Р Е Ш Е Н И Е

 

345 /18.09.2017 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, І касационен състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: ТЕДОРА МИЛЕВА

                                                                                СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА разгледа докладваното от съдия Т.Милева к.адм.д. №345/2017 год. по описа на ДАС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С Решение № 186 от 02.05.2017 г. по НАХД № 477/2017 г. по описа на Районен съд Добрич е потвърдено Наказателно постановление НП №МДТ000049/28.03.2017 г. на Кмета на община Добрич, с което, за нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и на основание чл.123 от ЗМДТ е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 500.00 лева на „УНИВЕРСАЛ-92Н“ ЕООД гр. Добрич.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от„УНИВЕРСАЛ-92Н“ ЕООД гр. Добрич.  Поддържаните основания са, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен. Не се оспорва извършеното нарушение, като единственото основание, въведено в жалбата е за приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли да се отмени решението на ДРС и да постанови решение по същество, с което да се отмени наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба Община Горна Добрич, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност жалбата. Решението на РС намира за правилно постановено при обсъждане на събраните доказателства и спазване на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич намира жалбата за неоснователна и предлага да се потвърди решението на първоинстанционния съд. Счита, че законно е установено нарушението по Закона за местните данъци и такси и правилно е съставен АУАН и НП.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 218 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН предмет на касационната проверка са само посочените в жалбата пороци на решението, но за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. В рамките на задължителната служебна проверка и предвид наведеното от касатора касационно основание, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение и съответствието му с материалния закон.

Районният съд е потвърдил НП като е приел, че АУАН и НП са изпълнени с необходимото съдържание, за да може да се породи годна административнонаказателна отговорност, като в хода на провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на атакуваното НП на това основание. Нарушението е безспорно доказано от обективна страна. Дружеството не е изпълнило задължението си да подаде декларация като собственик на имота в законоустановения в чл. 14, ал. 1 ЗМДТ двумесечен срок от неговото придобиване. Дружеството е придобило имота на 24.06.2016 г., а декларацията е подадена на 31.01.2017 г. Въззивният съд е изложил и подробни доводи, защо не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

 Настоящият касационен състав на Административен съд - Добрич намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за извършено нарушение по ЗМДТ и определено административно-наказателно отговорното лице.

Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ за новопостроените или придобитите по друг начин имоти, собственикът уведомява за това писмено в двумесечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. Въпросните деяния са обявени за наказуеми с нормата на чл.123 от ЗМДТ, като в редакцията й към момента на извършване на нарушението, както и към издаването на процесното НП, за нарушителите е предвидено наказание - имуществена санкция в размер от 500 до 3 000 лева.

Настоящата инстанция споделя доводите, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и законосъобразно определено по вид и размера.

Спорният по делото въпрос се свежда до това може ли извършеното от "УНИВЕРСАЛ-92Н" ЕООД нарушение да бъде квалифицирано като „маловажен случай, като основание за прилагане на нормата на чл. 28 от ЗАНН.

Законът за административните нарушения и наказания не съдържа легална дефиниция на „маловажен случай“. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС прилагането на чл. 28 от ЗАНН по своята същност представлява освобождаване от административно-наказателна отговорност и следователно по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН, съдържанието на понятието „маловажен случай“ и критериите за определяне на дадено административно нарушение като маловажен случай, следва да бъдат извлечени от чл. 93, т. 9 от ДР на НК. По смисъла на посочената норма маловажен е този случай, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

Наложената на дружеството имуществена санкция се основава на разпоредбата на чл.123 от ЗМДТ, съгласно която се наказва лице, което не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, като на юридическите лица и едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв. Сочените от касатора обстоятелства, не могат да обосноват извода за маловажност на деянието. Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път е взето предвид от административнонаказващия орган при определяне на наложената имуществена санкция като такава в предвидения в чл.123 от ЗМДТ минимален размер, но не е основание да бъде приложен институтът на маловажния случай. На следващо място административното нарушение, за което е санкциониран касатора по своя характер е формално, а не резултатно, т.е. настъпването на вредоносен резултат не е елемент от състава на нарушението. Достатъчно е наличието на бездействие за да възникне административнонаказателна отговорност за непредставилия декларацията в предвидения от закона срок правен субект. Възможно е да се приеме, че даден случай на неподаване на декларация с цел данъчно облагане е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такова административно нарушение, като тази преценка е свързана с продължителността на закъснялото изпълнение на задължението. В процесния случай обаче задължението е изпълнено със закъснение от пет месеца, поради което не може да се приеме, че забавата е незначителна и се дължи на случаен пропуск. Спазването на сроковете, предвидени в закона, както и всички останали законоустановени задължения, гарантира обществения порядък. Изводи, че неподаването на декларация в регламентирания срок не следва да бъде санкционирано, в никакъв случай не води до дисциплиниране на субектите, задължени да подават такава декларация. Напротив, подобен извод и подобна практика, би довела до масово неглижиране на административните задължения, което съвсем не е целта, която законодателя си е поставил при уреждането на подобен род обществени отношения.

От събраните по делото доказателства не се установяват обстоятелства, които при съобразяване на критериите по чл. 93, т. 9 от НК, приложими съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк.н.д. № 1/2005 г. на ВКС, да сочат че извършеното от "УНИВЕРСАЛ-92Н" ЕООД нарушение представлява такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Поради което РС правилно е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят не се явява маловажен, поради факта, че извършеното, въпреки че е за първи път, не представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение от този вид.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 186 от 02.05.2017 г. по НАХД № 477/2017 г. по описа на Районен съд Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.