Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 324/19.07.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА.

ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                    НЕЛИ КАМЕНСКА

 

           При участието на прокурора НАТАЛИЯ СТАНЧЕВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 354/ 2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 1442/21.06.2017 г. на „Извора“ ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, представляван от С.Н.К., подадена чрез адв. Б.Д., ВАК, срещу Решение по нахд  № 330/ 2016 год. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление № 08-000001/207 от 15.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.

Касаторът прави оплакване, че решението на въззивната инстанция е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и несправедливо. Настоява, че БРС е базирал решението си на свидетелските показания на св. *******, служител на Д „ИТ“ гр. Добрич, която не е била пряк очевидец на констатираното на 05.08.2016 г. нарушение. В този смисъл касаторът счита, че неправилно са ценени от съда показанията й и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение. На следващо място, се прави оплакване, че съдът неправилно е кредитирал подадената от работничката декларация, а не дадените от същата обяснения като свидетел в съдебно заседание. Твърди се, че трудовият договор е бил сключен към момента на проверката, а това че в справката за подаване уведомление за сключен договор фигурира по-късен час от проверката е въпрос на генериране на час на заверка по електронен път. Прави се възражение, че дори да е било налице нарушение към момента на проверката, то към момента на съставяне на АУАН вече е било отстранено, което не било взето предвид от съда и не било коментирано в мотивите му. Добавя се, че работникът бил започнал работа на обяд, а му било платено за цял ден, поради което за същия не били настъпили вредни последици. Касаторът за първи път пред касационната инстанция навежда доводи, че по делото липсвали доказателства, че лицето, подписало обжалваното НП, изпълнява длъжност, на която е възложена функция по издаване на НП. В тази връзка счита, че не са налице доказателства за компетентността на наказващия орган. Прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да бъде отменено НП изцяло, в условията на евентуалност да бъде изменено НП на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ в частта на наложената санкция, като бъде наложена такава в минимален размер; ако се приеме случаят за маловажен, да бъде отменено НП на това основание и на последно място, да бъде върнато делото за ново разглеждане на РС с цел попълване с доказателства.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. 

         Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда” – Добрич, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по жалбата.

         Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №  08 - 000001/207 от 15.08.2016 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Добрич, с което на “Извора” ООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: с. Кранево, общ. Балчик, ул. „******* № 47, представлявано от управителя С.Н.К., е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушение на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда, за това че при извършена на 05.07.2016 г. в 10.40 часа проверка от *******, *******, *******и *******– инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище  Добрич на обект хотел – ресторант „Съни Касъл“, находящ се в с. Кранево, ул. „*******“ № 3, стопанисван от касатора, е взета писмена декларация от *******Н., ЕГН **********, която е заварена да работи в проверявания обект като камериерка, като лицето е декларирало, че полага труд в обекта от 03.07.2016 г. В НП е отразено, че на 08.07.2017 г. от дружеството е представен трудов договор, сключен с Н. на 05.07.2016 г. и справка от ТД на НАП, от която се вижда, че трудовият договор е регистриран на 05.07.2016 г. в 11.49 часа. На база събраните доказателства наказващият орган е стигнал до извода, че дружеството, в качеството си на работодател е допуснало до работа на 05.07.2016 г. лицето *******Н. с ЕГН ********** като камериерка преди да регистрира в ТД на НАП сключения на 05.07.2016 г. трудов договор и преди да предостави на лицето, заверено от ТД на НАП копие на уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда.

Съдът е приел фактическата обстановка за установена, такава каквато е по АУАН и НП, като в резултат на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до извода за доказаност на административното нарушение. Съдът е обсъдил сторените от жалбоподателя възражения във въззивната жалба, включително относно маловажност на случая. Изрично е отбелязал, че нарушенията по чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ са изключени от приложното поле на чл. 415в КТ, поради което нормата за маловажност е неприложима в случая. Мотивирал се е защо не приема дадените в съдебно заседание показания от св. Н.. Настоящият състав споделя изцяло изводите на БРС.

В първоинстанционното производство са представени от административнонаказващия орган доказателствата, въз основа на които е издадено НП. Между тези доказателства е и Протокол за извършена проверка № ПР1630006 от 05.08.2016 г. в конкретния обект, като в ПИП са обективирани констатациите от проверката и са отразени идентични нарушения за още две лица, с които е процедирано по същия начин. Правилно БРС се е позовал на събраната като доказателство от Илияна Н., дадена на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, декларация. Тази декларация е доказателствено средство и като такова следва да бъде ценена. В нея лицето изрично е записало, че работи от 03.07.2016 г., че няма сключен трудов договор и не е получавало уведомление към момента на попълване на декларацията, има конкретно работно време и определено трудово месечно възнаграждение, с 1 час обедна почивка. Декларацията е попълнена в 10.50 ч. на 05.07.2016 г. Справката на ТД на НАП е от 11.49 ч., т.е. един час след проверката. Часът се генерира в справката автоматично и незабавно след подаване на уведомлението, поради което не може да се говори за забавяне в часа. Освен това при проверката е присъствал представляващият дружеството – С.К.. Ако същата е можела към момента на проверката да представи доказателства за връчен трудов договор и подадено уведомление, то тя е щяла да го стори. Такива не са представени. По отношение дадените свидетелски показания от лицето Н. правилно съдът не ги е кредитирал. Те очевидно са в насока защитната теза на жалбоподателя. Начинът, по който са зададени въпросите към това лице и отговорите на тези въпроси, на практика не опровергават записаното в декларацията. Още повече, че лицето казва: „…те дойдоха и казаха попълнете бланките и ние ги попълнихме.“ В този смисъл правилно съдът е отчел, че липсват каквито и да е индиции за указания как да бъдат попълнени декларациите, а лицето е записало обстоятелствата такива, каквито са били. То е било пълнолетно и следва да е прочело какви са въпросите и отговорността за неверни данни. Съвсем четливо и ясно е дало своите отговори. Последните, съпоставени с липсата на действия от страна на представляващия дружеството по време на проверката в защита на дружеството, подкрепят извода за извършено нарушение.

АУАН е редовен от външна страна и съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ има също своята доказателствена сила, която не е оборена по време на съдебното производство.

На последно място, правилно съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. Пред касационната инстанция за първи път се прави възражение, че по делото не били налице доказателства за компетентността на наказващия орган. Видно от НП, същото е издадено от Директор на Д “ИТ“ – Добрич. Съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. В случая НП е издадено от ръководителя на Дирекцията, с оглед на което е издадено от компетентен орган. На длъжността „директор“ е възложена със закон – Кодекс на труда функция по издаване на НП, като в този смисъл неоснователно е твърдението за липса на доказателства за компетентност на наказващия орган. Служебно известно на съда е, доколкото НП на този орган и образуваните по жалби срещу тях дела са многобройни, че лицето Маргарита Господинова Антонова е лицето, изпълнявало длъжността „директор“ в различни периоди, включително след спечелване на конкурс за периода от 27.04.2015 г. до месец декември 2016 г., когато е освободена поради пенсиониране. НП е издадено на 15.08.2016 г., с оглед на което е издадено от компетентен орган. 

Не са налице условията за изменение на санкцията, доколкото както и РС е посочил, нарушенията по чл. 63, ал. 1 и 2от КТ са изключени от приложното поле на чл. 415в от КТ, съгласно който изрично е разписано как следва да се процедира, ако се счете, че нарушението се явява маловажен случай. Така законодателят е посочил в текста на чл. 415в, ал. 2 от КТ: Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. В този смисъл дори да са налице предпоставките по чл. 415в, ал. 1 от КТ, то нито наказващият орган, нито съдът имат правомощието да приемат конкретното нарушение за маловажно, тъй като нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ е императивна. Освен това наложеното наказание не е несправедливо, доколкото санкцията е в минималния, предвиден по закона, размер.

В първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на БРС на основание чл. 222, ал. 1, т. 1 от АПК, нито е налице необходимост от събиране на доказателства, различни от писмени по смисъла на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК. Делото е напълно изяснено и не е налице необходимост от събиране и на писмени доказателства според настоящия състав.

С оглед изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението на БРС – правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.    

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 по нахд  № 330/ 2016 год. по описа на Районен съд - Балчик, с което е потвърдено изцяло наказателно постановление № 08-000001/207 от 15.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Добрич.   

Решението е окончателно.    

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.