Р Е Ш Е Н И Е

№452

гр.Добрич, 17.11.2017г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година ІІ касационен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА  ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. НЕЛИ  КАМЕНСКА

                              2. МИЛЕНА  ГЕОРГИЕВА

 

при участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА, разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА кас. адм. дело № 325/2017 г. по описа на АС- Добрич.

           Производството е по реда на глава ХІІ /чл. 208 и сл./ от АПК на касационните основания по чл. 348 от НПК и е образувано по касационна жалба  на Комисията за защита на потребителите-Регионална дирекция Варна за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, подадена от Христо Милев –директор, срещу решение № 115 от 17.03.2017г. по н.а.х.д № 1573/2016г. по описа на Районен съд-Добрич, с което е отменено наказателно постановление № В-0042565 от 03.10.2016г. на Директора на КЗП-РД гр.Варна.С наказателното постановление на „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, със седалище и адрес на управление с.Равно поле, община Елин Пелин,област София, представлявано от Л.М.Х. и Б.Б.И., на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. /петстотин/ за нарушение на чл. 127,ал.3 от ЗЗП за това, че не е изпълнил административното си задължението да впише в регистъра за рекламации на потребителите, рекламация,предявена от потребител.

           Касаторът иска административният съд да отмени решението на РС-Добрич и да постанови друго,с което изцяло да бъде потвърдено наказателно постановление № В-0042565 от 03.10.2016г. на Директора на КЗП-РД гр.Варна.Твърди, че решение е постановено в противоречие със закона,при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми и в противоречие със събраните по делото доказателства.В съдебно заседание,редовно призован, касаторът не се представлява.

          Ответникът, редовно призован, не се представлява. В депозиран писмен отговор, оспорва касационната  жалба.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че жалбата е неоснователна.Потребителят не е направил рекламация на сочената дата и следователно неправилно е отразено нарушение в АУАН  и наказателното постановление.

          Производството пред районния съд е образувано по жалба от „Лидл България ЕООД енд КО“ КД, срещу НП № В-0042565 от 03. 10.2016г. на Директора на КЗП-РД гр.Варна,с което на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 127,ал.3 от ЗЗП.

          Независимо от основанията,посочени от въззивника,съдът е подложил на цялостна проверка атакуваното наказателно постановление.Приел е,че не са налице съществени нарушения в административното производство.Актът е съставен в присъствие на упълномощено от нарушителя лице и двама свидетели. Съдържа реквизитите по чл.42 от ЗАНН и е надлежно връчен. НП е издадено в преклузивния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН, от компетентен административнонаказаващ орган.По отношение приложимия материален закон, съдът е стигнал до извода,че приетата от наказващия орган за установена фактическа обстановка не съответства на установените в с.з. факти. В подкрепа се позовава на показанията на св. Желязко Генов, който твърди,че на процесната дата(ден петък) не е направил рекламация, а в понеделник отишъл в КЗП и описал случая. С оглед установеното, съдът е преценил, че визираното в сигнала на Генов неправилно е определено като нарушение на чл.127,ал.3 от ЗЗП.След като не е налице нарушение,то неправилно и незаконосъобразно АНО е ангажирана административно наказателната отговорност на въззивника предвид което, е отменил наказателното постановление.

            Като е достигнал до този окончателен правен извод, въззивният съд е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт. Касационният състав счита,че решаващият съд е преценил внимателно всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност.Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички възможни и необходими доказателства, свързани с предпоставките за възникване на административно наказателната отговорност на сочения нарушител. Настоящият състав счита, че решението на въззивния съд е правилно.Извършването на процесното нарушение не е безспорно доказано по следните съображения:

           Съгласно чл.112 от ЗЗП правото на рекламация на потребителя възниква при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба, а в  чл. 106 от същия закон изчерпателно са изброени хипотезите,при които потребителската стока съответства на договора за продажба а именно:  да  притежава характеристиките, определени от страните по договора, и да е годна за обичайната употреба, за която служат потребителските стоки от същия вид; да отговаря на описанието, дадено от продавача под формата на мостра или образец; да е годна за специалната употреба, желана от потребителя, при условие че той е уведомил продавача за своето изискване при сключването на договора и то е прието от продавача; да притежава обичайните качества и характеристики на стоките от същия вид, които потребителят може разумно да очаква, като се имат предвид естеството на потребителската стока и публичните изявления за конкретните ѝ характеристики, направени от продавача, производителя или негов представител, които се съдържат в рекламата или в етикета на потребителската стока. Правилно съдът е преценил,че не е налице нито една от изброените в закона предпоставки и по никакъв начин не е обективирано желанието и намерението на св.Генов да предяви рекламация.Като доказателство по делото е представен Регистър за предявени рекламации в търговския обект и в него са вписани такива, което води до извода,че при поискване този регистър се предоставя на потребителите. Настоящият съдебен състав споделя този извод. Обстоятелството,че в регистъра не е вписан случая на Генов не означава,че не е вписана направената от него рекламация, а че такава не е направена. Свидетелят точно и ясно обяснява,че си е закупил бисквити, обявени в брошура с промоционална цена, но на касата таксували същите на по-висока от посочената в брошурата.След като дошъл управителят му обяснили,че е станала грешка и му върнали разликата в цената.От доказателствата по делото се установява безспорно, твърдението на свидетеля-рекламна брошура и касови бонове. Според касационният състав правилно съдът е отбелязал, че описаното от свидетеля в подадения от него сигнал сочи за осъществено нарушение на други норми на ЗЗП.Съставомерността на деянието следва да се  установи както в административнонаказателното производство, така и при съдебното оспорване на наказателното постановление следователно, тежестта на доказване на нарушението е на наказващия орган, с оглед презумпцията за невиновност.В случая визираното в НП нарушение не е доказано по безспорен начин.

           При извършената служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на съдебното решение с материалния закон съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани нарушения. Решението е постановено от законен състав, при законосъобразно упражнено право на въззивна жалба и в съответствие с материалния закон.

           Поради изложените съображения настоящия състав счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

          Така мотивиран и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

 

                                              Р      Е      Ш      И      :

 

 

           ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115/ 17. 03. 2017 год. по н.а.х.д. № 1573/ 2016 год. на Районен съд –Добрич .

          Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                      1.

 

 

                                                                                                      2.