Р Е Ш Е Н И Е

318

 

гр. Добрич, 14.07.2017г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Добрички административен съд, в публично заседание на седми юли, две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 348 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр с чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Г.Х.А. от гр.Добрич, подадена чрез адв.И.Д. *** срещу Областна дирекция на МВР-Добрич с посочена цена на иска, в размер на 225 / двеста двадесет и пет / лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по нахд № 1119/2016г. по описа на Районен съд - Добрич, с решението по което е било частично отменено наказателно постановление № 16-0851-001266 от 26.07.2016г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич.

В исковата молба се твърди, че ищецът е ангажирал адвокат по нахд № 1119/2016г. по описа на Районен съд - Добрич, който да го представлява и защитава в производството по оспорване на наказателно постановление № 16-0851-001266 от 26.07.2016г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич. За защитата ищецът упълномощил адвокат И.Д. като сключил с нея на 18.08.2016г. договор за правна помощ, по който заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., за което имал разписка. Районен съд – Добрич постановил решение № 121/23.03.2017г., влязло в сила на 08.04.2017г., с което потвърдил наказателното постановление в частта му, с която на ищеца на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.9, ал.1 от е наложено административното наказание „глоба“ от 20 лв. и отменил НП в частта на наложените наказания:  по реда на 175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.140, ал.1 от с.з. – „глоба“ от 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца; по реда на чл.181, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.147, ал.1 от с.з.– „глоба“ в размер на 50 лв. и по реда на чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1,т.3 от с.з. – „глоба“ в размер на 20 лв. Адвокатската защита била необходима при оспорване законосъобразността на наказателното постановление. Затова ищецът счита, че съгласно чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, има право да претендира извършените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение като имуществени вреди, причинени му от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед на това и предвид обстоятелството, че наказателното постановление е отменено за три от наложените му четири административни наказания, ищецът претендира ответникът да му заплати обезщетение от 225 лв., които определя като претърпени вреди вследствие от частично отмененото наказателно постановление.

Ответникът – Областна дирекция на МВР-Добрич е редовно призован на 21.06.2017г., връчен му е препис от исковата молба и му е указано правото на писмен отговор в 14-дневен срок. Същият не изразява становище, не изпраща представител.

Окръжна прокуратура - Добрич, конституирана като страна по делото на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение, че спорът следва да се съобрази с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по т.д. № 2/2016г. на ОС на ВАС за наличие на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, визиран в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Прокурорът счита, че изплатеното адвокатско възнаграждение по повод производството по оспорване на отмененото наказателно постановление, издадено от НАП, е в пряка и непосредствена връзка с дейността на администрацията. Счита, че искът следва да се уважи без д да се присъждат лихви, тъй като размерът на вредата е определен в исково производство.

 Настоящият съдебен състав, като взе предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Срещу Г.Х.А. от гр.Добрич е било издадено наказателно постановление № 16-0851-001266 от 26.07.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич, с което за извършване на четири нарушения по закона за движение по пътищата са му наложени, предвидените в закона административни наказания, както следва: на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.9, ал.1 от е наложено административното наказание „глоба“ от 20 лв.; на осн. чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.140, ал.1 от с.з. – „глоба“ от 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца; на осн. чл.181, т.1 от ЗДвП за нарушаване на чл.147, ал.1 от с.з.– „глоба“ в размер на 50 лв. и на осн. чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1,т.3 от с.з. – „глоба“ в размер на 20 лв.

Наказателното постановление е обжалвано пред компетентния Районен съд - Добрич, пред който е било образувано нахд № 1119/2016г. Делото е приключило с решение № 121/23.03.2017г., с което съдът е потвърдил първото наложено наказание „глоба“ от 20 лв. за нарушението по чл.9, ал.1 от ЗДвП, а останалите е отменил като незаконосъобразно наложени. Решението на Районен съд – Добрич не е било обжалвано и на 08.04.2017г. е влязло в сила, видно от извършеното удостоверяване и от липсата на депозирани касационни жалби.

 Видно от писмените доказателства, съдържащи се в кориците на приложеното нахд № 1119/2016г. по описа на Добричкия районен съд, Г.Х.А. е сключил на 18.08.2016г. с адвокат И.Ц.Д. *** договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л.73 от нахд № 1119/2016г., с който я е упълномощил да го представлява и защитава пред РС гр.Добрич по образуваното нахд № 1119/2016г. като за защитата в договора е уговореното възнаграждение от 300 лв. Видно от разписка от 18.08.2016г., л.75 от делото, възнаграждението е платено на същата дата от ищеца на процесуалния му представител.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от документите, съдържащи се в приложеното като доказателство нахд № 1119/2016г. по описа на РС гр.Добрич.

По допустимостта на иска:

При извършената проверка за допустимост на предявените искове, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявената претенция, с която е сезиран. Пасивната процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Искът е предявен срещу Областна дирекция- Добрич на Министерство на вътрешните работи, която е юридическото лице, съгласно чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи.  Отговорността се носи от това юридическо лице, тъй като в ОД на МВР Добрич организационно и бюджетно е включен административно-наказващият орган, началникът на сектор „Пътна полиция“, издал частично незаконосъобразното наказателно постановление, от което ищецът твърди, че е понесъл вреди. (Определение № 9375 от 10.07.2009 г. по адм. д. № 7482/2009 г. на ВАС на РБ, ІІІ-то отд.).

Ето защо, настоящият съдебен приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и с оглед твърдяното от ищцата място на увреждане, делото е подсъдно на Административен съд - Добрич.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявения иск срещу Областна дирекция на МВР –Добрич за присъждане на обезщетение в размер на 225 лева е основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно, отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност; реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.

1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност.

В мотивите към т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че то е издадено от административен орган, изпълняващ нормативно възложени задължения, т.е. изпълняващ административна дейност.

В случая не е спорно, че е налице наказателно постановление, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Добрич, с което ищецът е наказан за извършване на четири административни нарушения на Закона за движение по пътищата. Не е спорно, че компетентният районен съд с влязло в сила решение е отменил като незаконосъобразно наказателното постановление в по-голямата му част, а именно в частта, с която за три от четирите административни нарушения на ищеца са наложени четири административни наказания – три глоби от по 100 лв., 50 лв. и 20 лв. и едно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца. Наказателното постановление е потвърдено за четвъртото нарушение, т.е. са нарушението по чл.9, ал.1 от ЗДвП, за което наказващият контролен орган е наложил глобата по чл.185 от ЗДвП от 20 лв.

 Ето защо, съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен, макар и частично, като незаконосъобразен административен акт, респ. наказателно постановление. Без значение за настоящия спор са причините и правното основание мотивирало съда да отмени като незаконосъобразно наказателното постановление. Затова мотивите на влязлото в сила съдебното решение, с което е частично отменено наказателното постановление, не следва да се обсъждат.

2. Реално претърпяна вреда.

По отношение на заявените имуществени вреди, представляващи платеното адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита, съдействие и процесуално представителство, съдът намира, че е доказано по делото извършеното плащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за правна защита и съдействие по нахд № 1119/2016г. по описа на РС-Добрич.

Налице е приложен, надлежно попълнен и подписан от ищеца, като клиент, договор за правна защита и съдействие с надлежно попълнено и подписано пълномощно към него, по образуваното пред Районен съд – Добрич нахд № 1119/2016г., които са били основание за осъществяване на процесуално представителство и защита в това производство. Налице е реално плащане, в брой, на възнаграждение за ангажирания един адвокат, осъществил процесуално представителство и защита по това дело.

В производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, вкл. и когато е отменена една част от него, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсата на процесуален ред за присъждане на разноски в производствата по оспорване на наказателните постановления по реда на ЗАНН е изрично заявено и в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС : "законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред."

Дори да има искане за присъждане на направени за защитата по делото разноски, съдилищата се съобразяват с Тълкувателно решение № 2/03.06.2009 г. на ОС на ВАС на РБ, според което разноски по делата по ЗАНН не се присъждат. В теорията и съдебната практика се приема, че отговорността за разноски е изградена върху разбирането за неоснователно предизвикания правен спор и е своеобразна санкция за страната, която е станала причина за това. Единственият правен способ за защита на правата на гражданите и на юридическите лица, на които са причинени щети в резултат на незаконосъобразни наказателни постановления, е този по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Заплатените разноски за адвокат от спечелилата отмяната на незаконосъобразно наказателно постановление страна следва да се възстановят от държавата под формата на обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е несправедливо тази страна да понесе направените не по нейна вина разноски за адвокатска защита пред съд по повод обжалване на един незаконосъобразен акт на държавен орган.

3. Причинна връзка.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Настоящият състав на съда намира, че извършените, според договора за правна защита и съдействие, разноски за платено адвокатско възнаграждение по нахд № 1119/2016г. по описа на Районен съд - Добрич, се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с частично отмененото наказателно постановление.

Действително, адвокатската защита по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, но това не означава, че страната няма право да ангажира свой процесуален представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Ангажирането на адвокат за правна защита и съдействие, при обжалване пред съда на наказателно постановление, Ангажирането на адвокат е реализация на основното конституционно право на гражданите на защита по чл.54 от Конституцията.

Възнаграждението за адвокатската защита е императивно дължимо, на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, като същото следва да се уговори именно с договор. След като ищецът има право на адвокатска защита при оспорването на издадено срещу него наказателно постановление и същевременно дължи възнаграждение за нея, чийто размер следва да уговори точно в договор, както и след като е платил дължимото уговорено възнаграждение, то той е разходвал средствата именно за да се защити по надлежния ред против незаконосъобразното наказателно постановление, като същевременно е изпълнил и задълженията си по Закона за адвокатурата. В този смисъл, самото наказателното постановление е необходимо условие за съществуване на договора за правна защита и съдействие по дело, в което се оспорва наказателно постановление и без което условие защита е невъзможна, най-малкото защото би била с липсващ предмет. Договорът за правна защита и съдействие, по който ищецът е извършил плащането, е с конкретен предмет, посочен в него- защита по нахд № 1119/2016г. на РС Добрич, образувано по жалба срещу наказателно постановление № 16-0851-001266/26.07.2016г. Затова договорът за правна защита и съдействие, респ. платеното по него възнаграждение е в пряка и непосредствена връзка с конкретното дело, чийто резултат е частичната отмяна на наказателното постановление.

4.Относно размера на обезщетението за вреди

При предявен иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се дължи обезщетение за заплатеното адвокатско възнаграждение, но само до разумния и обичайния размер и съобразно действително и реално оказаната правна защита и съдействие от ангажирания адвокат, по конкретното административнонаказателно дело. Съдът намира, че в случая тези критерии са изпълнени.

Уговореното възнаграждение от 300 лв. е в минималния размер за правна защита и процесуално представителство по дела от администривнонаказателен характер, регламентиран в чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От данните по нахд № 1119/2016г. по описа на РС - Добрич е видно, че ангажираният и упълномощен адвокат е изготвил и подписал жалбата против наказателното постановление, явил се в проведените пет съдебни заседания и е осъществил процесуално представителство от името на упълномощилия го жалбоподател.

Претенцията за заплащане на обезщетение в размер на  225 лв., т.е. не пълния размер от платеното адвокатско възнаграждение от 300 лв., а част от него, съответства на броя отменени наказания за извършените три от общо четири административни нарушения. Претенцията е съобразена с резултата от оспорването на наказателното постановление, отменено като незаконосъобразно за три, от визираните в него четири административни нарушения. Затова съдът намира, че претендираното обезщетение в размер на 225 лв. е обосновано, съответства на резултата от обжалването на частично незаконосъобразното наказателно постановление и следва да се присъди в искания размер.

Направените разходи за адвокат, който да проведе защитата на страната при водене на административнонаказателно дело пред РС Добрич, чийто краен правен резултат е отмяна като незаконосъобразно на наказателното постановление по отношение на три, от визираните в него четири административни нарушения, се квалифицират от съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност, доколкото ако НП в отменените му части не бе издадено, вредите нямаше да настъпят. Така, по изложените съображения, съдът счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 225 (двеста двадесет и пет лева) лева, ведно с дължимата законна лихва върху тази сума.

Ищецът претендира и присъждане на направените в настоящото производство разноски по представен списък в размер на: 10 лв. за държавна такса и 300 лв., заплатено адвокатско възнаграждения, съгласно представен договор за правна защита, пълномощно, разписка за извършено на 26.06.2017г. плащане на уговорената сума и списък на разноските. Искането е основателно с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 310 лева – разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1, чл. 4 от ЗОДОВ, Административен съд –Добрич, ІV състав

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на Г.Х.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 225 (двеста двадесет и пет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – част от изплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита, съдействие и процесуално представителство, в хода на съдебното производство по нахд № 1119/2016г. по описа на Районен съд - Добрич, образувано по жалба срещу наказателно постановление наказателно постановление № 16-0851-001266 от 26.07.2016г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ДОБРИЧ да заплати на Г.Х.А. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, сумата от 310 (триста и десет) лева, представляваща направени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Препис от решението, на основание чл. 138, ал. 1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд - Добрич, пред Върховния административен съд на РБ, в 14- /четиринадесет/ дневен срок, от съобщаването или връчването му на страните.

 

 

                             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: