Р Е Ш Е Н И Е

№ ………./16.10.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

         

          При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 373/2017г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. чл.124 от ЗДСл. 

          Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от А.Т.Б. от гр.Тервел с ЕГН ********** срещу заповед ОСОС-41/ 09.06.2017г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните - София, с която на основание чл.103, ал.1, т.4, във вр. чл.7, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжността началник отдел “Контрол на храните” при ОДБХ – Добрич при БАБХ, считано от датата на връчване на заповедта – 12.06.2017г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че в заповедта фигурират две различни дати на издаването й, което води до неяснота по отношение на коя от двете дати е налице несъвместимост за държавния служител. Изтъква се, че липсват мотиви относно посочената в заповедта несъвместимост, което прави невъзможна проверката на юридическите факти, от които органът черпи правото си да постанови административния акт. Счита се, че не са налице посочените в заповедта основания за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като жалбоподателката е прекъснала дейността си като ЕТ, считано от 2009 година, поради което към момента на издаване на административния акт не е съществувала пречка за заемане на държавната длъжност по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл. Твърди се, че административният орган неправилно е приложил общата норма на чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл вместо специалните правила за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл. Иска се отмяна на оспорената заповед, както и присъждане на сторените разноски по делото.                    

            Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й по подробно изложени в писмени бележки съображения. Претендира присъждане на юрисконсултко възнаграждение.    

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :         

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: 

Не се спори по делото, че със заповед № РН-0101/26.08.2009г. на генералния директор на НВМС жалбоподателката А.Т.Б. е била назначена на длъжността главен инспектор в РВМС – Добрич, като преди прекратяване на служебното й правоотношение е заемала длъжността началник отдел “ Контрол по храните“ в ОДБХ – Добрич при БАБХ, която на основание §1 от ПЗР на ЗБАБХ е правоприемник на закритата НВМС. Във връзка с постъпил сигнал за несъвместимост със заеманата от нея длъжност е извършена документална проверка от директора на ОДБХ – Добрич. За резултатите от проверката е изготвен доклад с изх.№ 609/01.06.2017г. по описа на ОДБХ – Добрич, съгласно който Б. е регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „Медина – д-р А.Б.“ с ЕИК 124601028. Изискани са писмени обяснения от Б., съгласно които към момента на назначаването й на държавна служба дейността на ЕТ е била преустановена. С докладна записка на главния директор на ГД „Верификация на официалния контрол“ при ЦУ на БАБХ с вх.№ ВД-1487/02.06.2017г. по описа на БАБХ е предложено на органа по назначаването да бъдат предприети действия за прекратяване на служебното правоотношение с д-р А.Т.Б. на основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл поради наличие на несъвместимост за държавния служител по смисъла на чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл – държавният служител е едноличен търговец. Издадена е заповед № ОСОС/09.06.2017г., с която на основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл, във чл.7, ал.2 от ЗДСл и горепосочената докладна записка изпълнителният директор на БАБХ е прекратил служебното правоотношение на Б. на длъжността началник отдел “Контрол на храните” при ОДБХ – Добрич при БАБХ, считано от датата на връчване на заповедта – 12.06.2017г. Като фактическо основание за издаване на индивидуалния административен акт е посочено, че държавният служител е ЕТ. Според административния орган посоченото обстоятелство представлява несъвместимост с държавната служба по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗДСЛ и е основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото справки от търговския регистър и ТД на НАП - Варна, че на 05.12.2008г. жалбоподателката е била регистрирана като ЕТ с фирма „Медина – д-р А.Б.“. На 03.08.2009г. Б. е подала уведомление до НАП за прекъсване на дейността си като ЕТ. На 13.06.2017г. същата е подала заявление за заличаване на вписването на едноличния търговец от търговския регистър, като на 19.06.2017г. ЕТ „Медина – д – р А.Б.“ е бил заличен поради прекратяване на дейността му.    

При така установената фактическа обстановка административният съд прави следните правни изводи:

Оспорената заповед на изпълнителния директор на БАБХ е издадена от компетентния административен орган по аргумент от чл.5, ал.1, т.10 от Устройствения правилник на БАБХ, във вр. чл.5, ал.3 от ЗБАБХ и § 1 от ПЗР на БАБХ, в необходимата писмена форма с посочване на фактическите и правните основания за издаването й (несъвместимост за заемане на държавната служба по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗДСЛ поради регистрацията на държавния служител като ЕТ), при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.       

Държавната служителка е уволнена на основание чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл - поради несъвместимост със заеманата държавна служба по смисъла на чл.7, ал.2 от ЗДСл. Последната правна норма въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. Несъвместимостта за изпълнение на държавна служба може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл.7, ал.2 от ЗДСл, едно от които е лицето да е едноличен търговец - чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл. В случаите когато държавният служител е назначен на служба в противоречие с изискванията на чл.7 от ЗДСл, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването, т.е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните от момента на възникване до момента на прекратяването му. 

В конкретния случай жалбоподателката е била назначена за държавен служител на длъжността "главен инспектор“ в РВМС – Добрич със заповед на генералния директор на НВМС от 26.08.2009г., въпреки че още през 2008г. е била регистрирана като едноличен търговец с фирма "Медина – д-р А.Б." - обстоятелство, обосноваващо начална несъвместимост със заеманата държавна служба. Към момента на прекратяване на служебното правоотношение с връчване на оспорената заповед на 12.06.2017г. това обстоятелство е продължавало да съществува, поради което законосъобразно административният орган приел, че е налице основание за прилагане на общата норма на чл.103, ал.1, т.4 от ЗДСл. Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че в случая е следвало да бъде приложена специалната хипотеза на чл.107, ал.1, т.7 от ЗДСл, защото тя не изключва самостоятелното приложение на общите основания за прекратяване на служебното правоотношение, когато те са осъществени. Не може да се сподели и възражението на жалбоподателката, че не е ясно към кой момент е прието, че е налице несъвместимост с изпълнението на държавната служба, тъй като в заповедта фигурират две дати на издаването й. Действително в титулната част на заповедта е посочена датата 09.06.2017г., а в първия абзац на същата – датата 12.06.2017г., но от доказателствата по делото е видно, че едната дата е датата на регистрация на заповедта в деловодната система на агенцията, а другата е датата на връчване на заповедта на жалбоподателката. Поставянето на дата е технически момент за хронологично номериране и датиране на актовете във ведомството и дори да има известно размиване между датите, това не е съществен порок и не съставлява основание за незаконосъобразност на административния акт. Освен това в случая по-важната е не датата на издаване на заповедта, а датата, от която се счита, че е прекратено служебното правоотношение, тъй като от този момент настъпват нейните правни последици и към този момент следва да се преценява дали действително е налице твърдяното от административния орган основание за несъвместимост с изпълняваната служба. В това отношение процесната заповед недвусмислено сочи, че служебното правоотношение с Б. се прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, за която няма спор по делото, че е 12.06.2017г. От доказателствата по делото е видно, че към този момент жалбоподателката не е имала право да бъде на държавна служба, тъй като все още е била регистрирана като ЕТ, поради което правилно изпълнителният директор на БАБХ е приел, че е осъществен фактическият състав на чл.103, ал.1, т.4, във вр. чл. 7, ал.2 от ЗДСл, доколкото качеството на ЕТ е основание за несъвместимост с държавната служба, от една страна, а от друга страна, това качество е съществувало преди възникването на служебното правоотношение и е налице към датата на прекратяването му.

Без правно значение за съдебноадминистративния спор е обстоятелството, че търговецът не е развивал ефективно търговска дейност,  след като съществува обективният факт на регистрацията му. Законодателят е регламентирал формалното наличие на факта на вписване на държавния служител като ЕТ през времетраенето на служебното правоотношение като основание за уволнението му, без да придава правно значение на реалното осъществяване на правата, произтичащи от този статут. Не са относими и представените данни за заличаване на регистрацията на физическото лице като едноличен търговец, тъй като това е станало както след датата на издаване на заповедта (09.06.2017г.), така и след датата, от която правоотношението следва да се счита прекратено (12.06.2017г.) – заявлението за заличаване от регистъра е подадено на 13.06.2017г., а вписването на това обстоятелство в регистъра е извършено на 19.06.2017г.

Следователно съобразно установената по делото фактическа обстановка е налице реално основание за прекратяване на служебното правоотношение на Б. и заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на чл.103, ал.1, т.4, във вр. чл.7, ал.2, т.2 от ЗДСл и целта на закона.

Не са налице и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена след извършване на проверка, даване на пояснения от държавния служител, събиране на необходимите и относимите доказателства и изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства от значение за случая съгласно изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК. Неоснователен е доводът на жалбоподателката за липса на мотиви на обжалваната заповед. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, възможно е те да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В конкретния случай в обжалвания акт органът по назначаването изрично е посочил, че той се издава на основание докладна записка на главния директор на ГД „Верификация на официалния контрол“, поради което изложените в тази записка мотиви са мотиви и на заповедта на изпълнителния директор на БАБХ. С това не е накърнено правото на защита на жалбоподателката, защото видно от изложеното в жалбата пред съда, тя е била запозната със съображенията, довели до издаване на акта и в хода на производството е излагала доводи по тях.           

В съответствие с гореизложеното заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката е правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. 

С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.                          

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Т.Б. с ЕГН ********** от гр.Тервел срещу заповед ОСОС-41/09.06.2017г. на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните - София, с която на основание чл.103, ал.1, т.4, във вр. чл.7, ал.2 от ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение на длъжността началник отдел “Контрол на храните” при ОДБХ – Добрич при БАБХ, считано от датата на връчване на заповедта – 12.06.2017г.

           ОСЪЖДА А.Т.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, да заплати на БАБХ – София сумата от 100 лева, сторени разноски по делото.

           РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                            Административен съдия: