Р  Е Ш Е Н И Е

 

440

гр.Добрич, 09.11.2017 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Добричкият  административен съд,в публично съдебно  заседание на единадесети октомври  две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МИЛЕНА  МАРКОВА-ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА, като разгледа докладваното от  съдия  Георгиева административно дело № 316 по описа на съда за 2017год., за да се произнесе,  взе предвид следното:

          Делото е образувано по жалба с деловоден индекс на Административен съд-Добрич - вх.№ 1274/02.06.2017г. от С.И.Т., ЕГН ********** ***, подадена чрез адв.В.К.,  срещу Заповед № 851з-34/20.04.2017г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич,с която е отказана  пререгистрация на лек автомобил “Санг Йонг рекстон”, рама № *** по документи, внос от Италия.

           В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, поради противоречие с материалноправни разпоредби и нарушение на административнопроизводствините правила.Подробно се описват действията на административния орган свързани със заявлението, подадено от Т. за регистрация на автомобила. Настоява се,че отказът се основава единствено на експертното заключение,без административният орган да е извършил преценка на обстоятелствата, свързани с невъзможността да се установят автентичните символи. Настоява се също,че нормативната уредба не ограничава начините, по които може да бъде извършена идентификация,като се цитира §2,т.8-9 от ДР на Наредба № І-45/2000г.  за регистриране,отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и  реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Изразява се становище,че оригиналните заводски стикери с данни за VIN,посочени от производителя и набитите последни 6 позиции върху напречната греда в двигателния отсек не са унищожени.Тези позиции съответстват на тези по документите на автомобила,предвид което следва да се приеме,че VIN на процесния автомобил е установен, а що се отнася до невъзможността да бъдат разчетени всички позиции върху напречната греда в двигателният отсек причината е корозия и по тази причина не следва да се спори. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.К.,който претендира присъждане на сторените по делото разноски.

           Ответникът се представлява от юрисконсулт М.Ж.,който оспорва жалбата и изцяло поддържа заповедта.Позовава се на чл.143 от ЗДвП и Наредба І-45 като твърди,че МПС се регистрира по номер на рамата,а не като се сравняват други косвени белези.Претендира от съда да остави жалбата без уважение и да присъди юрисконсултско възнаграждение.В случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на  адвокатския хонорар като моли да бъде намален до минималния размер.

           От събраните по делото доказателства,съдът приема от фактическа и правна страна следното:

          По допустимостта на жалбата:

           Оспорваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал. 1 от АПК,който подлежи на съдебен контрол пред административния съд.Жалбата срещу него е подадена от лице,с право да го оспори като неблагоприятен за него и в срока по чл.149,ал.1 АПК, предвид което жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество е основателна.

              Административното производство по издаване на оспорваната заповед е започнало по заявление на жалбоподателката за първоначална регистрация на процесния автомобил (л.21).При извършената идентификация на ППС от техник-механик в сектор „ПП“ не се установява набит номер на рама предвид което  автомобилът е пренасочен за оглед от комисията по МПС при ОД на МВР-Добрич.Комисията също не е разчела номер на рама поради силна корозия на указаното от производителя място.Установени са само седма и осма позиции,съответстващи по регистрационни документи. На колонка предна лява врата е наличен заводски VIN стикер, съвпадащ с този по документи. Установено е,че номера на двигателя е автентичен.Резултатът е отразен в протокол,изготвен от комисията с мнение,че идентификационният номер на превозното средство не подлежи на възстановяване. Допълнително е извършена експертна справка от НТЛ при ОДМВР Добрич, съгласно която не е установен заводски набит идентификатор.Установени са  корозия  и следи от механична интервенция.Номерът не е разчетен.Установени са седма и осма позиции-„1“ и „F“, съответстващи по документи. На колонка на предна лява врата  е установен заводски стикер с данни за номер рама. На напречна греда в двигателния отсек са установени набити позиции,съвпадащи с последните шест позиции от номера на рама. Номера на двигателя е установен и е автентичен. Дадено е заключение, че представеното за регистрация МПС не отговаря на условията за възстановяване идентификационния номер на рама,съгласно нормативната база.

           След цялостната проверка, до Началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Добрич е изпратена докладна записка от Ст.инспектор Димитров, с описание на обстоятелствата по извършената проверка.От описаните обстоятелства Димитров е направил извода,че не може по безспорен начин да се твърди,че рама № ***  по документи на лек автомобил “Санг Йонг рекстон”, внос от Италия е автентичен.Заключението е,че е налице невъзможност да бъде установен автентичният идентификационен номер на автомобила.Въз основа на разпоредбите на чл.143,ал.1 и ал.3 от ЗДвП и чл.7,ал.1 от Наредба І-45/2000г. е направено предложение да се издаде заповед за отказ за регистрация на автомобила.         

           На 25.11.2016г. Началникът на Сектор “ПП” при ОД на МВР-Добрич издава  процесната заповед. Като мотив за постановения с нея отказ се сочи,че не може по безспорен начин да се потвърди, че рама № ***  по документи на лек автомобил “Санг Йонг рекстон”, внос от Италия е автентичен.Като правно основание за постановения отказ са посочени чл.143, ал.1и 3 от ЗДвП,във връзка с чл.7,ал.1 от Наредба І-45/2000 за регистрацията и отчета на МПС и ремаркетата теглени от тях.

           По делото е прието писмо от официалния представител на производителя на автомобила, с информация за конкретния автомобил.Изготвена е СТЕ със задачи: налице ли са механични интервенции по рамата на автомобила; може ли да се установи,на какво се дължи невъзможността за разчитане на рамата; набит ли е номера на рамата на типичното за марката и модела място върху автомобила;как и къде за закрепени заводските стикери;отговарят ли данните,установени при огледа с информацията от официалния представител на производителя на автомобила? От заключението, неоспорено от страните и прието от съда се установява,че върху задната вертикална повърхнина на предната дясна надлъжна греда,областта където е поставен идентификационния номер на автомобила, няма следи от механична обработка с цел, заличаване на данни ,или заличаване на такива.Предната дясна надлъжна греда на купето с идентификационен  ***  на мястото,определено от завода производител са разчетени  само два символа-1F,които са седми и осми по ред. Причината за това е силна корозия в напреднала фаза.Идентификационният номер на автомобила е поставен на мястото,определено от завода-производител. Стикерът с данните за идентификационния номер е поставен върху предната долна част на средната лява колонка.Последните 6 цифри са върху горната повърхнина на гредата,над радиатора. Установените данни съответстват на информацията,посочена от официалния представител на производителя на автомобила. 

          При така установеното съдът прецени,че процесната заповедта е издадена от компетентен административен орган,при спазване на чл.59 АПК, относно  изискванията за съдържание и форма на административния акт, но същият е издадена при неправилно приложение на материалния закон.

          Съгласно приложимите в случая материалноправни норми - чл. 143, ал.1 до ал. 4 от ЗДвП, пътно превозно средство се регистрира на името на неговия собственик по поставения от производителя идентификационен номер на превозното средство. Забранява се заличаването и/или подправянето на идентификационния номер и номера на двигателя на превозното средство. Пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира,докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. Възстановяването на идентификационния номер се извършва по ред, определен от министъра на вътрешните работи. Следователно,за да е основателно искането за регистрация,лицето което я иска,  трябва да е собственик на автомобила, както и да е ясен поставения от производителя идентификационен номер.Безспорно, Св. Т.  е собственик на процесния автомобил, а и между страните не се спори по това.Безспорно също така е,че автомобилът е закупен от Италия и е внесен в  България, където не са извършвани заличаване или подправяне на идентификационния номер,а автентичният идентификационен номер, поставен от производителя е установен,като без значение е обстоятелството,че не всички позиции са разчетени при действията на административния орган и това е така,защото текстът на законовата норма е категоричен,че превозното средство се регистрира след като бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. В тази връзка е основателно възражението на жалбоподателката,че  нормативната уредба не ограничава начините, по които може да бъде извършена идентификация,като цитира §2, т.8-9 от ДР на Наредба № І-45/2000г. Съгласно т.8, "Идентификация" е съвкупност от действия, извършвани за сверяване данните на идентификационните номера от документите с тези върху превозното средство; проверка на превозното средство в АИС ИД - НШИС; проверка в масива за регистрирани превозни средства по идентификационен номер и по регистрационен номер (ако има регистрация); проверка за наличие на данни в масива за марки и модели; проверка в международните масиви за издирвани МПС; проверка в международните масиви за регистрирани МПС;проверка за съответствие на всички данни на представеното превозно средство с данните, описани в документите за собственост и произход; проверка на ПС за изменение в конструкцията.

           В т. 9 е дадена легалната дефиниция на "Идентификационен номер" който е подредена комбинация от знаци, поставена върху превозното средство от производителя с цел идентифицирането му. В случая без каквото и да е съмнение автомобилът е идентифициран  и по последните 5 цифри,които се отнасят само за конкретния автомобил.

           За пълнота на изложението и изразеното в жалбата становище,съдът прецени,че следва да коментира наличието на противоречия в актовете на административния орган, предхождащи издаването на оспорваната заповед. Заявлението на Т. е за регистрация на автомобил, а в приложените по делото доказателства се коментира невъзможност за възстановяване на идентификационния номер на автомобила.Тези актове(доказателства) са вписани като основание за издаване на заповедта,с която се отказва  регистрация. В тази връзка становището на жалбоподателката ,че административният орган смесва двете процедури по регистрация на МПС и по възстановяване на идентификационния номер на превозното средство е основателно.

           Предвид изложеното съдът прецени,че в случая са налице  всички условия, лекият автомобил да бъде регистриран. Като е издал оспорваната заповед,с която е отказана регистрацията, административният орган е постановил един незаконосъобразен ИАА, който  следва да се отмени,като преписката му се върне за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката.

           При този изход на делото,съобразно изричната разпоредба на чл.143,ал.1 АПК, Сектор „ПП“ при  ОД на МВР Добрич,дължи на жалбоподателката направените съдебни разноски в размер на 740 лева,представляващи платена държавна такса в размер на 10 лева, платен адвокатски хонорар в размер на 500 лева и хонорар за вещото лице в размер на 230 лева, които  съдът счита за доказани.

           Процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Съгласно  чл.8,ал3 от НАРЕДБА № 1  от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена от Висшия адвокатски съвет,за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лева. Ето защо, възражението като неоснователно, не се уважава от съда.  

           Така мотивиран, както и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд Добрич

          

     

Р Е Ш И :

 

 

           ОТМЕНЯ по жалба на С.И.Т., ЕГН ********** ***, Заповед № 851з-34/20.04.2017г. на Началника на Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич,с която е отказана  пререгистрация на лек автомобил “Санг Йонг рекстон”, рама № ***  по документи, внос от Италия.

           ОСЪЖДА   Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Добрич да заплати на С.И.Т., ЕГН ********** ***, сумата в размер на 740(седемстотин и четиридесет) лева разноски по делото.

            ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган - Началник Сектор “Пътна полиция” при ОД на МВР-Добрич, за ново произнасяне по заявлението на С.И.Т., ЕГН ********** ***, при спазване на указанията в мотивите на решението, по тълкуване и прилагане на закона.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: