Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 381/16.10.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дeсети октомври през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕДОРА МИЛЕВА

                       СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Т.Милева к.адм.д. №410/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба от “*******” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Ст. Загора, бул. “*******” №130, вх.В, ап.7, представлявано от управителя Д.Т.Т., чрез пълномощника си адв. З.М. - ДАК срещу Решение №76/05.06.2017 год. по нахд №288/2016 год. на БРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №08-0803121-113/18.05.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич.

В жалбата се твърди, че решението е  неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излагат се доводи, че неправилно е прието от съда, че лицето *******е престирал труд и този извод не почива на събраните по делото доказателства. Релевират се доводи, че незаконосъобразно от въззивния съд са кредитирани само показанията на свидетелите, работещи в ДИТ, а не са взети предвид показанията на другата група свидетели, които показания коренно се различават от показанията на служителите на инспекцията, като се твърди, че това е съществено процесуално нарушение при постановяване на решението. Сочи се, че неправилно е определен размера на наказанието, не към минимума 1500 лева, а в завишен размер от 2000 лева, като не са изложени мотиви в тази насока и поради това се приема, че наказанието е явно несправедливо. И не на последно място се излагат съображения и за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли, се да се отмени решението на първоинстанционния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич не изразява становище по жалбата.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна. Твърди, че безспорно е доказано административното нарушение и не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Моли, да се потвърди решението на районния съд.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №08-0803121-113/18.05.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “*******” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 т. 1 от ДР на КТ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за това че е допуснало до работа на 21.04.2016 г. в хотел „Елит“, находящ се в гр. Балчик, КЗ Двореца, ул.“*******“ №7, стопанисван от дружеството,  лицето *******преди да регистрира в НАП сключения с него трудов договор и съответно преди да връчи на лицето копие от уведомлението до НАП за регистрирането на договора, с което е нарушил чл. 63 ал.1 и ал.2  от Кодекса на труда.

Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган. Описал е подробно фактическата обстановка и я е приел за установена, такава каквато е по АУАН и НП. Приел е, че от всички писмени доказателства безспорно се установява, че с Маринов има сключен трудов договор на 21.04.2016 г., а уведомлението до НАП за сключения трудов договор е подадено на същата дата в 14:48:51 часа, а проверката е извършена в 11.30 часа.  Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на наказаното лице.

Настоящият състав изцяло споделя  изводите на ДРС относно извършеното нарушение.

            Съгласно чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено то ТД на НАП. От друга страна алинея 2 на същата норма, предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл.4, ал.3 от Наредба №5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.4 от КТ, работодателя е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление.

        В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от съответната ТД на НАП.

Безспорно в случая е установено, че в обекта е полагал труд работника *******, който е бил с работно облекло и е боядисвал стена покрай врата във фоайето на хотела. Безспорно е, че в момента на проверката същият е нямал сключен трудов договор, видно от собственоръчно подписаната от него декларация. Факта, че във връзка с проверката в последствие същият е декларирал други обстоятелства, съдът намира същите за дадени именно и само в защита на работодателя му. В тази връзка и правилно първоинстанционния съд не е кредитирал показанията и на другите свидетели, които са били в трудови правоотношение с дружеството-касатор.

Основателно е обаче възражението на касационния жалбоподател, че неправилно районният съд е потвърдил НП, като е приел, че е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева е правилно определена. Според чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение; като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая, настоящата инстанция намира, че по делото не са налични доказателства, въз основа на които да се приеме, че размерът на имуществената санкция от 2 000 лв. за извършеното нарушение по чл. 63, ал.1 и ал.2 от КТ е съобразен с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, а наред с това намира, че за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН е достатъчно да се наложи имуществена санкция в минималния размер, определен от закона. Съответно, размерът на санкцията следва да бъде намален до определения от закона минимум от 1 500 лева

Поради което и като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да постанови ново решение по същество, с което да се измени обжалваното наказателно постановление.                     

     

            Водим от горното  и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63,ал.1 от ЗАН, Административният съд

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Решение №76/05.06.2017 г., постановено по нахд 288/2016 г.  на Районен съд гр. Балчик, като вместо това Постановява

          ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление №08-0703121/113 от 18.05.2016 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич, с което на „*******“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. „*******“ №130, вх.В, ет.3, ап.7, представлявано от управителя Д.Т.Т. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ за нарушаване на чл.63, ал.1 и ал.2 от същия кодекс като намаля размера на имуществената санкция на 1 500 / Хиляда и петстотин/ лева.

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.