Р Е Ш Е Н И Е

 

350/ 21.09.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на пети септември, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова.

ЧЛЕНОВЕ:    Нели Каменска

                              Милена Георгиева

при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Наталия Станчева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 377 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция за национален строителен контрол, подадена от З.Г.-ст.юрисконсулт, срещу решение № 47/21.04.2017 год. по нахд. № 346/2016 год. по описа на Районен съд – Каварна, с което е отменено наказателно постановление № СИР-06-ДНСК- 91/15.09.2016г. на заместник - началника на ДНСК.

В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон- основание за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН. Твърди се, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, както е приел в мотивите си районния съд. Твърди се, че нарушението на нормите на ЗУТ, изразяващо се в ползване на строеж без изискуемите по закон документи за въвеждането му в експлоатация и в нарушение на издадената заповед за забрана за ползването и достъпа до строежа е безспорно установено и затова правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дееца. Иска се решението да бъде отменено като вместо него се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът, ЕТ „Анелия – Ю.Б.“, представляван от Ю.И.Б., редовно призована, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура –Добрич изразява становище за законосъобразност на постановеното решение и пледира оставянето му в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218 ал. 2 АПК, намира           касационната жалба за подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. 

С отмененото наказателно постановление № СИР-06-ДНСК- 91/15.09.2016г. на заместник - началника на ДНСК, по реда на чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ с имуществената санкция от 7 000 лв. е санкциониран ЕТ „Анелия – Ю.Б.“***, представляван от Ю.И.Б.., за това, че на 21.07.2016г. ползва строеж „Заведение за обществено хранене“, находящ се в поземлен имот (ПИ) с № 07257.45.313 по КККР на с.Българево, морски плаж „Болата“, община Каварна, без това да е разрешено по установения законов ред, а именно без да е въведен в експлоатация по реда на чл.178, ал.1 от ЗУТ от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и в нарушение на заповед № ДК-19-Д-01/12.10.2015г. на началника на РО НСК Добрич към РДНСК – СИР за забрана ползването на строежа съгласно чл.221, ал.4 от ЗУТ.       

С обжалваното решение районният съд е отменил наказателното постановление като е приел, че обвинението, предявено на нарушителя с акта е недопустимо разширено, тъй като са добавени нови фактически обстоятелства, а именно, че на 21.07.2016г. ползва строежа без да е въведен в експлоатация по законоустановения ред. Прието е, че допуснатите процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие между описаната фактическа обстановка и нарушени правни норми са съществени, тъй като са довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Настоящата инстанция след като се запозна със събраните по делото доказателства, мотивите на оспорения съдебен акт във връзка с възраженията, изложени в жалбата срещу наказателното постановление и в касационната жалба срещу постановеното решение, намира така постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Съдът не е съобразил мотивите на наказателното постановление във връзка с установените по делото факти, които обосновават правилното ангажиране на административно-наказателната отговорност на санкционирания едноличен търговец. А преценката му, че са допуснати съществени процесуални нарушения при квалифициране на деянието е неправилна.

Действително в обстоятелствената част на съставения на 08.08.2016г. акт за установяване на административно нарушение № СИР-06 е посочено, че търговецът не е изпълнил дадените му писмени разпореждания, обективирани в заповед № ДК-19—Д-01/12.10.2015г., а именно в срок до  15.10.2015г. да освободи обекта от хора, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и др. както и да преустанови достъпа до строежа.

Но в обстоятелствата част на АУАН е посочено също така и че в нарушение на забраната за достъпа до строежа, зад ограничителните ленти, поставени от ДНСК около него, в закритата част на заведението през целия работен ден има хора, както и че е възстановено прекъснатото захранване на заведението с ел.енергия, като към строежа е включен дизелов генератор, който го захранва с електричество. Едноличният търговец не е представил доказателства, а и не е твърдял да е изпълнил мерките, наложени с заповедта за забрана за ползването на строежа, поради което самото наличие на хора в обекта, възстановяване на ел.захранването и т.н., е равносилно на фактическо ползване на строежа и е достатъчно основание да се приеме, че той е действителният извършител на нарушението.

Тези съществени обстоятелства, констатирани при извършената на 21.07.2016г. проверка от компетентните органи, са мотивирали наказващият орган да приеме, че описаната в акта фактическа обстановка следва да се квалифицира като нарушение по чл. 237, ал.1, т.4 от ЗУТ – обявяващ са наказуемо деянието, изразяващо се в ползване на строеж без това да е разрешено п установения законов ред. В мотивите си наказващият орган е изложил подробни съображения защо приема, че едноличният търговец е извършил вмененото му с наказателното постановление административно нарушение по чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ, във вр. чл.178, ал.1 и чл.221, ал.4 от ЗУТ. За да стигне до този извод, той е изложил в пълнота цялата фактическа обстановка, която е била известна на нарушителя, тъй като е явно от представените по делото доказателства- констативни протоколи, че нарушението не е първо по ред.

Именно обвинението за нарушаване на забраната по чл.234, ал.1, т.4 от ЗУТ е безспорно установено със всички събрани по делото доказателства и не се оспорва от административнонаказания. От цялата съвкупност от доказателства се установява, че едноличният търговец е съзнавал, както че ползва обекта в нарушение на закона без издадено разрешение за ползване, така и че има изрично издадена заповед по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ, с която е му забранено ползването и достъпа до строежа. Обстоятелството, че в мотивите на наказателното постановление изрично е упомената и заповедта по чл.178, ал.5 от ЗУТ и че същата не се изпълнява, не означава, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице с санкционирането му за ползването на строежа без това да е разрешено по установения в закона ред. Напротив, несъобразяването със заповедта, която подлежи на предварително изпълнение, е обстоятелство утежняващо отговорността и затова е вписано в мотивите на наказателното постановление. Наказващият орган не е допуснал нарушаване на правилата по ЗАНН квалифицирайки извършеното по чл.234, ал.1, т.4 от ЗУТ, тъй като това е описаното в акта деяние и законът, чл.53, ал.2 от ЗАНН, му признава правото да издаде НП, дори и при нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай дори не може да се приеме, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в него е описана също подробно цялата фактическа обстановка, установена при извършената на 21.07.2016г. проверка, вкл. и   констатираното присъствие на хора в обекта, обосноваващо обвинението, че същият се ползва без това да е разрешено по законоустановения ред. Соченото от актосъставителя нарушение и по чл.221, ал.4 от ЗУТ, изразяващо се в несъобразяване и с подлежащата на изпълнение заповед за забрана достъпа до строежа, не представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице, а излагане на всички факти и обстоятелства, имащи значение за административнонаказателната отговорност и определяне на наказанието, съгласно правилото по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не са налице нови установявания в НП, различни от описаните в АУАН, от които да се променя главният подлежащ на доказване факт, а именно, че обектът се ползва без издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК. И в самото НП е посочено, че нарушителят извършвайки нарушението, за което е санкциониран не се е съобразил и с издадената заповед.

В правомощията на наказващият орган е да определи правната квалификация на описаните в акта множество противоправни деяния и да реши за кое от тях да наложи предвидената в закона санкция, както е сторено в настоящия случай. След като строежът се ползва, без да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и въпреки изричната забрана за ползването му по чл.178, ал.5 от ЗУТ, която е наложена именно с оглед на неспазването на чл.178, ал.1 от ЗУТ и липсата на доказателства за въвеждането на строежа в експлоатация по законоустановения ред, то очевидно е налице ползване на строеж в нарушение на нормативно установените изисквания.

По тези съображения касационният състав счита, че не са допуснати процесуалните нарушения, мотивирали районния съд да отмени наказателното постановление.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него четвърто по ред противоправно деяние.

Извършвайки преценката за справедливост на определената имуществена санкция от 7000 лв., съдът намира, че нейния размер е съобразен с правилото на чл.27, ал.2 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че ползването на обекта е констатирано за четвърти пореден път, въпреки множеството проверки и съставени преди това и въпреки издадената заповед за забрана достъпа и ползването по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ е продължило да ползва строеж, разположен на морски плаж в охранителна зона на археологически паметник на културата „Антична и средновековна крепост Калиакра“.

По изложените съображения касационната инстанция счита, че следва да отмени неправилото съдебно решение и да потвърди законосъобразно издаденото наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 47/21.04.2017 год. по нахд. № 346/2016 год. по описа на Районен съд – Каварна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № СИР-06-ДНСК- 91/15.09.2016г. на заместник - началника на ДНСК, с което на основание чл.237, ал.1, т.4 от ЗУТ на  Едноличен търговец „Анелия – Ю.Б.“, ЕИК 124133953, със седалище и адрес на управление в  с.Българево, община Каварна, обл.Добрич, представляван от Ю.И.Б.-управител е наложена имуществена санкция от 7 000 / седем/ хиляди лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: