Р  Е Ш Е Н И Е

 

340

гр.Добрич, 15.09. 2017 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти август, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  МАРКОВА - ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  съдия Милена Георгиева административно дело № 339 по описа на съда за 2017 год., за да се произнесе  взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

           Образувано е по жалба от К.П.Ч. ЕГН ********** ***, срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич да му върне Свидетелството за управление на МПС,обективирано в писмо рег.№851000-5812/11.05.2017г.

           Жалбоподателят твърди,че свидетелството му следва да се върне поради изтекла давност по чл.285,ал.1,във връзка с чл.268,т.1 от АПК.Твърди също,че в Закона за движение по пътищата няма давностни срокове за издавани по него актове и настоява,че този закон не може да се ползва със статут на „специален“ по отношение на законите в РБ.В този смисъл счита отговора(отказа) за неточен и несъобразен с АПК. Позовава се на решение на ВКС, цитирано в прокурорско постановление на РП-Добрич от 27.10.2016г. за прекратяване на наказателно преследване срещу него. В цитираното съдебно решение се определя какво е неправоспособен водач.Счита,че са налице всички условия, Свидетелството за управление на МПС да му бъде върнато.Иска съдът да постанови решение,с което да задължи КАТ да му върне Свидетелството, поради изтекла давност на заповедта,с която същото е иззето.

           Ответникът,редовно призован,не се явява,не се представлява и не изразява становище по жалбата.

           От събраните по делото доказателства, Административният съд Добрич, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

           Оспорваното писмо има характер на индивидуален административен акт, тъй като съдържа в себе си отказ за връщане на Свидетелството за управление на МПС на Ч.. Следователно,жалбата  е насочена срещу акт,подлежащ на оспорване от лице с право на оспорване. Относно подаването на жалбата в срок, съдът е изискал доказателства за начина и датата на връчването на писмото, но такива не са представени от ответника. При липса на данни за датата на връчване, следва да се приеме по-благоприятния за жалбоподателя вариант а именно,че жалбата е подадена в установения от закона срок.Съдът прецени жалбата като процесуално допустима,но разгледана по  същество, същата е неоснователна поради следното:

             Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20007/ 04.02.2008г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ гр.Добрич, на  К.П.Ч. е иззето свидетелството за управление на МПС,тъй като не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП – „водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В заповедта са изброени влезлите в сила наказателни постановления, по силата на които са отнети всички контролни точки, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление на МПС. Ч. е отказал заповедта да му бъде връчена, като отказът е оформен по надлежния ред.Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила,което не се оспорва от жалбоподателя.

            Ч. е подавал два пъти молба за връщане на свидетелството, но по делото не са представени отговори.Оспорваният отказ е по повод молба № 851000-5255/02.05.2017г.,в която Ч. се позовава на погасителната давност по чл.285,ал.1 от АПК,като е цитирал текста на нормата.Цитирал е и решение №588/2009г. на ВКС-ІІ НО според което на водач, на когото свидетелството за управление на МПС е отнето по административен или съдебен ред не е неправоспособен. В този смисъл наказателните постановления срещу него за управление на МПС като неправоспособен водач са неправомерни и нищожни.

            В оспорвания отказ са изложени мотиви защо разпоредбата на чл.268 от АПК е неприложима.Заповедта,с която е отнето СУМПС е ИАА по смисъла на чл.21 от АПК, като основанието за издаването й е обстоятелството, че молителят е изгубил придобитата правоспособност за управление на МПС, поради отнемане на всички контролни точки.В отказа се казва още,че заповедта е по силата на специален закон ЗДвП и е приведен в изпълнение,предвид което чл.268 от АПК е неприложим.На Ч. се дават указания,че може да бъде допуснат до изпит за придобиване на правоспособност, след като направи постъпки за това.

            Отказът е издаден от компетентен за това административен орган,при спазване на материалния закон.Съдът не споделя единствено становището на АО, че заповедта е издадена по силата на специален закон ЗДвП,предвид което чл.268 от АПК е неприложим.Последният е неприложим не защото заповедта е издадена по специален закон,а защото е изпълнена.

            Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20007/ 04.02.2008г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ гр.Добрич,на Ч. е иззето свидетелството за управление на МПС.В чл.172,ал.6 от  ЗДвП е предвидено предварително изпълнение на такава заповед, което е основание  да не се приложи давността по чл. 285,ал.1 АПК който гласи,че ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила.Тъй като е налице предварително изпълнение на заповедта по ЗДвП, то този срок не е налице.Следователно, становището на Ч. относно наличието изтекла давност по чл.285,ал.1 от АПК не почива на законовите разпоредби.

           Не почива на законовите разпоредби и становището на жалбоподателя,че в наказателните постановления неправилно са му наложени наказания като неправоспособен водач,поради което са неправилни и нищожни.Жалбоподателят не е посочил конкретни НП. Описаните в заповедта за изземване на СУМПС постановления са влезли в сила и не следва да се коментират. От друга страна, дори жалбоподателят да е посочил конкретни наказателни постановления, то в настоящото производство съдът е сезиран с жалба срещу отказ да му се върне СУМПС, който отказ е предмет по настоящото дело и други актове,свързани с поведението му като водач на МПС не подлежат на разглеждане по делото. Що се отнася до представените два броя прокурорски постановления съдът счита, че същите са неотносими към спора,тъй като са с дати,след отнемане на СУМПС на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки с оглед на което, е неприложимо и приетото от ВКС в цитираното съдебно решение. Отделно от това,решението не обвързва преценката на административния съд.

          Във връзка с горното,неоснователно е и твърдението на Ч., че е правоспособен водач. Съгласно чл. 157,ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. В ал.5 на същата норма е уредено правото на водача да възстанови правоспособността си,както правилно в отказа,на Ч. е дадено указание.

          Предвид изложеното,съдът преценява отказа като издаден при спазване на изискванията за законосъобразност на административните актове предвид което, жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

          Така мотивиран,както и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Добрич

 

 

Р Е Ш И :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на К.П.Ч. ЕГН ****** ***, срещу отказ на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич да му върне Свидетелството за управление на МПС,обективирано в писмо рег.№851000-5812/11.05.2017г.

           Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Република България в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

 

                                                                         Административен  съдия: