Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./12.10.2017г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

        при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 355/2017г. по описа на АС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството по делото е по реда на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО. 

         Образувано е по жалба на М.М.Р. с ЕГН ********** *** срещу решение № 22/08.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/07.03.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич, с което е отказано да бъде отпусната социална пенсия за старост на жалбоподателя. Жалбоподателят твърди, че е навършил 70 г. и е поискал да му бъде отпусната социална пенсия за старост, като единственият доход на двучленното му семейство е пенсията на съпругата му, която е крайно недостатъчна за оцеляването на двама души. Иска съдът да отмени оспореното решение и да върне преписката на ТП на НОИ за ново произнасяне.

          Ответникът - Директорът на ТП на НОИ – Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата. Твърди, че разпореждането, с което е отказано отпускане на социална пенсия за старост, е правилно и законосъобразно, тъй като жалбоподателят Р. не отговаря на едно от двете кумулативни условия по чл.89а, ал.1 от КСО - доходът на член от семейството му да е по-нисък от гарантирания минимален доход за страната.

          Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :

Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

На 01.03.2017 г. М.М.Р. е подал заявление  с вх.№ 2178-24-6/01.03.2017г. да му бъде отпусната социална пенсия за старост почл.89а от КСО. Жалбоподателят е декларирал, че е женен и че доходът на семейството му се формира от пенсията на неговата съпруга Х.Х.Я. за последните 12 месеца.

С разпореждане********** от 07.03.2017г. ръководителят на "ПО" е отказал да отпусне социална пенсия за старост, тъй като жалбоподателят не отговаря на условията по чл.89а, ал.1 от КСО -   годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението е 816, 32 лева, а гарантираният минимален доход, установен за страната за същия период, е в размер на 780 лв. Срещу това разпореждане е подадена жалба до директора на ТП на НОИ – Добрич, който с решение № 22 от 02.06.2017 г. я е отхвърлил с идентични правни мотиви за липса на предпоставките по чл.89а, ал.1 от КСО. 

Решението на директора на ТП на НОИ е връчено на жалбоподателя на 13.06.2017г. и на същата дата е обжалвано пред административния съд.

По делото няма спор относно броя на членовете на семейството на жалбоподателя, както и относно размера на доходите им, чийто единствен източник е пенсията на съпругата Яшар. В тази насока е и представеното по делото удостоверение за получаваната пенсия от съпругата на жалбоподателя за периода март 2016 г.март 2017 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

Решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни административни органи, в установената от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за издаването им, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон.

Съгласно чл.89а, ал.1 от КСО право на социална пенсия за старост имат лицата, навършили 70 - годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по- малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната за последните 12 месеца, а ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на 6-месечния срок по чл. 94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението. Следователно, за да възникне правото на социална пенсия следва да са налице две материалноправни предпоставки - минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12-месеца. Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което отсъствието на една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост.

В случая лицето безспорно има навършена изискуемата възраст. С оглед на това, че заявлението е подадено след навършване на възрастта и след изтичане на 6-месечния срок по чл.94 от КСО, приложимо е второто изречение на чл.89а, ал.1 от КСО. Семейството на жалбоподателя е двучленно - състои се от него и съпругата му по смисъла на чл. 6, ал. 1  от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, във вр. §2а, т.3 от ДР на същата наредба. Съобразно подадената от него декларация доходът на семейството се състои от пенсията на неговата съпруга. От представеното удостоверение за получаваната от нея пенсия се установява, че годишният доход на член от семейството за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението е в размер на 816, 32 лв. Сборът на гарантирания минимален доход, установен за страната за същия период, е в размер на 780 лв съгласно ПМС № 6 от 15.01.2009 г. Следователно годишният доход на член от семейството е по - висок от гарантирания минимален доход, установен за страна през последните 12 месеца преди датата на подаване на заявлението, поради което не е налице едно от кумулативно предвидените условия по чл.89а, ал.1 от КСО за отпускане на социална пенсия за старост, както правилно е преценил и административният орган. Твърденията на жалбоподателя, че тези средства са крайно недостатъчни за преживяването на двама души са житейски оправдани, но тези обстоятелства не са основание за отпускане на пенсия по чл.89а, ал.1 от КСО. Административният орган е спазил закона, като е отказал отпускане на социална пенсия за старост на жалбоподателя, поради което оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са правилни и законосъобразни и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като неоснователна.  

Страните не са претендирали разноски, поради което съдът не се произнася по дължимостта им.

           Водим от изложеното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.М.Р. с ЕГН ********** *** срещу решение № 22/08.06.2017г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/07.03.2017г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Добрич.                               

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на РБългария в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                         Административен съдия :