Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Добрич,  12.07.2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

 

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ КАМЕНСКА

                                                                                             ТЕОДОРА МИЛЕВА

 

При участието на секретаря Ирена Димитрова и прокурор Веселин Вичев разгледа докладваното от съдия Теодора Милева к.адм.д. №338/2017 г. по описа на ДАС и за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е по чл.208 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

             Делото е образувано по жалбата на ТД на НАП Варна, ИРМ Силистра против решение № 152 от 19.04.2017 г. по н.а.х. дело № 103/2017 г. на Районен съд гр. Силистра. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №206371 от 04.08.2016 г. на директор на офис Силистра при ТД на НАП Варна, с което Т.П.Т., собственик на ЕТ „Т.Т.“*** е наложена глоба в размер на 600 лева, на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени. Изложени са съображения за това, че АУАН е съставен срещу Т.Т., като на него му е повдигнато обвинение за извършено нарушение на чл.125 от ЗДДС, като регистрирано лице по ЗДДС. Сочи се, че административнонаказателното производство е водено срещу Тодор Т. като собственик на ЕТ „Т.Т.“, т.е. не е налице неяснота до степен на въвеждане в заблуждение по отношение персоналитета на уличеното и санкционирано лице. Излагат се подробни съждения какво означава регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец и кой е субекта. Сочи се, че при възникването на едноличния търговец не се създава нов правен субект, различен от физическото лица, а лицето придобива търговско правно качество. Релевират се и доводи, че неправилно районният съд е приел, че е налице маловажност на нарушението.

В с.з. касаторът се представлява от гл.юриск. Ст. Ж., който поддържа подадената жалба на изложените в нея съображения.

Ответникът се явява лично и с процесуалния си представител адв. П. П., която моли да се остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Счита, че правилно е прието, че е налице съществено процесуално нарушение от въззивния съд. Излага подробни доводи в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на Районен съд – Силистра  да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Напълно подкрепа доводите на съда, че е допуснато съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство.

Административен съд - Добрич, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Т.П.Т., собственик на ЕТ „Тодор Т.“ е санкциониран за това, че като регистрирано по ДДС лице не е подал справка-декларация за ДДС за данъчен период месец февруари 2016 г. съгл. изискванията на чл.125, ал.5 от ЗДДС, в законоустановения срок – 14.03.2016 г.

Районен съд - Силистра е отменил наказателното постановление като е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което е ограничило и правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него е останало неясно в какво качество е санкциониран. За да достигне до този правен извод, съдът се е позовал на АУАН, който е съставен срещу Т.П.Т., т.е. срещу физическото лице, а не срещу търговеца. В оспореното НП обаче е наложена „глоба“ на Т.П.Т., собственик на ЕТ „Т.Т.“, като въззивният съд е приел, че навсякъде в наказателното постановление, се сочи като нарушител физическото лице, но в качеството му на търговец, а му е наложена глоба, а не „имуществена санкция“, каквото е наказанието за юридическите лица и еднолични търговци, разграничение изрично направено в нормата на чл.179, ал.1 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд също така е приел, че извършеното нарушение покрива признаците на състава на маловажно такова по чл.28 ЗАНН, като в тази връзка е изложил подробни доводи.

Възприетите от въззивния съд изводи за допуснато съществено процесуално нарушение са в съответствие със събраните доказателства и със закона, поради което напълно се споделят от настоящия съд.

Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки изключително подробни и задълбочени мотиви, чрез които е направена връзката между приетите за установени фактически обстоятелства и съответните правни изводи. Разпитан е актосъставителят и са обсъдени писмените доказателства. Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 159б, а в, ал. 5 е предвидено, задължението декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 да се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Настоящият състав на съда не може да не се съгласи с изтъкнатите от първоинстанционния съд доводи, че когато се установи, че ФЛ е регистрирано като ЕТ за целите на данъчното законодателство, както е и в настоящия случай, и не е изпълнило задължението си по чл. 179 от ЗДДС, то следва същият да бъде санкциониран, не в качеството му на физическо лице с "глоба", а в качеството му на ЕТ с "имуществена санкция", независимо, че носи отговорност за задълженията си с цялото си имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество Видно и от разпоредбата на чл. чл. 83, ал. 1 от ЗАНН се прави разграничение между физическото лице и ЕТ като съответно са предвидени и различни наказания: на физическото лице - глоба и за ЕТ - имуществена санкция.

Настоящият съдебен състав намира изложените съображения от страна на първоинстанционния съд, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН обаче за неправилни, но независимо от това, то решението е правилно поради изложените по-горе съображения.

Предвид изложените мотиви, настоящата инстанция счита, че решението на Районен съд - Силистра е постановено при правилно прилагане на закона и след обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.

Воден от горното и като съобрази, че решението на въззивния съ е валидно, допустимо и постановено в съответствие с закона, то същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Добрич

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 152 от 19.04.2017 г. по н.а.х. дело № 103/2017 г. на Районен съд гр. Силистра.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1………………….

 

 

                                                                                                   2………………….