Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 410

гр.Добрич, 25.10.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, VІ-ти състав, в публично заседание на деветнадесети октомври през  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

при участието на секретаря М. М. като разгледа докладваното от съдия Милева адм.дело №384 по описа на АС-Добрич за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ във връзка с §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ.

     Образувано е по  жалба на И.М.А. ***, подадена чрез адв. Е.Ф. - САК  против Писмо с рег.№944-00-305#1/16.06.2017 г. на Кмета на община Добрич, с което се отказва възобновяване на производството по отуждаване на осн. чл.99 от АПК.

     В жалбата се твърди, че обективираният отказ в обжалваното писмо страда от пороците на чл.146 от АПК – противоречи на материалния закон, постановен е при съществени нарушения на административно-производствените правила, не съответства на целта на закона, не е спазена установената в закона форма. Твърди се, че собствения имот на наследодателите му, а именно имот с пл. №1420, кв.117 по плана на гр. Добрич е бил отчужден и завзет, като за това не са били уведомени наследниците на А.А.А. /собственик на имота/, като същите не са получили и обезщетение за процесния имот. Сочи се, че и понастоящем все още не са обезщетени за отчуждаването на имота, нито с парични средства, нито с апартамент, т.е. отчуждителната процедура не е приключила. Поради което и на осн. §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ се твърди, че оспорващият има право да поиска изготвянето на нова оценка по пазарни цени към момента, която да послужи за изплащане на обезщетение.
       Релевират се доводи в жабата, че постановеният отказ е и незаконосъобразен. В отказа се сочи, че не са основанията за възобновяване на административното производство по чл.99 от АПК, но такава молба не е отправяна до административния орган. В заявлението подадено до кмета на общината е поискано довършване на започната процедура по отчуждаване, тъй като тя не е завършена, поради неплащането на обезщетение. Твърди се, че органът не се е произнесъл по искането, а по въпрос, който въобще не е бил поставен. Поради което и този отказ противоречи на процесуалния закон – чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Извън горното се твърди, че отказът е и немотивиран, не е изяснена фактическата обстановка, нарушени са чл.59, ал.2 от АПК. Сочи  се, че оспореният отказ е постановен и в противоречие на §9, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и се излагат подробни съображения в тази насока. Моли, да се отмени отказа и да се изпрати преписката компетентния административен орган за произнасяне по подаденото искане за извършване на нова оценка на отчуждения от наследниците А.А.А., имот, представляващ дворно място с площ от 263 кв.м., представляващ имот с пл. №1420, кв.117 по плана на гр. Толбухин, ведно с построените в същото къща, пристройка, навес и всички други подобрения на имота, описани в протокол от 14.01.1976 г. Претендират се и сторените по делото съдебно-деловодни разноски. В представеното по делото писмено становище, се сочи, че твърдението, че паричното обезщетение е платено е останало недоказано. То е опровергано и от представената в последствие по делото заповед, с която начинът на обезщетяване е променен от парично в имотно такова. Имотно обезщетение също не е предоставено – липсва заповед за определяне на конкретен имот, който се дава като обезщетение, т.е. отчуждителното производство не е завършено.

Ответникът – Кмета на община Добрич, чрез своя процесуален представител ст. Юриск. Цв. Е. счита жалбата за неоснователна и недоказана.

В представените писмени бележки се счита, че отказът е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден. Сочи се, че за започналата отчуждителна процедура са били уведомени други от наследниците, като това важи и за излащането на обезщетението – не означава, че като жалбоподателят лично не е получил пари или имот, наследниците на А.А.А. не са били обезщетени. Моли, да се остави жалбата без уважение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед №638/09.10.1973 г. на на Председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет гр. Толбухин е назначена комисия, която да извършва проучвания по предложенията за отчуждаване на имоти за държавни и обществени мероприятия.

С Оценителен Протокол №32 от 14.01.1976 г. е оценен имот, находящ се по ул. „Асен Златаров“ №10, собственост на н-ци на А.А.в общ размер 5 441,73 лева.

Със Заповед №151/04.03.1976 г. на Председателя на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет гр. Толбухин – т.32 е бил отчужден имот с пл. №1420 по ул. „Асен Златаров“ №10, собственост на н-ци на А.А.А., оценен за 5 441,73 лева и се обезщетяват наследниците, съгл. чл.251а от ППЗТСУ с парично обезщетение в брой.

С Акт за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот от 12.07.1976 г., Председателя на ИК на Градски народен съвет гр. Толбухин, на осн. чл.134 от ЗТСУ и чл.286 от ППЗТСУ е описан отчуждения имот, посочено е, че заповедта за отчуждаване е влязла в законна сила, като в т.3 от същият акт е посочено, че собственика е обезщетен с пари в брой, а в т.4, че паричното обезщетение е преведено по сметка в ДСК за жилищно строителство с пл.нареждане №……/12.07.1976 г.

 С Протокол-опис е извършено предаването на имота.

 На 04.10.1976 г. е започнало събарянето на предадената сграда, собственост на н-ци на А. А..

 По делото като доказателства са приети удостоверение за наследници на А.А.А. и на Н.А.А., удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Н.А.А. и И.М.А..

 С искане, отправено от И.М.А. ***-00-305/31.05.2017 г., същият е поискал изготвяне на нова оценка за отчужден имот за мероприятия на държавата по реда и условията на ЗТСУ /отм./. В същото се излагат обстоятелства, че имотът, собственост на наследодателя А.А.е бил отчужден през 1976 г., определена е била парична оценка в размер на 5 441.73 лв., която обаче не е била получена от наследниците на А.. Твърди се, че понастоящем наследниците не са обезщетени нито парично, нито са получили апартамент за имота, поради което и отчуждителната процедура не е завършена. Поради което и на осн. §9, ал.1 от ПЗР ЗУТ, във връзка с чл.102, ал.9 от ЗС се моли да се определи нова оценка на отчуждения имот по действителни пазарни цени към датата на подаване на искането. Към същото са приложени изискуемите документи.

С Писмо изх. №944-00-305#1/16.06.2017 г. Кмета на община Добрич е отговорил на искането на И.М.А.. В същото е посочено, че след проучване в архива на дирекция „Общинска собственост“ е установено, че в Акт за завземане на отчужден в полза на държавата недвижим имот е записано, че паричната стойност на имота е преведена по сметка в ДСК за жилищно строителство /изплатена на собственика/ пл. нареждане №…./12.07.1976 г. Предвид горното е прието, че не са нА.це условията, посочени в чл.99 от АПК за възобновяване на производството.

Пред настоящата инстанция е приета и Заповед №908/14.12.1976 г. на Председател на ИК на Градски окръжен народен съвет Толбухин, с която на осн. чл.63,98 и 152, ал.2 от ЗТСУ и Протокол на комисията по чл.265 от ППЗТСУ, в. 2 е посочено, че се видоизменя Заповед №151/04.01.1976 г. на Председателя на ГОНС гр. Толбухин в т.32 на н-ци на А.А.А. като вместо парично обезщетение в брой се обезщетяват с апартамент от две стаи и кухня в ЖК „Дружба“ гр. Толбухин.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения в чл.149, ал.1 от АПК срок, спазени са изискванията на закона и жалбоподателят е надлежна страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че същата  е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в настоящото производство е постановения изричен отказ на кмета на община Добрич за възобновяване на производството по чл.99 от АПК.

   На първо място настоящият състав установи, че с искането отправено от жалбоподателя до кмета на общината се иска довършване на неприключила процедура по отчуждаване на недвижим имот, поради неплащане на паричното обезщетение. Административният орган обаче е изместил предмета на искането и правния спор и се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран, вместо да установи дА. процедурата по отчуждаване е довършена /имало ли е плащане или обезщетяване с имот на н-ци на А. А./ и ако не, същият да предприеме действията й по довършване, с оглед на което Кмета на община Добрич е допуснал нарушение на процесуалния закон.

      На второ място, оспореният в това производство отказ е издаден при съществени нарушения на административно производствените правила, при неспазване на изискването за форма, съдържание и фактически основания, както и при несъответствие с материално правни разпоредби, поради следното:

Съгл. §9, ал.1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнА. при действието на отменените разпоредби на глава пета, раздел І от ЗТСУ по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30 октомври 1998 г. се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отмененият чл.102 от ЗС. Видно от съдържанието на нормата отчуждителното производство следва да е започнало, но неприключено при действието на глава пета раздел І от ЗТСУ /отм./ и да не е изплатено обезщетение. Първото условие за прилагането на тази норма е да има започнало отчуждително производство. В настоящия случай, видно от заповед №151/04.03.1976 г., отчуждителното производство е започнало и по реда на чл.95 от ЗТСУ е отчужден имота на А.А.А.. Второто условие за прилагане на горната разпоредба е имотът да е завзет до 30.10.1998 г. – този факт безспорно също е нА.це. Третото условие, за да се довърши отчуждителното произвдство по реда на ЗТСУ, е и то да не е завършило. В случая е издадена заповед по чл.98 от ЗТСУ /отм./ в която е посочен начина на обезщетяване – плащане в брой. С оглед твърденията на жалбоподателя, че наследниците на А.А.А. не са получели парично обезщетение, може да се приеме, че процедурата н незавършена. Още повече, че от представената по делото Заповед №908/14.12.1976 г. на Председателя на ИК на ГОНС Толбухин е видно, че сам органа е видоизменил своя заповед №151, като вместо парично обезщетение е обезщетил наследниците на А. с апартамент, което още веднъж навежда до извода, че парично обезщетение не е изплащано на наследниците на собственика на отчуждения имот. Няма данни и имотно обезщетение да е предоставено, тъй като липсва заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./ за конкретизиране и реално предоставяне на имотното обезщетение. Т.е. е нА.це и третата предпоставка, че производството е незавършено – липсата на заповед по чл.100 от ЗТСУ /отм./.

С оглед на горепосоченото, настоящият състав намира, че следва да отмени Изричен отказ на кмета на община Добрич, обективиран в Писмо с рег.№944-00-305#1/16.06.2017 г. и да върне преписката на административния орган, който да се произнесе по внесеното искане на правоимащото лице при спазване на горните указания и в едномесечен срок да се произнесе по искането на оспорващия.

 

 

По разноските:

Предвид изхода от настоящия спор, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има право на разноски. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил разноски в размер на 10 лева - платена държавна такса  и 750 лева за адвокатско възнаграждение, заплатени в брой, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и фактура, които Община Добрич следва да заплати на жалбоподателя.

    Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2, вр. чл.173, ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

   ОТМЕНЯ Изричен отказ, обективиран в  Писмо с рег.№944-00-305#1/16.06.2017 г. на Кмета на община Добрич.

   ИЗПРАЩА преписката на Кмета на община Добрич,за ново произнасяне съобразно указанията на съда, изложени в мотивите на настоящото решение, в срок от един месец от влизане на настоящото съдебно решение в сила.

      ОСЪЖДА Община град Добрич да заплати на И.М.А. ЕГН ********** ***, сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

  Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 от АПК да се изпрати препис от същото.

 

 

 

 

                         СЪДИЯ: