Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

443

гр.Добрич, 10.11.2017 година.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

          Добричкият административен съд,в публично съдебно заседание на дванадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА МАРКОВА -  ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря М.М., разгледа докладваното от  съдия ГЕОРГИЕВА адм. дело № 398/2017 по описа на съда и за да се произнесе,  взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК, във вр. с чл.215 от  ЗУТ.

          Образувано е по жалба от Д.Г.Е. ЕГН ********** и С.Х.Е. ЕГН ********** ***, срещу  заповед №ДК-10-СИР-14/ 23.06.2017г. на вр.и.д. Началника на РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 45/ 31.03. 2017г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Преустройство на таванско  помещение за жилищни нужди с надзид до 1,50м.,ЗП-40 кв.м.“ в УПИ ІV-2879,кв.545, по ПУП-ПРЗ на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич, с възложител Р.П. П..

           Заповедта се оспорва като незаконосъобразна.Жалбоподателката Е. е  дала нотариално заверена декларации за ремонт на покрива на сградата на възложителката и отвеждане на водите към собствения й имот, а разрешението за строеж е за преустройство на таванско помещение за жилищни нужди. Това дава основание за становище,че с потвърждаване на РС е  заобиколен закона. Възразява се срещу изложеното в заповедта,че е представена изискуемата по закон нотариалнозаверена декларация за съгласие.Е. е дала съгласие за ремонт на покрив, а Е. не е давал такова съгласие.Иска се отмяна на заповедта.В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г.Н.. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

          Ответникът, в депозирано писмено становище, оспорва жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г..

          Заинтересованата страна Р.П. П., чрез процесуалния си представител адв. К.Русева, оспорва жалбата.

          От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта на жалбата:

           По силата на чл.216,ал.5 от ЗУТ,оспорваната заповед  подлежи на съдебен контрол.Жалбата срещу  нея е подадена от лица, участвали в административното производство и за които актът е неблагоприятен.Подадена е  в рамките на преклузивния  срок по чл.215,ал.4 ЗУТ и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

           Административното производство пред РДНСК – Североизточен район е образувано по жалба от Д.Г.Е. ЕГН ********** и С.Х.Е. ЕГН ********** ***, срещу  разрешение за строеж № 45/31.03.2017г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Преустройство на таванско  помещение за жилищни нужди с надзид до 1,50м.,ЗП-40 кв.м.“ в УПИ ІV-2879,кв.545, по ПУП-ПРЗ на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич, с възложители Р.П. П..

           Временно изпълняващия длъжността Началник на РДНСК-СИР  е приел, че жалбата на Д. и С. Енчеви е допустима,тъй като имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл.149,ал.2,т.1 от ЗУТ, но по същество е преценил същата като неоснователна. За да постанови крайния резултат е извършил проверка на наличните документи по преписката и е установил,че по искане на  възложителя Р.  П.,собственик на ПИ 2879,урегулиран в УПИ ІV-2879,кв.545 по ПУП-ПЗ на ЖК „Русия 1“, гр.Добрич е издадена скица-виза за проектиране № С-291/20.03.2017г. Визата е задължителен документ,въз основа на който се проектира временен строеж,по смисъла но чл.50,т.1,б“б“ от ЗУТ – като се изгради надзид до 1,50 и се направят капандури,независимо от етажността на сградата.В обстоятелствената част на заповедта е описано също,че въз основа на издадената скица-виза за проектиране е изготвен и одобрен ИП, като  са описани частите му и представен доклад за съответствие.Постройката е нанесена в действащия ПУП-ПРЗ.Описани са накратко СМР,които следва да бъдат извършени. Тъй като процесната постройка е разположена на намалено отстояние със съседното УПИ,строителството следва да се осъществи след съгласието на заинтересованите страни,дадено в нотариална форма. Декларация по чл.51,ал.1 от ЗУТ, според административния орган е представена.

           Заповедта  е издадена на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ от Временно изпълняващия длъжността Началник на РДНСК-СИР,съгласно Заповед № РД-15-013/25.01.2017г. на Началника на ДНСК, т.е.  от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона писмена форма.Издадена е при спазване на производствените правила,но при неправилна преценка относно законосъобразността на оспореното разрешение за строеж.

           От представената по делото виза е видно,че се разрешава проектирането на преустройство на таванско помещение за жилищни нужди с надзид 1,50, при условия на нотариално заверени декларации от съсобствениците и собствениците на съседните имоти при намалено отстояние.Не се спори между страните по делото,че процесната постройка е разположена на намалено отстояние със съседното УПИ, но декларации относно описания във визата строеж не се съдържат в преписката.Налице е нотариално заверена декларация от Е., но с нея се дава съгласие за ремонт на покрива на две различни сгради с посочени два различни идентификатора, както и за отвеждането на водите към собствения на Р. П. имот. От декларацията се установява,че е подписана пред нотариус на 22.04.2015г., почти две години,преди издаване на процесната виза за проектиране. Следователно, неправилно административният орган е приел декларацията за разрешения строеж. Липсата на съгласие по чл.51, ал.1 от ЗУТ е съществено нарушение в производството по издаване на спорното разрешение за строеж  и е достатъчно основание за неговата отмяна. Независимо,че това е основното възражение на жалбоподателите съдът установи и други нарушения при издаване на разрешението за строеж.В същото е посочен планоснимачния номер на имота, но не е уточнено за коя сграда в него се отнасят разрешените СМР. От обяснителната записка в част архитектурна на проекта(л.69) се установява,че в имота на възложителката е налична едноетажна еднофамилна жилищна сграда, състояща се от две постройки, с неизползваемо подпокривно пространство. Една от постройките по северната имотна граница следва да се премахне, а останалата сграда да се запази, но покривната конструкция да се подмени и да се обособи едно таванско помещение. Следователно, разрешението за строеж е издадено в нарушение и на чл.148,ал.9 от ЗУТ, тъй като в него не са посочени всички фактически и правни основания за издаването му,както и условията, свързани с изпълнението на строежа. Действително, в РС е цитиран доклада за съответствие и гореописаната нотариално заверена декларация, но както се установи,същата  е дадена  за ремонт на покрив, а не за преустройство на таванско помещение. 

           На следващо място съдът установи за безспорно доказано(л.64,абзац 2 и л.69),че в процесната сграда, състояща се от две постройки липсва таванско помещение, а е налично подпокривно пространство. Като правно основание в РС се сочи чл.50 от ЗУТ(без посочване на конкретната норма), но е очевидно,че се има предвид чл. 50, т. 1, б. "б" от ЗУТ която гласи,че в застроени имоти като временен строеж може да се извърши преустройство на таванско помещение, като се изгради надзид до 1,50м. и се направят капандури.Както вече се коментира обаче,процесната сграда е без таванско помещение,а това води до извода,че е налице противоречие с цитираната разпоредба. 

           Гореописаните от съда нарушение на процесуалните правила и пороци на разрешението е следвало да бъдат установени от административния орган,      който в производството по чл.216, ал.6 от ЗУТ е длъжен да извърши цялостна проверка за законосъобразността на разрешението за строеж и инвестиционния проект като негова неразделна част. В конкретния случай, административният орган се е задоволил формално да изброи издадените строителни книжа, без да прецени реално спазени ли са материалноправните предпоставки за издаването им. С особена сила това важи и за издадената скица-виза за проектиране, за която е спорно,че е влязла в сила,тъй като няма данни да е съобщена на Енчеви, като заинтересовани лица. Като не е съобразил установените по-горе нарушения, Вр.и.д. Началникът на РДНСК – СИР е постановил една незаконосъобразна и необоснована заповед.                                               

          Предвид изложеното съдът прецени,че подадената жалба е основателна и доказана и като такава следва да бъде уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателите искане за присъждане на разноските по делото, на основание чл.143,ал.1 от АПК, ответникът следва да заплати на жалбоподателите сумата в размер на 620 лева, представляваща внесена държавна такса по делото и изплатено адвокатско възнаграждения.

          Така мотивиран, и на основание чл. 172,ал.2 от АПК, АдмС –Добрич

 

РЕШИ:

 

           ОТМЕНЯ по жалба  от Д.Г.Е. ЕГН ********** и С.Х.Е. ЕГН ********** ***, заповед №ДК-10-СИР-14/ 23.06.2017г. на вр.и.д. Началник на РДНСК Североизточен район,с която е отхвърлена жалбата им срещу разрешение за строеж № 45/ 31.03. 2017г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Преустройство на таванско  помещение за жилищни нужди с надзид до 1,50м.,ЗП-40 кв.м.“ в УПИ ІV-2879,кв.545, по ПУП-ПРЗ на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич, с възложител Р.П. П., КАТО ВМЕСТО НЕЯ ПОСТАНОВЯВА:

           ОТМЕНЯ разрешение за строеж № 45/ 31.03. 2017г., издадено от Гл. архитект на община гр.Добрич,  за “Преустройство на таванско  помещение за жилищни нужди с надзид до 1,50м.,ЗП-40 кв.м.“ в УПИ ІV-2879,кв.545, по ПУП-ПРЗ на ЖК „Русия 1“ гр. Добрич,  като незаконосъобразно.

          ОСЪЖДА РДНСК – Североизточен район да заплати на Д.Г.Е. ЕГН ********** и С.Х.Е. ЕГН ********** ***, направените разноски по делото в размер общо на 620 /шестстотин и двадесет/ лева.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

                                               Административен съдия: