Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 341/ 18.09.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на пети септември, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Иванова 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:      Нели Каменска                                 

                                                                                         Милена Георгиева

при участието на секретаря, Веселина Сандева и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Наталия Станчева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 361 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК хххх, със седалище и адрес на управление в гр.София, жк “Люлин 7“, бул. „хххх“ № 28, ет.2, офис 40-46, представлявано от К.К.М.- изпълнителен директор,  подадена от юрисконсулт П.П., редовно упълномощена срещу решение № 144/04.04.2017г., постановено по нахд № 1/2017г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е изменено наказателно постановление № 08-000017/306 от 21.11.2016г., издадено от М.Антонова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с намаляване на 1 500 лв. на размера на наложената имуществена санкция.

Недоволен от решението, касаторътИзи Асет Мениджмънт“ АД го оспорва с оплаквания за незаконосъобразност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, представляващи основания за неговата отмяна по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63 от ЗАНН. Касаторът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност, тъй като сключеният с ххххдоговор бил граждански, за поръчка, изработка и реклама. В него липсвали елементите на трудово правоотношение, тъй като не било установено определено работно място и работно време, почивни дни,  липсвала йерархична подчиненост, уговорено  периодично трудово възнаграждение и т.н. Счита, че решението на районния съд е незаконосъобразно и поради това, че в хода на административно-наказателното производство били допуснати множество процесуални нарушения. По тези съображение подробно изложени в касационната жалба, в пледоарията на процесуалния представител на дружеството, П. Павлова, в съдебно заседание и в представени писмени бележки моли решението и наказателното постановление да бъдат отменени като незаконосъобразни.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда“ -Добрич,  редовно призована, не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на постановеното решение.

Административният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна при доказана представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна.

С оспореното решение Районен съд – Добрич е изменил наказателно постановление № 08-000017/306 от 21.11.2016г., издадено от М.Антонова – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Добрич, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на работодател, за нарушаване на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция от 2 000 лв., като е намалил размера на санкцията на 1 500 лв.

За да измени наказателното постановление въззивният съд е приел, че е осъществен състава на административното нарушение, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството в качеството му на работодател. Подробно в мотивите на решението са обсъдени доказателствата, потвърждаващи наличието на трудово правоотношение, а не на гражданско такова по ЗЗД. Обсъдени са всички елементи трудовото правоотношение като е цитирана всяка клауза на сключения между страните договор от 14.09.2016г., където те са намерили своето съществуване. В резултата от тези доказателства е направен окончателния извод, че т.нар от дружеството работодател „граждански“ договор има всички белези на трудов договор, но не е оформен като такъв, с което е допуснато описаното в наказателното постановление нарушение на трудовото законодателство.

В мотивите на решението е обсъден приложимият закон и е направен изводът, че събраните по делото доказателства установяват извършване на нарушение на трудовото законодателство, но санкцията не е определена по правилата на чл.27 от ЗАНН, поради което съдът я е намалил до минимума, предвиден в закона за извършеното нарушение.

Настоящата инстанция като прецени всички събрани от районния съд писмени и гласни доказателства, мотивите на оспорения съдебен акт намира, че решението е правилно и не страда от визираните в касационната жалба пороци- основания за отмяна. Съдът е изследвал подробно и е обсъдил аргументирано фактическата обстановка, във връзка с което е направил законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Коментирани са наведените от санкционираното лице възражения и мотивирано същите са отхвърлени като неоснователни. Възражението за допуснати от съда процесуални нарушения също е неоснователно.

Доказано е по делото, че Дияна Мирчева Бонева е извършвала трудова дейност – предоставяне на парични заеми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и другите, свързани с предоставянето на кредити съпътстващи дейности като реклама, контрол по изпълнението на сключените договори за кредит, събиране на вземанията, отчет и т.н.  Съществените елементи на трудовия договор по смисъла на чл. 66 от Кодекса на труда - място на работа, длъжността и характера на работата, времетраене на договора и продължителността на работния ден и седмица, уговореното трудово възнаграждение, са намерили място сред фактическите констатации на административно-наказващия орган. Пред районния съд е установено съществуването им с убедителни и достоверни доказателства. Такива доказателства са именно клаузите, уговорките между страните, обективирани в подписания от тях на 14.09.2016г. Договор за поръчка изработка и реклама № 264-10, а не декларацията, попълнена на 30.09.2016г. в момента на проверката от наетото лице. Клаузите на сключения Договор за поръчка, изработка и реклама обективират съществените елементи на трудовия договор по отношение на задълженията на работника към работодателя като същевременно напълно пренебрегват и изключват трудовите и осигурителните права на наетото лице, гарантирани му от трудовото законодателство.

Именно с представения по делото Договор от 14.09.2016г. безспорно се  установява, че касаторът е извършил нарушение на трудовото законодателство, като е приел на работа физическото лице ххххбез да сключи с нея трудов договор в писмена форма  в нарушение на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда във вр. с чл.62, ал.1 от КТ. Вместо трудов договор взаимоотношенията между страните са били уредени с договор, наименован „Договор за  поръчка, изработка и реклама“, носещ датата 14.09.2016г., чиято единствена цел е да прикрие трудово правоотношение.

Обстоятелството, че въпросният договор цели прикриване на трудово правоотношение се съдържа в самите му клаузи. Нещо повече, с уговорката по чл.15, ал.1, т.1-3 от договора се сочи, че договорът нямал за цел да установи отношения на „търговско посредничество“ съгласно разпоредбите на чл.49-51 от Търговския закон, отношения „комисионер-комитент“ по см. на чл.348-360 от Търговския закон и „трудови отношения“, съгласно Кодекса на труда. По този начин са изключени всички законосъобразни възможности за наемане на едно физическо лице от името и за сметка на кредитната институция да извършва множеството изрично изброени в договора дейности, по съществото си трудови, свързани с предоставянето на потребителски заеми.

Следва да се отбележи и че лицето, с което е сключен т. нар от санкционираното дружество „граждански“ договор, не извършва „кредитно посредничество“ по см. на § 1, т.9 от Закона за потребителския кредит, както настоява процесуалният представител на санкционираното дружество. Съгласно легалната дефиниция на това понятие, "кредитен посредник" е физическо или юридическо лице, което не действа като кредитор и което при извършване на своята търговска или професионална дейност срещу заплащане в парична или в друга форма на икономическо възнаграждение, уговорена в договора: а) представя или предлага договори за кредит на потребителите;б) съдейства на потребители, като извършва подготвителна работа, за договори за кредит, различни от тези по буква "а", или в) сключва договори за кредит с потребители от името и за сметка на кредитора.

Посредничеството за предоставяне на потребителски кредит е намерило своята изрична уредба в чл.36 от Закона за потребителския кредит. Анализирайки разпоредбите на този специален закон, се налага извода, че посредничество за сключване на потребителски кредит извършва лице, което е регистрирано като търговец по см. на Търговския закон или е придобило правото да извършва дейността на независим брокер по ред, определен от Комисията за финансов надзор. По делото няма данни ххххда притежава тези специални качества- „търговец“ или „независим брокер“, затова единствената законосъобразна възможност да бъде наета работната й сила е чрез сключването на трудов договор.

Настоящата инстанция, не споделя твърденията в касационната жалба, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. От мотивите на наказателното постановление става ясно какво точно е констатирано при проверката, извършена на 30.09.2016г. Нарушението е установено по документи и се потвърждава от документи, а именно от сключеният между „Изи Асет мениджмънт“ АД и ххххдоговор от 14.09.2016г., приложен по делото. Затова настоящата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд, че нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати.

По тези съображения административният съд счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, съобразено с материално-правните норми и не са налице касационните основания за отмяната му. Водим от горното, Административен съд – Добрич

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144/04.04.2017г., постановено по нахд № 1/2017г. по  описа на Районен съд – Добрич.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: