Р Е Ш Е Н И Е

 

370/11.10.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

СИЛВИЯ САНДЕВА

 

НЕЛИ КАМЕНСКА

           

   При участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия САНДЕВА к.адм.д. № 368/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на Ю.В.Г. от гр. Генерал Тошево срещу решение № 56/10.05.2017г., постановено по н.а.х.д. № 100/2017г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0265-000035 от 14.03.2017г. на Началника на РУ – Генерал Тошево при ОД на МВР – Добрич, с което на касатора за извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Основното възражение е, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.766 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (Наредбата), без да събере доказателства за това какъв период от време е изминал от първоначалното пускане в употреба на техническото средство, с което е измерена концентрацията на алкохол в кръвта на нарушителя, и не е отчел нормативноустановената допустима грешка, регламентирана в ч.774 и чл.781 от Наредбата, водеща до преквалифициране на нарушението по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП вместо по посочения в НП чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което се да се отмени изцяло или да се измени наказателното постановление.

   Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й в писмено становище по делото.  

   Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ГТРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. 

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

   С процесното наказателно постановление касаторът е бил наказан за това, че на 14.02.2017г. около 00:10 часа в гр.Генерал Тошево, по ул. „Васил Левски“ в посока от кръстовището с ул. „Патриах Евтимий“ към ул. „Ал.Стамболийски“ управлява собствения си л.а. Нисан Серена с рег.ххххх, като при извършена проверка за употреба на алкохол цифровият индикатор на техническото средство Алкотест 7510 Дрегер с фабр.  АRDN 0076 отчита 0, 82 промила алкохол в кръвта, измерено в издишвания от водача въздух в апарата. В НП е посочено, че на водача е връчен талон за медицинско изследване № 0028903, но при извършена допълнителна проверка е установено, че той не е изпълнил предписанието за медицинско изследване в съответствие с чл.174, ал.4 от ЗДвП. Прието е, че с поведението си Г. е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.174, ал.1, т.2 от с.з. е санкциониран с глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.    

  За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че не са налице допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на материалния закон, които да опорочават НП, както и че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че с деянието си наказаното лице е осъществило състава на административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е било санкционирано по реда на чл.174, ал.1, т.2 от същия закон. В решението са анализирани подробно и внимателно фактическата обстановка, при която е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, както и приложимите процесуални и материални норми, като съдът е приел, че наказващият орган е тълкувал вярно закона и го е приложил точно. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за неотчитане на възможната допустима грешка по чл.774 и чл.781 от Наредбата, като се е позовал на разпоредбата на чл.766 от Наредбата, съгласно която анализаторът за алкохол в кръвта трябва да е конструиран така, че да гарантира максималната допустима грешка без настройване в продължение на 6 месеца след първоначалното му пускане в употреба, т.е. при измерване максимално допустимата грешка е заложена в данните на техническото средство. От друга страна, съдът е приел, че контролният орган е издал талон за медицинско изследване и ако водачът не е бил съгласен с данните от техническото средство, е могъл да даде кръв за изследване, от което да се установи точната концентрация на алкохол в кръвта. Водачът е отказал да се възползва от тази възможност, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган е приел за достоверни данните от техническото средство, въз основа на които правилно и законосъобразно е определил приложимата санкционна норма. С оглед на това районният съд е стигнал до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, в резултат на което го е потвърдил.    

Така постановеното решение е правилно.

При извършената служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се констатират пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Не се констатират и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на защита на наказаното лице или до опорочаване на вътрешното убеждение на съда. При приетите за установени от районния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед на ограничителните основания по чл.348 от НПК, във вр. чл.220 от АПК, материалният закон е приложен правилно и е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. В мотивите си районният съд е изложил подробни съображения защо приема, че е налице извършено административно нарушение от страна на водача на лекия автомобил. За да стигне до този извод, той е събрал и обсъдил всички допустими и необходими доказателства относно релевантните по спора факти и въз основа на тяхната обективна преценка е установил правилно фактическата обстановка по делото. Обстоятелството, че изводите на съда при преценката на фактите по делото не съвпадат с преценката на касатора, не е основание да се приеме, че е налице необоснованост или неправилност на решението.

Неоснователно е възражението на касатора за наличие на допуснато съществено нарушение на чл.43, ал.2 от ЗАНН поради липса на подпис на свидетел, удостоверяващ отказа на нарушителя да подпише акта. Правилни и законосъобразни са мотивите на районния съд, че водачът се е запознал със съдържанието на акта и собственоръчно се е подписал, че е получил препис от него, с оглед на което не е допуснато такова нарушение, което да е довело до ограничаване на правото му на защита.   

Не може да се сподели възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл.766 от Наредбата, без да се съобрази с разпоредбите на чл.774 и чл.781 от същата. На първо място, никъде в нормите на този подзаконов нормативен акт или на самия закон (ЗДвП) не е указано, че от констатираната проба на водача следва да се приспадне максимално допустимата грешка на апарата, за да се установи каква е действителната концентрация на алкохол в издишвания от белите дробове на водача въздух. Вярно е, че в нормите на чл.774 и чл.781 от Наредбата е записано каква следва да бъде максималната допустима грешка при първоначалната и последващите проверки, но отчитането на тази грешка се залага при самото конструиране на техническото средство за измерване, както правилно е преценил и районният съд, позовавайки се на чл.766 от Наредбата. Действително посочената разпоредба говори за гарантиране на максималната допустима грешка в продължение на 6 месеца след първоначалното пускане на анализатора в употреба, но именно затова той подлежи на последващи проверки, в обхвата на които се включва и съответствието му с изискванията за максимално допустими грешки при употреба съгласно чл.841 от Наредбата. От приложения на л.33 от въззивното дело протокол на лаборатория за проверка на СИ е видно, че процесният уред е преминал такава последваща проверка със срок на валидност от шест месеца (до м.май 2017г.) и следователно към момента на установяване на нарушението е било технически изправен, т.е. е отговарял на изискванията за максимално допустими грешки при употреба, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган, а след това и съдът са съобразили отчетените от него резултати и са квалифицирали нарушението по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не по чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, както неоснователно се претендира от касатора.                                                  

По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно като краен правен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила на основание на чл.221, ал.2 от АПК.                                    

Водим от горното, Административният съд  

                                   

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 56/10.05.2017г., постановено по н.а.х.д. № 100/2017г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.        

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: