Р Е Ш Е Н И Е

№356

 

гр. Добрич, 04.10.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на дванадесети септември, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 349 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на Министерство на правосъдието, представлявано от С.Т.-старши юрисконсулт, редовно упълномощена, против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1098-1/05.04.2017г., издаден от Р.Димова-старши инспектор по приходите в отдел „Местни данъци и такси“ към Дирекция „Финанси и местни приходи“ на Община Тервел, изцяло потвърден с решение № 4/30.05.2017г. на директора на Дирекция „ФМД“  на Община Тервел.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, тъй като с него при нарушаване на административно- производствените правила и материалния закон, немотивираност и  несъответствие с целта на закона било определено, че Министерството на правосъдието е „задължено лице“ по отношение на таксата „битови отпадъци“ (ТБО) за недвижим имот, находящ се в гр.Тервел, област Добрич, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 4, представляващ земя и сграда, с идентификатор на поземления имот 72271.501.1198, предоставен на Министерство на правосъдието с решение № 544/05.07.2001г. на МС за нуждите на органите на съдебната власт. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, старши юрисконсулт С.Т., заявява, че не оспорва наличието на основанието за определяне на ТБО и нейния размер, а оспорва единствено решението на ответника, че Министерство на правосъдието е субект на задължението за местната такса, определена със оспорения АУЗД. Изразява становище, че задълженото лице е Висшият съдебен съвет по силата на § 82, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, Закона за изменение и допълнение на Конституцията на РБ, обн.ДВ бр.100/2015г. и извършеното на 16.06.2016г.  предаване на имота на Висшия съдебен съвет, в изпълнение на § 83 от ПЗР на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, публ. ДВ бр.28/08.04.2016г. Изтъква, че след приетите законови промени и фактическото предаване на имота от представители на МП на ВСС, обективирано в протокол от 16.06.2016г., министърът на правосъдието престанал да има законови правомощия за управление на имотите на органите на съдебната власт,т.е. Министерство на правосъдието не управлявало бюджетните средства, необходими за изпълнение на съпътстващите ги финансови задължения. Позовава се и на § 80 от ПЗР на ЗИДЗСВ, въз основа на който било прието Постановление № 159/30.06.2016г. на Министерски съвет, с което била извършена промяна в бюджета на МП като са намалени разходите и съответните показатели по чл.13, ал.3 от Закона за държавния бюджет на РБ на 2016г. С тази промяна средствата за обезпечаване на дейностите за стопанисване и управление на имотите на съдебната власт били прехвърлени към бюджета на ВСС. Въз основа на тези съображения, подробно изложени в жалбата и поддържани в съдебно заседание, се иска оспореният административен акт да се отмени като незаконосъобразен. Претендира се и присъждане на разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.24 ат Наредбата за правната помощ.

 Ответникът, директорът на дирекция „Финанси и местни приходи“ при Община Тервел, чрез процесуалния си представител адв.Калоян Тодоров, оспорва жалбата, изразява становище за законосъобразност на акта за установяване на публични общински вземания и на потвърждаващото го решение. Прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

Конституираната заинтересована страна, Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.В., редовно упълномощена (л.148) в писмено становище оспорва жалбата и счита, че правилно е определен адресатът на задължението за ТБО в оспорения АУЗД В становището с изх. № ВСС-2665/06.07.2017г. (л.149) се сочи, че прехвърлените с Постановление № 159/30.06.2016г. на Министерски съвет неусвоени средства за придобиване и управление на недвижимите имоти на съдебната власт били само за обявените и съществуващи задължения към момента на завеждане на имотите по баланса на ВСС. Неизвестните и непредвидени разходи не се покривали от средствата, прехвърлени с Постановление № 159/2016г. на МС. В допълнително писмено становище с изх. № ВСС-2665/28.07.2017г. процесуалният представител на ВСС представя писмени доказателства, че към момента на предаване на имота от Министерство на правосъдието на ВСС за него не били обявени съществуващи задължения за местни данъци и такси. По тези съображения счита, че щом задължението за заплащане на ТБО е за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. и щом същото не е било известно при предаването на имота на 16.06.2016г., то задължено лице е Министерство на правосъдието, а не ВСС. Задължението на ВСС за заплащане на такса битови отпадъци възниквало от датата на приемане на имота. Иска се жалбата на Министерство на правосъдието да бъде отхвърлена като неоснователна.

Административен съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото във връзка с приложимия закон и  извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, счита жалбата за допустима, а разгледана по същество, за частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна се установява, че с оспорения Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД)  № 1098-1/05.04.2017г. са установени задължения на Министерство на правосъдието към Община Тервел за такса „Битови отпадъци“ за целия период на 2014 г. в размер на 2 695,88 лв., за целия период на 2015г. в размер на 2 695,88 лв. и за периода от 01.01.2016г. до 31.0.2016г. в размер на 1 572,60 лв., както и лихви за просрочие към 05.04.2017г.  размер на 1 193,29 лева, в това число и лихва от 7,37 лв., дължима за 2013г. за имот- публична държавна собственост,  находящ се в гр.Тервел, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 4.

От доказателствата е видно, че процесният имот е актуван с Акт за държавна собственост № 2112 от 30.11.2001г. (л.77) и представлява земя от 5 700 кв.м., урегулиран в парцел І-Център, пл. № 1139, кв.105 по ЗРП на гр.Тервел и сграда, строена 1973г., със застроена площ от 842 кв.м., на три етажа. Имотът е обявен за публична държавна собственост с решение № 544/05.07.2001г. на Министерски съвет (л.78) и със същото решение е предоставен за управление на Министерство на правосъдието за нуждите на органите на съдебната власт в гр.Тервел.

По делото се установява също, че на 16.06.2016г. представители на Министерство на правосъдието и представители на Висшия съдебен съвет са подписали приемо-предавателен протокол (л.75) за фактическото предаване на процесния имот под управлението на ВСС. По делото не се спори, че първоначално имотът е бил деклариран от Министерство на правосъдието с декларация по чл.17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. № 0327000144/29.06.2010  е бил вписан под  партиден № М0144. Впоследствие, след промяната на отчетната стойност, имотът е бил предеклариран с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 5807000456/15.05.2014г., бил е вписан под парт. № 807F4876.

Страните не оспорват твърденията на директора Дирекция „ФМП“ при Община Тервел, изложени в Решението му от 30.05.2017г., че ТБО за имота е платена до 31.12.2013г. и че след тази дата не са постъпвали други плащания по партидата на имота.

От данните по делото се установява, че преди издаване на процесния АУЗД № 1098-1 от 05.04.2017г. в предходно производство по установяване на задължение по декларация е бил издаден по-рано друг АУЗД с № 1075-1 от 15.02.2017г., в който като задължено лице за процесния имот и за два други имоти в гр.Тервел е определен Висшия съдебен съвет (ВСС).

Този акт е бил обжалван по административен ред от ВСС, видно от жалба (л.71) и в развилото се производство с Решение № 3 от 06.04.2017г. на директора на Дирекция „ФМП“ при Община Тервел (л.34-38) е бил изцяло отменен. В мотивите на решението е прието, че по отношение на процесния имот, с административен адрес в гр.Тервел, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 4, задължено лице за заплащане на ТБО за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. следва да е Министерство на правосъдието, наречено „предишен собственик“ на имота, а за следващия период, от 31.07.2016г. до 31.12.2016г.. задължено лице следва да е Висшия съдебен съвет. Посочено е, че този извод се извежда от нормата на чл.15, ал.2 от ЗМДТ и от извършеното предаване на имота от Министерство на правосъдието на Висш съдебен съвет, декларирано с декларацията с вх. № 7981/ 13.09.2016г., подадена от името на ВСС чрез председателя на РС-Тервел. Констатирано е и, че въз основа на декларацията от 13.09.2016г. Висшият съдебен съвет на 04.10.2016г. е извършил плащане на задължението си към общината за ТБО за процесния имот в размер на 1123,28 лв. за периода 01.08.2016 -31.12.2016г., т.е. за периода следващ предоставянето имота под негово управление.

В резултат от отмяната на АУЗД с № 1075-1 от 15.02.2017г., в решението е посочено, че по горепосочените съображения са издадени три нови акта. Това са двата акта за установяване на задължения, касаещи имота- частна общинска собственост, предоставен на Районна прокуратура-Тервел, извън предмета на настоящото дело (АУЗД № 1096-1/05.04.2017г. и АУЗД № 1097-1/05.04.2017г.) и процесният АУЗД № 1098-1/05.04.2017г., в който е определено, че за задълженията за ТБО към Община Тервел за имот с административен адрес в гр.Тервел, ул.“Св.св.Кирил и Методий“ № 4, задължено лице за периода от 01.01.2014г.- до 31.07.2016г. е Министерство на правосъдието.

Представени са известия за доставяне ( л.27 и л.32), че АУЗД с № 1098-1 е съобщен на Министерство на правосъдието на 24.04.2017г. и на 10.04.2017г. на ВСС. Министерство на правосъдието е обжалвало по административен ред издадения срещу него акт и по жалбата в производството по чл.155 от ДОПК директорът на Дирекция “ФМП“ при Община Тервел е постановил решение № 4/30.05.2017г., с което е потвърдил изцяло издадения срещу Министерството на правосъдието АУЗД № 1098-1 от 05.04.2017г. В решението е посочено, че производството по установяване на задълженията се е развило с участието на ВСС.

Решението е съобщено на МП на 31.05.2017г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 14.06.2017г., видно от доказателства намиращи се на л.14 и 15 от делото.

От доказателствата се установява също, че решението е издадено от Милена Пенева – назначена със заповед № 13/20.02.2013г. от кмета на Община Тервел за директор на дирекция „Финанси и местни приходи“. Оспореният акт е издаден от Росица Димова- назначена със заповед № 787/30.12.2016г. на кмета на Община Тервел на длъжността „старши инспектор“ в отдел „Местни данъци и такси“ на дирекция „Финанси и местни приходи“ при общината.

В изпълнение на разпореждане от 21.06.2017г. (89) ответникът е представил допълнително писмена справка за начина на определяне на задълженията в оспорения акт, наречена „Доказателства за изчислена сума по АУЗД по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1098-1/05.04.2017г.“ (98). В справката се сочи, че по отношения на процесния имот всяка година е подавана от МП в срок до 31 декември декларация за освобождаване от такса за сметосъбиране и сметоизвозване и затова с оспорения акт не е начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци. Начислената дължима ТБО била за услугите по поддържане на депо и поддържане на териториите за обществено ползване. Таксата за поддържане на депо била 2,8 промила, а таксата за поддържане на териториите за обществено ползване 2 промила, начислени върху данъчната оценка или общо 4,8 промили били начислени върху данъчната оценка на имота от 561 640, 80 лева. Данъчната оценка включвала земя от 54 264, лв. и сграда от 507 376,80 лв.

Жалбоподателят и заинтересованата страна не оспорват основанието и за определяне на задълженията за ТБО, нито начина на определяне на техния размер. Страните не спорят и по обстоятелството, че след предаването на имота на ВСС, извършено на 16.06.2016г., всички задължения, свързани с ползването на имота, следва да се заплащат от ВСС.

При така установените факти, от правна страна съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14- дневен срок за оспорване, срещу годен административен акт. Видно от доказателствата, АУЗД е оспорен по административен ред. Изпълнена е задължителната процесуална предпоставка по чл.156, ал.1 и ал.2 от ДОПК за съдебното обжалване. Жалбата изхожда от надлежна страна, тъй като Министерство на правосъдието е адресат на издадения АУЗД.

Висшият съдебен съвет е конституиран като заинтересована страна по делото, тъй като участвал в административното производство по установяване на публичните общински вземания, както това е посочено в диспозитива на решение № 4/30.05.2017г. на директора на Дирекция“ Финанси и местни приходи“ при Община Тервел.

Разгледана по същество, жалбата на Министерство на правосъдието е частично основателна, но не и по основния спорен по делото въпрос. Субектът на задължението в оспорения АУЗД е правилно определен в лицето на Министерство на правосъдието.

Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ТБО са регламентирани в чл. 11, чл. 15 и чл. 64 ЗМДТ. По отношение на имотите- държавна или общинска собственост, чл.11, ал.5 от ЗМДТ определя, че данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. А чл.64 от ЗМДТ определя, че таксата за битови отпадъци (ТБО) се заплаща от лицата по чл.11 или лицето, на което имотът е предоставен за управление.

Безспорно е, че имотът е предоставен за управление на Министерство на правосъдието от 05 юли 2001г., когато Министерски съвет е взел решение № 544/05.07.2001г. в този смисъл, до 16 юни 2016г., когато с приемо-предавателен протокол представители на МП предават управлението на имота на представители на ВСС. Това предаване е извършено в изпълнение на § 83, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, съгласно който в тримесечен срок от влизането в сила на този закон управляваните от Министерството на правосъдието недвижими имоти и движими вещи на съдебната власт преминават към Висшия съдебен съвет, като се предават заедно с цялата свързана с тях документация.

Началният момент на дължимостта на данъка и таксата за битови отпадъци е уреден в чл. 15 ЗМДТ. Според чл. 15, ал. 2 ЗМДТ, при прехвърляне на имота приобретателят дължи данъка, съответно ТБО, от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

В случая не се спори, че Министерството на правосъдието не е заплатило на общината таксата за ТБО, дължима за периода, през който е управлявало имота с начален момент 01.01.2014г. Дължимата към общината такса ТБО в размер от 1123,28 лв. е заплатена от ВСС на 04.10.2016г., но тя не е за процесния период, а за месеците от август до декември на 2016г.- период, за който съгласно чл.11 ал.5 от ЗМДТ ВСС е данъчно-задължено лице.

Неоснователно е позоваването в жалбата на § 82, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, съгласно който Висшият съдебен съвет замества Министерството на правосъдието във всички права и задължения по договорите, свързани със стопанисването и управлението на недвижимите имоти на съдебната власт, сключени от Министерството на правосъдието. Видно от съдържанието на разпоредбата, същата не предвижда заместване на МП от ВСС по отношение на изискуеми по Закона за местните данъци и такси непогасени в законоустановения срок задължения към общините. Тази разпоредба не  предвижда заместване и в случаите на задължения, породени от  непогасените изискуеми публични вземания.

Волята на законодателя е ясно и точно изразена в съдържанието на § 82, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, затова настоящият състав на съда не намира основание за разширително тълкуване на нормата, по силата на което да се приеме, че предвиденото заместване в задълженията обхваща и тези за публичните общински вземания. Обхватът на заместването в правата и задълженията е определен само „по отношение на правата и задължения, породени от договори, сключени от Министерството на правосъдието“, т.е.  заместването на МП от ВСС е ограничено до поетите задължения от Министерство на правосъдието по правоотношения, обективирани в договори (гражданско-правни или административни договори), но не е предвидено то да обхваща и неизпълнените изискуеми задължения за данъци и такси, които възникват по силата на закона.

Законосъобразното управление на имота, държавна собственост от държавното ведомство, на което той е предоставен, несъмнено включва и плащане в законоустановеноти срокове на възникващите задължения към общините. Обстоятелството дали задълженото лице е получило съобщенията за начислените по реда на ЗМДТ за 2014, 2015 и 2016г. такси за битови отпадъци е без правно значение за възникването на самото задължение, тъй като определянето на размера на таксата е станало въз основа на подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ от 15.05.2014г.

Неотносими към спора са и обстоятелствата по заплащането на дължимите към Община Исперих местни данъци и такси, затова доказателствата, свързани с тях не следва да се обсъждат.

Неоснователно е възражението, че МП не разполага с бюджет, от който да плати задължението към Община Тервел. От доказателствата по делото се установява, че Министерството на правосъдието е разполагало със специална кредит сметка № 4544 „Задължения за общински данъци, такси и административни санкции“ да заплаща местни данъци и такси. Действително тази сметка е прехвърлена за управление на ВСС, видно от писмото на главния секретар на МП с изх. № 11-04-37/27.06.2016г. до главния секретар на ВСС, но при предаване на пасивите просрочените задължения за местни такси към Община Тервел за процесния имот не са били обявени за съществуващи и съответно предадени, прехвърлени на ВСС. Те не са включени в списъка на пасивите така, както това е направено с неплатените задължения за местни данъци и такси към общините Брезник, Средец и Триадица и другите общини, упоменати в представената по делото Справка за неразплатени задължения, приложена към горепосоченото писмо.

При липса на законова възможност, подобно на предвидена в  § 82, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСВ, Министерството на правосъдието да бъде заместено от ВСС и по отношение на задълженията за общински данъци и такси, станали изискуеми в период преди предаване на имотите и бюджета за тях, съдът намира, че намаляването на бюджета на МП, състоящо се в намаляване на разходите и показателите по чл.13, ал.3 от ЗДБ за 2016г., извършено с Постановление № 159/30.06.2016г., не представлява правно основание за загубване качеството „задължено лице“ за ТБО по отношение на задължения за 2014, 2015 и част от 2016г.

По тези съображения настоящият състав на Административен съд –Добрич, намира, че по основания спорен въпрос по делото, дали е правилно определен субектът на задължението, установено с оспорения АУЗД № 1098-1/05.04.2017г., същият е правилно определен по правилата на чл.11, ал.5 и чл.15, ал.2 от ЗМДТ, в лицето на Министерство на правосъдието, тъй като задълженията са възникнали, когато то е управлявало имота.

При извършената служебно проверка, по силата на чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът установи, че АУЗД и решението, с което той е потвърден са издадени от компетентни органи, в производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да могат да се квалифицират като съществени и да послужат за основание за отмяна на АУЗД на това основание. АУЗД и потвърждаващото го решение на директора на Дирекция „Финанси и местни приходи“  са в писмена форма и съдържат мотиви.

Въпреки че по делото не се спори за основанието и размера на определените задължения за ТБО съдът намира, че неправилно органите по приходите са определили дължимите от Министерството на правосъдието задължения към общината за ТБО за 2016г.

В частта, с която са определени задължения за ТБО за 2016г. оспореният акт следва да бъде изменен като вместо за седем месеца в размер на 1 572,60 лв., дължимата сума се определи за шест месеца в размер на 1 347,90 лв. Жалбоподателят е предал имота на ВСС на 16.06.2016г. и затова съгласно правилото на чл.15, ал.2 от ЗМДТ, дължи заплащането на таксата за шест месеца на 2016г. до 30 юни 2016г., а не както е определил органът по приходите за седем месеца, до 31.07.2016г. Действително, в подадената от ВСС декларация по чл.14 от ЗМДТ от 13.09.2016г. (л.43) неправилно е посочена датата 14.07.2016г. като дата, на която ВСС е придобил управлението на имота. При определяне размера на задължението органът по приходите е бил длъжен да се съобрази с всички данни в административната преписка, вкл. и с приемо-предавателния протокол от 16.06.2016г., който му е бил известен към момента на съставяне на оспорения АУЗД от 05.04.2017г.

По тези съображения АУЗД следва да бъде изменен в частта му, с която е определено задължение за такса за седем месеца от 2016г., като вместо това се определи задължение за такса за шест месеца, като определеното задължение за 2016г. в размер на 1 572, 60 лв. главница за седем месеца, бъде изменено в размер на 1 347,90 лв. за шест месеца, т.е. до 30.06.2016г.

Жалбоподателят претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., дължимо съгласно  чл.78, ал.8 от ГПК и чл.144 от АПК във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В случая, за съдебното обжалване на АУЗД има изрично уредена процедура в чл. 156 - 161 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл.161, ал.1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. По това правило в полза на Министерство на правосъдието следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 24 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Ответникът не претендира присъждане на разноски.

Водим от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, § 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 172, ал.2, пр.3 от АПК, Административен съд –Добрич

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № 1098-1/05.04.2017г., издаден от Росица Димова-старши инспектор в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Тервел., в частта, с която са установени задължения за такса битови отпадъци за 2016г. по декларация с вх. № 5807000040/15.05.2014г. и декларация с вх. № 791/13.09.2016г. в размер на  1572, 60 лева и съответните лихви, като определя размер на таксата за 2016г. от 1 347,90 лв., ведно със съответните лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА Община Тервел да заплати на Министерство на правосъдието на Република България сумата от 24 / двадесет и четири / лева за разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Добрич до Върховния административен съд на РБ, в 14- /четиринадесет/ дневен срок, от съобщаването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: