Р Е Ш Е Н И Е

№ 392
Добрич, 18.10.2017  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


           Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година,  троен състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА

                                                                   НЕЛИ КАМЕНСКА

 

при секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ изслуша докладваното от председателя административно дело № 315/2017 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест вх. № 1269 от 02.06.2017 г. на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Веселин Вичев срещу Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Тервел, приета от Общински съвет Тервел с решение № 1 - 6 по Протокол № 1 от 23.01.2002 г. на Общински съвет Тервел, в частта на чл. 5, предл. 2, б. “д“ от Раздел VІІІ от Наредбата, с който се иска обявяване нищожността на разпоредбата, тъй като въведената с нея регламентация е създадена от Общински съвет Тервел при липса на материална компетентност за това.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Вичев, който поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет Тервел, не изпраща представител и не изразява становище по протеста.

 В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл. 181, ал. 1 и ал. 2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.48/16.06.2017 г. (л. 19 - 20), като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС.

          Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. 5, предл. 2, б. “д“ от Раздел VІІІ на Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Тервел, приета от Общински съвет Тервел с решение № 1 - 6 по Протокол № 1 от 23.01.2002 г. на Общински съвет Тервел (Наредбата).

          С оспорения текст не се разрешава чрез рекламно – информационни елементи рекламирането на религия и религиозни общности. Разпоредбата се намира в Раздел VІІІ, именован: „Разполагане на рекламно – информационни елементи на територията на община Тервел“. Съгласно чл. 23, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредбата за нарушение на тази забрана се налага административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв.

            Наредбата е приета с Решение № 1 - 6 по Протокол № 1 от 23.01.2002 г. на Общински съвет Тервел. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Видно от същите доказателства, Наредбата е приета на заседание на ОбС от 23.01.2002 г., но раздел VІІІ със съдържащата се в него оспорена разпоредба е приет по – късно на заседание от 18.04.2002 г. Съгласно нормата на чл. 20 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13. от Указа. От съществено значение за процедурата в случая е нормата на чл. 13 от Указа, съгласно която изготвянето на законопроекта обхваща изготвяне на първоначален проект, обсъждане на проекта, изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект, като съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта. В случая е внесено Предложение на 08.04.2002 г. от Кмета на община Тервел до ОбС – Тервел за приемане на нов раздел в Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Тервел, а именно раздел VІІІ „Разполагане на рекламно – информационни елементи на територията на община Тервел.“ (л. 48 - 51) На заседание от 18.04.2002 г. на ОбС – Тервел е обсъден проектът за допълнение на Наредбата, като от 17 общински съветници по списък (л. 29) са присъствали 14, а към момента на гласуване  - 11, които с единодушие с Решение № 3 – 52 по Протокол № 3 са приели проекта за допълнение на Наредбата. С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването. 

        При преценката за съответствието обаче на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:

         Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, чл. 8 от ЗНА  и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  но ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Съгласно чл.76, ал. 3 от АПК обаче, приеманите подзаконови нормативни актове, с които се уреждат обществените отношения от местно значение, следва да са съобразени с нормативни актове от по-висока степен. В случая се касае за предвидена забрана с акт на Общински съвет – Тервел, за което на общинския съвет като орган на местното самоуправление няма предоставени правомощия да стори това.

         Съгласно чл. 1 от Закона за вероизповеданията (ЗВ), предмет на регулация  са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, съответно  в чл. 5 и чл. 6 от Закона се уреждат способите за упражняване на правото на вероизповедание, а в чл. 7 и чл. 8 от същия закон са въведени забрани и ограничения за упражняване правото на вероизповедание. В текста на чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗВ изрично е разписано, че правото на вероизповедание включва и право да се произвеждат, придобиват и използват по съответна на богослужебните цели степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на една религия или вяра, като такива могат да бъдат и РИЕ. В Глава Седма от ЗВ се съдържат административнонаказателни разпоредби, свързани с нарушаване правото на упражняване на вероизповеданията, като съгласно чл. 37 от ЗВ, който препятства свободното формиране или изразяване на верско убеждение, освен в случаите по чл. 7, се наказва с глоба в размер от 100 до 300 лв. Сравнителният анализ на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация с оспорения текст от Наредбата,  налага извода, че  местният орган е уредил  обществени отношения, за които съществува уредба със Закона за вероизповеданията.  С преуреждането с атакуваните разпоредби  на вече уредени  обществени отношения, ОбС - Тервел е нарушил материалната си компетентност,  като е излязъл  извън рамките на ограничените от  чл. 76, ал. 3 от АПК нормотворчески правомощия. Нормативният  административен акт  е приет при липса на материална компетентност, поради което е  нищожен.

            Освен изложеното, следва да се отбележи, че липсва и законова делегация за приемането на оспорената разпоредба. Специалният закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него  обществени отношения. Сред изредените в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА правомощия също няма такива, свързани с вероизповеданията, за да има право ОбС да приема наредби съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. Следователно оспорената разпоредба на Наредбата е приета без законова делегация, при липса на правно основание, което води до липса на материална компетентност на органа.

         Предвид горното, разпоредбата на чл. 5, предл. 2, б. “д“ от Раздел VІІІ от Наредбата, е приета от некомпетентен орган, поради което се явява нищожна и в този смисъл протестът на Окръжна прокуратура е основателен и следва да бъде уважен.

           Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 35. 00 лв. (тридесет и пет лева), представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

           Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, троен състав

                                     

                                               Р   Е   Ш   И:

 

            ОБЯВЯВА  НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата на чл. 5, предл. 2, б. “д“ от Раздел VІІІ от Наредба за ред и условия за поставяне на преместваеми обекти на територията на община Тервел, приета от Общински съвет Тервел с решение № 1 - 6 по Протокол № 1 от 23.01.2002 г. на Общински съвет Тервел и допълнена с Решение № 3 – 52 по Протокол № 3 на Общински съвет Тервел от 18.04.2002 г.

            ОСЪЖДА Общински съвет Тервел да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 35.00 лв. (тридесет и пет лева).

            Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба/протест в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

  След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.

 

                                                                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: