Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………... 12.10.2017 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ:            ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                           СИЛВИЯ САНДЕВА  

 

        При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 370/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 1499/ 30.06.2017 г. от А.Д.А., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. С.К., ДАК, срещу Решение № 220/ 25.05.2017 г. по нахд  № 1662/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич.

С касационната жалба се настоява, че решението на ДРС е неправилно и необосновано, което според касатора е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 1 от АПК. Според касатора неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Митев и Радев, а е игнорирал показанията на свидетелите, доведени от жалбоподателя – Георгиев и Йовчев. Решението се обжалва изцяло, но на практика се навеждат доводи само за приемане за недоказано нарушението по чл. 103 от ЗДвП. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отменено НП изцяло.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.  

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП - Добрич счита, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е изменил Наказателно постановление16-0851-00992 от 27.06.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР Добрич, в частта, в която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено на А.Д.А. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като е намалил размера на административното наказание глоба от 200 лв. на 50 лв., както и срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС от шест месеца на един месец и е потвърдил НП в частта, в която на същото лице за нарушение по чл. 70, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от с. з. е наложено наказание глоба в размер на 20 лв.

Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, водачът е наказан, за това че на 27.05.2016 г. около 23.22 часа в гр. Добрич на ул. Гоце Делчев в посока бул. Русия, в близост до № 4, като водач на Ауди А6 с рег. № ТХ9222ХН, държава България, при движение през нощта, не използва къси или дълги светлини – габаритни светлини и светлини за осветяване на задна регистрационна табела. Не изпълнява задължението си да спре в най – дясната част на платното за движение след подаден сигнал за спиране със стоп – палка от униформен служител на Първо РУ Добрич, с което виновно е нарушил съответно чл. 103 от ЗДвП и чл. 70, ал. 1 от с.з.

Предмет на обжалване в производството пред ДРС е наказателното постановление изцяло. Жалбоподателят е оспорил вмененото нарушение, като е заявил, че е спрял автомобила, но след като е изминал известно разстояние, понеже не бил възприел да му е подаден своевременно и ясно сигнал за спиране и той да е бил предназначен за него в тъмната част на денонощието, на неосветено място. На следващо място излага становище за явна несправедливост на наказанието, като счита, че наложената му глоба е прекомерно тежка. Добавя, че не е отчетено обстоятелството, че до съответния момент не е имал извършени такива нарушения и не са му били налагани подобни наказания, както и че липсват други неблагоприятни последици и щети от нарушението, налице е признание на вината в АУАН и при разпита му като обвиняем, поради което определеното наказание следва да бъде сведено до минимум.

Съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Допълнил е, че нарушителят не е дал обяснения при запознаване със съдържанието на АУАН, които да са били обективирани в акта, както и не е депозирал такива в тридневния срок. По отношение фактическата обстановка е счел, че същата е доказана такава, каквато е описана в АУАН и НП. Обсъдил е събраните по делото свидетелски показания във взаимовръзка с писмените такива и е обосновал в тази посока, защо частично не кредитира дадените показания от доведените от жалбоподателя свидетели.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на РС за правилна квалификация на деянието и за доказаност на нарушението. РС задълбочено е анализирал събраните доказателства, отговорил е на всички оплаквания на жалбоподателя и след като е установил, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин е обсъдил справедливостта на наказанието за нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Правилно РС е счел, че не са изложени мотиви за налагане на наказание към максимума, с оглед на което го е намалил до минималния предвиден по закона размер, както по отношение на глобата, така и по отношение на срока на лишаване от право да се управлява МПС. По отношение второто нарушение съдът е потвърдил изцяло наложеното наказание, но следва да се отбележи, че както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция за него няма изложени оплаквания. Неоснователни са твърденията на касатора, че съществува неосъответствие в показанията на св. Митев и Радев относно обстоятелството къде се е намирал служителят при подаване на сигнала за спиране. В тази насока:

Адв. К. към св. Радев: Един вид да разбирам, че колегата ви не е бил на средата на платното?

Св. Радев: Точно на средата на платното беше. Той му подава сигнал със стоп – палка и вижда, че автомобилът почти спира. В следващия момент, когато потегли рязко, направи крачка – две вляво, за да се предпази.“  

Настоящият състав за пълнота следва да отрази, че жалбоподателят от една страна оспорва възприемането на подадения сигнал, което сочи на оспорване на извършеното нарушение, а от друга страна във въззивната жалба заявява, че като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете признанието на вината в АУАН (може би има предвид споделеното пред полицейските служители, доколкото в АУАН няма отразено нищо). Съгласно чл. 189 от ЗДвП АУАН има своята доказателствена сила и същата не е оборена от разпита на свидетелите на жалбоподателя. Правилно съдът не е кредитирал показанията им по отношение на възприемане на сигнала със стоп - палка. От една страна водачът е този, който е длъжен да следи пътната обстановка, а от друга страна в противоречие с целия ход на събитията са показанията на тези свидетели и противоречат логически на случилото се.

 

С оглед изложеното решението на РС е правилно, обосновано и в този смисъл законосъобразно. Не са налице нарушения, които да налагат отмяната му. Касационната жалба е напълно необоснована и неоснователна. С изменението на наложените наказания за нарушението по чл. 103 от ЗДвП съдът е уважил стореното в тази насока искане на жалбоподателя. 

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1  АПК,

                                   Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 220/ 25.05.2017 г. по нахд  № 1662/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: