Р Е Ш Е Н И Е

 

58

 

гр. Добрич, 16.02.2018 год.

 

В    И М Е Т О  Н А Н А Р О Д А

 

          Административен съд-Добрич, в публично заседание на тридесети януари, две хиляди и осемнадесета година, ІІІ-ти състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

при участието на секретаря Стойка Колева разгледа докладваното от председателя административно дело № 399 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 във вр. с чл.210, ал.3 от ЗУТ и чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на „БАЛЧИК УАЙТ КЛИФС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“, № 21, офис 2,  представлявано от Д.В.Н. – управител, подадена чрез адв.Д.М.- ВАК, срещу решение, обективирано в Протокол от 10.05.2017г. на комисия по чл.210 от ЗУТ, назначена със заповед на кмета на Община Каварна, в частта му, с която е приета пазарна оценка  от 582,40 лева за еднократно обезщетяване за правото на прокарване на сервитутна зона на трасе „Напорна канализация от ПИ 72693.154.22 по КККР на с.Топола до ПСОВ гр.Каварна“ през имот с кад. № 72693.600.97 с площ от 12,38 дка.

І. Становища на страните

В жалбата са изложени оплаквания, че решението на комисията по чл.210 от ЗУТ в оспорената му част е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Сочи се, че оценката е извършена от инж.****- лицензиран оценител на земеделски земи, а оценяваният имот е урегулиран, разположен в урбанизирана курортна територия. Изложени са доводи и за занижаване на оценката на имота. Иска се отмяна на решението на комисията по чл.201 от ЗУТ в оспорената му част и определяне на обезщетение в размера, определен от вещото лице по втората експертиза.

Ответникът, Община Каварна, представлявана от юрисконсулт ****, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение на комисията по чл.210 от ЗУТ. В писмено становище от 18.07.2017г. ответникът изразява становище и за просроченост на жалбата, тъй като същата била подадена в деловодството на Общински съвет Каварна, а не в деловодството на Община Каварна.

 

Заинтересованата страна, „БЯЛАТА ЛАГУНА“ ЕАД, чрез процесуалните си представители изразява подробни и мотивирани становища за неоснователност на жалбата и моли тя да бъде отхвърлена.  Счита, че са спазени всички процесуални изисквания по издаването на решението на комисията по чл.201 от ЗУТ, а от събраните по делото доказателства и най-вече от назначените съдебно-оценителна експертиза се установявало, че засягането на имота на жалбоподателя от канализационното трасе през него било незначително. Изразява становище, че не следва да се възприема оценката на вещото лице по повторното заключение, тъй като то било изготвено по офертни цени, а не по цените на действителни сделки. Иска се жалбата да се остави без уважение и да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ІІ. От фактическа страна

Жалбоподателят, „БАЛЧИК УАЙТ КЛИФС“ ЕООД се легитимира с нотариален акт № 80, том І, дело № 184/2006г. на СлВп-Каварна като собственик на поземлен имот от 12 376 кв.м., урегулиран в УПИ І, кв.2 по застроителния и регулационния план на Курортен комплекс „Карвуна“, местността „Икантълъка“, община Каварна, област Добрич, който е идентичен с имот с кадастрален идентификатор № 72693.600.97 по Кадастралната карта на с.Топола, Община Каварна, одобрена със заповед № РД-18-31/27.02.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, видно от скица на ПИ на стр.71 от делото.

Заинтересованата страна „БЯЛАТА ЛАГУНА“ ЕАД е собствник на ПИ № 72693.154.22, за който с Решение № 130/06.10.2015г. на Общински съвет Каварна е одобрен ПУП/ПП „Напорна канализация от ПИ № 72693.154.22 до ПСОВ гр.Каварна“.

 Въз основа на искане с вх. № ПС-06-375/10.06.2016г. на заинтересованата страна, „БЯЛАТА ЛАГУНА“ ЕАД, кметът на Община Каварна е издал Заповед № 622/17.06.2016г.(л.75), с която е назначил шест-членна комисия по чл.201 от ЗУТ и й е възложил “да определи размера на изплащането на обезщетения на собствениците на земеделски имоти, включително и за имоти общинска собственост при изпълнение на обект „Напорна канализация от ПИ № 72693.154.22 до ПСОВ гр.Каварна.“

Видно от представената по делото Експертна оценка с възложител „БЯЛАТА ЛАГУНА“ ЕАД, изготвена от инж.****  -лицензиран оценител на недвижими имоти с рег.№100101897 от 30.12.2010г на КНОБ,  определена е еднократна възмездна стойност на правото за преминаване на елемент от техническата инфраструктура (канализационен тласкател) през 16 броя частни поземлени имоти - земеделски земи и урегулирани поземлени имоти, в това число и имотът на жалбоподателя – УПИ І, в кв.2, по плана на КК“Карвуна“, ПИ 72693.600.97 по КК на с.Топола, Община Каварна. Лицензираният оценител е определил, че цената на правото на прокарване на сервитута през имота на жалбоподателя е 291,20 лв. - възмездна стойност за засегнатите 52 кв.м. Посочено е, че тази оценка е основана на метода на пазарните аналози.

Въз основа на така изготвените от инж. К. оценки на имотите и цени за правото на прокарване на канализацията през тях, назначената от кмета на община Каварна комисия по чл.201 от ЗУТ на 10.05.2017г. е съставила Протокол, в който е определила размера на еднократните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите от сервитута имоти като е посочила, че е определила пазарни цени. Определените от комисията цени в протокола от 10.05.2017г. не са идентични с цените, определени от лицензирания оценител, инж. К. в Експертната оценка. За имота на жалбоподателя комисията по чл.210 от ЗУТ е определила цена от 582,40 лева. 

На 09.06.2017г. жалбоподателят е подал жалба срещу решението на комисията по чл.210 от ЗУТ, в частта, с която е определена цена на сервитута преминаващ през имота му. Жалбата е заведена в деловодството на Общински съвет Каварна под вх. № 226/09.06.2017г. и не е изпратена до съда в сроковете по л.152, ал.2 от АПК с мотива, че била неправилно подадена в деловодството на Общински съвет Каварна, а не в деловодството на Община Каварна, изложени в писмо с вх. № 1633/18.07.2017г. (л.17) на представляващия Община Каварна кмет. Въз основа на молба на жалбоподателя от 14.07.2017г. до съда, с разпореждане от същата дата преписката е изискана служебно от Община Каварна.

Община Каварна не представя данни по какъв начин и кога решението на комисията по чл.201 от ЗУТ е съобщено на жалбоподателя „Балчик Уайт Клифс“ ЕООД.

В Протокола на комисията по чл.210 от ЗУТ от 10.05.2017г. не е посочено, че подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кого. Не се съдържат данни за съобщаването и начина на  връчване и на адресираното до жалбоподателя уведомително писмо от 28.05.2017г. (л.76), подписано от кмета на общината.

За определяне на справедливо обезщетение за правото на прокарване на напорна канализация през имота на жалбоподателя по делото бяха извършени две оценъчни експертизи. Според заключението на вещото лице по първата експертиза, инж.Н.Л., стойността на един квадратен метър от имота на жалбоподателя възлиза на 67,55 лв., а пазарната стойност на сервитута е 703 лева. При определяне на тази цена вещото лице е посочило, че е отчело ограниченията върху засегната част от 52 кв.м.- да не се изграждат строежи и да не се засаждат растения. Посочено е, че оценката е изготвена въз основа на метода на пазарните аналози. Заключението бе оспорено от жалбоподателя, по чието искане бе допусната повторна експертиза.

По повторната експертиза вещото лице Й.Т.- лицензиран оценител дава заключение, че имотът на жалбоподателя с идентификатор  72693.600.97 е разположен на кръстовището за влизане в местността „Икантълъка“, КК „Карвуна“, с.Топола, община Каварна с лице на север и запад към асфалтирания второстепенен път с.Топола- Тузлата- гр.Балчик. Имотът се намира на 400-500 метра от морската ивица и е в урбанизирана територия. Урегулиран е за ниско застрояване, но не е застроен, не е ограден и няма изградени електрическо захранване и ВиК. При тази експертиза вещото лице посочва, че трасето на напорната канализация е предвидено да премине през северния ъгъл на имота и че засягането н проценти е 0,42 % от общата площ на имота, която е 12 376 кв.м. Сочи се, че предвидените в чл.112, ал.1 от Закона за водите забрани за изграждане на строежи и засаждане на растителност върху трасето на канализацията означават ограничения при изграждането на масивна ограда, тъй като трасето преминава в близост до северната граница на имота. Сочи също и възможност от ограничаване на бъдещи ползи от изграждане на крайпътен търговски обект, поставяне на рекламно съоръжение и др. По второто заключение вещото лице определя, че стойността на един квадратен метър от имота на жалбоподателя възлиза на 127,88 лв., а справедливата стойност на обезщетението за правото на прокарване на канализацията през 52 кв.м. от  него възлиза на 1 206 лева. Посочено е, че оценката е направена въз основа на метода на пазарните аналози. Вещото лице в съдебно заседание пояснява, че поради липса на сделки с подобни имоти, извършени през 2017г., за сравнение са ползвани цени от оферти и обяви в интернет, които са коригирала с корекционен коефициент, поради това, че на пазара практически се намалява обявената стойност за продажба.

Заключението бе оспорено от процесуалните представители на заинтересованата страна „Бялата лагуна“ ЕАД. Съдът намира, че възраженията по отношение на определената цена на сервитута по повторната експертиза са неоснователни. Съдът кредитира второто заключение, което е компетентно изготвено и обосновано. Вещото лице по повторната експертиза е изготвило оценката на процесния имот след съобразяване местонахождението на имота, след подробно посочване на всички възможни ограничения от сервитута, които то ще претърпи и след извършване на цялостно проучване на стойността на имотите в района, подобни на оценявания имот. Независимо, че са ползвани офертни цени (поради липса на сделки с подобни имоти през процесния период от време) то те са намалени с коригиращ коефициент от вещото лице, т.е. достигната е  реална пазарна стойност. Определената от вещото лице стойност на обезщетението от 1206 лв. е по-справедлива, тъй като отчита и безсрочността на сервитута и причиняваните от него ограничения върху имота на жалбоподателя.

ІІІ. По допустимостта на жалбата

Жалбата е допустима. Съгласно чл.201, ал.3 от ЗУТ, решението на комисията се съобщава на страните по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Те могат да го обжалват по реда на чл. 215, ал. 1. Няма данни кога е съобщено издаденото на 10.05.2017г. решение на комисията, следователно подадената на 09.06.2017г. жалба не е просрочена. В случая приложение намира и предвиденото в чл.140, ал.1 от АПК удължаване на срока за оспорване до два месеца, поради нередовно съобщаване.

Жалбата изхожда от надлежна страна и е подадена чрез адвокат Д.М.И., редовно упълномощен от Д.В.Н.-управител на „Балчик Уайт Клифс“ ЕООД с нотариално заверено пълномощно с рег. № 4048/27.09.2007г. на В.Дякова-нотариус при район Варна с рег. № 115 на НК. Затова и възраженията, че дружеството не е представлявано от надлежен процесуален представител, поради допуснато нарушение на чл.5, ал.2 от Закона за адвокатурата, са неоснователни. Цитираната норма сочи няколко отрицателни предпоставки, при наличието на които не се допуска вписване в регистъра на Адвокатската колегия. След като не се твърди и не се представят доказателства, че адв.Д.И. е отписан от адвокатската колегия или е лишен от адвокатски права, то той е надлежен процесуален представител пред съда на „Балчик Уайт Клифс“ ЕООД по силата на чл.32, т.1 във вр. с чл.30, ал.1 от ГПК.

ІV. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но не по съображенията, изложени в нея.

При извършване на цялостната съдебна проверка за законосъобразност на оспорения акт в обхвата по чл.168, ал.1 и ал.2 от АПК, съдът намира, че решението в оспорената му част, с която е определена цена на сервитута, който ще премине през имота на жалбоподателя, е нищожно, поради това, че е прието извън правомощията, възложени на комисията със Заповед № 622/17.06.2017г. на кмета на Община Каварна.

Според ал.2 на чл.210 ЗУТ кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценки от комисията. Следователно компетентен да определи, както персоналния състав на комисията, така и предмета на оценката, т.е. материалната компетентност на комисията, е кметът на общината. В случая, макар и комисията да е приела решението в надлежния си състав, определен със Заповед № 622/17.06.2017г. на кмета на Община Каварна, видно от съдържанието на заповедта, тя не е разполагала с правомощие да определя цена на сервитутното право в урегулирани поземлени имоти, попадащи в урбанизираните територии, които не са общинска собственост.

Изрично в заповедта на кмета е посочено, че комисията следва „да определи размера на изплащането на обезщетения на собствениците на земеделски имоти, включително и за имоти общинска собственост при изпълнение на обект „Напорна канализация от ПИ № 72693.154.22 до ПСОВ гр.Каварна.“ А в случая комисията е определила цената на обезщетението за собственика на урегулиран поземлен имот –УПИ І, кв.2 по ПУП на КК“Карвуна“, местност „Икантълъка“, с.Топола с идентификатор № 72693.600.97, който нито е земеделски имот, нито е собственост на Община Каварна, а принадлежи на жалбоподателя.

Следователно, на комисията не е било възложено от кмета и тя не е имала материална компетентност да определи по реда на чл.210, ал.1, във връзка с чл.193 ал.8 от ЗУТ цена на сервитутното право върху урегулирани поземлени имоти, които не са общинска собственост. Липсата на компетентност е особено съществен порок на административния акт, който води до неговата нищожност.

Освен постановените при липса на компетентност – персонална, материална, във времето - нищожни са и актовете, които поради особено съществени пороци в своята форма се дисквалифицират като правопораждащи юридически факти за разпоредените с тях правни последици. В мотивите на оспореното решение комисията приема възложената от заинтересованата лице оценка, изготвена от инж.К., а в диспозитива на решението се разграничава от нея като определя друга цена. Двете части на оспорения административния акт, мотиви и диспозитив, не кореспондират една с друга, което напълно го дискредитира като акт, годен да породи целените правни последици.

Възможността да се определи от съда справедлива пазарна цена за правото на преминаване на сервитут през имота на жалбоподателя чрез изменение на решението на комисията по чл.210 от ЗУТ съществува при констатирана материална незаконосъобразност на решението. Самото решение на комисията обаче трябва да е валидно, т.е да е издадено от компетентен орган, да е в необходимата форма и да е постановено при липса на съществени процесуални нарушения. В случая решението не е валидно, а е нищожно, поради липса на материална компетентност да се оценяват урегулирани поземлени имоти, които не са общинска собственост. Съобразно чл.168, ал.2 от АПК се налага да се обяви нищожността на решението в оспорената му част.

V. Разноски

Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Същите са последиците и при обявяване нищожността на оспорения акт по аргумент от чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.143, ал.1 от АПК. Затова, от претенците за присъждане на разноски, основателна е само тази на жалбоподателя. Община Каварна следва да бъде осъдена да заплати разноските по делото, извършени от жалбоподателя общо в размер на 1870 лева, от които 50 лв. държавна такса, видно от платежно нареждане (л.38), 200 лв.- възнаграждение за вещо лице (платежно нареждане,л.83), 300 – възнаграждение за вещо лице (платежно нареждане, л.110) и 720 лв. с вкл.ДДС адвокатски хонорар (договор от 19.09.2017г. и преводно нареждане от 18.09.2017г., л.123, 124),  и 600 лв. с вкл.ДДС адвокатски хонорар ( анекс към договор от 29.01.2018г. и преводно нареждане от 29.01.2018г., л.125, 126).

Разноските следва да се присъдят в поискания размер по представения списък (л.122).

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, направено от процесуалните представители на заинтересованата страна, „БЯЛАТА ЛАГУНА“ ЕАД, е недопустимо и съдът не следва да се произнася по него. Насрещната страна, по см. на чл.78, ал.5 от ГПК, е тази която следва да понесе направените по делото разноски. В случая това е Община Каварна, конституирана като ответник. Ответникът, който понася разноските по силата на чл.143, ал.1 от АПК, не е направил възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар, поради което съдът намира, че не е надлежно сезиран с искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на платеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат.

С оглед изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК Административен съд – Добрич, ІІІ състав

 

                                                Р  Е  Ш  И :

 

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТ на решение, обективирано в Протокол от 10.05.2017г. на комисия при Община Каварна, назначена със заповед № 622/17.06.2016г. на кмета на Община Каварна, В ЧАСТТА МУ, с която е извършена оценка от 582,40 лева за еднократно обезщетяване за правото на прокарване на сервитутна зона на трасе „Напорна канализация от ПИ 72693.154.22 по КККР на с.Топола до ПСОВ гр.Каварна“ през имот с кад. № 72693.600.97 с площ от 12,38 дка, урбанизирана територия с ниско застрояване, собственост на „Балчик Уайт Клифс“ ЕООД.

ОСЪЖДА Община Каварна да заплати на „БАЛЧИК УАЙТ КЛИФС“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.“Мария Луиза“, № 21, офис 2,  представлявано от Д.В.Н. – управител разноските по делото за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатски хонорар в общ размер от размер на 1870 ( хиляда осемстотин и седемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 ( четиринадесет ) дневен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: