Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……./ 17.07.2017г., град Добрич

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и седемнадесета година, в касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Иванова

ЧЛЕНОВЕ:     Теодора Милева

                     Нели Каменска

 

при участието на секретаря, Ирена Димитрова и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, Наталия Станчева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска к.адм.д.№ 344 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В.П.Д. ***, срещу решение № 177 от 24.04.2017г., постановено по нахд № 1551/2016г. по описа на РС гр.Добрич, с което е потвърдено наказателно постановление № 28-0000418/21.10.2016г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Добрич, с което за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв.

В жалбата си касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, понеже е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в наказателното постановление има разминаване между посочената като нарушена правна норма и предвидената за същото нарушение санкция. Както районният съд, така и административно-наказващият орган са допуснали и приели, че квалификацията на нарушението е по чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Касаторът счита, че правилната квалификация на извършеното е по чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, която предвижда съвсем друга по размер санкция от 500 лв. Освен това счита, че в конкретни случай са били налице основанията на чл.28, б.“а“ ат ЗАНН да не се налага административно наказание, поради маловажността на деянието. По тези съображения моли  решението да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за отмяната на незаконосъобразното наказателно постановление.

Ответникът, Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Добрич, представляван от началника инж. С.М., в писмено становище оспорва касационната жалба, изразява становище за законосъобразност на решението на районния съд и моли то да бъде оставено в сила.

Прокурорът при ОП гр. Добрич дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, като достатъчно добре мотивирано и пледира да бъде оставено в сила, поради липса на основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН.

Касационната жалба е подадена в законния срок от лице, участвало във въззивното производство, решението по което е неблагоприятно за него, поради което съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество, в рамките на предявените касационни основания, съобразно правилото на чл. 218, ал. 1 от АПК, настоящият състав счита жалбата за основателна.

Касаторът, В.П.Д. е наказан за това, че като водач на товарен автомобил "ДАФ", с рег. № СС 5823 СК, категория № 3, с прикачено полуремарке от категория № 4,  на 21.09.2016 г., на входа на гр. Добрич от гр.Варна, извършвал превоз с МПС, за което се изисква СУМПС от категория С+ Е като не представя валидна карта за квалификация на водача за съответната категория. Водачът представя карта за квалификация, валидна до 07.04.2016г.

Съставен бил АУАН за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/19.08.2008 г. на МТ, който е връчен на водача. Водачът на товарния автомобил е представил писмено обяснение, към което е приложил писмени доказателства, в това число и удостоверение за завършен курс за професионална компетентност № 13-000867 от 07.03.2016г., издадено от Център за квалификация „Фаворит-К“ ЕООД гр.Силистра. На 21.10.2016г. е издадено наказателното постановление, в което е описана по идентичен начин, както в АУАН, фактическата обстановка.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че при неговото издаване не са допуснати съществени нарушения, водачът правилно бил санкциониран по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Съдът е констатирал, че в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление били описани съставомерните белези на нарушението по чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, понеже водачът не притежавал валидна карта за квалификация, а случаят не бил маловажен, тъй като очевидно жалбоподателят не бил преминал обучение, предвидено в Наредба № 41/2008г. като условия за издаване на карта.

Настоящата инстанция намира, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в противоречие със събраните от съда писмени доказателства.

Необоснован е изводът на съда, че санкционираният водач не бил преминал обучение. Удостоверението за завършен курс за професионална компетентност № 13-000867 от 07.03.2016г., издадено от Център за квалификация „Фаворит-К“ ЕООД гр.Силистра, е било представено заедно с административно-наказателната преписка. Същото е приложено към възражението на жалбоподателя срещу акта, подадено по реда на по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред наказващия орган и се намира на стр.9 от нахд № 1551/2016г. на РС-Добрич.

По делото няма спор, че на посочените в АУАН и НП дата и място касаторът  е извършвал превоз като при проверката не е представил валидна карта за квалификация на водача, издадена при условията и реда, регламентиран в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация ( Наредба № 41 от 4.08.2008 г. ). В чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, по който нормативен текст е санкциониран деецът, е предвидена административно-наказателна отговорност за водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

В чл. 89 от Наредба № 33/03.11.1999 г. са описани документите, които по време на работа, водачът задължително представя при поискване на контролните органи, като един от тези документи, посочен в т. 9 от цитирания нормативен текст, е картата за квалификация на водача, издадена по реда на наредбата по чл. 7б, ал. 5 от ЗАвтП - Наредба № 41 от 4.08.2008 г.

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че при извършване на проверката, деецът, осъществяващ обществен превоз на товари, не е притежавал такава карта, което е и причината да не я представи на проверяващите длъжностни лица. Това обстоятелство обуславя извода, че с деянието си последният е осъществил именно състава на административното нарушение, регламентирано в чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП, както от обективна, така и от субективна страна. В този смисъл настоящия състав на съда счита, че не е имало неяснота, която да доведе да нарушаване правото на защита. Касаторът е съзнавал, че именно заради липсата на валидна карта за квалификация, издадена по реда на Наредба № 41/2008г., е открито и проведено административно-наказателно производство.

Наказателното постановление е незаконосъобразно не поради неправилна правна квалификация на извършеното, а защото е издадено в нарушение на чл.28 от ЗАНН и в противоречие с целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. Съгласно чл.7б, ал.3 от ЗАвтП, изискването за квалификация на водача по ал. 1 е изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове за обучение, и е положил успешно изпит. От приложеното по делото Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз на товари № 13-000867/07.03.2016 г., е видно, че в периода от 22.12.2015г. до 07.03.2016г.  водачът на товарния автомобил е преминал периодичното обучение по чл. 18 от Наредба № 41/04.08.2008г. и е придобил професионална компетентност за превоз на товари. Към датата на проверката - 21.09.2016г., изискването за квалификация е изпълнено, според приетото в чл.7б, ал.3 от Закона за автомобилните превози, т.е. водачът е притежавал компетентност за извършване на превоз на товари. Обучението е преминато преди 07.04.2016г., когато е изтекъл срокът на притежаваната от В.Д. карта за квалификация. Видно от нормата на чл.7б, ал.2 от ЗАвП, удостоверението за професионална компетентност удостоверява начална квалификация или периодично обучение по смисъла на ал. 3 и 4. Неговото наличие е задължителното условие, при което се издава картата за квалификация.

При тези обстоятелства и доколкото деянието не представлява нарушение на основното, главното  изискване – водачите да са преминали периодично обучение по чл.7б от Закона за автомобилните превози, то в случая неснабдяването с карта не води до съществени общественоопасни последици, каквито несъмнено биха били налице в случай, че водачът изобщо не бе изпълнил задължението си да актуализира своите знания, чрез участие в курс за професионална квалификация и да положи изпит.

Именно за подобни случаи на административни нарушения законодателят е предвидил възможността нарушителят да не се наказва, тъй като предупреждението да не се повтаря извършеното нарушение в достатъчна степен постига целите на административното наказване по чл.12 от ЗАНН. Основание за този извод дава обстоятелството, че непосредствено след проверката, на 26.09.2016г. водачът на МПС е подал заявление за снабдяване с карта за квалификация. Явно е в случая, че наказанието от 1500 лв. глоба не е съответно на тежестта на извършеното нарушение. Затова наказващият орган е следвало, вместо да санкционира дееца, да го предупреди устно или писмено, че при следващо нарушение ще бъде подведен под визираната в чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП административно-наказателна отговорност. Като не е приложил чл. 28, б. "а" от ЗАНН, наказващият орган е издал незаконосъобразен санкционен акт, който неправилно е бил потвърден от въззивната инстанция.

Некоректно районният съд е цитирал решения по канд № 398/2014г., канд № 479/2014г. и канд № 377/2014г. по описа на АдмС-Добрич, понеже същите  касаят макар и същото нарушение, извършено при различни хипотези от настоящата. Касационната инстанция последователно приема, че санкционираното деяние съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28, б. "а" от ЗАНН, когато е извършено при наличие на преминато обучение, за което има издадено удостоверение за професионална квалификация и е за първи път. В този смисъл е практиката на АдмС-Добрич по канд № 63/2013г., канд № 219/2014, канд № 542/2015г., канд № 668/2016г. и др.

С оглед изложеното, Добричкият административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд -  Добрич за незаконосъобразно. Същото следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Добричкият административен съд

 

Р  Е  Ш  И :

           

ОТМЕНЯ  Решение № 177 от 24.04.2017г., постановено по нахд № 1551/2016г. по описа на Районен съд гр.Добрич, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 28-0000418/21.10.2016 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Добрич, с което В.П.Д. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500 лв.№ 96 от 04.07.2016г.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: