Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

361 /09.10.2017г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                     МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

             При участието на прокурора от ДОП ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия МИЛЕВА к. адм. д. № 376/2017г. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр.2 ЗАНН във вр. с чл.227, ал.1 от АПК.

 Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител  против Решение №56 на Районен съд Каварна, постановено на 23.05.2017 г. по НАХ дело № 138/2016 г., с което е отменено НП № 16798 издадено на 15.10.2015 г. от Зам. директора на ТД на НАП Варна.

В жалбата се релевират доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на решението, поради което се прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Изложени са подробни съображения в тази насока. В с.з. процесуалния представител на касатора сочи, че АС Добрич е отменил решение на РС Каварна, като е върнал делото за ново разглеждане с дадени указания в него. При новото разглеждане РС Каварна отново се е произнесал с акт, с който отменя наказателното постановление, пак на посочените и в първото въззивно решение процесуални нарушения.  Твърди, че фактическата обстановка е безспорно доказана и се моли да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба не е изразил становище по същата.

Участващият в касационното производство прокурор от ДОП дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС-Каварна като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

В настоящото производство от страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на касационните основания.

Административен съд Добрич, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна, срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, при което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение на Районен съд Каварна е постановено след връщане на делото от АС-Добрич за ново разглеждане от друг състав. В Решението на АС Добрич е посочено, че не се споделя становището на районния съд, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП и са дадени задължителни указания, при новото разглеждане, спора да се разгледа по същество.

В постановеното ново решение №56 от 23.05.2017 г. по нахд №138/16, РС Каварна е отменил отново НП №166798/15.10.2015 г. на Зам. Директора на ТД на НАП Варна, с което на „РОСИ ЕРЖИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Шабла***, представлявано от управителя М.С. на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС му е наложено наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева за извършено нарушение на чл.25, ал.1,т.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 на МФ, като отново е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство и без да се произнесе по същество го е отменил.

Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение, КРС не е изпълнил дадените от касационната инстанция указания в горецитираното отменително решение за произнасяне по същество на спора, а именно извършено ли е от търговеца вмененото му нарушение, поради което решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено..

С оглед разпоредбата на чл.227, ал.1 от АПК, въпреки установените от настоящата инстанция допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, делото не може да бъде върнато повторно за ново разглеждане. Същото следва да бъде решено по същество, на база на установените във въззивното производство факти. Предвид липсата на представени нови доказателства и направени доказателствени искания от ответника в касационното производство, неприложима е разпоредбата на чл.227, ал.2 от АПК.

Настоящият съдебен състав намира, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Спазена е регламентираната от закона процедура по съставяне, предявяване и връчване на акта, като на жалбоподателя е дадена възможност за депозиране на възражение. Описанието на нарушението е точно и ясно и дава възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен. Събраните по преписката писмени доказателства са допустими съобразно НПК и относими към спора.

                Наказателното постановение е издадено и в съответствие с материалния закон. Установената фактическа обстановка е правилно квалифицирана.

     По същество на спора, настоящият състав намира за установено следното:

     Съгласно чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно ал.2 на същия текст, фискалната касова бележка /фискалният бон/ е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.

   Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба №Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане продажби в търговски обекти чрез фискални устройства. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената разпоредба, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство…., като за целите на тази наредба “фискално устройство”, “търговски обект” и “фискална касова бележка /фискален бон/” са тези по §1, т.40,41 от ДР и чл.118, ал. от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата.Текстът на тази норма е възпроизведен и доразвит в чл.25 от Наредбата, ал.1 на който гласи, че лицата, задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба, независимо от документирането и с първичен счетоводен документ…., а ал.3 на същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От анализа на цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба №Н-18/2006 г. се налага изводът, че за да възникне задължение за издаване на фискална касова бележка по чл.3, ал.1 от наредбата, следва да е налице извършена продажба на стоки или услуги и да е извършено плащането.

В настоящия казус безспорно е установено от всички събрани писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят не е изпълнил императивно регламентираното в чл.25, ал.1 т.1 от Наредбата задължение да издаде фискална бележка за всяка продажба. Твърдението на касатора, че е щял да издаде такава след като бъде върнато рестото не се подкрепя от свидетелските показания на актостътавителя и свидетеля участвал при извършването на проверката.

          Ето защо, настоящият състав счита, че правилно е ангажирана отговорността на търговеца, за извършено от него нарушение на на чл.25, ал.1 във връзка с чл.3, ал.1 от Наредба №18/2006 г. във връзка с чл.118 и чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС. Но при определяне размера на наказанието административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН – да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също и обществената опасност на този вид административно нарушение. Законовите граници на наказанието за извършено нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез ФУ за юридическите лица са от 500 до 2 000 лева, съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС. Наложената от административно-наказващият орган имуществена санкция е в размер на 1 000 лева. Правилно административния орган е приел, че търговецът следва да бъде санкциониран по изложените по-горе съображения, но при индивидуализацията на наказанието е бил длъжен да вземе предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и критериите на чл.27 от ЗАНН, като отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства. Касационната инстанция намира, че наложената имуществена санкция в размер на 1 000 лева е завишена, поради което следва да измени размера й, съобразявайки тежестта на нарушението с оглед на стойността на сумата за която не са издадени фискални касови бележки, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път и липсват данни ТД да е санкционирано по административен ред с влезли в сила НП за други нарушения във връзка с търговската си дейност, като постанови имуществена санкция в размер към минимума, предвиден в закона, а именно 500 лева. Така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както предвижда чл.12 от ЗАНН.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.227, ал.1 от АПК, Административен съд Добрич

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №56 на Районен съд Каварна, постановено на 23.05.2017 г. по НАХ дело № 138/2016 г. по описа на същия съд и вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А:

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ 16798 издадено на 15.10.2015 г. от Зам. директора на ТД на НАП Варна, с което на „РОСИ ЕРЖИ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Шабла, ***, представлявано от управителя М.К.С. у е наложено наказание на осн. чл.185, ал.1 от ЗДДС в размер на 1000 лева, за извършено нарушение на чл.25, ал.,т.1 във вр. С чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. на МХ, във връзка с чл.118, ал.4 т.4 от ЗДДС, като намаля размера на наложената имуществена санкция на 500 /Петстотин/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                       2.