Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 17.07.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:     Теодора Милева

                     Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Наталия Станчева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 353 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция Варна срещу решение № 64/16.05.2017г. по нахд № 62/2017г. по описа на РС гр.Балчик, с което е отменено наказателно постановление № В-0042715/23.01.2017г. на директора на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция- Варна, с което за нарушение на чл. 3, т.1 от Наредбата за безопасност за запалките във връзка с чл.12, т.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.198 от ЗЗП на „ЕМ ВИ 02“ ЕООД гр.Балчик е наложена имуществена санкция от 300 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, понеже е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че наказателното постановление е правилно, законосъобразно, не са допуснати съществени процесуални нарушения и се иска неговото потвърждаване след отмяната на решението на въззивния съд.

Ответникът, „ЕМ ВИ 02“ ЕООД гр.Балчик, представляван от управителя Д.Т.Т., в писмено становище оспорва касационната жалба, счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и моли то да бъде оставено в сила.

Прокурорът при ОП гр. Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и пледира да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за неоснователна.

„ЕМ ВИ 02“ ЕООД гр.Балчик е санкционирано по реда на чл.198 от Закона за защита на потребителите за това, че при проверка извършена на 29.08.2016г. в търговския обект, стопанисван от него н гр.Балчик, крайбрежна алея „Дамба“ се установило наличие на 20 броя метални запалки във форма на тесте карти, с дюза за многократно зареждане и механизъм за намаляване на пламъка, задействан чрез приплъзване на картата встрани. За проверката е съставен констативен протокол, в който е посочено, че цялото количество било иззето.  Няма данни към момента на проверката 29.08.2016г.  да е констатирано нарушение във връзка с вида на предлаганите стоки. Актът за установяване на административно нарушение е съставен много по-късно, няколко дни преди изтичане на тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН . Като фактическа обтановка в мотивите на акта се сочат настъпили след извършването на проверката обстоятелства, а именно издаването на заповед № 987/03.11.206г. на председателя на КЗП за изтегляне от пазара на запалките, описани в констативен протокол за извършената проверка от 29.08.2016г. Въз основа на съставения акт, на 23.01.2016г. срещу търговеца е издадено оспореното пред съда наказателно постановление.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението, изразяващи се в това, че не може да се установи идентичност между предметите на нарушението, описани в протокола от проверката, съставен в момента на проверката  и тези, описани в съставения значително по-късно акт за установяване на административно нарушение.

Този извод на съда се споделя от настоящата инстанция, тъй като при сравняване на съдържанието на КП от 29.08.2016г. с АУАН от 23.11.2016г. не се установява идентичност на предметите нито по външен вид, нито по количество. На първо място е нарушена нормата на чл.36 ал.1 от ЗАНН, която определя, че административно-наказателно производство се образува със съставяне на акт за извършено административно нарушение, а не с констативен протокол. В случая административно-наказателното производство е образувано не заради констатациите на проверяващите, извършени в момента на проверката на 29.08.2016г., а заради мотивите в заповед № 987/03.11.2016г. за налагане на принудителна административна мярка, която се издава в производство по АПК, за което важат правила и принципи, различни от предвидените за ангажиране на административно-наказателна отговорност по ЗАНН.

Второ, нарушени са нормите на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.41 от ЗАНН. Цитираните разпоредби изискват непосредствено при установяване на нарушението да бъде издаден АУАН в присъствието на нарушителя и свидетелите на нарушението. Съставянето на акта за административно нарушение има за цел да  свидетелства  за извършеното нарушение, да  отправи обвинение за извършено нарушение и да сезира наказващия орган да наложи санкция. Такива функции констативния протокол няма. В случая, макар че не е имало никакви пречки АУАН да бъде съставен в деня на проверката, вместо АУАН контролните органи съставили констативен протокол, с който иззели вещите, предмет на нарушението. Проверката е извършена от трима служители на КЗП-РД Варна, присъствал е управителят на дружеството,  Д.Т., тъй като тя е подписала констативния протокол от 29.08.2016г. Не е била налице хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН за по-късното съставяне на акта, тъй като нарушителят е бил известен в момента на проверката.

Съгласно чл.41 от ЗАНН вещите се изземват и задържат от актосъставителя в момента на констатиране на административното нарушение. В случая вещите са иззети на 29.08.2016г., без да са направени констатации за извършено нарушение. Самото нарушението е констатирано много по-късно, на 23.11.2016г. със съставянето на  АУАН. В обстоятелствената част  на съставения АУАН се сочи наличието на заповед за налагане на ПАМ. Това означава, че е нарушен принципът, вложен в чл.37, ал.1 и чл.47, ал.1 от ЗАНН едни длъжностни лица да съставят актовете за административни нарушения, въз основа на личните си възприятия, а други, ръководителите на службите да налагат наказанията. Наказващият орган не е компетентен да сезира актосъставителя за извършено нарушение, а обратното и винаги установяването на нарушението предхожда налагането на принудителната административна мярка, а не обратното.

 Горните нарушения на процесуалните правила на ЗАНН са съществени, тъй като пренебрегват, установения в ЗАНН принцип АУАН да се съставя непосредствено при установяване на нарушението, вещите, предмет на нарушението, да се изземват при неговото установяване с АУАН, а не с констативен протокол. Тези нарушения са съществени и поради това, че са довели до неяснота и  до невъзможност при ангажиране на административнонаказателната отговорност да се установи идентичност между вещите, описани по един начин в констативния протокол, съставен в момента на проверката и с вещите, описани по друг начин в по-късно съставения АУАН.

В мотивите оспореното решение е прието също, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено при липса на обективни признаци на състава на нарушението.

И този извод на съда са споделя от настоящата инстанция, тъй като е съобразен с материалния закон. Сочената за нарушена норма на чл.3, т.1 от Наредбата за безопасност на запалките гласи, че се забранява вносът, съхранението с цел предоставяне на разположение на потребителите срещу заплащане или безвъзмездно, пускането на пазара, в т. ч. продажбата или безвъзмездното предоставяне на потребителите, на: 1. запалки с необичаен външен вид;

 Легална дефиниция на понятието „запалка с необичаен външен вид“ е дадена в § 1, т.2 от ДР на Наредбата за безопасност на запалките. Според нея такава е „запалка, която отговаря на определението, дадено в националните стандарти на страните - членки на Европейския съюз, които въвеждат европейския стандарт EN 13 869:2002, която прилича на предмет, привлекателен за деца на възраст до 51 месеца, или която развлича децата, поради това че издава звук или е оживена. Запалките с необичаен външен вид са например запалки или специфични поставки на запалки, които по своя външен вид приличат на: герои от анимационни филми, играчки, пистолети, часовници, телефони, музикални инструменти, автомобили, човешко тяло или части от човешкото тяло, животни, храни или напитки, както и запалки, които възпроизвеждат музикални ноти, светят и изгасват или съдържат части, които се движат или притежават други развлекателни елементи. Запалките, които са щамповани или украсени със символи, лого, етикети, рисунки или снимки, не са запалки с необичаен външен вид“.

Явно е, че запалките във форма на тесте карти, украсени със символи на карти за игра, попадат в изключението на изр. 2 от легалната дефиниция. Същите нямат описаните в § 1, т.2 от ДР на Наредбата характеристики, които да ги определят като „запалки с необичаен външен вид“.

 

 

 

 

 

С оглед изложеното, Добричкият административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд -  Балчик за правилно и законосъобразно. Същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 64 от 16.05.2017г., постановено по нахд № 62/2017г. по описа на Районен съд – Балчик.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: