Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………………./гр.Добрич, 19.12.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 419/2017г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

   

Производството е по реда на чл.107, във вр. чл.144 и чл.156 и сл. от ДОПК, във вр. чл.4, ал.1 и чл.9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на “Ученически отдих и спорт” ЕАД, ЕИК 175030371, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл.5, представлявано от изпълнителния директор С.В.К.съгласно вписани промени в търговския регистър от 05.10.2017г., уточнена в съдебно заседание, проведено на 09.10.2017г., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000010/29.03.2017г., издаден от старши инспектор  ревизор приходи при община Балчик, потвърден с решение № 10Р/16.06.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, в частта, в която в тежест на дружеството са определени задължения за ДНИ и ТБО за 2016г. за недвижими имоти, декларирани с 9 броя декларации с вх.№№ 13945/03.12.2010г.; 13955/06.12.2010г.; 12119/29.06.2010г.; 12121/29.06.2010г.; 12122/29.06.2010г.; 12116/29.06.2010г.; 12123/29.06.2010г.; 13981/09.12.2010г. и 13986/10.12.2010г., в общ размер на 40 574, 80 лева, ведно със съответните лихви за забава върху тези задължения към 29.03.2017г. в общ размер на 2378, 13 лева. В жалбата се излагат общи възражения за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита се, че не са налице материалноправните предпоставки за издаване на АУЗ по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК. Твърди се, че не е осигурена възможност за доброволно погасяване на задълженията, тъй като задълженото лице не е уведомено за размера на дължимите данъци и такси и сроковете за плащането им съгласно чл.69, ал.2 от ЗМДТ и чл.107, ал.3, изр.1 от ДОПК. Излагат се твърдения за наличие на взаимни договорености между дружеството и общината за ежемесечно плащане на задълженията за данъци и такси. Твърди се, че актът не съдържа фактически и правни основания за неговото издаване. Възразява се, че липсват мотиви за дължимостта на начислените задължения, както и доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл.62 от ЗМДТ. Твърди се, че задълженията за ДНИ и ТБО и лихвите върху тях не са индивидуализирани по вид, основание, период и размер, което препятства възможността за съдебна проверка за материалната законосъобразност на акта. Сочи се, че в акта липсва разграничение на задълженията за ТБО по видове услуги. Твърди се, че няма мотиви за облагаемата основа и начина на определяне на ТБО за всяка една от услугите. По изложените съображения се иска отмяна на акта в оспорената му част, както и присъждане на сторените разноски по делото.            

Ответникът по жалбата – директорът на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че оспореният АУЗ е издаден от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за отмяната му. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК.   

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице, адресат на акта, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Административното производство по чл.107, ал.3 от ДОПК е започнало по инициатива на старши инспектор ревизор приходи към отдел „Общинска данъчна служба“ в Дирекция “МДТСХД и БФС” при община Балчик, който е извършил служебна проверка относно размера на дължимите местни данъци и такси от “Ученически отдих и спорт” ЕАД гр.София по подадени от него данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.№№ 13945/03.12.2010г.; 13955/06.12.2010г.; 12119/29.06.2010г.; 12121/29.06.2010г.; 12122/29.06.2010г.; 12116/29.06.2010г.; 12123/29.06.2010г.; 13981/09.12.2010г. и 13986/10.12.2010г., както и месечни справки – декларации по чл.116, ал.4 от ЗТ (стара редакция) за броя на реализираните нощувки с вх.№№ СД00928/14.07.2016г.; СД001329/19.08.2016г.; СД001371/08.09.2016г. и СД001673/07.10.2010г. за периода 01.06.2016 г. – 30.09.2016 г. При проверката е установено, че дружеството е декларирало притежанието на множество нежилищни недвижими имоти, съставляващи земя и сгради, находящи се в с.Кранево, общ. Балчик (УПИ ХVІІ-185 в кв.37; УПИ ХVІ в кв.37; УПИ Х в кв.36; УПИ ХV-168 в кв.37; УПИ ХІІ-165 в кв.37 ), гр.Балчик, Курортна зона “Двореца” и вилна зона „Фиш – Фиш“, подробни описани в акта, на основание 7 броя констативни нотариални акта за собственост по писмени доказателства. След като е констатирал, че за тези имоти има неплатени в срок задължения, органът по приходите е издал процесния акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК, с който в тежест на задълженото лице са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2016г., ведно със съответстващите им лихви за забава, начислени към 29.03.2017г., като общият размер на задълженията за ДНИ и ТБО възлиза на 40 574, 80 лева, а на лихвите върху тях – на 2378, 13 лева. Посочено е, че данък недвижими имоти за 2016г. е в размер на 1,5 промила от данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, а размерът на ТБО е определен пропорционално на данъчната основа по смисъла на чл.19, чл.20 и чл.21 от ЗМДТ – данъчната оценка или отчетната стойност на недвижимия имот за всяка услуга пооотделно. Прието е, че имотите попадат в границите на районите, в които има организирано сметосъбиране и сметоизвозване съгласно заповед № 1808/30.10.2015г. на кмета на община Балчик, издадена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, като съгласно решение № 219/22.01.2009г. на ОбС – Балчик за 2016 г. ТБО е в размер на 4,5 промила върху данъчната оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, от които за събиране на битови отпадъци и транспониране и съхранение в депа - 2, 25 промила – за поддържане и експлоатация на депа – 0, 76 промила, и за почистване на улични платна, площадки и алеи – 1, 49 промила.    

Същевременно с акта са определени и задължения за туристически данък по чл.61р от ЗМДТ за 2016 г. съобразно броя на декларираните нощувки в горепосочените ежемесечни справки – декларации за притежаван от дружеството обект – хотел „Невен“ с утвърдена категория 1 звезда, находящ се в с.Кранево, ул. „Шипка“ № 1. Посочено е, че на основание чл.61р от ЗМДТ, във вр. чл.58, ал.1, и ал.2 от НОАМДТОБ на община Балчик и решение № 265/20.12.2012г. размерът на туристическия данък за 2016г. е в размер на 0,30 лева за нощувка в средство за подслон и места за настаняване категория една звезда, в резултат на което е установено, че задълженията на дружеството за туристически данък за периода 01.06.2016г. – 30.09.2016г. се равняват общо на 3320, 10 лева, а лихвите за забава върху това задължение към 29.03.2017г. – на 195, 24 лева.

В акта са описани в табличен вид задълженията на дружеството за ДНИ, ТБО и ТД по всяка една декларация/месечна справка - декларация, както и размерът на облагаемата основа за всеки един деклариран недвижим имот – земя или сграда, като общият размер на всички задължения (главница и лихви) е изчислен на 46 468, 27 лева. Актът е съобщен на дружеството едновременно с връчването на покана за доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК на 03.04.2017г. съгласно известие за доставяне (л.37-39), като в законоустановения срок по чл.107, ал.4 от ДОПК е оспорен пред директора на Дирекция “МДТХСД и ФСБ” при община Балчик с мотиви, идентични с посочените в жалбата до съда.

По-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение № 10Р/16.06.2017г., с което е потвърдил изцяло оспорения акт. При постановяването му директорът на Дирекция “МДТХСД и БФС” при община Балчик е отхвърлил възраженията за допуснати съществени процесуални нарушения с мотива, че актът е служебно издаден при наличие на втората хипотеза по чл.107, ал.3 от ДОПК – неплатено в срок задължение. Посочил е, че правопораждащият юридически факт за дължимостта на ДНИ и ТБО е правото на собственост върху процесните недвижими имоти, поради което легитимирайки се като техен собственик, за жалбоподателя е възникнало задължението за заплащане на годишните данъци и такси в законоустановения срок, без да е необходимо да бъде уведомяван за това. По отношение на задължението за туристически данък е посочено, че то възниква с подаването на справката – декларация за броя на реализираните нощувки в туристическия обект съгласно чл.57, ал.6 от НОМДТОБ, като задълженото лице само изчислява размера на задължението си и не следва да бъде уведомявано допълнително за това от общинската администрация. По отношение на задължението за лихви е посочено, то е акцесорно задължение и следва главното вземане. Изложени са съображения, че съгласно чл.175 от ДОПК лихви се дължат за неплатените в срок публични задължения, като начислените с акта лихви са определени съобразно чл.1 от ЗЛВДТДПДВ. Отхвърлено е като неоснователно възражението за неяснота относно начина на определяне на задълженията, като е посочено, че ДНИ и ТБО са изчислени върху по-високата от двете стойности – отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ. С подадените декларации по чл.14 от ЗМДТ задълженото лице е декларирало отчетната стойност на недвижимите имоти. Тези стойности са съпоставени с изчислените данъчни оценки съгласно приложение № 2 към ЗМДТ и съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, във вр. чл.15 от НОРМДТОБ от 2008г., във вр. чл.15 от НОАМТЦУТОБ от 2012г., по-високата от двете стойности е приета за данъчна оценка като данъчна основа за определяне на ДНИ и ТБО. Подчертано е, че в обжалвания акт е посочен начинът на изчисление (данъчната основа) на ДНИ и ТБО за недвижимите нежилищни имоти по всяка една партида поотделно, като има пълно описание на декларираните от лицето обстоятелства. Изложени са мотиви, че размерът на ТБО е определен пропорционално върху данъчната основа по чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, във вр. чл.67, ал.2 от ЗМДТ, а не според количеството на битовите отпадъци, тъй като дружеството не е подавало такава декларация в срока по чл.19, ал.3 от НОАМТЦУТОБ. По отношение на възраженията за налични договорености за начина на погасяване на задълженията, както и за извършени плащания на дължимите суми е посочено, че община Балчик няма сключени споразумения за разсрочване или отсрочване на задълженията на дружеството, а извършените плащания през 2016г. са послужили за погасяване на стари задължения за местни данъци и такси съобразно чл.169 от ДОПК. По тези съображения директорът на Дирекция “МДТХСД и БФС” при община Балчик е приел, че задълженията за ДНИ, ТБО и ТД са правилно определени по основание и размер, поради което жалбата срещу акта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.                                  

Решението на решаващия орган е връчено на дружеството – жалбоподател на 26.06.2017г., видно от известие за доставяне на л.21 от делото. С първоначалната жалба до съда е посочено, че се оспорва изцяло потвърдения с решението акт за установяване на задължения, но с оглед на последващите уточнения на процесуалния представител на жалбоподателя, дадени в открито съдебно заседание, проведено на 09.10.2017г., че задълженията за туристическия данък не се оспорват, защото са изчислени въз основа на подадените от дружеството декларации по чл.116, ал.4 от ЗТ, както и с оглед на обстоятелството, че в жалбата и в хода на цялото съдебно производство, в т.ч. и в писмената защита по делото, са изложени доводи за незаконосъобразност на акта единствено по отношение на начислените с него задължения за ДНИ и ТБО (главница и лихви), съдът счита, че предмет на оспорване и разглеждане в настоящото съдебно административно производство е само тази част на акта.        

От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 176/17.02.2009г. на кмета на община Балчик, издадена на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ, във вр. чл.7, ал.1 и чл.8, ал.5 от ДОПК, са определени служителите на общинска администрация – Балчик, които имат правата и задълженията на органи по приходите, сред които и длъжностното лице, издало оспорения акт – Илияна Николаева Илиева на длъжност старши инспектор ревизор по приходи в отдел „Общинска данъчна служба“.

Съгласно чл.15 от НОРМДТОБ от 2008 г. (стара редакция) размерът на данъка върху недвижимите имоти за 2016г. се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.      

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.3 от НОАМТЦУТОБ от 2009г. (отм.), която е приложимата нормативна разпоредба за процесната 2016г. съгласно решение № 272/31.03.2013 г. на ОбС – Балчик, размерът на ТБО се определя пропорционално върху данъчната основа по смисъла на чл.19, чл.20 и чл.21 от ЗМДТ за всяка от предоставяните услуги съгласно заповед на кмета на община Балчик, като съгласно т.1.2.2. и т.1.6.2 от същата разпоредба за нежилищни имоти на граждани, еднолични търговци и юридически лица, находящи се в гр.Балчик, вилна зона „Фиш – Фиш“, както и в населените места в община Балчик с организирано сметосъбиране съгласно заповед на кмета на община Балчик, в т.ч. и с.Кранево, ТБО е в годишен размер на 4,5 промила, от които 2, 25 промила – за събиране на битови отпадъци; 0, 76 промила – за поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци, и 1, 49 промила – за поддържане на зони за обществено ползване.

Съгласно приложените удостоверения за актуална административна регистрация, издадени от кмета на с.Кранево и кмета на община Балчик (л.328-332), част от декларираните имоти са с административен адрес с.Кранево, ул. „Черноморска“ №№ 28,30,32 и 34, а един от тях – гр.Балчик, община Балчик, ул. „Албенски път“ № 23.

От представената по делото заповед № 1808/30.10.2015г. на кмета на община Балчик, издадена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ, е видно, че гр.Балчик (в т.ч. ул.“Албенски път“), вилна зона “Фиш – Фиш” и с.Кранево (в т.ч. ул. “Шипка” и ул.“Черноморска“) попадат в границите на районите и зоните, в които през 2016г. община Балчик организира извършването на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите на обществено ползване и поддържане на депа за битови отпадъци.

От приложените към данъчните декларации нотариални актове, както и от служебно попълнената в тези декларации информация от техническата служба на общината е видно, че всички имоти представляват урбанизирана територия и се намират в строителните граници на гр.Балчик (в т.ч. К.з.“Двореца”), в.з. “Фиш-Фиш” или с.Кранево, с изключение на недвижим имот по нот. акт № 135/2005г., деклариран с декларация с вх.№ 12122/29.06.2010г., който обаче според удостоверението за актуална административна регистрация се намира на ул. “Албенски път” № 23, която е включена в границите на зона І на гр.Балчик, в която са организирани и трите вида услуги, съгласно горецитираната заповед на кмета на община Балчик по чл.63, ал.2 от ЗМДТ.

 Видно от решение № 31 по протокол № 5/17.12.2015г. и приложените към него справки и прогнози ОбС – Балчик е одобрил разходите за 2016г. за всяка от дейностите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ съгласно приложена план – сметка за разходите по чл.66, ал.1 от ЗМДТ в размер на 4 664 880 лева. 

От представените по делото протокол № 14 от заседание на ОбС – Балчик, проведено на 28.06.2012г., договор № 465/02.09.2013г. за сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в селата Кранево, Оброчище, Рогачево и Църква, община Балчик, сключен между община Балчик и „Титан Клинър“ ООД за срок от 4 години, договор за изпълнение на услуга № РД-178 от 24.09.2014г. между община Добрич и Консорциум „РСУО-Добрич“ с предмет „изпълнение на дейности по експлоатация на „Регионално депо за отпадъци на общини град Добрич, Добричка, Тервел, Каварна, Балчик, Шабла, Генерал Тошево, Крушари и Никола Козлево“, включващо съоръжения, инсталации, площадки за третиране, рециклиране и обезвреждане на неопасни отпадъци“, споразумение № ДР-38 от 02.04.2015г. между община Добрич и община Балчик за условията при предаване на отпадъци за обевреждане на регионално депо Стожер, анекс на споразумение за партньорство от 08.12.2014г., сключен между общините в област Добрич, между които и община Балчик, и общинско сдружение „Регионално управление на отпадъците – Добрич“, договор № 918/02.10.2015г. за изпълнение на услуга с възложител община Балчик и изпълнител „Претоварна станция“ ООД с предмет управление на дейностите по приемане на ТБО от общините Шабла, Каварна и Балчик за срок от 60 месеца, Правилник за устройство и дейността на общинско предприятие „БКС“ гр.Балчик, седмичен график за движение на автомобил за сметосъбиране и сметоизвозване за 2016г., пътни листи на сметосъбиращ и сметозвозващ автомобил от м.07/2016г. и м.09 /2016г., длъжностни характеристики на длъжности „общ работник озеленяване“, „метач в отдел „Чистота“, „сметосъбирач в отдел „Чистота" при ОбП „БКС“ – Балчик може да се направи обоснования извод, че през процесната 2016г. общината е предоставяла и трите вида услуги по отношение на декларираните от дружеството имоти на територията на община Балчик, като за изпълнение на дейностите по събиране на битови отпадъци и транспонирането им в депата и поддържане и експлоатация на депа за битови отпадъци е експлоатирала регионалното депо за отпадъци в с.Стожер, общ.Добричка.       

От изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните и кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена от вещо лице с необходимите специални знания, се установява, че при определяне на задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. са спазени законоустановените размери съгласно ЗМДТ, НОРМДТОБ и НОАМТЦУТОБ, но са допуснати грешки в пресмятанията вследствие на технически грешки по декларации с вх.№№ 13955/06.12.2010г. и 12119/29.06.2010г., в резултат на което ДНИ и ТБО са изчислени в по-малки размери съответно с 0,89 лева и 2, 63 лева. Според обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание, различията между установените в акта задължения и фактически дължимите суми се дължат на разместване на отчетните стойности на два имота (сгради), които са с едно и също наименование и предназначение, но с различна площ. Съгласно експертизата задълженията в оспорения акт са изчислени върху по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на имотите – за ДНИ, и пропорционално върху по-високата стойност между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 на имотите – за ТБО. В оспорения акт лихвите за забава в плащането на задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. за периода до 29.03.2017г. са в размер общо на 2783, 13 лева, които са с 5, 43 лева повече от изчислените от вещото лице в размер общо на 2372, 70 лева, от които за ДНИ – с 1,34 лева, и за ТБО – 4, 09 лева. 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспореният АУЗ е издаден по реда на чл.107, ал.3 от ДОПК и е за установяване на задължения за местни данъци и такси по декларации по чл.14 от ЗМДТ.

В чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал. 3 в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, като според ал.4 се определят със заповед на кмета на общината. Съгласно препращащата разпоредба на чл. 9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършва по реда на чл. 4, ал. 1 - 5, а обжалването на актовете става по същия ред.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. В конкретния случай се касае до определяне на задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса за битови отпадъци по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК, което е изрично посочено и в самия акт. Актът е издаден от служител – старши инспектор ревизор приходи в отдел “ОбДС” при община Балчик, упълномощен с правата по чл.4, ал.1 и ал.3 от ЗМД, съгласно приложената по делото заповед на кмета на общината, издадена на основание чл.4, ал.4 от ЗМДТ, поради което изхожда от компетентно длъжностно лице в кръга на правомощията му по закон.

Актът е издаден в необходимата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не се споделят възраженията на жалбоподателя за немотивираност на акта и неяснота относно това върху каква облагаема основа са изчислени задълженията за ДНИ и ТБО. В самия акт се съдържа позоваване на съответните факти и приложимите правни норми, от които могат да се изведат фактическото и правното основание за издаването на акта. Мотивите за издаването на акта са допълнени и в решението на горестоящия орган, което е допустимо съгласно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. От съдържанието и на двата акта е видно, че задълженията за ДНИ и ТБО са изчислени върху по-високата от двете стойности – отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2 към ЗМДТ в съответствие с изискванията на ЗМДТ и местните общински наредби, като към всяка една от данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ е приложена справка за декларираните отчетни стойности и изчислените данъчни оценки. Правилно и законосъобразно в потвърдителното решение е посочено, че в обжалвания акт е вписана поотделно облагаемата основа за ДНИ и ТБО за всеки един недвижим имот по различните партиди, поради което при една проста съпоставка между декларираните отчетни стойности и изчислените данъчни оценки съгласно приложените справки може да се установи коя от двете стойности е взета предвид при изчисляване на спорните задължения. Действително в акта не са посочени данни относно размера на ТБО по отделните компоненти, които я формират, но това е въпрос на прости аритметични действия с оглед на установения начин на изчисляване на ТБО (данъчната основа по чл.19, чл.20 и чл.21 от ЗМДТ, умножена по 4,5 промила, от които 2,25 промила за събиране на битови отпадъци и транспониране и съхранение в депа; 0, 76 промила за поддържане и експлоатация на депа и 1, 49 промила за поддържане на зони за обществено ползване). Следователно актът е издаден при наличие на посочени фактически и правни основания за издаването му и при определени ясни параметри на ставката и основата, върху която са изчислени задълженията, поради което не е налице претендираната от жалбоподателя липса на мотиви или неяснота на акта.

Актът е издаден и при наличие на предпоставките по чл.107, ал.3 от ДОПК за служебно издаване на АУЗ по декларация, доколкото е налице неплатено в срок задължение и не е извършвана ревизия. Неясни и недоказани са твърденията в жалбата за съществуващо споразумение с общината за разсрочено плащане на задълженията за ДНИ и ТБО за 2016г. и за погасяване на част от тях. В материалите по делото се съдържат две искания за разсрочване на публични вземания от 27.07.2015г. и 08.03.2017г., но те касаят задължения на дружеството от предходни години, установени с актове за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК от 2015г. и 2016г. В хода на съдебното производство жалбоподателят не е уточнил дали действително е подавал молба за разсрочване или отсрочване на задълженията за 2016г., нито е представил доказателства за това въпреки предоставената му от съда възможност. Независимо от това, дори и да се приеме, че са налице такива договореностите между страните, то те не са пречка за издаването на оспорения акт, защото разсрочването или отсрочването на задълженията не изключва съществуването им, а само предприемането на действия по принудителното им изпълнение. Нещо повече, разсрочването или отсрочването предпоставят установени и дължими по безспорен начин от длъжника суми, което по съществото си е признание, че определените с обжалвания акт публични вземания са дължими и безспорни по основание и размер и след като жалбоподателят не е представил годни писмени доказателства, че ги е погасил, то правилно и законосъобразно органът по приходите е приложил процедурата по чл.107, ал.3 от ДОПК, като е издал оспорения акт.   

При издаването на акта не са допуснати и нарушения на материалния закон или несъответствие с целта на закона.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗМДТ установява общ принцип на облагане на недвижимите имоти, като съгласно чл.11, ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица за плащане на данък върху недвижимите имоти са собствениците и ползвателите на облагаеми с този данък недвижими имоти. След като жалбоподателят е декларирал, че е собственик на процесните недвижими имоти и те не са изключени от данъчно облагане съгласно чл.10, ал.2, и ал.3 и чл.24 от ЗДМТ, то правилно и законосъобразно са му определени задължения за ДНИ за тези имоти.

Правилно и законосъобразно са му определени и задължения за ТБО, която по силата на чл.64, ал.1 от ЗМДТ пак се заплаща от собственика на имотите. Разбира се, тези задължения не са безусловни и се дължат само ако услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се предоставят реално от общината (арг. от чл.71, т.1 и т.2 от ЗМДТ) и е налице депо за битови отпадъци или друго съоръжение за обезвреждане на битови отпадъци (арг. чл.71, т.3 от ЗМДТ). В случая събраните по делото доказателства са достатъчни, за да обосноват извода, че процесните услуги са били извършвани на територията, в която се намират имотите на дружеството, а и жалбоподателят не е оспорил реално, че тези услуги не са били предоставяни, нито пък че имотите се намират извън районите и зоните, в които са били предоставяни. Единственото конкретно възражение на жалбоподателя е било свързано с твърдението, че ползва имотите не повече от три месеца в годината (през летния сезон), но това е без правно значение за спора, защото ТБО е определена в закона като годишна и се дължи за цялата година, независимо че е възможно за определен период от годината лицата да не се възползват от тази услуга, аргумент за което е и разпоредбата на чл.71, т.1 от ЗМДТ (редакция, ДВ, бр.101/2013г.). Освен това предоставянето на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на отпадъците в депа или други съоръжения не е обвързано с конкретен имот, а цели да обслужва интересите на населението на цялата община/район, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението от съответните имоти на територията й. Без значение за определянето на дължимата ТБО по отношение на тези два вида услуги е обстоятелството дали имотите се ползват и генерират битови отпадъци. Ето защо, при доказана престация на услугите са налице предпоставките за начисляване на суми за ТБО в тежест на собственика на недвижимите имоти.

Общите правила за определяне на ТБО се съдържат в разпоредбите на чл.67, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, по силата на които размерът на таксата се определя в левове според количеството отпадъци, а когато това не може да се установи, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.  

По делото няма спор, че дружеството не е подавало декларация за вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци, които ще се ползват през годината. Ирелевантни за спора са възраженията на жалбоподателя, че е правил нееднократно опити да подаде такава декларация по чл.19 от НОАМТЦУТОБ, но му било отказвано дори да я входира, защото се касае за незаконосъобразно бездействие на общинската администрация, което той е могъл да обжалва по реда на чл.256 от АПК и не подлежи на разглеждане в настоящото съдебно административно производство. След като процесните недвижими имоти не са били снабдени с индивидуален съд за събиране и съхраняване на битови отпадъци, то хипотезата на чл.67, ал.1 от ЗМДТ е обективно неприложима и дължимата ТБО за тези имоти правилно е определена съобразно правилото на чл.67, ал.2 от ЗМДТ, във вр. чл.15, ал.3 от местната общинска НОАМТЦУТОБ – пропорционално на базата на по-високата величина между декларираната отчетната стойност и данъчната оценка на имотите.                  

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата за битови отпадъци се заплаща за трите вида услуги - за събиране и извозване на битови отпадъци, за обезвреждане на депа или други съоръжения за битови отпадъци, за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно с решение на Общинския съвет. В случая таксата е определена за всяка услуга поотделно, независимо че в акта е посочена като обща сума за трите компонента, като размерът е съобразен с приложимата норма от действащата през 2016г. НОАМТЦУТОБ.  

Видно от заключението на вещото лице при определяне на задълженията са спазени всички законови изисквания, като са допуснати единствено технически грешки в пресмятанията, които са довели до изчисляване на ДНИ и ТБО в по-нисък размер от реално дължимите. С оглед на разпоредбата на чл.160, ал.5 от ДОПК съдът не може да измени акта във вреда на задълженото лице, поради което жалбата срещу тази част от акта следва да бъде отхвърлена. 

Задълженията за ДНИ и ТБО като вид публични задължения възникват с осъществяването на фактическия състав, предвиден в съответните материалноправни разпоредби. За възникването и дължимостта на задължението не е необходимо издаването на нарочен акт за установяването му, нито съобщаването му на данъчно задълженото лице по реда на чл.23, респективно чл.69, ал.2 от ЗМДТ. Съобщението по тези разпоредби има уведомителен характер и цели да улесни задължените лица и администрацията при заплащането, съответно събирането на задълженията за ДНИ и ТБО, но не е предпоставка за тяхното възникване. В съответните разпоредби на ЗМДТ и приложимите общински наредби са предвидени изчерпателно всички елементи от фактическия състав за възникване на процесните задължения и в случая тези предпоставки са осъществени, тъй като лицето е собственик на редица нежилищни недвижими имоти, които е декларирало по реда на чл.14 от ЗМДТ; имотите са облагаеми с данък върху недвижимите имоти и попадат в границите на районите, в които общината е осигурила реалното предоставяне на трите вида услуги; в декларациите по чл.14 от ЗМДТ от собственика на имота са посочени необходимите данни за определяне на облагаемата ставка; изтекъл е предвиденият в закона срок от време, от който насетне данъкът и таксата са дължими и деклараторът на имота е задължено лице по смисъла на чл.11, ал.1, във вр. чл.64, ал.1 от ЗМДТ.

Задълженията за ДНИ и ТБО се определят в годишен размер и се заплащат в сроковете по чл.28 от ЗМДТ, във вр. чл.11, ал.1  от НОРМДТОБ и чл.20, ал.1 от НОАМТЦУТОБ от 2012г. на две равни вноски до 30 юни и 31 октомври на годината, за която са дължими. Съобщението по чл.23 и чл.69, ал.2 от ЗМДТ не е предпоставка за възникване на задължението за лихви, тъй като срокът за плащане на задълженията за ДНИ и ТБО е нормативноопределен и не е обвързан с връчването на съобщението. В чл.4, ал.2 от ЗМДТ, респективно чл.9б от ЗМДТ е предвидено, че невнесените в срок данъци и такси по този закон се събират заедно с лихвите по ЗЛДТДПДВ по реда на ДОПК. В същия смисъл е и текстът на чл.175, ал.1 от ДОПК, който предвижда, че за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължат лихви в размер, определен в съответния закон. Задълженията за ДНИ и ТБО представляват публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.1 и т.2 от ДОПК. С неплащането на задълженията в регламентираните срокове, съответно с неплащането на всяка от вноските в срока за плащането й, задълженото лице изпада в забава и дължи лихва за това. Ето защо, правилно и законосъобразно органът по приходите е определил лихви за забава в плащането на задълженията за ДНИ и ТБО, но неправилно е изчислил техния размер, видно и от заключението на вещото лице, поради което актът следва да бъде изменен в тази му част, като бъде отменен в частта на определените с него лихви за ДНИ за горницата от 593, 18 лева до 594, 52 лева, равняващи се на 1, 34 лева, а в частта на определените с него лихви върху ТБО за горницата от 1779, 52 лева до 1783, 61 лева, равняващи се на 4, 09 лева. В останалата част задълженията за лихви са правилно установени, поради което жалбата срещу тази част от акта следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид на изхода от спора жалбоподателят има право на разноски по делото в размер на 0, 07 лева съразмерно уважената част от жалбата. На ответника по делото също следва да се присъдят разноски по делото съобразно отхвърлената част от жалбата, съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1818, 37 лева, определени съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК, във вр. чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. След прихващане на двете суми, на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1818, 30 лева.         

Водим от горното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът

 

                                                Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000010/29.03.2017г., издаден от старши инспектор ревизор приходи при община Балчик, потвърден с решение № 10Р/16.06.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, В ЧАСТТА, в която в тежест на “Ученически отдих и спорт” ЕАД, ЕИК 175030371, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл.5, представлявано от изпълнителния директор С.В.К., са определени лихви за забава в плащането на данък върху недвижимите имоти за 2016г. към 29.03.2017г. за горницата от 593, 18 лева до 594, 52 лева, равняваща се на 1, 34 лева, както и лихви за забава в плащането на такса за битови отпадъци за 2016г. към 29.03.2017г. за горницата от 1779, 52 лева до 1783, 61 лева, равняваща се на 4, 09 лева.     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Ученически отдих и спорт” ЕАД, ЕИК 175030371, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл.5, представлявано от изпълнителния директор С.В.К., срещу АУЗ по чл.107, ал.3 от ДОПК № АУ000010/29.03.2017г., издаден от старши инспектор  ревизор приходи при община Балчик, потвърден с решение № 10Р/16.06.2017г. на директора на Дирекция „МДТХСД и БФС“ при община Балчик, В ЧАСТТА, в която в тежест на дружеството са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2016г. в общ размер на 40 574, 80 лева, от които 10 143, 69 лева – за ДНИ и 30 433, 73 лева – за ТБО, както и лихви за забава върху ДНИ и ТБО към 29.03.2017г. съответно в размер до 593, 18 лева и 1779, 52 лева.      

ОСЪЖДА “Ученически отдих и спорт” ЕАД, ЕИК 175030371, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе“ № 125, бл.5, представлявано от изпълнителния директор С.В.К., да заплати на община Балчик сумата от 1818, 30 лева, представляващи разноски по делото.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

                               Административен съдия :