фактът, че имаме две влезли в сила решения на гражданските съдилища. С едното е отхвърлен иска за разваляне на договора за продажба за спорния недвижим имот, а с другото е отхвърлен отрицателния установителен иск, заведен от оспорващия срещу община Балчик, че тя не е собственик на имота.

Спорният по делото въпрос се свежда до това, какви са правните последици от тези две решения от гледна точка на възникването, съществуването и дължимостта на изпълнението от "Уишбон" ЕООД на публичноправните задължения към община Балчик - на задълженията за заплащане на данък при възмездно придобиване на имущество, на данък върху недвижимите имоти и на такса за битови отпадъци и съотв. дали влязлото в сила решение по предявения от дружеството отрицателен установителен иск релевира наличието на хипотезата на "недължимо платени" от дружеството местни данъци и такси, подлежащи на прихващане и/или възстановяване по реда и в производство по чл. 128 и сл. от ДОПК.

Данъкът е отношение между държавата или общината и съответния правен субект, носител на законово установена връзка с обекта на облагане. Това отношение винаги е публичноправно. При данъка върху недвижимите имоти данъчното правоотношение възниква и съществува заради недвижимия имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно той е обектът на данъчното облагане. Връзката между обекта и субекта на данъчното облагане при този данък е правна и безспорно е правото на собственост или правото на ползване. Следователно правото на собственост е необходима предпоставка, елемент на данъчния фактически състав.

               Но как се доказва за данъчни цели правото на собственост? С декларация от съответния правен субект и приложен към нея документ за собственост. Съгласно чл. 14 ЗМДТ лицето, което счита, че е придобило право на собственост или ограничено вещо право върху недвижим имот има законовото задължение да подаде декларация. Съгласно чл. 99, ал. 5 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация. Държавният служител няма право да откаже да приеме данъчна декларация, защото счита, че дадено лице не е собственик. Следователно за данъчни цели правната връзка между обекта на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния субект. Налице е една презумпция за собственост, защото данъчната администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание.

 Видно от изложеното за данъчни цели правото на собственост, т.е. правната връзка между обекта на облагане и субекта, е необходима предпоставка на данъчния фактически състав, но нейното доказване става с декларацията, която съответния правен субект подава. Промените в правната връзка, която поражда данъчното задължение, за данъчното правоотношение имат значение на нововъзникнало обстоятелство. Те пораждат за задълженото лице задължение за деклариране на тези нови релевантни обстоятелства.

 Следва да се посочи, че не винаги има покритие между гражданскоправната и данъчноправната връзка между данъчен обект и данъчен субект. Съществуват различни гражданскоправни връзки между обект и субект, които за целите на гражданското право могат и да не пораждат право на собственост, но за целите на данъчното облагане декларирането на собствеността върху обекта е достатъчно основание за облагането на съответния субект.

Този подход на данъчното право е следствие на неговата цел – да получи държавата или общината парични средства за реализиране на своите функции. Данъчното право се интересува от обекта, който е източник на благото – имущество, доход. За данъчните цели релевантен е факта на деклариране на правото на собственост, т.е. достатъчно е волеизявлението на лицето, че е собственик. И това е разбираемо, защото плащането на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци не прави платеца собственик – Законът за собствеността не предвижда такова придобивно основание.

Видно от изложеното фактическият състав на данъчното задължение не съдържа изискване за проверка на годността на декларираната правна връзка между обекта и субекта на облагане, поради това и не е необходима изрична правна норма, която да урежда правните последици от настъпилите в декларираното правоотношение промени. За данъчни цели тези промени имат значението на нововъзникнали факти, които се декларират от задължения субект и които имат своето действие занапред.

Обектът на облагане стои в основата на публичното задължение, както за данък недвижим имот, така и за такса битови отпадъци.

Публичното задължение за ДНИ и ТБО възниква за този обект по силата на закона. Задължението е едно за всеки период и по делото не се спори, че то е платено от "Уишбон" ЕООД, което като се е считало за данъчно задължено лице е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

С Решенито на БРС с което е  отхвърлен отрицателния установителен иск, заведен от жалбоподателя срещу общината, няма за последица, че „УИШБОН“ ЕООД не е собственик на имота, или че община Балчик е собственик на същата. Това решение, няма за пряка правна последица промяна или заличаване на данъчно задължените лица към минал момент, нито се възстановява висящността или дължимостта на едно задължение, което вече е погасено чрез заплащане.

Решението на гражданския съд безспорно следва да се зачита от всички съдилища, учреждения и общини в Република България.

Зачитането на силата на пресъдено нещо обаче се състои в задължението на всеки държавен или общински орган да възприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата, обвързани от СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговор на въпрос, по който държавният или общински орган се произнася.

От друга страна обаче, съществено за настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект - административен орган, в контекста на дължимостта на местните данъци и такси като публични вземания. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ обвързва дължимостта на данъка за недвижими имоти с конкретния обект - недвижим имот. Нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ посочва като данъчнозадължени субекти собствениците на тези имоти. В публичното правоотношение едно лице се легитимира като собственик, заявява се като задължен субект пред общината, с писмено уведомление и задължение за подаване годишна данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси.

Предпоставките за възникване на задължението за внасянето им са регламентирани в чл. 11 и чл. 15 ЗМДТ. Първата от тях е лицето да е собственик на конкретен недвижим имот, ползвател или концесионер. Началният момент на дължимостта на данъка е уреден в чл. 15 ЗМДТ. При прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя - чл. 15, ал. 2 ЗМДТ. Още повече, че оспорващият е ползвал и владял имота през всичките тези години, построил е сграда в същия и безспорно е генерирал отпадъци.

За административния орган следва да е без значение кой е платил публичните задължения. В случая, плащането е извършено от юридическо лице, придобило качеството на данъчнозадължен субект по смисъла на ЗДМТ към момента на възникване на публичното вземане, поради което задължението е изпълнено за процесния период.

Според настоящия  състав, няма колизия между правни норми, а е налице ясно разграничение относно реда и условията за придобиване качеството собственик и последиците от влезли в сила решения, постановени в гражданските правоотношения и в публичното правоотношение, при наличие на конкретни законови изисквания за придобиване качеството на данъчнозадължено лице.

Съществено за настоящото производство е публично-правното отношение задължен субект - община, в контекста на дължимостта на ДНИ и ТБО. Наличието на собственост и качеството собственик, по смисъла на ЗМДТ разкриват сложен фактически състав, необвързан пряко от последиците на гражданско-правната отмяна на прехвърлителната сделка.

Когато плащането на ДНИ или ТБО е извършено от надлежно легитимирано като собственик или ползвател лице, придобило качеството данъчно-задължен субект по смисъла на ЗДМТ, то именно поради качеството данъчно-задължен субект, придобито по реда и условията на закона, плащането се счита дължимо извършено.

Понятието недължимост в тази хипотеза има конкретно значение само в облигационните отношения между страните по прехвърлителната сделка.

Съгл. чл.131, ал.1 от ДОПК непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ като специалният закон допуска мълчалив отказ, поради което при такъв, съдът следва да провери по същество дали е налице право на прихващане и възстановяване. Мълчаливия отказ е смесица от фикция, че е налице отказ и презумция, че той е издаден от съответния компетентен орган.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че административният орган е приложил правилно материалния закон, като е приел, че за процесния имот се дължат ДНИ и ТБО за процесния период, поради което законосъобразно е отказал възстановяване на заплатените от дружеството ДНИ и ТБО.

Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на оспорения административен акт. Същият е издаден при спазване на материалноправните разпоредби и съответства на целта на закона, поради което се явява законосъобразен, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на ответната страна  за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същата следва да бъде уважена и на ответната страна на основание чл. 143, ал. 4 от АПК да се присъди сумата 200 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Добрич, VІ състав

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалбата на "УИШБОН" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия,  подадена чрез търг. пълномощник Р.Р.Х.  против мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ от общинска администрация - Балчик за издаване на разпореждане за връщане на неоснователно платен местен данък върху недвижим имот и местна такса за битови отпадъци по направено от дружеството искане вх. №30-147-2/23.02.2017 г., потвърден с Решение №30-147-2-2/05.06.2017 г. на Кмета на община Балчик

ОСЪЖДА "УИШБОН" ЕООД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ***, представлявано от управителя Х.И.Х., гражданин на Република Финландия, да заплати на община Балчик сумата от 200 /двеста/лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на РБ.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137, във вр чл. 138, ал. 1 от АПК.

 

 

 

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: