Р Е Ш Е Н И Е

№ 476

гр. Добрич, 30.11.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври   две хиляди и седемнадесета година ІІ касационен състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ  КАМЕНСКА

                                                                                      2. МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Георгиева касационно адм. дело №   405 / 2017 г. по описа на АС- Добрич.

          Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по жалба от Т.С.Т.,подадена чрез адв.С.К., срещу Решение № 78/08.06.2017 г., по н.а.х. дело № 336/2016 г. по описа на Районен съд-Балчик,с което е потвърдено Наказателно постановление  № 16-0851-001534/ 31.08.2016 година, издадено от Началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР Добрич, с което на касатора, за допуснати нарушения по чл.174,ал.3 от ЗДвП и чл.100,ал.1,т.2 от ЗДвП, са наложени съответно  глоба в размер на 2000 лева и глоба в размер на 10 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца..                   

          Касаторът намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

          Изразява несъгласие с приетото от съда,че Т. е отказал да даде проба за алкохол. Настоява,че некачествената проба не е равнозначна на отказ да се даде такава. Излагат се и други съображения в тази връзка. Иска  от съда да отмени  решението на районния съд и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание,жалбата се поддържа от адв.К. и адв. Д..Представят като доказателство два броя разпечатки от техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ . Настояват,че за един и същ период от време са дадени две разпечатки от един и същ уред, с различни показания.Едно и също техническо средство, с което е бил изпробван касатора са с различни номера и различни показания. По въззивното дело се твърди,че приложената разпечатка е единствена, на която няма показания, а на втората разпечатка има проба с резултат 0.

          Ответникът,редовно призован,не се представлява и не изразява становище по жалбата.

          Представителят на ОП – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна.От събраните по делото доказателства се установява,че жалбоподателят е осъществил състав на административно нарушение, като практически е отказал да бъде изпробван  за алкохол с техническо средство. С това е нарушил разпоредба на ЗДвП, поради което наказващият орган правилно е ангажирал административната отговорност на лицето.

          Съдът,като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.  Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.         

          В мотивите си районният съд е установил, че НП е издадено от компетентен орган, упълномощен с министерска заповед . Същото е връчено надлежно на нарушителя. Приел е фактическата обстановка,  описана  в акта   и НП, която се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства. При съставянето на акта и издаване на НП  не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,водещи до отмяната му.От гласните доказателства съдът е приел за безспорно доказано, че жалбоподателят не дава качествени и пълноценни проби.От приетата по делото разпечатка от паметта на техническото средство се установява,че е имало само една проба с него в 00.51 часа на 07.08.2016г., въззивникът е спрян за проверка около 04.30 часа на същата дата.

          Настоящата  инстанция намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно. При постановяването му решаващият съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 312 и чл. 313 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав.

          Неоснователно е възражението на касатора,че не е отказал да бъде изпробван с техническо средство,напротив, многократно е давал проба. Възразява срещу извода на съда,че отказът се установява от свидетелски показания и от писмени доказателства.В подкрепа на твърденията си, касаторът цитира  разпоредбата на чл.174,ал.3 от ЗДвПВ, сочена за нарушена в НП съгласно която, съставът е осъществен ако нарушителят откаже да бъде изпробван с техническо средство или не изпълни предписание за медицинско изследване.Следва да се отбележи,че освен свидетелските показания отказът се потвърждава от Докладна записка до наказващия орган, както и от рапортите на служителите,извършили проверката. Не е в полза на касатора представеното в касационната инстанция доказателство-разпечатка от паметта на техническото средство тъй като посочените два резултата 0.00 % са за часове 04.20 и 04.47 като единият час е преди проверката, а другият повече от 20 минути след нея. Липсата на 10 броя справки (разпечатки за проверка по номера) не доказва,че е налице дадена проба, напротив, според касационният състав доказва точно обратното.На следващо място съдът счита,че некачествено дадената проба е равносилна на отказ да се даден такава,тъй като техническото средство не отбелязва никакъв резултат.Все в тази връзка следва да се отбележи,че при проверката по случая са изискан записите от системата за видеоконтрол на патрулния автомобил от които се установява,че на мястото за проверка е имало още два  патрулни автомобила. От една страна това потвърждава свидетелските показания,че на мястото, проверяващите  са повикали други колеги, от друга страна, допълнително дошлите служители са идентифицирани и от всички тях е изискан рапорт по случая.

          Неоснователни са и другите възражения в касационната жалба. Не е налице нарушение като не е спазен тридневния срок от съставянето на АУАН.Същият е съставен на 07.08.2016г., а наказателното постановление е издадено на 31.08.2016г.,като междувременно Т.Т. е подал възражение срещу акта, което е подробно разгледано,включително е извършена и служебна проверка. Що се отнася до датата на определяне на нарушението следва да се отбележи,че актосъставителят е длъжен да опише точно и вярно фактите при проверката и издаването на акта. Определяне на правната квалификация на нарушението и санкцията за него следва да се направи от наказващия орган т.е. при неправилно дадена правна квалификация, органът  може да не я приеме.

          Неоснователни са и другите твърдения в касационната жалба. По делото безспорно е установено,че санкционираният е извършил визираното в наказателното постановление административно нарушение. От съставения акт и издадения талон за медицинско изследване се установява,че Т. е отказал да подпише акта и получи екземпляр от него,както и да получи талона. В подкрепа е и заявление от  08.08.2016г. да му се предостави копие от АУАН.

           При наличието на   отказ от страна на Т. да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство и отказ да получи талон за медицинско изследване, правилно му е наложено наказание по чл.174,ал.3 от ЗДвП, която норма освен санкционна е и материално правна. Без значение за нарушението е, дали Т. е употребил алкохол или не е. От друга страна, по аргумент от чл.189,ал.2 от ЗДвП, в тежест на санкционираното лице е да обори констатациите, изложени в акта, но това не е сторено.

          С оглед горното,изложените в касационната жалба възражения са неоснователни и същата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС-Балчик, като правилно и законосъобразно,скледва да бъде оставено в сила. 

          Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съдът Добрич

 

                                                               Р Е Ш И:                     

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78/ 08.06. 2017 г., по н.а.х. дело №  336/ 2016 г. по описа на Районен съд-Балчик.

РЕШЕНИЕТО  не подлежи на обжалване.    

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: