Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………./10.10.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

СИЛВИЯ САНДЕВА

         

   При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С. САНДЕВА к.адм.д. № 352/2017 год. по описа на АС – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.

   Образувано е по касационна жалба на община Балчик срещу решение № 57/04.05.2017г., постановено по н.а.х.д. № 49/2017г. по описа на Балчишкия районен съд, с което е отменено НП № Т-2/10.08.2016г., издадено от кмета на община Балчик, с което на „Овчаровски плаж“ АД, гр.Балчик, ЕИК 124092168, представлявано от П.Д.П., е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.213, ал.1 от ЗТ за извършено нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ. С доводи за неправилност на решението се иска то да бъде отменено и постановено ново по същество, с което да се потвърди НП. Твърди се, че правната квалификация на нарушението и обвързването му със съответната санкционна норма са съобразени с действащата към момента на извършване на нарушението редакция на ЗТ, поради което неправилно районният съд е отменил НП като противоречащо на материалния закон.

   Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността й. Твърди, че районният съд правилно е достигнал до извода, че е нарушена правната квалификация, под която дружеството е подведено под отговорност.

   Представителят на ДОП излага идентични мотиви за правилност на обжалваното решение и иска то да бъде оставено в сила. 

   Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания, намира за установено следното:

   Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения :

   С процесното НП търговското дружество е наказано с имуществена санкция в размер на 5000 лева на основание чл.213, ал.1 от ЗТ за извършено нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ. В НП е посочено, че при извършена на 26.07.2016г. проверка в стопанисвания от дружеството обект – хотел „Виктория“, гр.Балчик, в.з. „Овчаровски плаж-юг“, ул. „Дванадесета“ № 2, с утвърдена категория „една звезда“ – с капацитет 90 стаи, е установено, че в туристическия обект има регистър за настанените туристи, в който не са вписани настанените туристи към момента.

   В мотивите към обжалваното решение е прието, че действително е налице извършено административно нарушение, тъй като към момента на проверката е установено, че намиращите се на територията на хотела туристи не са били регистрирани във водения от дружеството регистър за настанени туристи, т.е. регистърът не се е водил съобразно изискванията на чл.116 от ЗТ, тъй като данните за настанените туристи не са били вписани своевременно – в деня на настаняването им, а едва след извършване на проверката. От друга страна е прието, че наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като дружеството е водило регистър на настанените туристи, с което е изпълнило задължението си по чл.116, ал.1 от ЗТ, но не е водило регистъра по начина, определен в чл.116 от ЗТ, т.е. данните за настанените туристи не са били вписани своевременно в деня на настаняването им, за което нарушение е предвидена санкция по чл.213, ал.2 от ЗТ в размер от 500 до 5000 лева за ЕТ  и ЮЛ, а не наложената от наказващия орган санкция по чл.213, ал.1 от ЗТ в размер на 5000 лева. Изложени са доводи, че несъответствието между действително извършеното нарушение и вмененото, както и това между наложеното наказание и правилното е основание за отмяна на НП, тъй като съдът не разполага с правомощията да изменя състава на вмененото нарушение, както и този на наложеното наказание, макар същият да е по-благоприятен за нарушителя. В този смисъл е постановено и решението на БРС.

   Така постановеното решение е правилно като краен правен резултат, макар и не по изложените към него мотиви.  

   На първо място, касационната инстанция не споделя изводите на районния съд, че нарушение на чл.116, ал.1 от ЗТ е налице само тогава, когато лицето, извършващо хотелиерство, не води изобщо регистър на настанените туристи, а не когато този регистър не се води съобразно изискванията на чл.116 от ЗТ. Воденето на регистър на настанените туристи и за броя на реализираните от тях нощувки не включва само простото държане на такъв регистър в туристическия обект, но и задължението за неговото поддържане чрез вписване на изискуемите от закона данни в него. На второ място, касационната инстанция счита, че районният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон в сега действащата му редакция (ДВ, бр.75/27.09.2016г.) вместо в редакцията му към датата на извършване на нарушението, с което е нарушил разпоредбите на чл.3 от ЗАНН.   

Независимо от това, районният съд правилно е отменил наказателното постановление при следните коригиращи мотиви:

От текста на чл.116 и чл.213 от ЗУТ е видно, че административнонаказателната отговорност за неводене на регистър на настанените туристи се носи единствено и само от лицата, извършващи хотелиерство. Съгласно легалното определение, дадено в § 1 , т. 56 от ДР на ЗТ, хотелиер е лице, което извършва хотелиерство във всички видове категоризирани по закона или с издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, места за настаняване, туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални, а съгласно § 1, т. 55 от ДР на ЗТ хотелиерство е предоставяне на настаняване и други услуги, съобразно вида и категорията на обекта. Следователно задължително условие за определянето на едно лице като хотелиер е то да извършва хотелиерство в категоризиран туристически обект. По делото няма спор, че санкционираното лице е извършвало хотелиерство, но не в категоризиран по закона обект, тъй като срокът на издаденото удостоверение за категоризиране на хотела е бил изтекъл към датата на проверката и по силата на чл.133, ал.4 от ЗТ категорията на обекта е била прекратена. Действително за процесния хотел има определена нова категория, но тя е получена след датата на издаване на наказателното постановление и не продължава срока на досегашната категория на обекта. Следователно към датата на извършване на нарушението санкционираното дружество не е притежавало качеството на хотелиер, за да може да бъде субект на нарушението по посочената в НП законова норма. Непритежаването на такова качество от страна на проверяваното лице, за което е безспорно установено, че е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност по друга разпоредба на ЗТ, но не и по чл.116, ал.1 от ЗТ, поради което неправилно и незаконосъобразно наказващият орган го е санкционирал по реда на чл.213, ал.1 от ЗТ и издаденото от него НП подлежи на отмяна.

Като е стигнал до същите правни изводи, макар и с други доводи, районният съд е  постановил едно правилно решение като краен правен резултат, което следва да бъде оставено в сила.              

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд                                      

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57/04.05.2017г., постановено по н.а.х.д. № 49/2017г. по описа на Районен съд – Балчик.   

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: