Р Е Ш Е Н И Е

 

376 / 13.10.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Силвия Сандева

ЧЛЕНОВЕ:           Нели Каменска

                                   Данчо Димитров

при участието на секретаря, Мария Михалева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Свилена Костова, разгледа докладваното от съдия Каменска к.адм.д.№ 406 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Софийски университет „Св.Климент Охридски“, представляван от проф.А.Г. – ректор, срещу решение № 72/23.05.2017г., постановено по нахд № 372/2016г. по описа на Районен съд – Балчик, с което е изменено наказателно постановление № НП-14/18.11.2015г., издадено от Б.П.-зам.министър на културата като е намален до минимума, предвиден в закона, размерът на наложената по реда на чл.200, ал.1 от Закона за културното наследство имуществена санкция.

Касаторът не е съгласен с постановеното решение като счита същото за немотивирано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в нарушение на материалния закон, тъй като оспорва да е извършвал нарушението. Счита, че районният съд не е изяснил фактическата обстановка и не е оценил правилно доказателствата по делото. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати множество процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, както и за недоказаност на извършено нарушение. Твърди се, че не е установено колко и от какъв вид са премахнатите дървесни  и храстовидни видове, представляващи „оригинална растителност“. От мотивите на решението не ставало ясно на базата на кои доказателства съдът е приел, че в процесния участък е била засадена овощна градина. В съдебно заседание, чрез главен юрисконсулт Т.П., касаторът заявява, че поддържа жалбата на сочените в нея основания и моли решението на районния съд и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, Министерство на културата, представлявано от К.П.- главен юрисконсулт, оспорва касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и моли то да бъде оставено в сила. Счита, че в случая точната дата на премахване на дървесните видове, техният брой, както и броят на новозасадените видове са правно ирелевантни факти, понеже санкцията била наложена по реда на Закона за културното наследство. Твърди, че по делото са събрани  доказателства за безспорна намеса в защитена територия, която обхваща и територията на охранителните зони на архитектурния резерват. По тези съображения счита, че постановеното решение и потвърденото с него наказателно постановление за законосъобразни и правилни. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и пледира оставянето му в сила.

Административен съд - Добрич, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С оспореното решение Районен съд – Балчик е изменил наказателно постановление № НП -14/18.11.2015г., издадено от Б.Петрунова –заместник- министър на културата, с което на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ за нарушение по чл.83, ал.5, изр.1 от Закона за културното наследство, на основание чл.2001 ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция от 20 000 лв., като е намалил размера на санкцията на 15 000 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че има допуснато нарушение на чл.83, ал.5 от ЗКН, наказателната отговорност е правилно ангажирана и издаденото наказателно постановление е законосъобразно. В мотивите на решението са коментирани разпоредбите на чл.83, ал.5 и чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство във връзка с доказателствата по делото като в резултат от това съдът е достигнал до извода, че Софийски университет е допуснал нарушение – премахване на растителни елементи в недвижима културна ценност, несъобразено с действащото законодателство, т.е. без да е поискал преди това и без да има издадено положително становище от министъра на културата, след съгласуване и писмено становище от НИНКН.

Тези изводи на съда не се споделят от настоящата инстанция, тъй като не са съобразени с установените по делото факти и обстоятелства.

Производството пред районния съд е образувано след постановяване на решение № 341/19.10.2016г. по канд № 280/2016г. на Административен съд-Добрич, с което е отменено решение № 63/25.04.2016г., постановено по нахд № 314/2015г. на Районен съд - Балчик и делото е върнато на първоинстанционния съд с указания да се съберат допълнителни доказателства има ли извършено нарушение.

От събраните по делото доказателства при първоначалното му и повторно разглеждане се установява, че на 09.06.2015г. срещу СУ “Св.Климент Охридски“ е съставен акт за установяване на административно нарушение № 18, затова, че при проверка извършена на 21.05.2015г. от Вл.Р.- регионален инспектор при Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерство на културата, обективирана в констативен протокол от същата дата, било установено, че на 16 и 17 май 2015г. е извършено засяване на овощна градина като е премахната съществуващата оригинална растителност в част от поземлен имот с идентификатор 02508.7.157, в участък около 2 дка, попадащ в охранителна зона ІV на групова недвижима културна ценност с национално значение Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ гр.Балчик. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.83, ал.5 и чл.84, ал.1 и ал.2 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Въз основа на така съставения акт, на 18.11.2015г., заместник- министърът на културата, Б.Петрунова, е издала наказателно постановление № НП-14, с което за нарушаване на чл.83, ал.5, изр. първо и чл.84, ал.1 и ал.2 от ЗКН, на основание чл.200, ал.1 от същия закон наложила имуществената санкция от 20 000 лв. на СУ“Св.Климент Охридски“, в качеството му на лице, на което имотът, без намиращите се в него сгради, е предоставен безвъзмездно за управление, съгласно решение № 218/07.04.2011г. на Министерски съвет.

По повод констатирани множество неясноти и противоречия в наказателното постановление и констативния протокол от проверката, извършена на 21.05.2015г., като непосочване на вида на съществуващата растителност и дърветата, които били унищожени, както и техния брой, непосочване на вида на новозасадените дървета, за които се твърди, че са овощна градина, липсата на яснота по отношение на момента на премахването на съществуващата растителност и засаждане на новите дървесни видове,  Административен съд-Добрич е отменил първоначално постановеното от въззивния съд решение, с което е било изменено наказателното постановление и е върнал делото за ново разглеждане като е дал подробни указания за установяване на определени факти.

При новото разглеждане на делото, изпълнявайки дадените указания, въззивният съд е приел писмо с вх. № 392/30.01.2017г. на В.М. – изпълняваща длъжността ръководител на Университетската ботаническа градина при Софийския университет, в което се потвърждава, че процесният участък е разположен изцяло в ІV охранителна зона на архитектурно-парковия комплекс. Към писмото е представено историческо проучване, че процесният участък е представлявал стара овощна градина. Ръководителят на Ботаническта градина заявява в писмото си, че през последните 20 години в процесния участък няма и не са засаждани дървета-защитени видове по см. на Закона за биологичното разнообразие, а съществуващата екосистема има вторичен характер. Участъкът бил поддържан чрез периодично косене на тревостоя. В него не е имало растения – дървесни и храстови видове с  консервационен статус.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза.

Вещото лице, инж.З.Д., дава заключение, че в документите от досието на Архитектурно-парков комплекс „Двореца“ гр.Балчик, намиращо се в Националния институт за недвижимо културно наследство в гр.София, липсва информация за дървесните и храстовидните видове на територията на процесния терен от около 2 дка, представляващ част от ПИ 02508.7.157, целият с площ от 195 280 кв.м. При огледа на място, извършен на 14.07.2017г. на процесната територия, описана в наказателното постановление, вещото лице пояснява, че тази част от поземления имот е разположена до служебния вход на обекта и по границата на терена с асфалтовия път били поставени 2 броя табели, указващи, че предназначението на територията е за експериментален участък. При огледа вещото лице установява налични 5 броя иглолистни дървесни видове, 59 броя видимо различни по възраст широколистни дървесни видове, от които 6 броя изсъхнали дървета – слива, два бряста и три ябълки, 67 броя овощни фиданки, заемащи част от процесния терен. Вещото лице е изброило и 31 броя пънове на премахнати дървета с диаметър от 3 с до 22 см. Визуално според състоянието на пъновете на дърветата определя, че е вероятно премахването да е извършено 1 или две години назад във времето.

При така установеното от фактическа страна, касационният състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН за неговата отмяна.

При повторното разглеждане на делото не е изяснена констатираната от Административен съд Добрич при първоначалното разглеждане на делото неяснота по отношение на правнорелевантните факти за ангажиране на имуществената отговорност по чл.200, ал.1 от ЗКН. Събраните от въззивния съд доказателства не водят до извод за законосъобразно ангажиране на имуществената отговорност на Софийски университет, напротив, установяват, че наказателното постановление е издадено при съществени процесуални нарушения, при несъобразяване с чл.34, ал.1 от ЗАНН, в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН без да е извършено разследване на спорните обстоятелства и без да е проверена обосноваността на акта. Освен това с наказателното постановление неправилно е определен субекта на отговорността по чл.200, ал.1 във вр. с чл.83, ал.5  и чл.84, ал.1 и ал.2 от  ЗКН.

Настоящата инстанция не споделя изразеното становище от процесуалния представител на Министерство на културата, че в случая датата, на която е извършено премахването на дървесна и храстовидна растителност, нямала значение. Видно от нормата на чл.34, ал.1 от ЗАНН датата на извършване на нарушението има значение за определяне спазването на сроковете за образуване на административно-наказателното производство. Датата на премахването на съществуващата растителност е могла да бъде установена при констатиране на нарушението на 21.05.2015г. чрез ползване на специални знания. В хода на съдебното производство не са събрани категорични доказателства за момента на прехване на растителността, което е от значение за преценката за законосъобразност на образуваното административно наказателно производство. Спазването на срока е задължителна процесуална предпоставка за законосъобразното провеждане на административно наказателното производство, видно от чл.34, ал.1 от ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая в административно-наказателната преписка не се съдържа доказателство, от което да се установи на коя точно дата е извършено твърдяното от актосъставителя и наказващия орган премахване на съществуваща „оригинална растителност“.

На второ място, в наказателното постановление премахнатата растителност е определена като „оригинална“, което не е законово понятие. Сочената за нарушена норма на чл.83, ал.5 от ЗКН, в редакцията й, публ. ДВ бр.19/2009г., действала към датата на издаване на НП си служи с различно понятие „градинско и парково изкуство“. Нормата гласи, че преместване, премахване изцяло или частично на недвижима културна ценност, както и премахване на растителност и паркови елементи в недвижими културни ценности - градинско и парково изкуство, се разрешават по реда на Закона за устройство на територията след положително становище и при условия, определени от органа по ал. 3.

За да се приеме, че има нарушение на чл.83, ал.5 от ЗКН, е необходимо да са налице безспорни доказателства за наличие на защитен обект. В случая е необходимо да се докаже, че конкретната премахната растителност е защитена, т.е. призната за градинско и парково изкуство. Не е достатъчно да се твърди, че е премахната „оригинална“ растителност, тъй като самата поддръжка на градинските площи включва и премахване на част от т.нар. „оригиналната растителност“ при периодичното косене, премахване на болни, гнили или самозалесили се, нежелани дървета и храсти. От събраните по делото доказателства не се установява какви видове дървета и храсти са премахнати и представляват ли те градинско изкуство. Преброените от вещото лице, разположени на процесния участък пънове с диаметър от 3 см. до 22 см. не дават информация, че същите са представлявали „градинско изкуство“.

Липсата на категорична информация за вида на премахнатите дървета и храсти, липсата на специални предписания по отношение на растителността в ІV охранителна зона на АПК“Двореца“, дадени в заповедта на министъра на културата от 18.04.2002г., липсата на изработен и одобрен план за опазване и управление на растителността в процесния участък, фактическите констатации на вещото лице при огледа на място по отношение на вида на наличните дървета и твърденията на ръководителя на Ботаническата градина, че съществуващата екосистема в този участък има вторичен характер, пораждат основателни съмнения да е извършено нарушение на чл.83, ал.5 от ЗКН чрез премахването на растителност-градинско изкуство без съответните разрешения. А доколкото на процесния участък е извършено засаждане на нови овощни видове дървета, то не това деяние представлява нарушение на  чл.83, ал.5 от ЗКН, за което е отправено обвинение.

На трето място, настоящият състав на съда намира, неправилно е ангажирана отговорността на СУ“Св.Климент Охридски“ на основание чл.200, ал.1 от ЗКН. Съгласно цитираната норма, който реализира инвестиционен проект или извършва намеса в защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване в нарушение на чл. 83, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 30 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

При липса на събрани от наказващия орган доказателства, че премахването на растителност в процесния участък и засаждането на нови дървета е извършено по нареждане на управителен или представителен орган на СУ „Св. Климент Охридски“, то отговорността на касатора, в качеството му на лице, на което имотът е предоставен за управление, е единствено за допустителство, т.е., че не е упражнил контрол върху свои подчинени подструктури като Университетската ботаническа градина.

Според чл.10 от ЗАНН допустителите са наказват само в случаите, предвидени в закон или съответния указ. Визираната в наказателното постановление разпоредба на чл.200, ал.1 от ЗКН, въз основа на която е наложена имуществената санкция на Софийски университет, не предвижда отговорност за допустителство, т.е. за неупражняване на контрол. В случая, ако имаше доказателства, че премахнатата растителност е градинско изкуство, по реда на чл.200, ал.1 от ЗКН би могла да се ангажира единствено отговорността на физическото лице, наредило премахване или собственоръчно премахнало дървесната и храстовидна растителност.

Приемайки, че наказателното постановление е законосъобразно, тъй като при издаването му не били допуснати съществени процесуални нарушения, доказателствата установявали извършване на нарушение и субектът на отговорността бил определен правилно, въззивният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. В резултат от отмяната на решението, следва да се отмени и незаконосъобразното наказателно постановление.

Водим от горното, Административен съд – Добрич, в касационен състав

 

                                   Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 72/23.05.2017г., постановено по нахд № 372/2016г. по описа на Районен съд-Балчик, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № НП -14/18.11.2015г., издадено от Б.П. –заместник- министър на културата, с което на Софийски университет „Свети Климент Охридски“ за нарушение по чл.83, ал.5, изр.1 от Закона за културното наследство, на основание чл.200, ал.1 от с.з. е наложена имуществена санкция от 20 000 лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: