Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

346

гр. Добрич,  18.09.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І кас. състав в публично заседание на  дванадесети септември  две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                               СИЛВИЯ САНДЕВА

 

При участието на секретаря Мария Михалева и прокурор Виолета Великова разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №351/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

                  Производството е по чл.63, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.208 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите -РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, срещу Решение №62 от 15.05.2017 г., постановено по нахд 61/2017 г. по описа на Районен съд Балчик.

В касационната жалба се излагат доводи, че решението е постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуалните норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. Твърди се, че с деянието си, търговеца е възпрепятствал свободата на потребителя да закупи само и единствен артикул, било той ученически бележник или само подвързия за него. Сочи се, че наказанието е точно определено, а НП е издадено в съответствие с изискванията на закона. Моли се, за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „СИАНА – И.А.“, чрез своя управител оспорва жалбата и намира решението на районния съд за правилно и законосъбразно.

Становището на представителя на Окръжна прокуратура – Добрич е за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение, БРС е отменил Наказателно постановление (НП) № В-0042733 от 23.01.2017 г., издадено от Директора на РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра при КЗП, с което на ЕТ „СИАНА – И.А.“*** за нарушение по чл. 68з, предл.2/принуда/ вр. с чл. 68и, т. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68 г., ал. 1, вр. с чл. 68в, от Закона за защита на потребителиете ( ЗЗП ) и на основание чл. 210а от същия нормативен акт била наложена имуществена санкция в размер на 1000.00 лева.

За да постанови този резултат, районният съд приел, че макар в хода на административно-наказателното производство да не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то извършването на нарушението не е доказано от материалноправна страна, тъй като не е налице един от кумулативно изискуемите елемента на нелоялната търговска практика.

Касационният състав на Административен съд - Добрич намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

При правилно и пълно установена по делото фактическа обстановка районния съд е достигнал до законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление, поради недоказаност на извършеното нарушение от обективна страна.

Административно-наказателната отговорност на касационният ответник е била ангажирана за извършено нарушение по чл.68з, предл.2/принуда/ вр. с чл. 68и, т. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68 г., ал. 1, вр. с чл. 68в, от Закона за защита на потребителите ( ЗЗП ), а именно за това, че на 17.09.2016 г. в гр. Балчик при упражняването на своята търговска дейност, дружеството с предлагането за продажба на потребителите на ученически книжки /бележници/ единствено окомплектовани с подвързия, ученически лични карти и подвързия за тях е отнело чрез принуда свободата на избор на средния потребител по отношение на стоката, с цел да го насърчи като го принуждава да закупи артикули комплект, които действително се предлагат за продажба поотделно, поради което  е  използвало нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП Търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. В, ал. 4 от същата разпоредба е предвидено, че нелоялна е и агресивната и заблуждаваща практика по чл.68д-68к от ЗЗП.

В чл.68з е дадено определение на агресивна търговска практика, като е предвидено, че тя е такава, когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, и поради използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или злоупотреба с влияние, следва, че тя променя или е възможно да промени съществено свободата на избор или поведението на средния потребител по отношение на стоката или услугата, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Същевременно в чл. 68 т. 1 -т. 5 от ЗЗП е посочено кои обстоятелства следва да се вземат предвид при извършване на преценката, дали една практика е агресивна, вкл. поради използване на принуда.

Безспорно разпоредбите на чл.68з и чл. 68и т. 1 от ЗЗП следва да се разглеждат в тяхната взаимна връзка с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, а не изолирано. При това положение за да е налице осъществено от обективна страна вмененото на санкционираното лице нарушение следва кумулативно да са налице следните елементи: 1. Да е налице агресивна по смисъла на чл.68з  търговска практика, свързана с предлагането на стоки и услуги по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП ; 2. Тази търговска практика да противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност съобразно даденото определение в § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП и 3. Прилаганата търговска практика да променя или да е в състояние да промени съществено икономическото поведение на средния потребител или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Отговор на въпроса, кога е налице съществено изменение на икономическото поведение на потребителите дава § 13, т. 25 от ДР на ЗЗП, според която разпоредба това е използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе информирано решение, което води до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Както, напълно правилно е посочил въззивният съд, от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин, предлагането от  ЕТ „СИАНА“ само като комплект на описаните в НП стоки да е могло да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. По мнение на настоящия съдебен състав, от събраните в хода на административнонаказателната преписка, и в съдебното производство доказателства не се доказва и наличието на осъществена принуда по смисъла на чл.68з вр. с чл. 68и от ЗЗП, спрямо потребителите. Административно наказващият орган не е събрал и не е представил доказателства, в какъв период от време е използвана тази търговска практика и какво е количеството стоки, които са били предлагани за продажба, за да може да се направи извода, че чрез използване на търговската практика за продажба като комплекти на стоки на обща стойност от 1.20 лева, които могат да се продадат и поединично, би могло да се повлияе върху способността на средния потребител да вземе информирано решение. Не са събрани и доказателства за това, упражнявана ли е при предлагането на комплекта от стоки за продажба спрямо потребителите, настойчивост - външно /психическо или физическо/ въздействие върху клиенти /потребители/ и чрез въвеждане на неблагоприятни последици или заплахи за такива, чрез упражняване на натиск от морално, материално или физическо естество да се е стигнало до там да се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към определения от санкционираното лице единствено възможен вариант. Между впрочем следва да се отбележи, че в АУАН и НП липсва и описание на тези съставомерни елементи от обективната страна на деянието поради което е допуснато процесуално нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, което е съществено, тъй като води до затрудняване правото на защита на наказаното лице и до възможността съдът да извърши адекватна преценка за законосъобразността на наложеното наказание. Поради това е налице и още едно основание за отмяна на санкционният акт, а именно на процесуално основание.

Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни, а обжалваното решение, като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА62 от 15.05.2017 г. постановено по а.н.д. №61 по описа на Балчишки районен съд за 2017 година

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                 2.