Р Е Ш Е Н И Е

 

464

 

гр. Добрич, 21.11.2017 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от  председателя административно дело № 415 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по жалба на Т.А.Т. с постоянен адрес ***, подадена чрез процесуалния й представител адв. Е.Ф. – САК, срещу Заповед № 1589/30.12.2014г. на кмета на Община  Балчик, с която на основание чл.46, ал.1, т.6 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) е прекратено наемно правоотношение по договор за отдаване под наем на общинско жилище и е наредено освобождаване на жилището в 14 –дневен срок.

І. Становище на страните

Жалбоподателят счита заповедта за нищожна, незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и несъответствие с целта на закова. Счита, че след като в настанителната заповед от 18.01.2000г. не е предвиден срок за настаняване, то наемното правоотношение по сключения с Община Балчик договор също не е обвързано със срок. Оспорва наличието на правното основание, визирано в заповедта по чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС –изтичане на срока, послужило за прекратяване на наемния договор и се позовава на решение по адм.д. № 6224/2015г. по описа на ВАС, ІІІ отд. Счита, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати съществени процесуални нарушения по чл.34, ал.2 от общинската наредба, не било известно комисията за настояване на нуждаещи се граждани да се е произнесла с решение, с което отказва картотекиране на жалбоподателката. По тези съображения, подробно изложени в жалбата моли заповедта да бъде обявена за нищожна, респективно да се отмени като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокат и държавна такса.

Ответникът, кметът на Община Балчик, представляван от М.Й.- старши юрисконсулт, оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при спазване на законовите предпоставки. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, а на общината да се присъдят направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. От фактическа страна

От доказателствата се установява, че жалбоподателката, Т.А. И. (Т.) и А.А.С. са едно и също лице (удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 2/07.03.2006г., издадено от община Балчик). В полза на А.А.С., т.е. на  жалбоподателката, на 18.01.2000г. кметът на Община Балчик е издал настанителна заповед № 30. Представен е Договор за отдаване под наем № 620/10.10.2006г. на общинско жилище в гр.Балчик, ул.“Дунав“ № 14 срещу месечен наем от 5,30 лв. и срок за една година, считано до 31.12.2007г.

Анекси към договора за продължаване срока на наемното правоотношение не се представят, но от данните в административната преписка ( писма-покани за заплащане на дължим месечен наем по договора) се установява, че жалбоподателката е продължила да ползва наетото жилище  като наемното правоотношение е прекратено на 30.12.2014г. с издаването на оспорената заповед.

В преписката се съдържат писма до жалбоподателката от 11.05.2007г. и 15.06.2007г., като във второто е отбелязано, че към 31.05.2007г. не са заплатени 14 месечни вноски общо в размер на 74,20 лв. През 2010г. отново са отправяни три писмени предупреждения и покани до жалбоподателката, да заплати месечния си наем, който към 30.11.2010г. се е равнявал на 8 незаплатени месечни вноски в размер на 42,40 лева (писма на л.109-110).  През следващите 2011г., 2012г. и 2013г. също са отправяни писма-покани за заплащане на дължими месечни вноски по договора. На всички обратни разписки, с които се изпратени писмата, общо 6 броя, е отбелязано, че жалбоподателката отсъства от адреса, а на някой от обратните разписки връчителят е отбелязал, че адресата е в чужбина (л.111-123).

Представени са молби за картотекиране като крайно нуждаещ се от Т.А. ( И.) Т., подавани до общината на 18.01.2010г., на 27.12.2011г. и на 18.12.2013г.

Ответникът представя удостоверение за сключен между жалбоподателката на 13.12.2010г. граждански брак с родения в Германия Б.Е.Т.. След сключването на гражданския брак жалбоподателката е продължила да декларира пред Община Балчик, че семейството й се състои само от нея и синът и И.Й.С.с ЕГН **********, като е посочвала, че и двамата са безработни. В преписката няма данни Т.А.Т. след сключването на брака да е декларирала различно материално и социално положение пред общинската администрация.

Представени са констативни протоколи за резултатите от проверки на място на адреса на общинското жилище, извършени на 10.02.2014г., 16.04.2014г., 11.06.2014г. и 02.09.2014г. от членове на комисията по жилищно настаняване при Община Балчик. И четирите протокола са с идентично съдържание, с което се удостоверява, че на посочените дати наемателката Т.А. не е открита на адреса, а по данни на съседи не живее в жилището повече от година, тъй като е в чужбина. Съдържанието на протоколите е оспорено от процесуалния представител на жалбоподателката, но доказателства във връзка с това оспорване не се сочат и не се иска тяхно събиране. Затова съдът намира, че протоколите удостоверяват, че на посочените в тях дати жалбоподателката не е намерена на адреса на общинското жилище.

Последвало е издаването на оспорената заповед № 1589/30.12.2014г.  По делото се установи, че заповедта не е връчена на жалбоподателката, а подписът на съставената на 21.01.2015г. разписка, удостоверяваща, че жалбоподателката не е намерена на посочения адрес е на служител на Община Балчик, а не на Р.А. – сестра на жалбоподателката.

На 05.02.2015г. Т.А. е подала жалба до кмета на Община Балчик срещу оспорената заповед (л.50) с искане той сам да си я отмени. В жалбата Т.А. е посочила, че винаги е била изряден платец (твърдения, които се опровергават от многобройните писма на общинската администрация с молби до наемателната да заплати наемните си вноски). Посочила е също, че в жилището живее сестра й (Р.А.) и че е направила ремонти и подобрения за около 30 000 лв. В жалбата не се съдържа обяснение за източника на тези доходи. Подобни данни не се съдържат и в подаваните от Т.А. декларации за имотно състояние и доходи от 2010,2011г. и последно от 2013г. ( за 2012г. липсва декларация за доходи в представената преписка). По жалбата няма писмено произнасяне.

На 29.05.2015г. Т.Т. е подписала протокол-опис за доброволно предаване на жилището (л.58) Този документ, намиращ се на стр.58, приет като доказателство на 03.10.2017г. не бе оспорен от процесуалния представител на жалбоподателката при дадена изрична възможност за това с протоколно определение от същата дата, затова съдът приема, че на 29.05.2015г. жалбоподателката доброволно е предала жилището.

Непосредствено след това, на 22.06.2015г. кметът на Община Балчик е издал заповед № 761 в процесното жилище да се настани Р.А. И., за която се установи, че е сестра на Т.А.Т.. На 24.06.2015г. с Р.А. е сключен договор за наем за 5 г. при наемна вноска от 9 лв. на месечно. 

На 30.08.2016г. жалбоподателката, Т.А. е подала искане до кмета на общината да й се предостави общински парцел (л.66 и сл.).

На 26.09.2016г. сестра й,  Р.А. ***, че желае да освободи общинското жилище. Въз основа на тази молба на 04.07.2017г. кметът на общината е издал заповед за прекратяване на наемното правоотношение с Р.А. (л.57).

Няколко дни след това, на 24.07.2017г. жалбоподателката е оспорила заповедта за прекратяване на наемното й правоотношение с № 1589/30.12.2014г. По това оспорване е образувано настоящото производство.

По искане на ответника по делото бе разпитан като свидетел секретарят на Община Балчик, М.А., която изпълнява и длъжността председател на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на нуждаещи се граждани, видно от представената заповед № 604/14.06.2013г. на кмета на Община Балчик.

В показанията си свидетелката твърди, че в Община Балчик постъпват постоянно оплаквания от нуждаещи се граждани, че много от общинските жилища са заети от лица, които не живеят в тях, тъй като или са си намерили друг дом, но задължат и общинското жилище,  или пребивават в чужбина. Подобен сигнал бил получен и за жалбоподателката. Общината първо провела кампания да покани всички с предоставени общински жилища да направят искания за подновяване на договорите за наем. Освен жалбоподателката имало още 6-7 други подобни наематели, които не живеели в жилищата си. Жалбоподателката не се отзовала, тъй като не била намерена на адреса си. Свидетелката знаела, че жалбоподателката е омъжена за немец, че живее постоянно в Германия, за да се лекува, понеже твърдяла, че е болна. Членове на комисията направили и посещения на място с цел да издирят наемателите. За проверките на място били съставяни протоколи. Свидетелката потвърждава обстоятелството, че знае за подадената от Т.Т. жалба срещу процесната заповед, регистрирана в общината на 05.02.2015г. (л.50) и твърди, че жалбата била подадена в един от редките случаи, когато Т. се завръщала от Германия. Почти веднага след постъпване на жалбата Т.Т. отишла в общината и заявила, че не иска да освобождава това жилище, защото имала необходимост да живее някъде, когато си идва в Балчик през лятото. Разговорът се провел между жалбоподателката и членовете на комисията. Жалбоподателката впоследствие се съгласила доброволно да освободи жилището, но поискала в него да бъде настанена сестра й, Р.А., също картотекирана като нуждаеща се. Обяснила искането си с направените от нея подобрения и ремонти. Комисията се съгласила в жилището да се настани Р.А. и според свидетелката по този начин бил решен и проблемът с жалбата срещу процесната заповед и жалбоподателката нямала повече претенции към общината. Според свидетелката настанената в процесното жилище Р.А. впоследствие подала молба, че иска да освободи жилището, защото била подлагана на системен тормоз от сестра си Т..

Процесуалният представител на жалбоподателкта оспорва тези показания, но не сочи събиране на други доказателства, установяващи противното на твърденията на разпитания свидетел.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелката като обективни и достоверни. Те допълват и изясняват фактическата обстановка по спора, кореспондирайки с писмените доказателства.

Възражението за недопустимост на свидетелските показания, направено от процесуалния представител на жалбоподателката не намира опора в закона. Съобразно установения в административния процес принцип на истинност, чл.7, ал.1-3 от АПК, на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. Свидетелските показания не са изключени като доказателствено средство в административния процес. Напротив, установяването на действително настъпилите факти и чрез свидетелски показания е изрично предвиден способ за установяване на факти, съгласно чл.171, ал.1 и ал.2 от АПК.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима за разглеждане само по отношение на възражението за нищожност на заповед № 1589/30.12.2014г.

Тъй като ответникът не се е снабдил с писмени доказателства за датата, на която е съобщил на Т.А.Т. заповед № 1589/30.12.2014г.  най-ранната дата, на която може да се приеме, че Т.А. е узнала за заповедта е 05.02.2015г. - датата, на която е регистрирана жалбата й до кмета с искането той да отмени сам заповедта си и да й поднови договора за общинското жилище (л.50).

Подобно право на отзив е предвидено в чл.91, ал.1 от АПК при оспорване на административните актове по административен ред пред по-горестоящия административен орган. Съдебната практика приема обаче, че правото на отзив на административния орган може да бъде упражнено и по отношение на административен акт, който не подлежи на обжалване по административен ред. Заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, съгласно чл.46, ал.5 от ЗОбС, подлежи на оспорване само по съдебен ред и това е изрично указано в нея.

По искането от 05.02.2015г. кметът да упражни правото си на отзив, т.е. сам да отмени заповедта, която е издал няма произнасяне, поради постигнато споразумение със жалбоподателката, както се установи впоследствие от показанията на свидетеля - председател на комисията по жилищно настаняване, чиято достоверност съдът не подлага на съмнение. От показанията се установява, че след постъпване на жалбата от 05.02.2015г. в общината Т.А. е била поканена от общинската администрация. При проведения разговор с нея от членовете на комисията по жилищно настаняване жалбоподателката се е съгласила да освободи процесното общинско жилище, но при условието, че то ще бъде предоставено на сестра й, а тя самата ще кандидатства за предоставяне на общински терен за строеж на жилище. В самата жалба до кмета от 05.02.2017г. Т.А. признава, че жилището се обитава от сестра й в периодите на отсъствията й в Германия.

От доказателствата по делото е видно, че действително е постигнато подобно споразумение, тъй като шест месеца след издаване на оспорената заповед и няколко месеца след жалбата до кмета от 05.02.2015г., в общинското жилище на ул. „Дунав“ 14 е била настанена с настанителна заповед сестрата на жалбоподателката Р.А.. Кметът на общината е издал настанителна заповед № 761 / 22.06.2015г. и на 24.06.2015г. е сключил договор за наем с Р.А.. Настаняването на Р.А. *** 14 е станало няколко дни след като Т.А. е подписала протокол-опис от 29.05.2015г. за доброволно предаване на жилището. Година и няколко месеца след това, на 30.08.2016г., вместо жалба до съда Т.А.Т. подава заявление до кмета на общината в качеството й на нуждаеща се да бъде включена като нуждаеща се от парцел за строеж.

Съдът взе предвид обстоятелството, че от момента на предоставяне на общинското жилище на сестрата на жалбоподателката 22.06.2015г. до датата на настоящата жалба, 24.07.2017г., т.е. две години Т.Т. не е имала претенции срещу заповедта, с която е прекратено наемното й правоотношение. Съдът взе предвид и обстоятелството, че от момента на узнаване на оспорената заповед № 1589/30.12.2014г., началото на м. февруари 2015г., пред жалбоподателката не е имало пречки за ефективното упражняване на правото й на защита пред съда срещу индивидуалния административен акт. Изрично в заповед № 1589/30.12.2014г. е указано, че същата подлежи на обжалване пред Административен съд Добрич по реда на АПК, а не пред кмета. Жалбоподателката не е упражнила правото си на съдебно оспорване, избрала е друг ред на защита – преговори с общинската администрация, при които е постигнала изгоден за нея резултат, както се установи от свидетелските показания на председателя на комисията за установяване на жилищни нужди.

       Претенциите на жалбоподателката срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение се възобновяват едва на 24.07.2017г. с подаването на жалба до съда. Това се случва непосредствено след издаването на заповед № 651/04.07.2017г., с която кметът на общината е прекратил наемното правоотношение с Р.А. по нейно изрично заявено искане ( молба от 26.09.2016г., л.56).

       По тези съображения настоящият състав на съда намира, че към датата на подаване на жалбата 24.07.2017г. е изтекъл срокът за оспорване с твърдения за незаконосъобразност на заповед № 1589/30.12.2014г. От  момента на узнаването на оспорената заповед 05.02.2015г. до 24.07.2017г. са изтекли 2 години и 5 месеца. Да приеме обратното за настоящия състав на съда означава да не зачете принципа за добросъвестност при упражняването на процесуални права, установен в чл.4, ал.3 от АПК и според който субектите на административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица.

       ІV. По основателността на претенцията за нищожност на заповед № 1589/30.12.2014г.

Заповедта не е нищожна, тъй като не страда от толкова тежък порок, който да обоснове подобен извод.

Заповедта изхожда от компетентен орган. Съгласно чл.46, ал.2 от Закона за общинската собственост, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед. В случая настанителната заповед от 2000 г. е издадена от кмета на Община Балчик, следователно, по силата на чл.46, ал.2, изр.1 от ЗОбС, кметът на Община Балчик е компетентният да издаде заповедта за прекратяване на наемното правоотношение.

Правилното или погрешното определяне на правното основание, въз основа на което е издадена заповедта, има значение за нейната законосъобразност, но не може да обоснове нищожност.

Нормата на чл.46, ал.2, изр.2 от ЗОбС изисква в заповедта да се посочи основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец. В заповедта е посочено основанието и то е изтичането на срока за настаняване. Заповедта би била нищожна, ако изтичането срока на настаняването не е предвидено в закона като основание за прекратяване на наемния договор. В случая обаче, изтичането на срока на настаняване е предвидено в закона -  чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС, предвидено е и в чл.34, ал.1, т.5 от общинската Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване и управление на община Балчик,.

Дали доказателствата по делото установяват наличието на основанието, е въпрос на законосъобразност на заповедта, а не на нейната валидност, действителност. Независимо от това следва да се отбележи, че доказателствата по делото  - договор, сключен на 10.10.2006г. с изрично упоменат срок  в него за една година или до 31.12.2007г. и липсата на анекси за продължаване на срока му, говорят за наличие на посоченото основание и за правилното му посочване в оспорената заповед.

След като основанието за прекратяване на договора е предвидено в закона и в общинската наредба като самостоятелно основание за прекратяване на договора, е без значение дали са налице или липсват другите основания за прекратяване свързани с твърденията, че не са отпаднали условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.

Обстоятелството, че в настанителната заповед не е посочен срок за настаняване, не означава, че жалбоподателката е придобила право на безсрочно настаняване в общинско жилище и това е видно от чл.46, ал.4 от ЗОбС, съгласно който при изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. От редакцията на нормата е видно, че настаняването в общинско жилище е една правна възможност, но не е задължение за кмета. Това означава, че дори и когато лицето отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, кметът разполага с компетентността да прецени дали да настани това лице в общинското жилище или да предостави жилището на друго по-нуждаещо се лице.

Заповедта е в писмена форма, съдържа мотиви, подписана е, подписът е на Николай Ангелов – кмет на Община Балчик към 30.12.2014г., посоченото в заповедта правно основание за прекратяване на наемното правоотношение е предвидено в закона и в общинската наредба, следователно заповедта не страда от порока нищожност.

Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

V. Разноски

С оглед изхода на спора и чл.143, ал.4 от АПК основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община Балчик сумата от 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК,  чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич,

 

                                Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалба на Т.А.Т., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 1589/30.12.2014г. на кмета на Община  Балчик, с която на основание чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС е прекратено наемно правоотношение по договор за отдаване под наем на общинско жилище и е наредено освобождаване на жилището в 14 –дневен срок.

         ОСЪЖДА Т.А.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА ОБЩИНА БАЛЧИК сумата от 100 ( сто) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: