Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………../06.10.2017г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:          КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:          ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                                     СИЛВИЯ САНДЕВА

 

           При участието на прокурора СВИЛЕНА КОСТОВА и секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия С.Сандева к.адм.д. № 317/2017год. по описа на АС-Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на глава ХІІ от АПК и е образувано по касационна жалба на „КАЛАКРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, пл. „Свобода“ №8, хотел „България“, ет.1, представлявано от управителя К.Н.А. срещу решение № 38/05.04.2017 год. по нахд № 384/2016 год. на КРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 08-000035/300 от 10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и се иска същото да бъде отменено. Оспорват се изводите на районния съд относно характера на правоотношението, като се твърди, че между страните е сключен граждански договор, тъй като се касае за изпълнение на определена работа. Не се приемат доводите на съда, че е налице „прикрит“ трудов договор. Излагат се съображения и за приложението на чл.415в, ал.2 от КТ.

           Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Добрич не взема становище по касационната жалба.

           Представителят на ДОП счита, че касационната жалба е неоснователна и решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението, като неизгодно за нея и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. 

С обжалваното решение районният съд е потвърдил наказателно постановление №08-000035/300 от 10.11.2016 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Добрич, с което на “КАЛАКРИЯ” ЕООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, е наложена “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, за това, че е допуснало до работа на 05.10.2016 г. в лозов масив в землището на с. Българево, общ. Каварна като „общ работник“ лицето Веселин Тодоров Стоянов при отсъствието на сключен писмен трудов договор, с което е нарушило чл. 62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че правоотношението между дружеството - жалбоподател и Стоянов е трудово, а не гражданскоправно предвид наличието на всички елементи на трудовия договор по КТ - уговорено работно място, работно време, възнаграждение и фиксирани почивки. Изводите си за това съдът е основал на показанията на свидетелите Емран Исмаил, Красимира Спасова и Галин Василев, констативния протокол от извършената проверка, както и саморъчно попълнената от Стоянов декларация по чл.402, ал.2 от КТ, в която лицето е декларирало под страх от наказателна отговорност, че работи с работно време и място на работа, при определено възнаграждение. Районният съд е кредитирал изцяло показанията на контролните органи като обективни, логически обосновани и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Подчертал е, че свидетелите лично са възприели как заварените на обекта лица престират работна сила. От друга страна, съдът е приел, че показанията на работника В.С. не могат да служат като годен доказателствен материал, тъй като са изолирани, необективни и противоречат на  останалите доказателства по делото включително и на подписаната от него декларация по време на проверката. В мотивите към решението са изложени доводи, че представеният по делото граждански договор от 03.10.2016г. прикрива трудово правоотношение, тъй като има за предмет престиране на труд, а не уговорена изработка. Направен е извод, че всички доказателства сочат на изпълнение на трудови функции и не е налице извършване на конкретен трудов резултат, респ. нарушението по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е доказано и правилно дружеството е санкционирано, като наложеното наказание е в минимално предвидения в КТ размер и не подлежи на преразглеждане от съда. Съдът е изложил съображения за неприложимост на чл. 415в, ал. 2 от КТ, както и на чл.28 от ЗАНН, в резултат на което е стигнал и до крайния правен извод за законосъобразност на обжалваното НП.

Обжалваното решение на КРС е правилно и законосъобразно. Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички правнорелевантни факти и обстоятелства след внимателна и задълбочена преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. КРС правилно е извел фактите по делото и ги е отнесъл към приложимите правни норми.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че в случая се касае за трудови правоотношения между касатора и В.С., които не са уредени със сключването на трудов договор, както се изисква по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Трудовият договор има за предмет престирането на работна сила (жив труд) от работника за определен или неопределен период от време, докато при договора за изработка, какъвто се претендира, че е представеният граждански договор, се възлага и се дължи конкретен трудов резултат (овеществен труд) и то за определен срок. От това произтичат и другите разлики между двата договора - докато при трудовия договор работникът е в зависимост от своя работодател и е задължен да спазва определен ред и дисциплина, работно време, има определено работно място и т.н., то при договора за изработка/поръчка, изпълнителят дължи само "изработването на нещо/на някаква вещ, някакъв продукт/", т.е. дължи само уговорения резултат и е независим, стопански и оперативно е самостоятелен при изпълнението. Това следва от разпоредбите на чл. 258 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договора за изработка, респ. правата и задълженията на страните по един такъв договор и от чл.280 и сл. от ЗЗД, регламентиращи договор за поръчка.  Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, като поръчващият може да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига с това да не пречи на изпълнителя (чл. 262, ал. 1 от ЗЗД).

При анализа на представения по делото "граждански договор“ районният съд правилно е приел, че той по своя характер, елементи и предмет е трудов и уредените с него отношения съставляват трудови правоотношения. С този "граждански договор" е уговорена престация на работна сила – възложено е почистване на работни площадки, което представлява една еднотипна, многократно повтаряща се дейност, свързана с изпълнението на едни и същи повтарящи се функционални задължения, т.е. има повторяемост и многократност на извършваната от лицето дейност, а не е възложено изработването на конкретен овеществен продукт, т.е. на конкретен краен резултат, посочено е точно работно време и заплащането, което работникът ще получи.

На следващо място, в т.нар. "граждански договор" е вписана дата за започване на работата 03.10.2016 г., а лицето в декларацията си е вписало, че работи от 01.10.2016 г. като „общ работник“, т.е. лицето е започнало работа преди да сключи този договор, което поставя под съмнение неговата достоверност. 

Фактът, че по делото са представени  доказателства за изплатени суми и внесени осигурителни вноски и деклариране на дохода, не обуславят неправилност на извода на КРС за наличие на трудово правоотношение, за което не е сключен валиден трудов договор.

Не може да се сподели възражението на касатора, че необосновано районният съд е отхвърлил показанията на свидетеля В.С. като негоден доказателствен материал. В мотивите към решението си съдът е изложил подробни и изчерпателни доводи защо дава вяра на показанията на проверяващите лица и не дава вяра на показанията на заварения на обекта работник. Правилно е становището на въззивния съд, че показанията на св. Стоянов са тенденциозни, тъй като са дадени единствено с цел да обслужат интересите на жалбоподателя в процеса и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Право на съда е да прецени кои свидетелски показания да кредитира и кои не, като единственото изискване към него е да мотивира избора си. Касационната инстанция не проверява този извод, а само това дали той е обоснован. Въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията на част от свидетелите и отхвърля показанията на друга част, обсъждайки ги в тяхната взаимовръзка и последователност, поради което е спазил всички процесуални изисквания за оценка на доказателствата и не са налице основания за ревизиране на вътрешното му убеждение.          

Неоснователен е касационният довод за маловажност на случая, като настоящият състав споделя изводите на районния съд, че извършеното деяние не представлява маловажно нарушение на трудовото законодателство, тъй като с нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ нарушенията по чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ са изключени от обхвата на привилегированото третиране по алинея първа на посочената разпоредба от КТ.

По изложените съображения касационната инстанция приема, че решението на КРС е правилно и законосъобразно, постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 38 от 05.04.2017 г. по НАХД № 384/2016 г. на Районен съд - Каварна.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: