Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

523

                                                                                                                                            Добрич,   29.12.2017 г.

                                                                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА


           Административен съд - Добрич, в публично съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, ІІ едноличен състав:

                                                                                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от председателя административно дело № 356/ 2017 год.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба вх. № 1447/ 21.06.2017 год. на АдмС - Добрич, подадена чрез адв. М.Г., ДАК, от М.П.Х., ЕГН  **********,*** срещу Решение № 19/ 19.05.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на М.П.Х.  против Разпореждане № **********/ 17.02.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

С жалбата се прави оплакване, че неправилно административният орган е определил категорията на труда, който е полагала Х.. Възразява се, че не е ясно защо са разделени периодите на полагане на труд, след като жалбоподателката е изпълнявала едни и същи трудови функции.  Иска се от съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.Г., редовно упълномощена, която поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се явява, представлява се от юрисконсулт Л. Ц., която излага становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на Директора на ТП на НОИ Добрич – потвърдено.

Административен съд – Добрич, Втори едноличен състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

Решение № 19/ 19.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ Добрич /л.50 - 51/ е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 25.05.2017 г. (л. 51 - 52). Съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14 - дневен от момента на получаването му. Жалбата е подадена чрез административния орган на 05.06.2017 г., видно от отразеното върху печата, поставен на оригинала на жалбата (л. 4) Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Процесното произнасяне е по повод Заявление вх. № 2113-24-2062/ 30.11.2016 г. на М.П.Х. (л. 7 – 9) за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ).

С Разпореждане № **********/ 17.02.2017 г. на Ръководител "ПО" (л. 29) е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е прието, че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 на КСО, тъй като няма 15 г. осигурителен стаж от ІІ – ра категория труд, а има 12 г. 05 м. към датата на заявлението, както и че лицето няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по чл. 68, ал. 1 – 2 на КСО в редакцията от 01.01.2016 г., тъй като няма навършена възраст 60 г. 10 м., а е на 57 г. 08 м. 26 дни към датата на заявлението – 30.11.2016 г.

В мотивите на Разпореждането е записано, че съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО право на пенсия за 2016 г. придобиват жените при навършена възраст от 53 години и 15 години осигурителен стаж от ІІ – категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки. Добавено е, че за 2017 г. възрастта се увеличава на 53 години и 4 месеца, като се запазват останалите изисквания.

В тримесечния срок за оспорването му, на 19.04.2017 г. с вх. № 1012-24-59 от Х. е подадена жалба срещу Разпореждането по административен ред (л. 44 - 45). С жалбата се прави оплакване, че от Разпореждането не става ясно точно за кой период от стажа й е определено, че положеният труд е от втора категория и кой от трета категория, тъй като не са посочени никакви периоди или дати. Жалбоподателката обръща внимание, че според вписванията в трудовата книжка през периода 15.101985 г. – 16.08.2000 г. е работила като комплектовач (работник, залепящ всички съставни части и ходилата на обувките), а този труд според нея е от втора категория. Отделно от това настоява, че през периода 11.09.1977 г. до 15.09.1984 г., независимо от вписването в трудовата книжка, работила и изпълнявала трудовите си задължения като крояч, който труд е категоризиран като втора категория. Допълва, че през периода 12.10.2006 г. до 14.07.2012 г. е работила като „ръчник“ и „машинен оператор“ в „Дживал“ ООД, но не е ясно този труд към коя категория е причислен.

С Решение № 19/ 19.05.2017 г. на Директора на ТП на НОИ - Добрич (л. 50 - 51) жалбата срещу Разпореждането е отхвърлена. Ответникът е посочил, че от втора категория е зачетен трудът през периода от 01.07.1980 г. до 15.09.1984 г., положен на длъжността „шивач – машинно“ в Обувен завод „Добрич“ по т. 31б от ПКТП /отм./, както и от 15.10.1985 г. до 31.12.1993 г. на длъжността „калъпчия“, също по т. 31б от ПКТП /отм./. За да отхвърли жалбата, се е позовал на това че стажът, за който претендира жалбоподателката да бъде категоризиран от втора категория, е положен на длъжности, които не са вписани в текста на чл. 31б от ПКТП /отм./ и по тази причина не може да бъде зачетен при условията на тези разпоредби. Добавил е, че съобразно данните в регистъра на осигурените лица, лицето е осигурявано за трета категория труд през спорните периоди. Изтъкнал е, че не са представени писмени доказателства за работа с лепила на база органични разтворители, което е основното изискване в уредените хипотези на цитираната норма, а съгласно фишовете заплата няма начисления за вреден труд или неутрализиращи храни.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателката е назначена съдебно – счетоводна експертиза, при която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши проверка в ДА – Добрич при необходимост в ДА – Силистра, да отговори на въпросите какви са заеманите от жалбоподателката длъжности, като бъдат посочени помесечно, за периодите 11.09.1977 г. до 1.07.1980 г., от 1.01.1994 г. до 16.08.2000 г.; в какъв цех е работила жалбоподателката през тези периоди, дали е получавала допълнителни по Наредба за вредни условия на труд, евентуално има ли допълнителен платен годишен отпуск и съответно на каква категория труд са извършвани начислявания от страна на работодателя; при условие, че стажът през процесните периоди се признае за такъв от втора категория труд и се прибави към останалия признат от ТП на НОИ стаж, колко години трудов стаж се събира за втора категория труд.

Заключението на вещото лице е представено на 04.09.2017 г. (л. 66 – 74) Вещото лице е извършило проверка на документите, приложени по делото, както и в Архивохранилище гр. Силистра. В заключението си е отразило, че в архивохранилищата са запазени само ведомости за заплати, в които има отразени плащания на извънреден труд и доплащания по КТ, без да е отразено за какво. Няма запазени документи, от които да се установи дали жалбоподателката е получавала допълнителни суми за вредни условия на труд, имала ли е допълнителен годишен отпуск и на каква категория са начисляванията. Сметнало е, че ако спорните периоди се приемат за втора категория труд, то стажът на жалбоподателката би станал 21 години 10 месеца и 05 дни. Заеманите от жалбоподателката длъжности са отразени в Таблици, като от тях е видно, че за периода 11.09.1977 г. до 01.02.1979 г. Х. е работила като крояч; през февруари и март 1979 г. е работила като повременнник – химическа лаборатория; от 01.04.1979 г. до 01.07.1980 г. в ІІІ цех, 13 – та шивалня, без отразена длъжност. За периода от 01.01.1994 г. до 16.08.2000 г. е отразено, че е работила като комплектовач.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като потвърждава, че не е ясно за каква категория труд е осигурявано лицето.

         Заключението не е оспорено от страните и е приложено от съда към доказателствения материал по делото.

По делото е приет като доказателство опис на осигурителен стаж на М.П.Х. (л. 10 – 12). В т. 2 от описа е отразен трудов стаж от 4 години 2 месеца и 14 дни  в Обувен завод „Добрич“ като „шивач – машинно“ по трудова книжка № 899/ 11.09.1977 г., счетен за втора категория труд и трудов стаж от 8 години 2 месеца и 16 дни в същия завод, като „калъпчия“, също по трудова книжка № 899/ 11.09.1977 г., също счетен за втора категория труд.

Описът започва от 11.09.1977 г., доколкото е по трудова книжка от тази дата.

По делото е приложено и копие на трудовата книжка за периода от 1994 г. до 2012 г. (л. 45 – 49)

По искане на оспорващата по делото са разпитани свидетелите Ярослав Семерджиев Д. и Марийка Иванова П., а по искане на ответника – св. Димитър Петров Проданов.

Св. Д. казва: „Комплектовачът” е, това са детайли на парчета и те ги мажат с лепило и ги събират, горната и долната част, залепват ги и после за другото .. и така се образува обувката. Кроячът само крои. При него лепила, само материала само дете си мирише, защото си има дунапрен. Но не ползва лепила кроячът, те предварително са намазани и залепени. Само ги реже, докато комплектовачът той директно си работи с лепилото.“

Св. П. заявява: “Комплектовчикът”, “ръчник” е, който работи с лепила и сглобява горната част на обувката, саята, хастар към лице и подава работата на шивачка. Предимно “комплектовчикът”, “ръчник” работи с лепило. Ръчна е работата и се работи с лепило… На М., на комплектовачите, и кроячите – годишно ни се полагаха, в зависимост от работата, се падаха шумни, а на други отровни /вредни/, така ги водеха и всеки ден ни се полагаше по едно кисело мляко.“

Св. П. споделя в съдебно заседание: „КомплектовачитеКомплектоваха  изделията и след това се подават за шиене. По серии. Лепило не са използвали…Събираха частите на едно място, след което ги предаваха на шивачите да ги шият. В този процес не използваха лепило…(на въпрос за обособяване на помещенията) - Те са обособени…това е само ръчна работа.“

От ответника е представено писмо № 849/ 13.05.1998 г., изпратено от изпълнителния директор на Обувен завод „Добрич“, до друг работник в завода, с което се обяснява, че през 1991 г. Експертна комисия от МТСГ и Дирекция „Пенсионно осигуряване“ гр. Добрич е извършила проверка на наличната първична отчетна документация по т. 31б от ПКТП /отм./ и е счела, че ІІ категория могат да ползват работници, работили в предприятието от 01.07.1980 г. до момента, а времето преди тази дата се признава за ІІІ категория труд по ПКТП. (л. 86)

По искане на процесуалния представител на жалбоподателката е назначена съдебно – техническа експертиза, при която вещото лице след като се  запознае с приложените доказателства, извърши справка в справочници или друга литература, свързана с обувната промишленост, да отговори на въпросите дали заеманите от жалбоподателката длъжности, попадат и могат ли да се причислят към изрично изброените такива в чл. 31б от Правилника за категоризиране на труда  при пенсиониране; дали изпълняваните от жалбоподателката длъжности, работата на тези  длъжности, е свързана със същата  вредност и тежест на труда, като тези, които са изброени отново в чл. 31б от Правилника.

Заключението е изготвено от вещо лице инженер – химик, работило в Обувен завод „Добрич“ и представено на 11.12.2017 г. (л. 104 – 106) Вещото лице обяснява, че не е имало трудови характеристики за различните длъжности. Описва условията на труд и функциите на длъжността „ръчник“, като указва, че работникът на тази длъжност обгаря, боядисва, монтира, подлепва и други специфични операции. Доразвива причините, поради които има вредности на тази длъжност. Отбелязва, че жалбоподателката е заемала длъжността „ръчник комплектовач“, която съчетава функциите на двете длъжности и поради това следва да бъде причислена към изброените в т.31б от Правилника.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.  

И двете заключения не са оспорени от страните, приети са от съда като обективно и безпристрастно дадени.    

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал. 3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 19/ 19.05.2017 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Добрич, с оглед на което е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО.

Относно спазването на изискването по чл. 117, ал. 3 за мотивиране на решението, настоящият състав счита, че то не е изпълнено в цялост. От една страна, административният орган е потвърдил Разпореждането, като е указал, че от втора категория е приет положеният труд през периодите 01.07.1980 г. до 15.09.1984 г., положен на длъжността „шивач – машинно“ в Обувен завод „Добрич“ по т. 31б от ПКТП /отм./, както и от 15.10.1985 г. до 31.12.1993 г. на длъжността „калъпчия“ в същия завод. От приложения по делото опис става ясно, че точно тези са периодите, на които се е позовало длъжностното лице при издаване на Разпореждането. Същевременно обаче от приложените Удостоверения (л. 25, л. 31), от трудовата книжка, е видно, че както през приетите за втора категория труд периоди, така и през останалите, н които лицето е записано на длъжност „комплектовач“, то е изпълнявало все тази длъжност „комплектовач“, но в съчетание с ТРЗ, „кълъбини“, „калъпчии“. Липсват мотиви защо за останалите периоди в същия завод, при същите функции стажът не е приет за такъв от втора категория труд. Липсата на мотиви пречи на съда да упражни контрола за законосъобразност и да прецени волята на административния орган, поради което само на това основание решението следва да бъде отменено. Административният орган е посочил, че лицето било осигурявано през спорните периоди за трета категория труд, но този негов извод не се подкрепя от никакви доказателства по делото, а в заключението си вещото лице сочи, че липсват доказателства, от които да се направи извод какви начисления са правени върху трудовото възнаграждение на лицето и за каква категория труд е било осигурявано. (л. 72)

Същевременно в жалбата срещу Разпореждането Х. е обърнала внимание, че през периода 12.10.2006 г. до 14.07.2012 г. е работила в „Дживал“ ООД на длъжността „ръчник“ и „машинен оператор“. В нарушение на чл. 35 от АПК в Решението си административният орган въобще не се е произнесъл по тази част от жалбата и не е изложил мотиви защо не е обсъдил това възражение. Справка в интернет сочи, че предприятието се занимава с производство на саи за обувки. В приложеното копие на трудовата книжка са отбелязани заеманите от жалбоподателката длъжности „ръчник“ и „машинен оператор“, включително е отбелязано, че е работила в цех за саи. Съгласно чл. 31б от ПКТП /отм./ длъжностите „саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници“ са приети за втора категория труд. Защо административният орган не е приел този стаж обаче и не го е добавил към приетия от втора категория, липсват мотиви и съдът не може да направи преценка за законосъобразността на това решение, което е основание за отмяната му.

Относно съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя.

В случая са налице доказателства за заеманите длъжности. Заеманите длъжности в „Дживал“ ООД не са обсъдени въобще в Решението, поради което не са анализирани и в съдебното производство. Спорен е въпросът за функциите, които включва длъжността „комплектовач“ в Обувен завод „Добрич“ и дали тези функции са относими към изрично изброените в т.31б от Правилника. По отношение функциите и условията на труд са разпитани свидетели.  Съгласно чл. 104, ал. 10 от КСО, "категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му." В случая са налице писмени доказателства, които са издадени от работодателя, при който е положен трудът и то по време на полагането му - трудовата книжка на оспорващия № 899, от която безспорно се установява, че Х. е работила на длъжност "комплектовач“. Свидетелите и вещото лице по съдебно – техническата експертиза установяват по безспорен начин, че тази длъжност е съдържала функции на ръчник, калъпчия и други, които са записани в Удостоверенията, а с оглед функциите трудът следва да бъде приет като втора категория труд. По отношение ползването на лепило само св. Проданов твърди, че комплектовачът не е работил с такова. Неговите показания в това отношение противоречат на показанията на останалите свидетели.  Съдът кредитира като достоверни обаче техните показания, тъй като фактите, които се установяват от свидетелските им показания, безспорно кореспондират с фактите, които се установяват от другите доказателства по делото. Имайки предвид свидетелските показания на първите трима свидетели, събраните писмени доказателства, включително Удостоверенията, в които длъжността „комплектовач“ е записана преимуществено в съчетание с друга длъжност, която е приета за втора категория труд, заключението по съдебно – техническата експертиза, съдът счита, че може да се приеме, че функциите, които жалбоподателката е изпълнявала на длъжността „комплектовач“ и условията, при които работила, сочат на труд при условията на втора категория по смисъла на чл. 31б от Правилника. В тази връзка с оглед вредностите на условията на труд липсват и изложени мотиви от ответника защо не приема, че разпоредбата на чл. 67 от Правилника, на която се позовава жалбоподателката, е приложима. Съдът счита, че приетото като доказателство писмо до друг работник от изпълнителния директор не дава представа какво точно е установила комисията, поради което не може да бъде изходна точка и основание за приемане на положения труд като трета категория.

Административният орган е приел, че не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за ОСВ на М.П.Х., тъй като не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО – няма изискуемият стаж от 15 години. Ако административният орган беше обсъдил възражението за полагания труд в „Дживал“ ООД в цех за саи и беше отчел, че се касае за работа в такъв цех, а съгласно Правилника работата като „саяджия“ е втора категория труд, то би постановил различно от оспореното Решение. Липсата на мотиви обаче в тази насока преклудира възможността за преценка и налага отмяната на оспорения акт.

По отношение спорната длъжност „комплектовач“ административният орган е изложил мотиви, че не е налице работа с органични разтворители/ лепило, но предвид събраните по делото доказателства следва решението да бъде отменено и на база събраните доказателства да се даде възможност на органа за преценка и ново произнасяне по подаденото заявление, още повече че се установи, че Х. е полагала труд като „комплектовач“ при същите вредни условия, при каквито е полагала труд и като калъпчия, шивач, а положеният труд на тези длъжности е приет от ответника за втора категория. 

С оглед изложеното, съдът счита, че са налице основанията на чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК - постановеният акт е незаконосъобразен, не съответства на материалния закон, което е резултат от допуснатите съществени процесуални нарушения, липса на мотиви за приетите изводи, поради което следва да бъде отменен и делото като преписка бъде върнато на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне следва да се съобрази императивното правило на чл. 35 от АПК и събраните в съдебното производство доказателства, като се съпоставят с материалните норми и едва тогава се издаде ново решение по подаденото заявление.   

При този изход на делото и своевременно направеното искане от страна на пълномощника на жалбоподателката за присъждане на разноски, съдът намира, че на същата следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно – деловодни разноски, а именно 420 лв. адвокатско възнаграждение и 480 лв. за възнаграждения на вещите лица по назначените съдебни експертизи.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Добрич, Втори едноличен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба вх. № 1447/ 21.06.2017 год. на АдмС - Добрич, подадена чрез адв. М.Г., ДАК, от М.П.Х., ЕГН  **********,***/ 19.05.2017 год. на Директора на ТП на НОИ Добрич, с което е отхвърлена жалбата на М.П.Х.  против Разпореждане № **********/ 17.02.2017 г. на Ръководител “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ Добрич.

ВРЪЩА на ТП на НОИ - Добрич преписката за произнасяне по заявление вх. № 2113 – 24 – 2062/ 30.11.2016 г. на М.П.Х. при съобразяване с указанията на съда по приложението на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич , ЕГН  **********,***  да заплати на М.П.Х., ЕГН  **********,*** съдебно – деловодни разноски в размер на 420 лв. (четиристотин и двадесет лева) за адвокатско възнаграждение и 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) за възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.

 

 

СЪДИЯ: