Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 320/16.07.2017 г.,  град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                          ТЕОДОРА МИЛЕВА 

        

        При участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя КАНД № 343/ 2017 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производството по делото е образувано по касационна жалба вх. № 1400/ 16.06.2017 г. от В.Г.В., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. В.К., ДАК, срещу Решение № 174/ 24.04.2017 г. по нахд  № 1079/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич.

С касационната жалба се настоява, че в първоинстанционното производство не е доказано по безспорен начин вмененото на водача нарушение. Прави се оплакване, че поради обстоятелството, че не се пазят записите, които се извършват при проверките, поради което не могат да бъдат гледани в съдебно заседание, то се стига до субективна оценка и едностранчива позиция. Иска се да бъде отменено решението на ДРС като неправилно и да бъде отменено и НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява.  Представлява се от адв. К., който поддържа жалбата и няма искания по доказателствата.

Ответникът – Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Добрич, редовно призован, не се представлява, не взема становище по жалбата.

Представителят на ОП - Добрич счита, че жалбата е неоснователна.

        Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и при служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 16-0851-000902 от 15.06.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено на В.Г.В. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.

Видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, водачът е наказан, за това че на 15.05.2016 г. около 09.20 часа в гр. Добрич на бул. Добруджа – преди кръстовището с ул. Методи Кусевич в посока Център като водач на товарен автомобил Тойота Хайлукс с рег. № *****, при извършване на полицейска проверка отказва да изпълни указанията на представителя на Службата за контрол – да изгаси двигателя на МПС, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП. 

Предмет на обжалване в производството пред ДРС е наказателното постановление изцяло. Жалбоподателят е оспорил вмененото нарушение, като е заявил, че според него със спирането си по никакъв начин не е нарушил нормата на чл. 103 от ЗДвП, а стриктно е изпълнил тази норма. С жалбата е настоял да бъде изискан видеозаписът за извършената проверка.

Съдът е приел, че АУАН е съставен съобразно изискванията на закона и то веднага при констатиране на нарушението, с което няма съмнение, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Допълнил е, че АУАН съдържа изискуемите по чл. 42 от ЗАНН реквизити. По отношение издаденото НП е счел, че е издадено от компетентен орган. Тъй като в НП е посочен фабричният номер на АУАН, а не изписания пореден номер на акта, съдът е възприел това като нарушение, но е обосновал защо счита същото за несъществено. По същество на нарушението съдът е стигнал до извода, че описаните фактически обстоятелства представляват нарушение на чл. 103 от ЗДвП. В този смисъл е приел, че нарушението е доказано по безспорен и категоричен начин. Обсъдил е приложението на чл. 28 от ЗАНН и е изложил мотиви защо счита, че случаят не е маловажен, като се е обосновал с приложената по делото справка за нарушения на водача. Според ДРС липсата на видеозаписа не е пречка да се установи извършеното нарушение. В тази връзка е добавил съдът, че в съдебно заседание е налице и изрично признание на водача за извършеното нарушение.

Настоящият състав изцяло споделя изводите на РС за правилна квалификация на деянието и съответност на наложените наказания, респ. за доказаност на нарушението.

Съображенията за това са следните:

Фактическата обстановка е установена на база АУАН, който има своята доказателствена сила, като редовен от външна страна, приложените докладни записки във връзка със случая и подаденото възражение срещу АУАН,  самото възражение от 16.05.2016 г., в което водачът изрично признава извършеното нарушение („…В тази ситуация аз му казах, че предвид отношението му към мене няма да изгася двигателя…“), писмо на ОДМВР Добрич от 09.11.2016 г., изявлението на водача в съдебно заседание на 22.03.2017 г. („…В следващия момент дойде господинът и много рязко заяви да си изгася двигателя на автомобила. Аз му казах, че ще изгася двигателя, ако си промени тонът. Тонът не беше променен и аз не изгасих двигателя…“), свидетелските показания на актосъставителя и втория служител. Всички тези доказателства са еднопосочни и установяват по безспорен и категоричен начин извършеното нарушение, както правилно е приел РС. Липсата на видеозаписа по никакъв начин не се отразява на възможността за установяване на нарушението. А и в тази връзка, ако водачът е искал да се запознае със записа, то с възражението е следвало да стори това искане. За пълнота настоящият състав следва да отбележи, че дори записването в НП на фабричния номер на АУАН не се явява нарушение, доколкото този номер е налице и е установим и съпоставим с другия, изписан ръчно.

С оглед изложеното решението на РС е правилно, обосновано и в този смисъл законосъобразно. Не са налице нарушения, които да налагат отмяната му. Касационната жалба е напълно необоснована и неоснователна. Да, със спирането си водачът е изпълнил нормата на чл. 103, но изискванията на нормата са кумулативни: да спре и да изпълнява указанията на органа за контрол. Като не е изпълнил указанията на служителя, водачът е нарушил закона и следва да понесе административнонаказателната си отговорност, като санкциите са наложени в минимума, въпреки многобройните нарушения, установяващи се от приложената справка на КАТ. 

Воден от горното, Административен съд - Добрич, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1  АПК,

 

                                   Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 174/ 24.04.2017 г. по нахд  № 1079/ 2016 год. по описа на Районен съд – Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № 16-0851-000902 от 15.06.2016 г. на Началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР Добрич, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено на В.Г.В. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение по чл. 103 от ЗДвП..

Решението не подлежи на обжалване.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

     2.